Р Е
Ш Е Н
И Е № 180
03.05.2022г., гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на трети май през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №288 по описа на съда за 2022г.
Производството
е с правно основание чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е
по жалба, подадена от К.М.Т., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара
Загора, против Заповед рег. № Л-1731/ 21.04.2022г.,
издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишеният от свобода
Т. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок
от 10 денонощия. Жалбоподателят иска отмяна на оспорената заповед с мотива, че бил болен от
епилепсия и не подлежал на такова тежко наказание.
В с.з., жалбоподателят, редовно призован поддържа жалбата си и моли да се отмени
заповедта.
Ответникът по жалбата - Началник на Затвора - Стара
Загора, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа,
че при издаването на заповедта са спазени всички нормативно регламентирани
формални и процесуални изисквания. С подробно изложени съображения обосновава, че
от събраните доказателства по несъмнен начин се установява извършеното дисциплинарно
нарушение, като в съответствие и при правилно приложение на закона за това
нарушение му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”
за срок от 10 денонощия.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представената и приета като доказателство по делото
Докладна записка № ИЗ-1528 от 25.03.2021г. /л.23/, изготвена от Д. Й. Д. до
Началника на Затвора, се установява, че на 24.03.2022г., около 10.20ч. пол. Д.
чул викове от коридора на четвърта група и видял група хора, събрани пред умивалното помещение. Съвместно с постовия на пост 3а влезли
в коридора и установили, че л. св. Н. Ч. и л. св. К.Т. си разменяли удари, като
същите веднага преустановили боя след като видели полицаите.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед рег. № Л-1731/ 21.04.2022г. на
Началник на Затвора - Стара Загора на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, на лишения от
свобода К.Т. било наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за
срок от 10 денонощия. От
фактическа страна издадената заповед и наложеното със заповедта дисциплинарно
наказание се основават на извършено от лишения от свобода Т. дисциплинарно
нарушение по см. на чл.100, ал.2, т.7, във вр. с чл.97, т.4 от ЗИНЗС – Т. сбивайки
се с друг лишен от свобода упражнява спрямо него физическо насилие при уреждане
на възникнал помежду им конфликт. Заповедта e обявена на Т. на 21.04.2022г. и
няма данни да е обжалвана по реда на чл.110 от ЗИНЗС. Жалбата е подадена
директно в съда, като видно от изх. рег. номер върху пощенския плик е подадена
на 26.04.2022г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, в
законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен
орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началника на Затвора - Стара Загора.
Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и
правни основания за наложеното на лишения от свобода Т. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”. Съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство и
издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени са
сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, като преди налагането на дисциплинарното наказание
нарушителят е изслушан личното на 13.04.2022г., както и дава обяснения на 24.03.2022г.
Съдът намира
за неоснователно единственото възражение на жалбоподателя, че ответникът не
отчел заболяването, от което страдал лишеният от свобода, а именно епилепсия и
така допуснал нарушение на разпоредбата на чл.102, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като
определил дисциплинарно наказание, което поради здравословното му състояние
било несъвместимо с него. В случая обаче липсват каквито и да е данни, че
наказаният действително страда от това заболяване към настоящ момент.
Приложените данни от медицинското досие на лишеният от свобода Т. не
удостоверяват провеждане на терапия против епилепсия, нито се удостоверяват
епилептични прояви в този период. Дори нещо повече, жалбоподателят в
представената към настоящата жалба декларация, саморъчно написана от него,
същият изрично декларира, че е „здрав“ и това под угрозата от наказателна
отговорност по чл.313 от НК.
Като се
съобрази наличния по делото материал, Съдът намира, че процесната заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода К.Т. е издадена в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Извършването на
противоправното деяние еднозначно се потвърждава чрез всички събрани и приети по
делото писмени доказателства, а и то дори не се отрича. Лишеният от свобода
несъмнено на 24.03.2022г. се сбива с друг лишен от свобода, т.е. налице е
физическа саморазправа за уреждане на възникнал между двама лишени от свобода
конфликт. Целукопният доказателствен материал установява,
съотв. доказва тази фактическа обстановка, която намира отражение и в
процесната заповед, поради което се следва извода, че л.св.
Т. виновно осъществява състава на дисциплинарно нарушение по см. на чл.100,
ал.1, във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Това поведение на лишения от
свобода, обосновано и правилно се възприема от дисциплинарно-наказващият орган
като материално-правно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка
- „изолиране в
наказателна килия”, при прилагането на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС.
Съдът приема
извод и, че наложеното наказание правилно се определя от наказващия орган по вид,
съобразно разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС. При индивидуализацията му в
съответствие с изискването по чл. 102, ал.1 от ЗИНЗС са взети предвид характера
и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, отношението на л.св. към
него, досегашното му поведение /с данни за предходни други наказания, три за
2020г., както и предходни наказания от същия вид/, вкл. и при съобразяване на
реалното здравословно състояние на лицето към момента. Ето защо наказанието, като
определено над предвидения в закона среден размер, се явява съответно на
извършеното и на дееца.
С оглед на
изложените съображения, Съдът приема, че обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на лишения от свобода К.Т., като издадена от
компетентен орган, в изискуемата се форма; постановена в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон; при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, се
явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Заповед рег. № Л-1731/ 21.04.2022г., издадена от
Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода К.М.Т., ЕГН **********,
е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 10
денонощия.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от неговото обявяване пред
тричленен състав на Административен съд – Стара Загора.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: