№ 85813
гр. София, 15.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно
гражданско дело № 20221110135265 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …/ …
15.09.2022г., гр.София
Софийски районен съд, 180 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №35265 по описа за
2022г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с постъпило заявление относно издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, в полза на цесионера „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, ет. Мецанин, представлявано от Р. А. и Т. К.- Управители, срещу Н. К.
К., за парични суми, произтичащи от договор за паричен заем, сключен с цедента „ФИРМА“
АД и заемополучателя- длъжник, в които се включва задължение за главница,
1
възнаградителна лихва, такса за разходи за извънсъдебно сезиране, възнаграждение за
поръчител и мораторна лихва.
Заявлението е процесуално допустимо. Настоящият съдебен състав намира същото за
частично неоснователно. Съображенията за това са следните:
Изложени са твърдения за сключен Договор за паричен заем №3965658/30.10.2020г.,
сключен между „ФИРМА“ АД и длъжника, за сумата от 1 000 лв., платима на 9 месечни
вноски, с краен срок на издължаване: 28.07.2021г., с поръчител- ФИРМА“ ЕООД, срещу
парично възнаграждение от 1 013,04 лв., дължимо от кредитополучателя, като се твърди, че
на 06.12.2021г. поръчителят е изпълнил вместо главния длъжник.
Правните изводи на съда са следните:
В разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК е предвидено като основание за неиздаване
на заповед за изпълнение противоречието на искането с добрите нрави. Съгласно
Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС, т.3, неустойката е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката е всякога
конкретна, като съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави,
въз основа на изведени от върховната съдебна инстанция критерии.
Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, в случаите
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това заповедният съд не издава заповед за изпълнение.
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, /ЗЗП/,
приема за „потребител“ всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка
в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в
разпоредбата на ал.2, т.5 на същата норма, неравноправна клауза е тази, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора.
В процесния случай следва да се приеме, че претендираната от заявителя сума за
възнаграждение по гаранционната сделка за поръчител представлява скрито неустоечна
клауза и противоречи на изискванията на добрите нрави и на изискването за равноправност
на договорните клаузи, уговорени с потребители. С оглед на размерите на кредитното
задължение, който се обезпечава и на възнаграждението за поръчителя, дължимо при
2
разсрочено плащане и предвид това,че поръчителството се активира при договорно
неизпълнение следва да се направи извод за вероятна липса на икономическа обоснованост
за плащане на съответното възнаграждение. Така уговорените условия по кредитното
правоотношение водят до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора
и за прикрита неустоечна клауза, за което не следва да се издава заповед за изпълнение.
Следва да се посочи, че по твърденията на заявителя поръчителят е цедирал дълга, преди да
го плати, което изключва суброгационното му право.
На основание императивните разпоредби на чл.10а и чл.33а от ЗПК следва да се
приеме, че искането за заплащане на „разходи и такси за извънсъдебно събиране“ е
неоснователно. Извънсъдебното събиране на задължения не представлява услуга, която да
се предоставя на потребителя и за която да дължи плащане, тъй като ползва изцяло от
кредитодателя.
С оглед на установеното противоречие с добрите нрави на част от претендираните
вземания следва да бъде издадена заповед за изпълнение единствено за останалите суми,
представляващи главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
Така мотивиран, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
ет.3, представлявано от Н.С и Тервел К.- Управители, срещу Н. К. К., ЕГН:**********, в
частта за следните суми: сума от 48,00 лева (четиридесет и осем), представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране на задължението, сума от 562,80 лева (петстотин шестдесет
и два лева и 80 стотинки), представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство №3965658/30.10.2020г., като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3