ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 13.10.2021 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 359 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на
ДОПК.
Образувано е по молба с вх. №
3956/06.10.2021 г. на Г.Й.М. *** за изменение на постановеното по делото
решение № 44/23.09.2021 г. в частта за разноските за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, присъдени в полза на НАП. Молителят се
позовава на разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ в подкрепа на становището си
за недължимост на такова възнаграждение като иска отмяната на решението в
частта за разноските.
Ответникът по молбата – директорът на дирекция „ОДОП“
Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да
бъде оставена без уважение.
Искането е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК вр.
§ 2 от ДР на ДОПК, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен
интерес, за изменение на разноски, присъдени в полза на другата страна, поради
което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява неоснователно.
В решението, чието изменение в частта за разноските се
иска, съдът е посочил, че с оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3
от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което,
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, е определено в
размер на 100 лева. Съгласно указанията по Тълкувателно решение №3 от
13.05.2010 г. по тълк.д. №5/2009г. на ВАС, възнаграждението е присъдено в полза
на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Националната агенция
за приходите, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
В случая се касае до съдебно производство по чл.268 от ДОПК, а не до исково производство по ЗОДОВ, поради което соченият от молителя последен
нормативен акт се явява неприложим. Само за пълнота следва да се посочи, че
съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ ищецът също дължи на ответника – юридическо лице
заплащането на възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от
иска, който размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от ЗЗП, т.е. юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника би се дължало дори и при отхвърлен иск по ЗОДОВ.
По изложените съображения молбата се явява неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение. Настоящото определение не
подлежи на обжалване съгласно чл.248, ал.3, изр. второ от ГПК вр. § 2 от ДР на
ДОПК и чл.268, ал.2 от ДОПК.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с
вх. № 3956/06.10.2021 г. на Г.Й.М., с ЕГН **********,***, за изменение на
решение № 44/23.09.2021 г., постановено по адм.д. № 359/2021 г. по описа на Административен
съд – Русе, в частта за присъдените в полза на Националната агенция за
приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: