№ 1853
гр. Русе, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20254520104016 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове от К. Х. П. от гр. Русе, чрез упълномощен
адв. В. Г. от АК – София, против „**********“ ЕООД, гр. София, с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК за прогласяване недействителност/нищожност на договор
за потребителски кредит № ********** г., сключен между страните, поради противоречие с
разпоредбите на чл.10а и чл.11 ЗПК, а в условие на евентуалност – иск с правно основание
чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата относно
заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева, представляваща
неравноправна клауза съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП. Ищцата твърди, че посоченият в договора
ГПР не е коректно определен, тъй като не включва всички разходи по кредита, вкл. таксата
за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева. Чрез клаузата за бързо разглеждане на
практика се заобикаляла забраната на чл.10а ЗПК за начисляване на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването на кредита, което водело до нищожност на целия договор.
Счита, че договорът противоречи и на изискванията на чл.11, т.12 ЗПК, тъй като не съдържа
изискуемата съгласно тази разпоредба информация. В условия на евентуалност, ако съдът
приеме, че договорът за потребителски кредит е действителен, моли съдът да прогласи
нищожност на клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане, тъй като е
неравноправна, чрез нея се заобикаля ЗПК и с нейното включване на годишна база ГПР би
надхвърлил 2294,47%, което в пъти надвишавало допустимия размер съгласно чл.19, ал.4
ЗПК. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира за
относими и допустими и чието събиране следва да се допусне.
В дадения срок за отговор ответникът „******“ ЕООД не е изразил становище по
иска. След изтичане срока за отговор представя становище за недопустимост на иска поради
1
липса на правен интерес с оглед погасяване на задълженията по договора от страна на
ищцата. Оспорва основателността на иска, като изразява становище, че таксата за бързо
разглеждане е за допълнителна услуга и не следва да се включва в ГПР.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се оспорва и е видно от писмените доказателства – договор за кредит, че
на ******* г. ищцата К. П. е сключила договор за кредит № ******* с „**********“ ЕООД
с ЕИК *********. По договора за кредиторът „**********“ ЕООД предоставил на ищцата
заемната сума в размер на 1100 лв., която кредитополучателят се задължил да върне в
рамките на 30 дни, при уговорен лихвен процент по кредита 40,99%, равняващ се на 37,06
лв. и ГПР 49,7%. В договора е уговорена и такса за бързо разглеждане в размер на 226,94
лв., като посочената обща сума, дължима от кредитополучателя, е в размер на 1364 лева.
Съгласно Общите условия на договора таксата за бързо разглеждане се дължи за
допълнителна незадължителна услуга по искането на кредитополучателя, която гарантира
обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му. В т. 7
на Общите условия изрично е записано, че ГПР не включва разходите, които
кредитополучателят заплаща за допълнителни незадължителни услуги, предоставени по
негово искане. В становището по исковата молба ответникът поддържа, че допълнителните
незадължителни услуги са уредени в отделни клаузи на договора и е допустимо уговаряне на
възнаграждение за тях, с оглед на което счита, че не следва да се вземат предвид при
определяне на ГПР.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Ответникът навежда възражения за недопустимост на иска поради липса на правен
интерес, тъй като задължението на ищцата по договора било погасено чрез плащане.
Изявлението, че ищцата е изплатила напълно задължението си по договора за кредит
представлява съдебно признание на неизгоден за ответника факт, което на осн. чл.175 ГПК
се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Ответникът е приложил
платежно нареждане за извършен паричен превод от ищцата в полза на ответника за сумата
от 1364 лв., но от основанието на превода не може категорично да се установи дали касае
същия договор за кредит. От друга страна, дори при извършено плащане на цялото
задължение по кредита, за кредитополучателя би била налице възможност да предяви
претенция за неоснователно обогатяване въз основа на недействителния договор за кредит, с
оглед на което искът се явява допустим.
Видно от съдържанието на сключения между ищцата и ответника „**********“
ЕООД договор за предоставяне на кредит, същият притежава характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между
страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът има качеството на
2
потребител.
При разглеждане доводите на ищеца за недействителност на договора за кредит,
както и при извършване на служебната проверка на осн. чл.7 ГПК, съдът констатира
нарушения на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК, водещи на неговата
недействителност съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК.
По делото е категорично установено и не се оспорва, че при изчисляване размера на
ГПР не е взета предвид таксата, дължима от кредитополучателя, за бързо разглеждане на
искането за кредит.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на
таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Кредиторът не може да изисква плащане на такси за действия,
свързани с управлението и усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за
едно и също действие. Съдът намира, че клаузата в договора, според която потребителят
дължи заплащане на такса за бързо разглеждане, противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като
не представлява такса, свързана с реално предоставяне на допълнителни услуги. Не е ясно и
по какъв начин е определен нейният размер. С така уговорената такса се постига увеличение
на възнаграждението на кредитора за предоставения заем. Същата не се внася
предварително от потребителя, за да получи въпросната услуга, нито се приспада от
получената сума по кредита, а се дължи наред с нея, на падежната дата по договора.
Неоснователни са възраженията на ответника, че таксата не е свързана с усвояването на
кредита, защото не е условие за предоставянето му. В действителност разглеждането на
искането за кредит е неотменима част от отпускането и усвояването на потребителския
кредит. Клаузата се явява недействителна поради противоречието й с разпоредбата на
чл.10а, ал.2 ЗПК.
Съдът счита, че само по себе си нарушението на чл.10а, ал.2 ЗПК не води до
нищожност на договора, тъй като същият би могъл да съществува и без наличието на
подобна клауза. Същественият въпрос в случая е, че таксата за бързо разглеждане на
искането на кредит не е отразена като разход при формиране на оповестения в договора
ГПР, като изрично е посочено, че не се включва в ГПР, защото касае допълнителна услуга.
Този начин на оповестяване на разходите не кореспондира на изискването на чл.19, ал.1
ЗПК. При отчитане таксата за бързо разглеждане, действителният ГПР би бил значително
завишен – в размер на 2294,46% /изчислен чрез интернет калкулатор/ и би надхвърлил
многократно максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 7 - 12 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК
3
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Макар формално договорът за кредит да покрИ. изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират с изискуемото съдържание по т.10 – ГПР.
Неточното посочване на ГПР и надвишаването на допустимия размер на ГПР са
самостоятелни основания за нищожност на целия договор за кредит. Макар и чл.19, ал.5
ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността
на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени
по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката
би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на
ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът
за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се
изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК за включването на клауза за ГПР. Предвид посоченото в случая е неприложима
разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор
обуславя недействителност на целия договор.
С оглед на гореизложеното, налице е нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК при
определяне на ГПР в процесния договор за кредит, водещо до неговата недействителност на
основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Предвид основателността на главния иск, предявеният в условия на евентуалност иск
за недействителност на отделна договорна клауза не подлежи на разглеждане.
С оглед изхода на спора, на осн чл.78 ГПК и чл.38 ЗАдв. в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на ищцата като материално затруднено лице, следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева, съобразявайки цената на
уважения иск, извършената от адвоката работа и липсата на съществена фактическа и
правна сложност на делото, както и обстоятелството, че в проведеното с.з. пълномощникът
на ищеца не се е явил. На осн. чл.78 ГПК ответникът следва да заплати в полза на ищеца
разноските за държавна такса в размер на 54,56 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „**********“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, **********, че договор за кредит
№ ********** г., сключен между К. Х. П. с ЕГН ********** и „**********“ ЕООД с ЕИК
*********, е недействителен, поради неточно посочване размера на ГПР, представляващо
4
нарушение на разпоредбите на ЗПК.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, **********, да заплати на К. Х. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.
Русе, деловодни разноски в размер на 54,56 лв. /петдесет и четири лева и петдесет и шест
ст./ за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, **********, да заплати на адв. В. Г. от Софийска адвокатска колегия
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лв. за предоставена
безплатна правна помощ на К. Х. П. като материално затруднено лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5