Решение по дело №37/2014 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 65
Дата: 20 май 2014 г. (в сила от 20 май 2014 г.)
Съдия: Радослава Симеoнова
Дело: 20141400900037
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 март 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е ...

 

Гр.Враца,20.05.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на  20.05.2014 год.      в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.В.

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N37        по описа за 2014  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

  С искова молба вх.№1953 от 18.03.2014 год. подадена от Б.К.Н. *** против „Е.”ЕООД ЕИК ***,гр.В.,ул.”И. Б.” №** ,вх.*, ап.* са предявени обективно съединени искове за сумата 50 000 лв.представляваща платена по график по Договор от 05.08.2008 год. вноска,която ответникът задържа на отпаднало основание,поради разваляне на договора и за сумата 6 430 лв. неустойка договорена в чл.23 ал.1 от сключения договор. Моли съда да уважи исковете,с които е сезирал съда и да му се присъдят деловодни разноски направени по водене на делото.

С Разпореждане №124 от 20.03.2014 год.съдът  остави без движение искова молба вх.№1953 от 18.03.2014 год.и указа на Б.К.Н. ***,че в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането следва да представи в канцеларията на ВрОС по делото платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Окръжен съд-гр.Враца в размер на сумата 2257.20 лв.,както и да представи справка по  чл.366 от ГПК. В даденият срок,по делото постъпи молба вх.№2271 от 28.03.2014 год.,с която се внасят уточнения в исковата молба,представя се документ за внесена държавна такса и се внасят пояснения защо не е изготвена справка по чл.366 ГПК.

  След извършени проверки по чл.129 и чл.367 ГПК,съдът констатира,че исковата молба е редовна  и отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК.

Предявеният иск е допустим.Съдът е сезиран с  иск основан на чл.55,предл.трето от ЗЗД и обективно съединен с  иск по чл.92 ЗЗД.След предприетото от ищеца уточнение в исковата молба съдът приема,че е сезиран с иск за сумата 50 000 лв.представляваща платена по график по Договор от 05.08.2008 год. вноска,която ответникът задържа на отпаднало основание,поради разваляне на договора и за сумата 6 430 лв. неустойка договорена в чл.23 ал.1 от сключения договор.

Спорът подлежи на разглеждане по реда на глава ХХХІІ от ГПК,с оглед разпоредбата на чл.365 от ГПК.Ответникът има качество на търговец,а сключеният предварителен договор от 05.08.2008 год. за изграждане и прехвърляне право на собственост върху недвижим имот попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ТЗ,с оглед на което и съобразно разпоредбата на чл.286,ал.2 във връзка с ал.1 от ТЗ,договорът се характеризира като търговска сделка.Исковата претенция има за предмет правно отношение,породено от неизпълнение на тази търговска сделка и затова разглеждането й трябва да бъде по реда на глава ХХХІІ-ра от ГПК.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.

Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

С разпореждане  №123 от 31.03.2014 год. съдът е разпоредил връчване на преписи от и.м. и приложенията към същата на ответника с указанията  по чл.367,ал.2 от ГПК.

В срока по чл.367 ,ал.1 от ГПК ответното дружество не е упражнило правото си да подаде писмен отговор.

Претендираното право за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща платена по график по Договор от 05.08.2008 год. вноска и за сумата 6 430 лв. неустойка договорена в чл.23 ал.1 от сключения договор,на ищцовото дружество произтича от даденото от закона право да се иска връщане на даденото на отпаднало основание.

Според изложеното от ищеца ,на 05.08.2008 год. е сключил предварителен договор с ответника,по силата на който той се е задължил да доизгради апартамент №3,вх.А,на първи жилищен етаж,със застроена площ от 73.12 кв.м. по одобрен проект,състоящ се от  дневна,детска стая,кухня с кът за хранене,спалня,тераса и  сервизни помещения,в жилищна сграда в ж.к.”С.” , бл.143 , урегулиран имот ІІ ,кв.108 по плана на гр.Враца.Страните се договорили,че крайния срок за изграждане на обекта е 31.05.2009 год.,а крайният срок за  издаване на разрешение за ползване на сградата е 30.08.2009 год.Съгласно договореното продажната цена на обекта е 32 173.00 евро,като съгласно чл.6 ал.2 при сключване на договора купувачът-възложител заплаща на продавача-изпълнител първа вноска в размер на 50 000 лв. от общата продажна цена в брой или по банков път.

Твърди се от ищеца и в тази връзка с исковата молба е представил квитанция към приходен касов ордер  от 05.08.2008 год.,че тази първа вноска е внесена.

Според изложеното в исковата молба,сроковете договорени в сключения договор изтекли,но  ответникът не изпълнил задължението си да изгради обекта предмет на договора,поради което с уведомление от 18.02.2009 год. ищецът уведомил ответникът,че разваля предварителния договор и предявил претенция за връщане на даденото.До датата на предявяване на исковете,дадената по договора сума не му била върната.

С така изложеното обосновава правен интерес от търсената защита.

 Правната квалификация на правата претендирани от ищеца е чл.55 ал.1 ЗЗД,предложение 3-то във вр. с чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Ответното дружество не е упражнило правото си на отговор в срока даден му от закона.

С оглед горното,съдът прие,че на този етап от развитие на производството спорни са всички обстоятелствата.

 С представените от ищеца писмени доказателства ,той е обосновал доводите си.Представените от ищеца писмени доказателства,неоспорени в срока по  чл.193 от ГПК от ответника  с оглед разпоредбата на чл.370 от ГПК ,отразеното в тях не подлежи на доказване с други доказателствени средства.

В исковото производство  по чл.55 ал.1 ЗЗД,в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането,а задължение на ответника е да установи,че е налице основание за получаването,респективно за задържането на полученото от него.

В предмета на настоящото производство се включват процесуално допустими искови претенции.Представеният с исковата молба писмени доказателства:предварителен договор  от 05.08.2008 год.,приложение 1 и  2 към него,квитанция към приходен касов ордер удостоверяваща внасяне на сумата 50 000  лв.в касата на търговеца с дата 05.08.2008 год.съгласно договорения график обективиран в Приложение №1 към предварителния договор,уведомление за прекратяване на подписан двустранен предварителен договор, отправено от 18.02.2009 год. и отразено входиране в деловодството на търговец и съдържаща се в него покана за връщане на даденото,а именно сумата от 50 000 лв.,установяват ищцовите твърдения , че между ищеца и ответното  дружество са налице търговски отношения , ищецът е изпълнил задълженията по сключения договор да преведе съгласно договореното първата вноска по договора,но ответното  дружество не е изпълнило задължението си визиран в чл.7 до 12 да изпълни строителството и въведе купувача-възложител във владение на имота,съгласно договореното:до 31.05.2009 год. да изгради имота и до 30.08.2009 год. да бъде издадено разрешение за ползване на имота.

Съгласно чл.23 ал.1 от договора при неспазване на срока по чл.4 за повече от 3 месеца,продавачът-изпълнител дължи на купувача-възложител неустойка в размер на 0.1% от цената на имота за всеки просрочен работен ден след изтичане на третия месец,но не повече от 10% от общо цената на имота.

    От изложеното е видно ,че ищецът -съобразно доказателствената тежест ,която му е възложена , е ангажирал убедителни писмени доказателства  във връзка с твърденията си за основателността на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1 предложение 3-то от ЗЗД,чл.79 , ал.1 от ЗЗД вр.с чл.92 от ЗЗД.

    В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба,не е изразил становище по твърденията на ищеца,не е направил възражения.

    В насроченото по делото открито съдебно заседание на 20.05.2014 год.,ответникът,редовно призован по смисъла на закона ,не се е явил лично или чрез надлежно упълномощен представител.Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

    С изпращане до ответника на съдебните книжа по делото са били надлежно указани последиците от пропускане на сроковете за подаване отговор на исковата молба и неявяване в първото открито съдебно заседание.

    В същото това открито съдебно заседание ищецът,чрез процесуалния си представител адвокат П.П. –ВАК,заявява,че поддържа предявените искове и моли съда,на основание чл.238,ал.1 ГПК,да постанови неприсъствено решение спрямо ответника.

    С изготвения по делото проект на доклад по делото,съобщен на страните по реда на чл.374,ал.2 от ГПК,съдът,предвид липсата на надлежно подаден по реда  и в срока на чл.367 ГПК отговор на исковата молба,съответно противопоставени възражения по твърденията на ищеца и наведени от страна на ответника собствени твърдения по същество на предявения иск,е приел,че  всички обстоятелства са спорни.

С представените от ищеца  писмени доказателства ,той е  обосновал доводите си и е  посочил доказателства за фактите на ,които основава исканията си.Ответникът в правния спор не е оспорил представените от ищеца писмени доказателства в срока по чл.193 от ГПК  и с оглед разпоредбата на чл.370 от ГПК отразеното в писмените доказателства не подлежи на доказване с други доказателствени средства.

    С оглед на това,следва да се приеме ,че основните факти,на които ищецът основава претенциите си не се оспорват от ответника.Наред с това,от представените от ищеца писмени доказателства,би могло да се направи извод за вероятната основателност на исковете.

    С оглед на това,съдът намира,че са налице предпоставките на чл.239,ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение,с което претенциите да се уважат.

    Предвид направеното искане и на основание чл.81,във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по делото,съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за заплатени държавни такси,адвокатско  възнаграждение,общо в размер на 3757.20 лв.

    По изложените съображения и на основание чл.239 от ГПК ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                    Р Е Ш И :

 

 

    ОСЪЖДА „Е.”ЕООД ЕИК ***,гр.В.,ул.”И. Б.” №** ,вх.* , ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.Н. *** сумата 50 000 лв. , представляваща платена по график по Договор от 05.08.2008 год. вноска,която ответникът задържа на отпаднало основание,поради разваляне на договора и сумата 6 430 лв. неустойка договорена в чл.23 ал.1 от сключения договор,ведно със законната лихва върху сумата от 56 430 лв.считано от 18.03.2014 год. до окончателното й изплащане и деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер на 3 757.20 лв.

    РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване-чл.239,ал.4 ГПК.

    ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: