№ 54
гр. Кюстендил, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Д.а
в присъствието на прокурора Б. Д. Л.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20251500200190 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Делото е било образувано пред СГС, но при извършена служебна
справка е установено, че лицето е с постоянен и настоящ адрес в
Кюстендилска област. Същото под № 2068/25 г. е изпратено по подсъдност на
ОС-Кюстендил.
На 04.04.2025 г. в Окръжен съд- Кюстендил е постъпило искане,
придружено с едно удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета, издадени от Bezirkshauptmannschaft Liezenbh на Република Австрия
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции по отношение на българския гражданин С. Г. с последен известен
адрес ул. ***. Други идентификационни признаци по отношение на това лице
не се съдържат в удостоверението и в приложеното към него решение.
На Г. е наложена финансовата санкция от общо 305 евро, от които 300
1
евро за нарушение, отразено в б“Ж, т.2 от удостоверението „siehe
Strafverfugung vom 01.10.2024“. Не е посочен вида и правната квалификация
на нарушението. Отразен е неговия номер- ВНWL/9241800221231/24;
отбелязано е, че е постановено на 01.10.2024 г. и че е влязло в сила на
30.10.2024 г. В раздел „Ж“, т.3 е направено отбелязване, че лицето е
санкционирано за престъпления, установени от издаващата държава и служат
за изпълнението на задължения, произтичащи от актове, приети в рамките на
Договора за ЕО и на дял 6 от договора за ЕС. Липсва описание на
нарушението в същия раздел, т.4. В искането се моли да бъдат упражнени
правомощията по споменатия закон, т. е. да се допусне признаване
изпълнението на решението.
Санкционираното лице С. Г., въпреки положените от страна на съда
усилия, не може да бъде идентифицирано. От направена служебна справка в
НБД „Население“ се установи, че на територията на Кюстендилска област са
вписани две лица с същото име, като едното е с ЕГН ********** с постоянен
адрес- с.Г., махала „***. Второто лице със същото име е с ЕГН ********** и с
постоянен адрес- гр. К., ул. ****. Изискани са справки за лица с посоченото
име, като ОД на МВР се установява, че едното лице е влизало и излизало от
страната, като последното му излизане е на 22.04.2025 г. На адреса, посочен в
удостоверението- бул.*****, призовката е върната в цялост с отбелязване, че
на този адрес има адвокатски кантори, никой от адвокатите не представлява
лицето и същото не е открито. Идентична информация се съдържа и на
изпратените призовки на другите два адреса.
Представителят на КнОП изразява становище за неоснователност на
искането.
Кюстендилският окръжен съд, след преценяване доводите и
възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на
чл. 35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32
във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна следното:
Постъпило е удостоверение по чл.4 от посочения закон за признаване и
изпълнение по решение ВНWL/9241800221231/24, постановено на 01.10.2024
г. и влязло в сила на 30.10.2024 г., на съдебен орган на Република Австрия за
наложена финансова санкция на лицето С. Г. в размер на финансовата
санкция на 305 евро за нарушение на актове, приети в рамките на Договора за
2
ЕО и на дял 6 от договора за ЕС.
В удостоверението единствено е посочено, че засегнатото лице е
санкционирано за нарушение на „siehe Strafverfugung 01.10.2024 г.,
препращащо към наказателното постановление. Към удостоверението е
приложено акт на немски език, без превод на български език. В самото
удостоверение липсва описание на вида и квалификацията на нарушението.
Лицето е идентифицирано единствено с името С. Г..
Посочено е още, че лицето не се е явило на съдебния процес, в който е
постановено решението, но решението е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава относно правото си на обжалване
на 15.10.2024 г.. То не е поискало повторно разглеждане или обжалване в
приложимия за целта срок. По информация на органа, издаващ
удостоверението, е посочено, че в изпълняващата държава не е постановявано
решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение,
което да е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата
държава. Посочено е още, че решаващата държава допуска в изпълняващата
държава да бъде издавано решение за алтернативни санкции, в случай на
невъзможност от изпълнение на посоченото решение.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения
закон, компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за
налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на
лицето, т. е Кюстендилският окръжен съд. Решението за изпълнение на
наложената финансова санкция е изпратено директно до компетентния орган
на осн. чл.6, ал. 1 от закона от изпълняващата държава.
Правилата за признаване на този род решения са уредени от чл. 32 от
Закона, който препраща към чл. 16 ал.1-8 от него. И двете посочени норми
препращат към субсидиарно приложение на НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и безспорно се
установява, че гражданинът на Р Северна Македония със статут на постоянно
пребиваващ в Р България С. Г. е санкциониран с влязло в сила в Република
Австрия съдебно решение на съдебен орган за плащане на глоба, за
нарушение, установено от издаващата държава и служещо за изпълнението на
задължения, произтичащи от актове, приети в рамките на Договора за ЕО и
3
на дял 6 от договора за ЕС. Липсва описание на нарушението в същия раздел,
т.4.
Съдът констатира, че така представеното от Република Австрия
удостоверение не отговаря на изискванията на чл.4 от РР 2005/214/ПВР на
Съвета на ЕС, тъй като не съдържа изискуемите реквизити. На първо място, в
удостоверението липсва попълване на т.2, касаеща обобщено представяне на
фактическото положение и описание на обстоятелствата, при които е/са
извършено нарушението, включително място на извършването му и
законовите разпоредби, които са били нарушени. Издаващият
удостоверението орган по отношение на този съществен реквизит от
удостоверението, се е задоволил да посочи единствено "виж на наказателното
постановление". В този смисъл българския съд не е в състояние да извърши
преценка дали удостоверението отговаря на приложеното по делото решение,
доколкото удостоверението е непълно. Нещо повече, въпреки задължението си
да изпрати на българските компетентни власти удостоверението по чл. 4 от
Рамковото решение на езика на изпълняващата държава, австрийският орган е
посочил в удостоверението на националния си език както наименованието на
органа, постановил решението, така и изобщо не е отразил вида и мястото на
нарушението, както и нарушените законови норми.
На второ място е налице невъзможност за идентификацията на лицето,
извършило нарушението. От изисканата от съда справка от компетентните
органи на Р България се установи, че в Кюстендилска област на различни
адреси пребивават две лица със същото име, които са с различни ЕГН, респ. са
на различна възраст. В този смисъл не може да се приеме, че едно и също лице
пребивава на два различни адреса. Съдът е направил опит да отстрани тази
непълнота в удостоверението, като на 11.04.2025 г. е изпратено писмо до
компетентните власти на Р Австрия с искане за получаване на допълнителна
информация относно търсеното лице на основание чл. 7, т.3 от Рамковото
решение. До момента на постановяване на решението от българския съд, не е
постъпила допълнителна информация от издаващата удостоверението
държава, която не е проявила минимална активност в тази насока, въпреки
запитването от страна на настоящия съдебен състав.
В заключение- липсата на отразено в удостоверението обобщено
представяне на фактическото положение и описание на обстоятелствата, при
4
които е извършено нарушението, нито вида и правната му квалификация и
приложимите законови разпоредби, въз основа на които е постановено
решението, както и невъзможността за идентификация на нарушителя водят
до извода, че същото е непълно. Липсата на толкова много съществени
реквизити на удостоверението прави невъзможна преценката на съда дали с
него се иска признаване именно на приложеното към него решение на съдебен
орган за налагане на финансова санкция или на някакво друго решение за
наложена санкция на лицето С. Г., както и невъзможността същият да се
идентифицира не дава възможност на съдебния състав да провери налице ли
са основанията за признаване на решението на австрийските власти.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл.32, ал.3 ЗПИИРКОРНФС и
съответстващата на нея норма на чл. 7, ал.3 от Рамковото решение, след
направени опити за провеждане на консултации с компетентния орган на
издаващата държава, информация, свързана със запълване на липсващите
реквизити от удостоверението, не е постъпила по делото. Ето защо, в случая са
налице предпоставките на чл. 7, т.1 от РР за отказ от признаване и изпълнение
решението на австрийските власти, поради това, че удостоверението е
непълно и не отговаря на изискванията на чл. 4 от същото.
Съгласно разп. на чл.19, ал.1, т.1 ЗПИИАКОРНФС това е основание да се
откаже признаването и изпълнението на изпратеното решение. В този случай
производството по делото подлежи на прекратяване съгласно разпоредбата на
чл. 16, ал. 7, т. 2 от Закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.7, т.2
ЗПИИРКОРНФС, окръжният съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение
ВНWL/9241800221231/24, издадено от Bezirkshauptmannschaft Liezenbh на
Република Австрия по отношение на българския гражданин С. Г. с последен
известен адрес ул. *** за налагане на финансовата санкция от общо 305 евро,
от които 300 евро за нарушение, отразено в б“Ж, т.2 от удостоверението
„siehe Strafverfugung vom 01.10.2024“, постановено на 01.10.2024 г. и че е
влязло в сила на 30.10.2024 г.
5
Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано от
днес, като обжалването не спира изпълнението.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми незабавно
органа, постановил решението, с изпращане на съответния формуляр 9610/17
JAI 540 COPEN 177 EJN 39, за постановеното решение.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от горното уведомление
да се изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6