РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Русе, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен П.
Членове:Г. Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Милен П. Въззивно гражданско дело №
20254500500714 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
З. П. Е. от гр. Две могили обжалва решението на БРС, постановено по гр.
д. № 438/2025 г., с което са отхвърлени предявените от него срещу Община
Две могили обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и е осъден да заплати направените по делото разноски.
Излага подробни съображения относно неправилността и
незаконосъобразността на първоинстанционното решение, моли същото да
бъде отменено, а исковете уважени изцяло така, както са предявени.
Ответникът Община Две могили, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Г. М., излага съображения относно законосъобразността и
правилността на първоинстанционното решение, моли същото да бъде
потвърдено, като претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по
1
спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намира за
установено следното:
Производството по делото е образувано по предявени от З. П. Е. против
Община Две могили конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно и отмяна на прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца, извършено със Заповед № 243/18.03.2025г. на
ВрИД кмет на Община Две могили и осъдителен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9540.00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за срок от шест месеца, считано от 18.03.2025г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че през месец март 2023 г. бил помолен
от кмета на общината да постъпи на работа, като мл. експерт „Устройство на
територията и строителството“, поради липса на кадри в този момент в
общинска администрация Две могили и въпреки че образованието му не
отговаряло на заеманата длъжност. Съгласил се да заеме длъжността, но с
уговорката, че няма да изпълнява контрол по изпълнението на строителството,
тъй като нямал необходимите познания и евентуални негови грешки при
приемане на строителни работи можело да доведат до аварии с опасност за
живота и здравето на хора и материални щети за общината при приемане на
завишени количества строително монтажни работи (СМР), което щяло да
породи негова морална, материална и наказателна отговорност. При тази
уговорка, подписването на всички документи свързани с приемането на
строителството не било посочено в длъжностната му характеристика.
Ответникът Община Две могили е депозирал отговор в законоустановения
срок по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете. Поддържа, че процесната
уволнителна заповед е законосъобразна, като при издаването й били спазени
изискванията на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ. Излага съображения, че
обжалваната заповед е мотивирана, като били посочени изчерпателно
нарушенията на трудовата дисциплина. Твърди, че описаните нарушения,
както и позоваването на останалите заповеди с №№ 726 от 02.10.2020 г. и 976
2
от 17.12.2020г. обуславяли извод за тежко нарушение на трудовата дисциплина
от страна на ищеца. Предвид неоснователността на главния иск, оспорва и
претенцията с акцесорен характер – чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно е установено, че страните са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността мл. експерт „Устройство на
територията и строителството“, Дирекция „Регионално развитие“ в Община
Две могили до 18.03.2025г., когато трудовото му правоотношение е
прекратено едностранно от работодателя без предизвестие поради наложено
наказание „дисциплинарно уволнение”.
С обжалваната Заповед № 243/18.03.2025 г., изд. от ВрИД кмет на община
Две могили, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за
тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в отказ да изпълни
законно нареждане на работодателя, обективирано в заповед № 146/06.02.2025
г. за определяне на длъжностни лица, които да приемат и осъществяват
контрол при извършване на строително-монтажни работи.
Не е спорно по делото, че на 06.02.2025 г. ищецът е отказал да получи
Заповед № 146 от 06.02.2025 г. на кмета на община Две могили, с която му се
възлагат задължения да проверява на място и по документи за
законосъобразността на строежа, съответствието му с инвестиционния проект,
техническите спецификации, техническото предложение на Изпълнителя и
клаузите на сключения договор, както и да следи за изпълнение на
договорените срокове в определените КСС количества и стойности. В тази
връзка с писмо с изх. № К-700 от 11.02.2025 г. на основание чл. 193, ал. 1 КТ
са му поискани писмени обяснения. В указания срок ищецът е депозирал пред
работодателя обяснения с вх. № К-700#1 от 14.02.2025 г., в които твърди, че е
постъпил на работа в Община Две могили с изричното условие, че няма да
извършва контрол върху изпълнението на строителството, като във връзка с
тази уговорка и в длъжностната му характеристика липсвало такова
задължение.
Установено е, че в хода на производството по установяване на
дисциплинарно наказание служителят е представил болничен лист №
Е20250864557 от 25.02.2025 г. с диагноза „Остър бронхит, неуточнен“ и
режим на лечение: домашно-амбулаторен до 07.03.2025 г., като на 08.03.2025 г.
3
е представен втори болничен лист № Е20243905769 от 07.03.2025 г. с диагноза
„Бактериална пневмония, неуточнена“ и режим на лечение: домашно
амбулаторен до 26.03.2025 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т.
4 КТ преди издаване на обжалваната заповед за уволнение работодателят е
поискал предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
В хода на производството пред въззивната инстанция е назначена
съдебно-икономическа експертиза за установяване размера на дължимото
обезщетение съгласно чл. 225, ал. 1 КТ. Съгласно приетото заключение на
същата размерът на обезщетението за времето, през което ищецът е останал
без работа при отчитане на сключения на 16.09.2025 г. трудов договор между
„БАЛАНС и РЕКЛАМА“ ООД и З. Е. се равнява на 9766,32 лв.
При извършената служебна проверка, Русенският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт. След самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно, а въззивната
жалба на ищеца З. Е. е основателна.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи на районния съд за
неоснователност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, като
намира, че същите са формирани при неправилна преценка на фактическата
обстановка, на събраните по делото доказателства и приложимия закон,
довела до постановяването на неправилно решение.
Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, каквото е основанието посочено в
заповедта за уволнение на З. Е., работодателят може да прекрати трудов
договор без да дължи предизвестие в случай, че служителят бъде
дисциплинарно уволнен. Такова дисциплинарно наказание е наложено на Е.
поради нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, а именно поради „други тежки
нарушения на трудовата дисциплина“. Според работодателя такива нарушения
били извършени от З. Е., доколкото същият е отказал да изпълни законни
нареждания на работодателя, обективирани в Заповед № 146/06.02.2025 г. за
определяне на длъжностни лица, които да приемат и осъществяват контрол
при извършване на строително-монтажни работи, представляващи нарушение
съобразно чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ.
Законодателят не е дефинирал понятието „други тежки нарушения на
4
трудовата дисциплина“, поради което и при преценката му от съда следва да
се вземат предвид вида, интензитета, конкретната трудова функция на
работника, вменените му по трудовото правоотношение задължения, формата
на вината, поведението му и други относими към тази квалификация факти.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел
за доказано наличието на нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение
на законно нареждане на работодателя, а твърденията на ищеца, че част от
задълженията, възложени със Заповед № 146/06.02.2025 г. не съответстват с
разписаните в длъжностната му характеристика за неоснователни. Доколкото в
закона няма легална дефиниция на понятието инвеститорски контрол,
изхождайки от определението „инвеститорски“ този контрол се осъществява
от възложителя-инвеститор или от определено от него лице. Тоест би
следвало да се приема, че това е контрол, осъществяван от възложителя-
инвеститор по договори, по които същият е страна с оглед законосъобразното
и ефективно разходване на средства. В заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание „уволнение“ работодателят е посочил, че се касае
за системно и съзнателно неизпълнение на трудови задължения, разписани в
длъжностната характеристика, нормативните актове и вътрешните актове на
работодателя и представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. По
делото е представена длъжностна характеристика на ищеца за заеманата от
него длъжност младши експерт „Устройство на територията и
строителството“, утвърдената на 01.04.2023 г. Съгласно т.7 и т.11 от същата
на ищеца са вменени задължения, свързани с осъществяване контрол за
установяване на съответствието на строежите с устройствените планове,
одобрените инвестиционни проекти, строителни книжа и разрешения за
строеж, както и участие в комисии за извършване на контрол по
строителството съгласно Закона за устройство на територията, тоест са му
вменени дейности по административен контрол по устройство на територията
и строителството. Така разписаните дейности в длъжностната му
характеристика не биха могли да се приемат за идентични с такива по
осъществяване на инвеститорски контрол. Предвид изложеното настоящата
инстанция, счита, че действително в длъжностната характеристика на ищеца
не са включени задължения, свързани с осъществяване на инвеститорски
контрол, което противно на приетото от първоинстанционния съд
кореспондира с твърденията му в исковата молба.
5
Съгласно константната практика на ВКС уредбата на дисциплинарната
отговорност е изградена върху принципа за съответствие на тежестта на
наказанието с тежестта на нарушението.
В конкретния случай работодателят е отчел предишни наказания на
ищеца, а именно „Забележка“ и „Порицание“, наложени съответно със
Заповед № 726/02.10.2020 г. и Заповед № 976/17.12.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 197, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се заличават с
изтичането на една година от налагането им. Последицата от заличаването на
дисциплинарното наказание е това, че същото не може да бъде взето предвид
при извършваната от работодателя преценка по чл. 189, ал. 1 от КТ при
последващо дисциплинарно нарушение, с оглед на което настоящата
инстанция счита, че посочените наказания, наложени през 2020 г. не е
следвало да се вземат предвид/ в т.см. Решение № 263/24.11.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2892/2015 г., III г. о./. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че
същите не са заличени предсрочно. Предвид изложеното дори и да се приеме,
че все пак ищецът е допуснал виновно посоченото нарушение на трудовата
дисциплина, то това не би основало санкционирането му чрез налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание, което от своя страна налага извод, че
наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението по
критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
Предвид гореизложеното иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява изцяло
основателен и следва да се уважи.
По отношение на претенцията за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие незаконното
уволнение е останал без работа, тоест незает по трудово правоотношение, за
сочения от него шестмесечен период, считано от връчване на заповедта за
уволнение.
От приетата пред настоящата инстанция съдебно-икономическа
експертиза се установява, че от уволнението му на 18.03.2025 г. до 16.09.2025
г. ищецът не е бил зает по трудово правоотношение, с което съдът приема, че
оставането му без работа за този период е вследствие уволнението му, тъй
като трудовото му правоотношение е било за неопределено време. На
16.09.2025 г. ищецът е започнал нова работа, но с по-ниско трудово
възнаграждение. Затова съдът намира за доказана по основание исковата
6
претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 18.03.2025
г. до 17.09.2025 г.
Досежно размера на дължимото обезщетение за горепосоченият период
от 18.03.2025 г. до 16.09.2025 г., на основание чл. 228, ал. 1 КТ същото следва
да се определи на базата на брутното трудово възнаграждение, получено от
ищеца за месеца, предхождащ уволнението му, респективно последното
получено такова. Обезщетението за 17.09.2025 г. следва да се определи като се
изчисли разликата между последното брутно трудово възнаграждение и
брутното трудово възнаграждение по новия трудов договор за един работен
ден.
Върху уваженият размер на главната искова претенция по чл. 225, ал. 1
КТ, следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане
на обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница в размер на
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 15.05.2025 г. до
окончателното му изплащане.
Предвид горното, Русенският окръжен съд намира въззивната жалба за
основателна. Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези
на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно, като вместо него се постанови ново
решение за уважаване на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
С оглед изхода на делото и направените от страните искания за разноски,
съдът намира, че на въззиваемата страна Община Две могили такива не й се
следват, предвид уважаването на исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в
тежест на работодателя е държавната такса за двете съдебни инстанции, а
именно сумата от 461,60 лв. за първата инстанция и 230,80 лв. за въззивната
инстанция, както и 250,00 лв. депозит за вещо лице.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 135/13.08.2025 г., постановено по гр.
дело № 438/2025 г. по описа на Районен съд-Бяла, с което са отхвърлени
7
предявените от З. П. Е., ЕГН ********** срещу Община Две могили,
БУЛСТАТ: ********* обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и е осъден да заплати направените по делото разноски,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на З. П. Е., ЕГН **********
и ОТМЕНЯ Заповед № 243/18.03.2025 г. на ВрИД кмет на община Две
могили, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 7 и т.
10 КТ.
ОСЪЖДА Община Две могили, БУЛСТАТ: ********* да заплати на З.
П. Е., ЕГН **********, сумата от 9540,00 лв.- представляваща обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа в резултат на незаконното
уволнение, за периода от шест месеца, а именно от 18.03.2025 г. до 17.09.2025
г. включително, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
подаване на исковата молба – 15.05.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Община Две могили, ЕИК ********* да заплати по сметка
на Окръжен съд-Русе сумата от 461,60 лв., представляваща държавна такса за
първоинстанционното производство, сумата от 230,80 лв.- държавна такса за
въззивното производство, както и сумата от 250,00 лв.- депозит за вещо лице
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8