№ 159
гр. гр.Велинград, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210100771 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС от Палисандър“ ООД,
ЕИК: ********* против Г. Т. П. за делба на съсобствени недвижими имоти, а
именно поземлен имот с идентификатор 10450.6.92 по КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК,
находящ се в местност „Стопански двор“ 1, с площ на имота от 1518 кв. м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за стопански двор, с номер по предходен план 006092, при съседи
ПИ с идентификатори 1050.6.29; 1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149; 1050.6.150,
ведно с построената върху него сграда с идентификатор 10450.6.92.1 по КККР
на гр. Велинград, с предназначение: сграда за водоснабдяване и/или
канализация, брой етажи 1, със застроена площ 545 кв. м., при квоти ½ за
всеки от съделителите.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 10450.6.92 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед
№ РД-18-1214/06.06.2018г. в местност „Стопански двор“ № 1, с площ на
имота от 1518 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за стопански двор, с номер по предходен план
006092, при съседи ПИ с идентификатори 1050.6.29; 1050.6.71; 1050.6.93;
1050.6.149; 1050.6.150, при равни дялове от ½ ид. част за всеки съделител.
Сочи се, че е придобил своя дял на публична продан с Постановление за
възлагане по изп. дело № 20148870400171/2014г. на ЧСИ Д.Д., вписано в
служба по вписванията под № 46, том III на 04.05.2015 г., а ответникът по
дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №114,
1
том I, дело 87 от 31.01.2022 г. на Служба по вписванията.
През 1996г. Т. Г.ев П., бащата на ответника по време на брака си с М.Т.
П.а закупил ПИ с идентификатор 10450.6.92 по КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. в местност „Стопански Двор 1,
с площ на имота от 1518 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, с номер по
предходен план 006092, при съседи ПИ с идентификатори 1050.6.29;
1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149; 1050.6.150. Имотът бил придобит в режим на
съпружеска имуществена общност, съгласно действащия тогава СК от 1985 г.
/отм/.
През 2000 г. Т. Г.ев П. и М.Т. П.а построили в имота, без строителни
книжа, едноетажна стопанска сграда с идентификатор 10450.6.92.1 по КККР
на гр. Велинград със застроена площ от 545 кв. м., брой етажи - 1, с
предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация.
Подържа, че след 2010г. Т. Г.ев П. задлъжнял и ЧСИ Д.Д. с рег. № 887
на КЧСИ изнесъл на публична продан собствената П. ½ ид. част от
поземления имот. На публичната продан за купувач бил обявен „Палисандър“
ООД. По силата на Постановление за възлагане по изп. дело №
20148870400171/2014 г. на ЧСИ Добромир Даскалов, вписано в служба по
вписванията под № 46, том III на 04.05.2015г., „Палисандър“ ООД придобил
собствеността на ½ ид. част от ПИ с идентификатор 10450.6.92 по КККР на
гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. в местност
„Стопански Двор 1, с площ на имота от 1518 кв. м., с трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор. На
основание чл. 92 от ЗС по приращение станал и съсобственик и на ½ ид. част
построената върху земята сграда.
Сочи, че през 2016 г. управителят на ищеца и тогавашният му
съсобственик постигнали съгласие ищецът да ползва южната половина на
сградата и имота, а той северната. С негово съгласие ищецът извършил
преустройство на южната част от едноетажната съществуваща сграда. Към
настоящия момент южната част от сградата с площ 201,5 кв. м. се ползвала с
предназначение за ,,Дърводелска работилница за разбичване на объл дървен
материал“, а останалата част била със складово предназначение.
Извършването на преустройството било организирано и финансирано изцяло
с негови средства. От тогава до днес само той владеел и ползвал тази част от
сградата. Уточнява, че понастоящем сградата не съществувала в
първоначалния си вид. Съществувала само преустроената от ищеца половина,
а останалата част била погинала.
Поддържа, че през 2022г. предишншят съсобственик М.Т. П.а и ищецът
постигнали съгласие за извършване на делба на имота и сградата и сключили
предварителен договор за разделяне на имота. На основание чл. 15 от ЗУТ
започнали законовата процедура за разделянето му. Изготвен бил ПУП, който
би одобрен със Заповед № 946/21.06.2022 г. на кмета на Община Велинград,
2
влязла в сила на 23.08.2022 г. Междувременно М.Т. П.а прехвърлила своята
идеална част на сина си Г. Т. П. - ответник по настоящото производство,
който отказал да сключи окончателен договор за подялбата на имота.
Предвид че страните не можели да поделят доброволно съсобствените
имоти, предявява иск за прекратяване на съсобствеността помежду им по
отношение на поземлен имот с идентификатор 10450.6.92 по КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. в местност
„Стопански двор“ 1, с площ на имота от 1518 кв.м., с трайно предназначение
на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За стопански двор, с
номер по предходен план 006092, при съседи ПИ с идентификатори
1050.6.29; 1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149; 1050.6.150 и на построената върху
него едноетажна стопанска сграда с идентификатор 10450.6.92.1 по КККР на
гр. Велинград със застроена площ от 545 кв. м., брой етажи – 1 при квоти по
½ ид. част за всеки.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не възразява срещу
допустимостта и основателността на иска.
Не оспорва, че страните са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор № 10450.6.92, находящ се в област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, м. „Стопански двор“ № 1, вид територия:
земеделска, начин на трайно ползване за стопански двор, с площ 1518 кв. м,
стар номер № 006092, при права по ½ идеална част за всеки от тях, както и
правното основание, на което съсобствеността е възникнала.
Не оспорва, че в имота е изградена сграда с идентификатор №
10450.6.92.1 с предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация,
брой етажи 1, със застроена площ 545 кв. м., построена от родителите му - Т.
Г.ев П. и М.Т. П.а. Сочи, че е построена през 2000 година, без издадени
разрешителни документи.
Не оспорва и че ищецът ползва южната половина на сградата, но не в
качеството си на собственик, а като ползвател. Оспорва, че по отношение на
сграда с идентификатор № 10450.6.92.1, е налице съсобственост между ищеца
и ответника.
Оспорва, че собствеността върху сградата е придобита от ищеца на
основание чл. 92 от ЗС, като се позовава на ТР № 5/18. 05. 2017 г. по т. д. №
5/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, че при придобиване на правото на
собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в
постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира
построената в имота сграда и ако същата представлява самостоятелен обект
на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за
да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита
собствеността и върху сградата. Процесната сграда, построена в поземления
имот, представлявала самостоятелен обект на правото на собственост и като
такава по отношение на нея не е възникнала съсобственост между страните.
Сградата била собственост на Т. П. и М. П.а, построена в собствения им
3
имот, придобит по време на брака им, поради което също се притежавала от
тях в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на
брака им с Решение за развод № 280/24.10.2022г. по гр. д. 794/2022г. била
съсобствена на бившите съпрузи при квоти от по ½ ид. част за всеки. Нито
ищецът, нито ответникът не притежавали дял от сградата. Сградата била
търпим строеж, нямала обслужващо предназначение по отношение на
недвижимия имот, а представлявала сграда със самостоятелно
предназначение-сграда за водоснабдяване и канализация и съществувала като
такава.
Иска съдът да отхвърли предявения иска за делба по отношение на
сграда с идентификатор № 10450.6.92.1, с предназначение: сграда за
водоснабдяване и/или канализация, брой етажи 1, със застроена площ 545 кв.
м.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като се
запозна с представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила на 31.03.2015г. Постановление за възлагане по изп. дело
№ 20148870400171/2014г. на ЧСИ Д.Д. ищецът Палисандър ООД е придобил
на публична продан ½ ид. част от дворно място цялото 1518 кв. м., извън
регулацията на Велинград, находящо се в Стопански двор № 1 на бившето
АПК на гр. Велинград, съставляващо парцел XVА по плана на стопански двор
№ 1 /без силажовместилището/, идентичен с поземлен имот с идентификатор
10450.6.92 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-
181214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в. м. „Стопански двор“, с
трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно
ползване-стопански двор, номер по предходен план 006092, при граници и
съседи имоти с идентификатори 10450.6.93, 10450.6.29,
10450.6.71,10450.6.149, 10450.6.150. Преди това недвижимият имот бил
собственост на Т. Г.ев П.,баща на ответника Г. П., закупен от него на
29.07.1996г. по време на брака му с М.Т. П.а. Доколкото придобивното
основание е възмездно имотът е станал съпружеска имуществена общност, на
осн. чл. 19, ал. 1 СК /1985г. отм./.
При закупуването имотът е бил незастроен. През него минавала една от
стените на западната клетка на силажовместилището на бившето АПК гр.
Велинград, представляващо обособени клетки от успоредни надлъжни стени
с височина 2,50 м. и дебелина 0,20 м., изпълнени от стоманобетонови
вертикални панели, трайно прикрепени към земята, с асфалтобетонова
настилка и без покривна конструкция.
Около 2000 г. Т. П. построил в имота без строителни книжа /одобрен
архитектурен проект и разрешение за строеж/ едноетажна сграда с площ от
около 500 кв. м., която използвал като работилница за пътно строителна
техника. Като стена на сградата служила една от стените на най-западната
клетка на силажовместилището. Другата й стена била от кухи бетонови тухли
4
с височина 1,50 м. Между двете стени на разстояние 4,05 м. били монтирани
единадесет стоманени арки, върху които била поставена покривната
ламарина. По силата на приращението, доколкото собственикът на земята е
собственик и на постройките върху нея, построената от Т. П. сграда също е
станала съпружеска имуществена общност.
Съществуването към 2015г. на построената в имота сграда, се
установява от представените от ищеца Разрешение за строеж №
86/10.05.2016г., издадено за преустройство на южната част на съществуваща
едноетажна сграда в дърводелска работилница за преустройство на объл
дървен материал, Удостоверение № 463/31.07.2015г. /описание на сграда по §
127 от ЗУТ/, от показанията на свидетелите Т. Г.ев П. и Д. С.ов Ф..
Показанията и на двамата свидетели са непротиворечиви, че дворното
място, което ищецът е придобил на публичната продан към 2015г. и било
застроено.
Според показанията на свидетеля П., баща на ответника, след като
закупил имота, около 1998г. започнал да строи сграда, в която обособил
ремонтна работилница. Сградата била с площ от около 500 кв. м., тухлена, с
колони и ламаринен покрив. Имала дограма. Построена била без строителни
книжа. Свидетелят я ползвал 10-12 години след построяването. Сградата
съществувала, когато ответникът придобил имота. Двамата се разбрали
ищецът да преустрои южната половина и да я ползва, като направи ремонт и
на другата част, която да ползва П.. П. съдействал на Палисанър ООД да се
снабди с документи за преустройството. Ищецът махнал ламарината от
покрива на цялата сградата, обособил за нуждите си южната й половина,
покрил я с нова ламарина, но не ремонтирал останалата част на сградата и тя
останала непокрита.
Съдът, като прецени показанията на свидетеля П. по реда на чл. 172
ГПК, кредитира, предвид че се подкрепят от останалите доказателства по
делото.
За съществуването на сграда в имота към 2015г. съобщава и свидетелят
Д. Ф., в трудови правоотношения с ищеца. Според показанията му, когато
Палисандър ООД придобил имота в него имало една постройка /цех/ от две
части с П-образни помещения, а отгоре с тръби, без покривно покритие.
Сградата била с три ограждащи стени. Палисандър ООД започнал да
ремонтира едната й част. Свидетелят участвал в преустройването. Ищецът
сложил ламаринен покрив, поставил врати и дограма, прекарал ел.
инсталация, обособил офис помещение. В другата част не се извършвала
дейност. Имало складирани машини, материали. Тя останала непокрита.
В подкрепа на показанията на свидетелите са и издаденото по молба на
ищеца Удостоверение № 463/31.07.2015г. /описание на сграда по § 127 от
ЗУТ/, в което е отразено, че сградата е построена 2002г. и представлява
търпим строеж, Разрешение за строеж № 86/10.05.2016г. и Проект за
преустройство на южната половина на съществуваща едноетажна сграда в
5
дърводелска работилница за разбичване на дървен материал, Скица виза № К
02128/08.04.2016г.
Удостоверение № 463/31.07.2015г., като официален свидетелстващ
документ, издаден от длъжностно лице /Главния архитект на Община
Велинград/ в кръга на неговата компетентност се ползва с обвързваща за съда
доказателствена сила за съществуването на удостоверените в него
обстоятелства, която не беше оборена по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК.
Представените от ищеца Разрешение за строеж № 86/10.05.2016г. и
Проект за преустройство на южната половина на съществуваща едноетажна
сграда в дърводелска работилница за разбичване на дървен материал и Скица
виза № К 02128/08.04.2016г., обективират извънсъдебното признание за
съществуване на сградата преди снабдяване с тези документи.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице, в частта, че към
датата на издаване на разрешението за преустройство на съществуваща сграда
такава не е имало. В тази част същото е неубедително и не се подкрепя от
представените по делото доказателства. Този извод почива на тълкуване на
разпоредбите на § 53 ПЗР към ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 101/2015г./, че след като
не се открива проект-заснемане на съществуващия строеж и след като южната
и северната напречни стени на преустройвана част на съществуваща сграда са
посочени като фасадни, сграда, която се преустройва не е съществувала
изобщо. Не може да се приеме, че при налична виза за проектиране,
представляваща копие (извадка) от действащ подробен устройствен план за
поземления имот с означена налична сграда, чието преустройство се иска,
липсата на проект-заснемане на съществуващия строеж е достатъчен аргумент
да се приеме, че сграда в имота не съществува. Освен това, проект-заснемане
не се изисква за сгради, по отношение на които преди влизане в сила на § 55
ПЗР към ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 101/2015г./ е започнало одобряването на
инвестиционния проект за преустройство, а по делото няма данни кога това е
станало. Само описанието на съществуващите напречни стени като фасадни, а
не като вътрешни в проектната документация също не е достатъчен аргумент
да се приеме, че не е съществувала сграда, която да се преустройва, при
наличие на други убедителни доказателства за това.
От показанията на свидетеля Ф. се установи, че са извършвани
ремонтни дейности на част от съществуваща сграда, състояща се от две
части, която е имала ограждащи стени. За тези обстоятелства свидетелят има
лични и непосредствени впечатления, защото е участвал при извършването
им.
Освен това нелогично е собственикът на терена, какъвто Палисандър
ООД е бил при снабдяване с горепосочените документи и който има право да
го застрои, да поиска издаване на разрешение за преустройство на сграда и то
в незастроен имот, а не разрешение за строеж.
Построената в имота сграда е реално обособена вещ, със самостоятелно
функционално предназначение- използвана е за работилница и не е
6
обслужваща дворното място.
Съгласно ТР № 5/18.05.2017г. по тълк. решение № 5/2015г. на ОСГК на
ВКС публичната продан, като специфичен способ за придобиване на вещни
права определя и специфичното приложение на материалноправната
разпоредба на чл. 92 ЗС, при което правилото, че собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота сграда,
ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от
собствеността на мястото и не е била предмет на публичната продан. При
публичната продан на имота /описан, възбранен, оценен, обявен и възложен
по предвидения в ГПК ред от съдебния изпълнител без сградата/ не може да
се приеме, че е придобита и собствеността върху тази сграда, ако тя
представлява самостоятелен обект на правото на собственост и като такъв
може да бъде предмет на самостоятелно разпореждане, но не е била предмет
на проданта. Купувачът на публичната продан придобива всички права, които
е имал длъжника върху имота, предмет на публичната продан, но не и тези
негови самостоятелни вещни права, които не са били предмет на изрично
уреденото в закона производство на принудително изпълнение върху
недвижим имот.
Доколкото построената в имота сграда е самостоятелен обект на
правото на собственост и в постановлението за възлагане, с което ищецът е
придобил собствеността на ½ ид. част от дворното място, същата не е описана
и оценена, то постановлението на съдебния изпълнител не го легитимира като
неин собственик.
С насочването на принудителното изпълнение върху дворното място,
съпружеската имуществена общност по отношение на него се счита
прекратена, съгласно чл. 27, ал. 4 СК. С влизане в сила на постановлението за
възлагане съпругата на Т. П.-М. П.а е станала изключителен собственик на
останалата ½ ид. част от имота, придобит по време на брака й с него. Това
обаче не се отнася за построената в имота сграда. След като същата не е била
описана и оценена от съдебния изпълнител и принудителното изпълнение не
е било насочено върху нея, след публичната продан на имота, съпружеската
имуществена общност по отношение на сградата не се е прекратила и
сградата е останала собственост на Т. П. и съпругата му.
През 2016г. на Палисандър ООД и на Т. Г.ев П. е издадено разрешение
за строеж и преустройство на южната част на едноетажната сграда в
дърводелска работилница за объл дървен материал. Преустройството е
извършено същата година, за което е издадено Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж: преустройство на съществуваща едноетажна сграда-
южна част в дърводелска работилница за разбичване на объл дървен материал
от 11.07.2016г. със застроена площ от 201 кв. м., находяща се в ПИ № 006092.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира в тази част, понастоящем в
7
имота съществува сграда със застроена площ от около 217 км. м., която се
ползва за склад на машини. Сградата се намира между точки И, Ж, Е и Д от
приложение № 2 на заключението и обхваща общо пет от десетте междуосия
на монтираните върху стената на силажовместилището на бившето АПК и
срещуположните стоманени колони стоманени арки. За една от стените на
сградата служи стената на силажовместилището. На отсрещната страна между
оси 2-3 и 5-6 от Приложение 2 е изпълнен зид с височина около 1,50 м., над
който е монтирана метална дограма с обикновено стъкло. В останалите три
междуосия 1-2 и от 3 до 5 на приложението е изпълнен зид от кухи бетонови
тухли с височина около 2,50 м. По ос 6 е изпълнен зид с височина около 1,50
м. и над него е метална дограма с обикновено стъкло. Пространството над
дограмата и стоманената арка е преградено с профилна ламарина.
Срещуположно над този зид по ос 1 е монтирана двукрилна врата с метална
конструкция и пана от профилирана ламарина. Пространството отстрани и
над вратата е преградено с профилна ламарина. Сградата между точки И, Ж, Е
и Д от приложение № 2 е покрита с покривна ламарина, а стоманените арки,
върху които е поставена са усилени допълнително. Вещото лице е
констатирало, че всички зидани стени са изпълнени с кухи бетонни тухли с
размери 15/40/18 см.
До тази сграда в междуосията на между ос 6 и 11 е изпълнен зид с
височина около 1,50 м. и над него е монтирана метална дограма без поставени
стъкла. По този начин между точки Д, Е, Б и В се е образувало непокрито
пространство между стената на силажовместилището и този зид,
представляващо северната част на построената от Т. П. сграда. Макар да
понастоящем тази част да без покрив и с частично премахнати ограждащи
стени, останките от нея доказват съществуването на построена в имота сграда
преди влизане в сила на постановлението за възлагане.
Намиращата се в дворното място понастоящем сграда е възникнала при
преустройството на съществуващата преди това сграда, а не е новоизградена
от Палисандър ООД. Няма данни сградата, която П. е построил, след като
ищецът е придобил дял от дворното място да е престанала да съществува,
като е погинала, нито че е била видоизменена до степен, че цялостно е
променена конструкцията й. Дори напротив. Запазила се е една от стените на
сградата, тази която е част от клетката на бившето силажовместилище, както
и покривната конструкция от монтираните стоманени арки. Затова и след
преустройването й правото на собственост върху преустройващата се сграда
се трансформирало в право на собственост върху преустроената. След като не
се установява, че вследствие на преустройването съществуващата сграда е
съществено видоизменена, така че да се е трансформирала в нов различен
обект, който съществено да се различава конструктивно и архитектурно от
съществуващия и да има различно функционално предназначение, не може да
се приеме, че е възникнала нова вещ. Разделянето на сградата чрез
обособяването на две или повече самостоятелни по-малки по площ сгради,
при което не се променя съществено конструкцията на старата сграда, е
8
видоизменение, което не рефлектира върху правото на собственост. Затова
ищецът не се легитимира като неин съсобственик по приращениие.
Собственици на преустроената сграда са продължили да бъдат съпрузите Т.
П. и М. П.а.
Ищецът не е придобил сградата или част от нея и на основание
давностно владение, тъй като не е поддържал това твърдение в исковата
молба и не го я заявил своевременно в срока по чл. 214, ал. 1, ГПК.
На 31.01.2022г. М. П.а е дарила на сина си-ответника по делото Г. П.
собствената си ½ ид. част от поземлен с идентификатор 10450.6.92 по КККР
на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на
АГКК, находящ се в местност „Стопански двор“ 1, с площ на имота от 1518
кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: за стопански двор, с номер по предходен план 006092, при съседи
ПИ с идентификатори 1050.6.29; 1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149; 1050.6.150.
Сделката е действителна, не страда от пороци, обуславящи нейната
нищожност и е произвела вещно-транслативно действие.
Прехвърлянето на дворното място не транслира собствеността на
построената върху него едноетажна сграда или идеална част от нея, защото
към датата на сключване на договора за дарение тя не е изключителна
собственост на М. П.а, а съпружеска имуществена общност и не е
принадлежност към дворното място.
След прекратяване на брака на между М. П.а и Т. П. на 24.10.2022г.
съпружеската имуществена общност по отношение на сградата се е
трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове от по ½ ид.
част за всеки от бившите съпрузи, съгласно чл. 27, ал. 1 СК, които
понастоящем са нейни собственици.
Следователно ищецът и ответникът не са придобили правото на
собственост върху построената в имота сграда, състояща се понастоящем от
южна част с площ 217 кв. м. съгласно заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, заключена между т. И, Ж, Е и Д
на приложение 2 от заключението и северна непокрита част, заключена
между точки Д, Е, В и Б от приложение 2 към заключението, означена като
едноетажна сграда с идентификатор 10450.6.92.1 по КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД 18.1214/06.06.2018г., с предназначение: сграда за
водоснабдяване и/или канализация, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 10450.5.92 и искът за делба по отношение на този имот следва
да се отхвърли.
Съсобственост между страните е възникнала само по отношение на
заявения до делба поземлен имот при квоти ½ за ищеца и ½ за ответника.
С иска за делба се упражнява потестативното право за прекратяване на
съсобственост по отношение на индивидуално обособена съществуваща
движима или недвижима вещ, при която съсобствеността върху притежавана
от съделителя идеална част от вещта се трансформира в индивидуална
9
собственост върху конкретно опредЕ. такава. Затова до делба следва да бъдат
допуснати движими или недвижими вещи, които към датата на постановяване
не съдебното решение са съсобствени между страните.
В настоящия случай съсобствен между съделителите Палисандър ООД и
Г. П. е единствено поземлен имот с идентификатор 10450.5.92 по КККР на гр.
Велинград при равни дялове от по ½ ид. част за всеки от съсобствениците.
Именно само този имот подлежи на делба. Делбата на имота е допустима. В
него не попадат две или повече сгради, които са индивидуална собственост на
съсобствениците на дворното място, поради което не представлява обща част
по смисъла на чл. 38 ЗС. Същият следва да се допусне до делба при квоти от
по ½ ид. част за ищеца Палисандър ООД и за ответника Г. Т. П..
При този изход на правния спор, претенцията на ищеца за заплащане на
разноски за съдебно-техническа експертиза е неоснователна и следва да се
отхвърли.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА поземлен имот с идентификатор 10450.6.92 по
КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД
на АГКК, находящ се в местност „Стопански двор“ 1, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
стопански двор, с номер по предходен план 006092, при съседи поземлени
имоти с идентификатори 1050.6.29; 1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149;
1050.6.150 по КККР на гр. Велинград МЕЖДУ Палисандър ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул. „Г.
Бенковски“ № 4 и Г. Т. П., ЕГН: ********** с адрес гр. Велинград, ул. ******
№ 8 при квоти ½ ид. част за Палисандър ООД, ЕИК: ********* и ½ ид. част
на Г. Т. П., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на едноетажна сграда състояща се от южна част
с площ 217 кв. м. съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, заключена между т. И, Ж, Е и Д от
приложение 2 към заключението и северна непокрита част, заключена между
точки Д, Е, В и Б от приложение 2 към заключението, означена в КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД 18.1214/06.06.2018г., като едноетажна
сграда с идентификатор 10450.6.92.1 с предназначение: сграда за
водоснабдяване и/или канализация, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 10450.5.92 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед
РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот
местност „Стопански двор“ 1, с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, при граници и
съседи на поземления имот поземлени имоти с идентификатори 1050.6.29;
10
1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149; 1050.6.150 по КККР.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Пазарджик,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11