Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Атанас Иванов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от М Л Т, ЕГН и А О Т, ЕГН , против И Л Е, ЕГН и В ВЕ Навежда се в молбата, че по силата на договор за продажба на недвижим имот, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 159, том ІІ, рег.№ 6326, дело № 320/2010 г. на нотариус И К придобили от ЛМ Т правото на собственост върху 1/4 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на с.Делвино, общ.Благоевград, и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на с.Делвино, общ.Благоевград, одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот пл.№ 328, имот пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м. По силата на същия договор придобили при условията на съпружеска имуществена общност и правото на собственост върху 1/4 идеална част от от недвижим имот, находящ се в землището на с.Делвино, общ.Благоевград, и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на с.Делвино, общ.Благоевград, одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота: от две страни улици, имот с пл.№ 328 и имот с пл.№ 5003. Прехвърлителите по горецитирания нотариален акт били наследници на М ПТ, бивш жител на гр.Благоевград, починал на 16.03.1972 г., видно от удостоверение за наследници № 12/28.11.2012 г., издадено от Община Благоевград. По силата на този нотариален акт, двамата ищци били съсобственици на 1/2 идеална част от имот пл.№ 45 по кадастралния план на с.Делвино, общ.Благоевград, одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот с пл.№ 328 и имот с пл.№ 5003. Двамата ищци се занимавали с отглеждането на животни - дейност, която извършвали в с.Делвино, и в желанието си да подобрят не само дейността си като земеделски производители, но и условията си на живот, решили да предприемат съответните действия по подобряване състоянието на закупената жилищна сграда. За реализирането на тези им намерения имали нужда от финансови средства, с каквито, за съжаление, не разполагали, а възможността да получат необходимата сума от банкова институция също не била голяма, предвид липсата на имущество, с което да обезпечат подобно вземане. Знаели, че техен познат се занимавал с "отпускането на подобни кредити" - Л Е баща на ответника - предвид и на което решили да се обърнат за помощ към него. Отишли в офиса му, находящ се в гр.Б и му обяснили нуждата и необходимостта си, при което бащата на ответника се съгласил да им осигури необходимата сума в размер на 10000 лв. (десет хиляди лева), при следните условия - да им предостави заем в размер на 10000 лв., която сума да възстановят в срок от 20 месеца, считано от датата на предоставяне на заемната сума, на месечни вноски, както следва - по 500 лв. месечно да погасяват главницата, и по 500 лв. месечно - лихвата, т.е. всеки месец в продължение на 20 месеца следвали да заплащат по 1000 лв. на ответника. След като договорили тези параметри на паричния заем, г-н Л Езаявил, че като всеки човек и той искал да е сигурен, че парите му нямало да отидат на халос, и за това поискал да обезпечат вземането, като "ипотекират" имотите си в с.Делвино, до момента, в който му върнат парите, след което нямали да имат никакви проблеми. Съгласили се, тъй като и те намерили за разумно да подпишат договорна ипотека, каквато им било заявено, че следва да се изготви, и с която даващият им паричен заем да е сигурен, че в срока, за който се били договорили, ще изпълнят задължението си. На 04.11.2010 г. пред нотариус И К бил подписан договор, по силата на който ищците "ипотекирали" 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на с.Делвино, общ.Благоевград, и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на с.Делвино, общ.Благоевград, одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот с пл.№ 328 и имот с пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м. - така поне били уведомени, че се подписва подобен договор, т.е. в кантората на нотариуса им било обяснено, че подписват договор за учредяване на договорна ипотека, тъй като документ на място не им бил четен, а само им бил предоставен такъв за подпис. По време на подписване на документа в кантората на нотариуса били двамата ищци, и след като подписали документа на указаните им места, дошли ответникът и далият им кредита негов баща Л Е Дали някой от двамата е подписал документа в този момент, ищците не знаели, тъй като при тяхното пристигане те вече били извън кабинета на нотариуса, изчакали същите няколко минути, след което заедно напуснали нотариалната кантора. След като излезли от кантората, от страна на Л Е им била предоставена сумата от 10000 лв., разбрали се всеки месец до десето число най-късно да внасят месечната си вноска от 1000 лв., за да може до средата на 2012 г. всичко да приключи и да бъдел отменен договорът за ипотеката. Получавайки парите на 04.11.2010 г., ищците веднага започнали да реализират намеренията си - изцяло ремонтирали и обновили закупената по-рано жилищна сграда чрез основен ремонт, включително подмяна на дограма и стени, направена била и пристройка, нова кухня и санитарен възел. Подобрили и сградата, в която отглеждали животните си, още повече, че със същите кандидатствали и пред Разплащателна агенция като земеделски стопани. Докато вървял ремонтът на сградата, се наложило двете им малки деца да изпратят при техни близки в гр.Разлог, където същите престояли около два месеца, тъй като действително в с.Делвино нямало нормални условия за отглеждането на малки деца. Реализирали намеренията си, като редовно изпълнявали и задължението си по изплащане на дължимите месечни вноски към техния заемодател - по 1000 лв. месечно, от които 500 лв. главница и 500 лв. лихва, за отпуснатия заем. Както към датата на предоставяне на сумата в заем, така също и по-късно, не им бил предоставян, въпреки искането им, екземпляр от подписания от тях на 04.11.2010 г. нотариален акт за учредяване на договорната ипотека. Обяснението, което им било дадено от нотариалната кантора, било, че това е документ, който се давал само на лицето, дало заема, а от страна на Л Е им се обяснявало, че няма от какво да се притесняват, тъй като той съхранявал хиляди подобни документи, досега нито един от тях не бил изчезнал и да бъдели спокойни, че когато дойдел моментът, документът щял да им бъде върнат, т.е. техният нотариален акт, и щяла да бъде заличена договорната ипотека. През цялото време с поведението си Л Е показвал и им внушавал, че всичко е наред, идвал на всички техни домашни празненства сам или със семейството си, включително и с ответника по делото. Идвайки в дома им в с.Делвино, никога не бил дал повод да смятат, че нещо в отношенията им не е наред, респективно - да били уведомени, че не живеят в собствено жилище. Стараел се да създаде изключително близки отношения с тях, отношения на доверение, и именно в резултат на това му поведение, когато му давали месечните си вноски от 1000 лв. и искали да им издава разписки за плащанията, същият отговарял да не се правят на цигани, защото ядат от една паница и няма да седнат да се лъжат. Предоверявайки се на това лице и незнаейки какъв документ реално са подписали на 04.11.2010 г., тъй като тяхното съзнание било за договор за заем с договорна ипотека, ищците продължавали да плащат на това лице ежемесечно сумата от 1000 лв., без същият да им издава каквито и да било разписки за тези плащания. В началото на месец юни 2012 г. ищцата Аотишла в офиса на ЛЕс искане да подготви документи за подпис, от които да става ясно, че те били изпълнили задължението си към него, и да бъде отменен договорът за ипотеката на имотите им, тъй като имали възможност остатъка от сумата в размер на 2000 лв. да изплатят накуп. В момента, в който му заявила това, лицето Есе разкрещял, че тя нищо не му била дала, че той им дал пари за крави, че тези субсидии, които чакали, трябвало да му ги дадат веднага, още повече, че се били разбрали да му върнат 25000 лв., а не 20000 лв., и че парите, които чакали от субсидиите - 5000 лв., трябвало да му дадат веднага. Тя не могла да повярва на ушите си, но след като осъзнала какво й било заявено, се окопитила и му заявила, че той много добре знае, че всичко са си изпълнявали, че чакали да получат пари от майка й и искат до края на месеца всичко да си оправят. Тогава Е се разкрещял с още по-голяма сила, че ще я направи проститутка и да му се маха от главата. Тя с плач напуснала офиса му, неможейки да повярва на случилото се. След това на няколко пъти се опитали да се свържат с Е но не успяли, докато в средата на месец юни 2012 г. не получили от нотариус Минкова покана рег.№ 4135/13.06.2012 г., с която се сочело, че с нотариален акт от 04.11.2010 г. били продали имота си на ответника по делото И Л Е и следвало в едногодишен срок от датата на продажбата да освободят имота - задължение, което не било изпълнено, предвид и на което били приканени да сторят това в едноседмичен срок от датата на получаване на поканата. Тъй като нищо от отразеното в поканата не било вярно, и най-вече твърдението, че били продали имота си на лицето И Л Е с когото въобще не били договаряли каквото и да било, ищците отказали да се съобразят със същата, респективно - да изпълнят искането за освобождаване на имота. Нямало как да знаели, че били "продали" имотите си, след като веднага след получаването на сумата от 10000 лв. започнали ремонт на сградата и същата понастоящем била във вид, коренно различен от вида, в който била преди 04.11.2010 г. - обстоятелство, което щяло да бъде установено и доказано по време на процеса. На 26.11.2012 г., в пълно нарушение на закона и процесуалните правила, тъй като от страна на ЧСИ А Ц им бил отказан какъвто и да било достъп до материалите по образуваното изпълнително дело, бил извършен въвод във владение по изпълнително дело № 735/2012 г. на ЧСИ Ц. Към настоящия етап не били във владение на имотите си, след което и с оглед разправиите в кантората на нотариус К в средата на месец декември 2012 г. им било предоставено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г. Получавайки документа, ищците установили обстоятелства, коренно различни от известните им, заради които сега били на улицата, с оглед и на осъществената спрямо тях измама. В нито един момент не били давали съгласието си за продажба на съсобствените им имоти, описани по-горе, а документът, за който имали съзнанието, че подписват, бил договор за учредяване на договорна ипотека, с който обезпечавали сключен между тях и ЛЕ договор за паричен заем в размер на 10000 лв. главница и месечни лихви в размер на по 500 лв. за 18 (осемнадесет) месеца. На 04.11.2010 г. в кантората на нотариус К не им бил четен какъвто и да било документ - нарушение на чл.579, ал.1 от ГПК, сочещо на нищожност на нотариалното удостоверяване, предвид неизпълнението от страна на нотариуса на едно от основните му задължения, а именно - да прочете съдържанието на акта в присъствието на всички страни, и именно неизпълнението на тези задължения било една от причините да бъдат въведени в заблуда за правния смисъл и значение на документа, който подписали на 04.11.2010 г. Реално им е бил представен договор за продажба на имотите им, а не договора, за който реално се били договорили със заемодателя си и за клаузите на който било постигнато съгласие помежду им. По никакъв начин и повод не били уведомени от когото и да било, че "продават" имотите си и че "продават" същите на лице, с което въобще не били договоряли, а именно - ответникът по настоящата искова молба. Въз основа на изложеното считат, че материализираният с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г., договор за покупко -продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на с.Делвино, общ.Благоевград, и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на с.Делвино, общ.Благоевград, одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот с пл.№ 328 и имот с пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м., е нищожен поради липса на съгласие за продажба на имота от тяхна страна. Съгласно чл.8 от ЗЗДог, договорът бил съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи правна връзка между тях. Тогава, когато нямало съвпадение на насрещните волеизявления, имало липса на съгласие. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗДог, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Ищците твърдят, че договорът за продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г., е нищожен, тъй като не били давали съгласие за продажбата на процесните имоти, нищожно било също така и извършеното от страна на нотариус К нотариално удостоверяване, тъй като на 04.11.2010 г. не им е бил четен процесният нотариален акт - нарушение на чл.579 от ГПК. Разгледана сама по себе си, процесната сделка представлявала покупко-продажба на недвижим имот и по своята правна същност била двустранен и възмезден договор, по силата на който страните по него поемат насрещни задължения, но това поемане на задължения било действително само тогава, когато имало съгласие и от двете страни, а ищците такова съгласие не били давали. Липсата на съгласие при сключването на договора била въздигната от закона (чл.26, ал.2 от ЗЗДог) в основание за нищожност, и за да бъдел уважен искът по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗДог, следвало да бъде установена липсата на съгласие от страна на продавача, респективно - прекратяване на пълномощието предвид настъпилата смърт на упълномощителя към момента на сключване на сделката. Надлежно съставеният нотариален акт бил официален документ по смисъла на чл.143, ал.1 от ГПК, който се ползвал с обвързваща доказателствена сила досежно отразените в него действия и изявления, извършени от и пред нотариуса, стига тези действия да са били извършени от нотариуса, а в настоящия казус било налице нарушение на чл.579 от ГПК, предвид и на което нищожният договор, какъвто в настоящия казус бил процесният договор за покупко-продажба, не бил породил и не можел да породи желаните от ответника правни последици. За да бъдела установена нищожност на една правна сделка, в случая - продажба на недвижим имот, поради липса на съгласие, било необходимо да се установи, че същата е била извършена без съгласието на собственика на имота, както било в настоящия казус. Липсата на изразено съгласие от страна на ищците, като продавачи по договора за продажба, сочела на нищожност на сделката на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗДог, формалното наличие на подписи върху договора не сочело на действителност на сделката, имайки предвид и допуснатото нарушение на чл.579, ал.1 вр. чл.576 от ГПК. Отделно от това, както се посочило и по-горе, спрямо двамата ищци бил осъществен и съставът на измамата, предвид и на което материализираният с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г., бил и унищожаем, в която и връзка, при условията на евентуалност, предявявали и иск с правно основание чл.29 от ЗЗДог, с искане да бъде постановено решение, с което да се унищожи материализирания с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г., договор за покупко-продажба, поради измама, предвид умишленото им въвеждане в заблуда от страна на Л Еи ответника да сключат подобен договор. Когато били поканени от Л Ев офиса му, за да ги уведоми за датата и часа, на които щял да се подпише документът, същият ги уведомил, че другата страна по договорната ипотека щял да бъде неговият син, тъй като ако в акта се запишело неговото име, щял да си има проблеми с данъчните, докато при сина му нямало да има никакви проблеми, още повече, че и парите, които щели да им бъдат дадени, били именно от сина му. По време на този разговор, който се водел в офиса на Л Е, присъствал и неговият син - ответникът, който им заявил, че баща му е прав и няма от какво да се притесняват, тъй като просто подписвали документ, с който гарантират, че ще му върнат парите. Съгласили се, тъй като неколкократно били уведомени, че договарят вид договорна ипотека, която след връщане на парите щяла да бъде отменена от този, който давал парите, че правото им на собственост нямало да премине върху ответника, тъй като същото щяло да премине само в случай, че в уговорения срок не върнат парите, които заемат. Били уверени, че правото на собственост си оставало тяхно, че същото щели да загубят само, ако не върнат парите и едва тогава правото на собственост щяло да премине към И Е, както и че договорът за ипотека, който ще сключат, им гарантирал, че правото на собственост си оставало тяхно, и само в случай, че не върнат парите в срок, то щяло да премине в полза на ответника. Съгласно легалното определение, измама е налице, когато едната страна или трето лице умишлено въвеждали другата страна в заблуждение, както да сключи договора, така и да извърши едностранния акт, съответно когато се касае за сделка или за едностранно волеизявление, считат, че в настоящия казус от страна на ответника по делото били умишлено въведени в заблуждение за правната характеристика и вид на договора, който следвало да се подпише, още повече, че именно те били поели ангажимента да осигурят всички необходими документи за извършване на сделката, като от тяхна страна бил представен нотариалният акт за имотите. . Въпреки, че същите следвало да осигурят необходимите документи, ищците били тези, които заплащали таксите за издаването им, след като Л. Е. им съобщавал какви такси и къде е заплатил. Една сделка била сключена под измама, ако сключващият я е бил подведен умишлено в заблуждение от другата страна или от трети лица, като за да се установяла измамата, следвало да са налице следните елементи - да е извършено едностранно волеизявление, страната, която го е извършила, да е в заблуждение, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице, и сделката да е сключена поради заблуждението - елементи, които в настоящия казус били налице, и тъй като измамата по гражданското право се различавала по фактически състав от измамата по наказателното право, за да е налице измама, било необходимо сделката да е сключена поради заблуждението, както било сторено в настоящия казус - ако който и да било от двамата ищци знаел, че реално се подписва на договор за покупко-продажба, нямало да се подпише, договор за продажба в настоящия казус въобще не бил договарян, разговорите, които се водели първоначално с Л.Е., а по - късно - и с ответника по делото, били за сключването на договор за договорна ипотека. В настоящия казус ищците били въведени в заблуждение и от ответника, и от неговия баща Л.Е.. Не отправяли нарочно искане за отмяна на нотариалния акт, тъй като същият можел да бъде отменен, когато със съдебно решение е установено, че засяга правата на трети лица, и не се обезсилвали нотариални актове за сделки, когато между страните по сделката бъдел признат порок на сделката. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който била извършена порочната, развалена или отменена сделка, щял да отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът на сделката. На 26.11.2012 г. бил извършен въвод във владение на имота им, предвид и на което предявяват и претенция с правно основание чл.108 от ЗС, а именно - да бъдело признато за установено по отношение на ответника, че са собственици на имота, че същият владее имота им без правно основание, както и да бъде осъден да им предаде владението върху същия. Правят искане пред съда да постанови решение, с което се прогласи нищожността на материализирания с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г., договор за покупко-продажба, с който без тяхно съгласие и знание, на ответника по делото е продадено правото на собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Б., и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот пл.№ 328 и имот пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м., поради липса на съгласие, както и да се признае за установено спрямо ответника, че са собственици на процесния имот, че същият го владее без правно основание и да бъде осъден да им предаде владението му. При условията на евентуалност, предявяват и иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗЗДог вр. чл.27 от ЗЗДог, и молят да се постанови решение, с което да бъде унищожен сключеният с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г., договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Б., и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот пл.№ 328 и имот пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м., поради измама, предвид умишленото им въвеждане в заблуда за неговото сключване. Молят и за осъждане на ответника да им предаде и владението върху 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Б., и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот пл.№ 328 и имот пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м., както и претендира ищеца сторените по делото разноски. Ответниците, оспорват изцяло предявените искове. Сочи, че баща му Л. Д. Е. имал агенция за недвижими имоти със седалище и офис в [населено място], [улица], партер, където работел и той, като имал рекламна агенция Компи. През лятото на 2010 г. М. Л. Т. и А. О. Т. дошли в офиса на баща му и обявили за продажба процесния имот, като споделили, че искат да се устроят в града. Тогава Е. отишли до имота в [населено място] да го огледат и да преценят за колко пари да обявят продажната му цена. На място видяли един двор с една стара постройка. Дворът бил замърлян и неподдържан, достъпът до него бил по един коларски път, който в момента на огледа бил кален предвид падналия дъжд. Ищците им показали и документи за собственост, от които видяли, че дворът е съсобствен, а от къщата се продавала само половината, като другата част от двора и къщата били собственост на роднини на ищците. Тогава с тях се спряли на цена от 5000 лв., като баща му им обяснил, че съсобствен имот се продава трудно, предвид това, че никой не иска да купи имот, който да стопанисва с непознати за него лица. Освен това им обяснил, че имотът е стар, неподдържан, с достъп до него по коларски път, който ставал кален при всеки паднал дъжд. Така от средата на 2010 г. процесният имот бил обявен за продажба срещу сумата от 5000 лв. Баща му водел няколко пъти клиенти, които обаче, предвид вида на имота и режима на съсобственост върху него, се отказвали. Към есента на 2010 г. ищците дошли отново в агенцията на баща му и дали зор да се продаде имотът, защото искали да се устроят в града. След това идване баща му говорил с него и го попитал дали иска да купи процесния имот, като коментирали, че продавачите-ищци искали да го продадат за 5000 лв., но предвид, че не са се явили купувачи, да им предложели по-ниска цена и ако се съгласели, да го купят ответникът и баща му. Ответникът се чудил тогава, защото знаел, че ставало въпрос за имот в режим на съсобственост и не знаел какви съседи може да има, но пък решил да им предложи цена на половината от исканата от тях сума, която цена го устройвала. Така баща му им се обадил, те дошли в офиса. Ответникът им казал, че им предлага 2500 лв. Те обаче заявили, че не могат да се изнесат веднага и че ще им трябва около година да се устроят в града, през което време искат да останат в имота, предвид което намалили още малко продажната цена и се споразумяли да му продадат имота за 2300 лв. След като се споразумяли, ищците се заели да изваждат необходимите за продажбата на имота документи - данъчна оценка и скица. След като ги извадили, баща му се консултирал с нотариус И К. за продажбата, като й показал предоставените от ищците документи. Тогава нотариусът казал, че след като се продава идеална част от имот, при спазване на чл.33 от ЗС същият следва да се предложи първо на съсобствениците. Предвид това ищците отправили две нотариални покани - рег.№ 11593/05.10.2010 г. до съсобственика им М. М. Т. и рег.№ 1204/15.10.2010 г. до съсобственика им К. С. Т.. С тези нотариални покани те им обявили, че възнамеряват да продадат процесния имот и ги поканили да се явят пред нотариус Искра К., за да заявят волята си за закупуване, като в случай на неявяване ще се счита, че мълчаливо са се отказали от закупуването на имота и ищците ще пристъпят към продажбата му. Освен тези две нотариални покани, ищците говорили и с други двама техни съсобственици, а именно - Л М. Т. и Й. С. Р., и им предложили и на тях да закупят тяхната идеална част, като в отговор на това предложение Л М. Т. и Й. С. Р. декларирали писмено съгласието си ищците да продадат процесния имот на трето лице (в случая - на ответника) и заявили несъгласието си да изкупят частта им. Предвид тези факти твърденията в исковата молба, че ищците си мислили, че ипотекират имота си, били - меко казано - пълна измислица. Ако твърденията им били верни, защо тогава предложили с нотариални покани на свои съсобственици да изкупят частта им, като им заявили, че искат да продават. При учредяването на ипотека, дори и върху идеална част, законът не изисквал съгласие по чл.33 от ЗС от съсобствениците. Всички тези доказателства за намерението им да продадат процесния имот, предлагането му на съсобствениците им и манифестирането пред тях на намерението им да го продадат, се съдържали и в дело № 696/2010 г. на нотариус И К.. Така след като ищците-продавачи заявили лично и чрез нотариални покани намерението си да продадат процесния имот и предложили това първо на техните съсобственици-роднини, и последните отказали, страните по делото сключили нотариалния акт за покупко-продажба. След изповядването на сделката потвърдили уговорката си, че ще останат в имота още около година, след което ще го освободят. Те обаче не го освободили до средата на 2012 г. и ответникът им пратил нотариална покана рег.№ 4135/13.06.2012 г. на нотариус К. М.. С тази покана им припомнил за уговорката им да освободят имота и ги поканил да го освободят доброволно, като те все отлагали и лъжели, че всеки момент ще го освободят, но така и не го направили доброволно. Предвид тази фактическа обстановка, която се доказвала по безспорен начин, всички твърдения на ищците в исковата молба били пълна измислица и не отговаряли на истината. Те винаги били искали да продадат процесния имот и в момента на продажбата му знаели, че го продават. Нотариалният акт се четял пред всички участници в нотариалното производство, които били и страни в настоящия процес. Ищците подписали и молба до нотариуса за продажбата на имота. Всички се подписали заедно на прочетения им нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот. На сделката присъствал и баща му Л. Д. Е., който бил свидетел на това. Оспорва твърденията на ищците, че са взели заем от баща му и са му плащали по 1000 лв. месечно, както и всички твърдения, свързани с това обстоятелство. Не оспорва, че на ищците им е отнето владението върху процесния имот с въвод във владение по изпълнително дело № 735/2012 г. на ЧСИ А. Ц.. Законът не допускал свидетели за установяване на сделки, за чиято валидност се изисквал писмен акт. Нотариалният акт бил официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Той имал доказателствена сила за съдържащите се в него изявления на лицата, които са го подписали, като не се допускали свидетели за опровергаване на тези обстоятелства. Нямало образувано наказателно производство с влязла в сила присъда, за да се твърдяло, че е налице измама като условие за унищожаемост на сделката - нито срещу нотариуса, нито срещу ответника или когото и да било по отношение на процесния имот. По делото се събраха писмени и гласни доказателства. Исковете са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 159, том ІІ, рег.№ 6326, дело № 320/2010 г. на нотариус И К., ищците са придобили при условията на съпружеска имуществена общност от лицето Л. М. Т. правото на собственост върху 1/4 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Б., и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот пл.№ 328, имот пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м., а от лицето С. М. Ч. - правото на собственост върху 1/4 идеална част от от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Б., и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота: от две страни улици, имот с пл.№ 328 и имот с пл.№ 5003. Прехвърлителите по този нотариален акт - Л. и С. - са наследници на М. П. Т., бивш жител на [населено място], починал на 16.03.1972 г., видно от удостоверение за наследници № 12/28.11.2012 г., издадено от Община Б.. В крайна сметка, по силата на въпросния нотариален акт, ищците са станали собственици на 1/2 идеална част от имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот с пл.№ 328 и имот с пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м. Ищците се занимават с отглеждането на животни и са официално регистрирани като земеделски производители, видно от документите, намиращи се на листи 130-136 от делото. На 04.11.2010 г. с нотариален акт № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г. на нотариус И К., ищците продали на ответника процесната 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Б., и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот с пл.№ 328 и имот с пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м. С нотариална покана (лист 18 от делото) от 13.06.2012 г. ответникът поискал от ищците да му освободят процесния имот, за да го експлоатира. Ответникът представи и се приеха като доказателства по делото декларация от Л М. Т. по чл.33 от Закона за собствеността, че тя в качеството й на съсобственик на имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., е съгласна съсобствениците й М. и А. Т. (ищците по делото) да продадат на трето лице тяхната част от имота и че тя не желае да я купи; декларация от Й. С. Р. по чл.33 от Закона за собствеността, че тя в качеството й на съсобственик на имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., е съгласна съсобствениците й М. и А. Т. (ищците по делото) да продадат на трето лице тяхната част от имота и че тя не желае да я купи; нотариална покана от М. и А. Т. (ищците по делото) до М. М. Т., с която го уведомяват, че възнамеряват да продадат тяхната част от имота и че му предлагат да я купи; нотариална покана от М. и А. Т. (ищците по делото) до К. С. Т., с която го уведомяват, че възнамеряват да продадат тяхната част от имота и че му предлагат да я купи (листи 93-96 от делото). В съдебното заседание от 15.07.2013 г. се откри производство по чл.193 от ГПК (лист 149 от делото) относно автентичността на подписа, положен за ответника И. Л. Е. в нотариалната му покана до ищците М. и А. Т. от 13.06.2012 г. В тази връзка съдът указа на ответната страна, че тежестта да докаже автентичността на въпросния подпис пада върху нея. Доказателства за това обаче не бяха ангажирани. По делото се прие копие от заповед по чл.417 от ГПК № 8338/26.10.2012 г., издадена по частно гражданско дело № 2323/2012 г. на Районен съд Благоевград, Гражданско отделение, Четвърти състав, с която се разпорежда на ответника И. Е. да предаде на лицето Д. Х. спорния по настоящото дело имот, въз основа на сключен между тях на 09.08.2012 г. договор за наем на имота, нотариално заверен (лист 167 от настоящото дело). В полза на Д. Х. е издаден и изпълнителен лист (лист 179 от настоящото дело). Въз основа на този изпълнителен лист, на 26.11.2012 г. ЧСИ А. Ц. е въвел Х. във владение на имота (протокол за въвод по изпълнително дело № 735/2012 г. на ЧСИ А. Ц. - лист 194 от настоящото дело). В съдебното заседание от 02.10.2013 г. ищецът М. Т. заяви по реда на чл.176 от ГПК, че когато се направила сделката с недвижимия имот, си направили договор за заем - той, бащата на ответника - Л. Е., и ищцата А.. Договорът бил за заем, за сумата от 10000 лв. Л. им дал 10000 лв. назаем. Договорът бил в писмен вид. На тях обаче такъв договор не им бил предоставен. Договорът останал при Л. в сейфа му в неговия офис. Договорът се направил десетина-петнадесет дни преди сделката за недвижимия имот, а парите им се дали след сделката. В съдебното заседание от 02.10.2013 г. ищцата А. Т. заяви по реда на чл.176 от ГПК, че съпругът й имал сключен договор за заем с Л. Е.. Тя нямала сключен договор за заем. Подписали се заедно на този договор. Нещата се случили с Л. Е.. Той пишел нещата. Тя не ги виждала. Не била сигурна дали нейното име фигурирало в договора, но се разписала. Л. им дал сумата от 10000 лв. под формата на заем. Договорът за заем се сключил през 2010 г. Тя и съпругът й не били продавали имот. Първо били при нотариуса за подписване на нотариален акт, а след това подписали договора за заем и взели парите. Такъв бил нейният спомен. На тях не им бил даден екземпляр от договора. Всичко било на доверие. По делото за разпитани свидетелите А. Б., Д. Х. и П. Л.. От разпита на А. Бставаясно, че не помни от коя от страните са осигурени нотариалните покани за останалите съсобственици на имота. Не си спомня нотариалния акт да е бил четен поотделно на страните. Заявява, че Л. Е. е присъствал по време на цялото нотариално производство. Свидетелят не помни дали при изповядването на сделката са водени други разговори. Заявява, че пари в нотариалната кантора не са се разменяли. Свидетелят Д. Х. заявява, че по физиономия познава страните по делото. Казва, че през 2009/2010 г. ищците са дошли в агенцията за недвижими имоти на Л. Е., където свидетелят е работил, за да обявят имота си за продан. В показанията си свидетелят прави описание на имота и заявява, че ищците са поискали цена от 5-6 хил.лв. Никой не закупил имота и ищците се разбрали с Л. Е.,той да го закупи на по-ниска цена, а те да останат да живеят там, доката си уредят нещата. В крайна сметка И. Е. я купил за себе си. Свидетелят твърди, че нотариуса е извикал останалите съсобственици да подпишат. Не е чувал да става въпрос за ипотека. Не знае Л. Е. да дава заеми. Не помни колко време е работил в агенцията. Имал договор за наем, който не помни кога е сключил, но така и не ползвал процесния имот. Ходил е на имота, но не помни кога. Не е живял там. Не помни да е подписвал съгласие, не помни да е прекратявал договора. Свидетелят П. Л. заявява, че познава ищците. Преди 4-5 години е работил по процесния имот. Заявява, че ищците искали да живеят в имота и за това правили ремонт. Знае, че са имали спор с Л. Е., който има заложни къщи. Ищците казали на свидетеля, че са взели от Л. Е. заем. Последният е идвал в къщата на ответниците да ядат печено агне, но не е казвал, че къщата е негова. Свидетелят е присъствал на масата, когато на нея е имало пари, но не знае кой на кого ги е дал. Така установената в хода на процеса фактическа обстановка обосновава извод за неоснователност на предявените искове, които подлежат на отхвърляне. Правните тези на ищците не се подкрепиха от приобщения доказателствен материал. При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко предмета на делото, при обективно съединяване на искове - спорното материално право по първия иск е правото да се иска прогласяване на нищожност на договор за продажба поради липса на съгласие, която правна квалификация е чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ЗЗД, по втория иск – спорното материално право по първия иск е правото да се иска унищожаване на договор за продажба поради измама, която правна квалификация е чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, по третия иск - спорното материално право е правото на невладеещия собственик да иска предаване на владението от владеещия несобственик, която правна квалификация е чл. 108 от ЗС и по четвъртия иск - това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК. В трайната практика на ВКС се приема, че съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, или с което се уговаря предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително, като противоречащо на , а съгласно недействителна е и продажба с уговорка за изкупуване. В случая обаче не се предявява иск по , респективно - по . Когато на една и съща дата две лица сключват два договора - договор, с който едното лице дава в заем на другото лице определена сума пари, и договор, с който заемателят по договора за заем продава на заемодателя собствения си имот - и в договора за заем изрично се уговори, че договорът за продажба на имота е сключен за обезпечаване на вземането по договора за заем и че при издължаване на сумата по договора за заем имотът ще бъде прехвърлен обратно, безспорно е, че действителната воля на страните по договора за продажба ще бъде не да прехвърлят собствеността върху имота, а да обезпечат изпълнението на задължението по договора за заем, т.е. договорът за продажба ще прикрива друго съглашение между страните и като такъв на основание ще бъде недействителен (така и решение от 23.04.2010 г. по гр.д. № 526/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 92/06.04.2012 г. по гр.д. № 761/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.). В тези случаи прикритата сделка също ще бъде нищожна, но на основание противоречие със закона - , респективно - чл.209 от ЗЗДог, каквито претенции, обаче, по настоящото дело не са предявени. По принцип, за да бъдат проведени успешно тези искове, ищецът следва при главно и пълно доказване да установи, че между него и ответника е сключен договор за заем за определена парична сума, платима на определен падеж, и че вместо обезпечение на задължението за връщане на заема, заедно с лихвата, страните са уговорили заемателят да прехвърли на заемодателя чрез привидна покупко-продажба свой недвижим имот с уговорка за обратно изкупуване. Съдът намира, че в процесния случай ищците Т. не доказаха наличие на заемно правоотношение, възникнало наред с продажбеното, за което обстоятелство те носят доказателствената тежест. По делото не се събраха данни, че между ищците и ответника И. Е. е бил сключен договор за заем. В крайна сметка, страните са се договорили за покупко-продажба. Това се установява от подписания нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот. Нотариалният акт се ползва със задължителна материална доказателствена сила относно удостовереното от нотариуса съгласие на страните да сключат посочения в акта вид договор. За установяване наличието на договор за заем между страните за 10000 лв. е недопустимо обсъждането на свидетелските показания, предвид разпоредбата на , . За изслушването на такива свидетели има изрично противопоставяне от адвоката на ответника още в първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 15.07.2013 г. Волята на страните по договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот е удостоверена от нотариуса при подписване на нотариалния акт, който го обективира. По делото не са събрани доказателства, установяващи симулация в така удостоверената воля за покупко-продажба при посочените в нотариалния акт условия. Липсва начало на писмено доказателство или обратно писмо, които да правят допустими свидетелските показания за евентуална симулация. Свидетелските показания, събрани в настоящото производство, освен, че се явяват недопустими, са и противоречиви. Също така, в тях не се съдържат данни ответникът И. Е. да е давал пари на заем на ищците М. и А. Т., а евентуално се говори за заем от трето лице, което не е страна по делото, поради което същите се явяват и ирелевантни. Твърденията, че ищците били със съзнанието, че подписват нотариален акт за ипотека, а не за покупко-продажба на имота, не се подкрепиха с необходимите доказателства. Напротив - същите се оборват, освен от съдържанието на самия нотариален акт, и от нотариалните покани, които самите ищци са изпратили до част от другите съсобственици на имота, с които ги канят да изкупят тяхната идеална част. В тези покани, нотариално оформени, няма и ред за някаква ипотека, а са вписани думи като "продадем", "закупуване", "закупите" и "ще пристъпим към продажбата". Предвид изложеното, искът по чл.26, ал.2, изр.1, предл.2 от Закона за задълженията и договорите следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претенцията по чл.579 от ГПК също е неоснователна. Нотариалният акт е официален свидетелстващ документ относно удостоверените от нотариуса обстоятелства, който от своя страна има задължението да удостовери съдържанието на отделни факти, на които той сам е станал свидетел. Валидността на нотариалния акт не влиза в съдържанието на същия по смисъла на и може да се опровергава със свидетелски показания. Гласните доказателства в настоящия спор имат значение за извода дали и доколко е оборена материалната доказателствена сила на нотариалния акт в частта относно изявлението на нотариуса за прочитането на проекта за нотариален акт на страните. Разпитаните по настоящото дело свидетели не установяват, че проектът не е прочетен на участниците в сделката от нотариуса. Помощник-нотариус Б. изрично заяви, че процедурата по сключване на договора за покупко-продажба е била спазена. Другите свидетели нямат преки впечатления от ситуацията при подписване на нотариалния акт. Всички събрани по делото доказателства сочат на извода, че страните са знаели за какво отиват при нотариус К. и каква сделка ще сключват. Относно иска за унищожаване на процесния договор поради измама: Съгласно измамата е основание за унищожаване на договора. Фактическият състав на този порок изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 - да е сключена сделка; 2 - едната страна по сделката да е била в заблуждение; 3 - то да е било предизвикано умишлено от другата страна по сделката или от трето лице, като в този случай другата страна (адресатът) трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това; и 4 - сделката да е сключена поради заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане на невярна представа у другата страна за определени обстоятелства, включително и относно съдържанието на сделката. При измама страната съзнава напълно ясно съдържанието на договора, но действа под влияние на невярна представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят. В случая ищците твърдят, че сключили договора за покупко-продажба, защото смятали, че ипотекират имота като обезпечение на взетата в заем сума. По делото, обаче, не се доказа заемно правоотношение между страните, както бе посочено по-горе. Не се доказа и умишлено въвеждане на ищците в заблуждение от страна на ответника, че ако върнат заетите пари, той ще им прехвърли обратно имота. Такава сделка би била нищожна поради противоречие със закона - , поради което и няма как да бъде унищожена. След като исковете по чл.26 и чл.29 от ЗЗДог се явяват неоснователни, това влече като последица и отхвърляне на предявената ревандикационна претенция, защото собствеността не се е върнала в имуществената сфера на ищците Т.. Предвид този изход от спора, на ответника по принцип се следват направените разноски. Тъй като обаче такива не са поискани и не е представен списък по чл.80 от ГПК, разноски не трябва да му бъдат присъждани. ВОдим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ: ПРИЗНАВА приетата като доказателство по делото (в копие) в съдебното заседание от 15.07.2013 г. нотариална покана от ответника И. Л. Е. до ищците М. и А. Т. от 13.06.2012 г. за неистински (неавтентичен) документ в частта й, касаеща подписа, положен за ответника И. Л. Е., защото същият не е изписан от него. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М. Л. Т., ЕГН [ЕГН] и А. О. Т., ЕГН [ЕГН], против И. Л. Е., ЕГН [ЕГН] и В. В. Е., с предмет да се прогласи нищожността на материализирания с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г. на нотариус ИК., договор за покупко-продажба, с който без тяхно съгласие и знание, на ответника по делото е продадено правото на собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Б., и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот пл.№ 328 и имот пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м., поради липса на съгласие и защото нотариалният акт не им е бил прочетен от нотариуса, както и да се признае за установено спрямо ответника, че са собственици на процесния имот, че същият го владее без правно основание и да бъде осъден да им предаде владението му, а също така, при условията на евентуалност, да бъде унищожен сключеният с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г. на нотариус И К., договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Б., и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот пл.№ 328 и имот пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м., поради измама, предвид умишленото им въвеждане в заблуда за неговото сключване, и да бъде осъден ответникът да им предаде владението върху 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Б., и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на [населено място], общ.Б., одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот пл.№ 328 и имот пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м., като неоснователни. Решението подлежи на обжалване пред Б. в двуседмичен срок от съобщението до страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |