№ 619
гр. Перник, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20231720100989 по описа за 2023 година
Производството е по частичен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Й. С., ЕГН ********** от гр.
****** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Рачо П. Казанджията № 4-6, представляно от
управителя Р.И.М.-Т.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 02.08.2010 г. по ЧГД №
7088/2010 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на „Юробанк и Еф Джи
България“ АД сумата от 18556.39 лв., представляваща главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит № *** г., сумата от 2680.01 лв. -
договорна лихва за периода от 20.03.2008 г. до 29.07.2010 г., сумата от 153.18
лв. - наказателна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 27.07.2010 г.
Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително
дело № 454/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д., като по него са извършвани
изпълнителни действия, последното от които на 28.09.2012 г.
Твърди, че 21.03.2016 г. ответникът е депозирал молба по изпълнителното
дело, с която е представил доказателства за закупуване на вземането на
„Юробанк и ЕФ Джи България“ АД към ищеца по силата на договор за
продажба на вземания, сключен на 18.01.2016 г.
Сочи, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона на 29.09.2014 г. Твърди, че вземането е
погасено, поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност.
Сочи, че по подадена от него искова молба е образувано гр. д. № 177/2021
г. по описа на РС - Перник, което е приключило с влязло в сила съдебно
решение, с което е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата 1000 лв., представляваща част от цялото вземане от 18556.39 лв. -
1
главница по договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „Юробанк
и Еф Джи България“ АД, за което е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
7088/2010 г. по описа на ПРС.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника,
в качеството му на цесионер по договор за продажба на вземания, сключен на
18.01.2016 г., че ищецът не му дължи, поради погасяване по давност, сумата
от 1000 лв., представляваща част от цялото вземане в размер 18556.39 лв. -
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г.,
сключен с „Юробанк и Еф Джи България“ АД, за което е издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 7088/2010 г. по описа на ПРС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът
признава изцяло фактите, изложени в исковата молба. Ответникът признава
изцяло предявения иск.
Сочи, че не е дал повод за завеждане на настоящото производство, тъй като
изпълнителното дело, образувано за принудително събиране на вземането с
№ 454/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д. е прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като от този момент не са предприемани
никакви действия за принудително събиране на вземането. Твърди, че е
спазил задължението си по Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ за архивиране
на вземането в счетоводната му система и е изпратил тази информация на
Централния кредитен регистър.
Предвид изложеното, счита, че не дължи направените от ищеца разноски в
настоящото производство. Прави възражение за прекомерно адвокатско
възнаграждение е прекомерно.
Искането към съда е да уважи иска, като основателен. На основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК да възложи в тежест на ищеца направените по делото разноски,
евентуално, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да намали размера на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Ц.,
поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Счита за неоснователно искането на
ответника за приложение разпоредбите на чл. 78, ал. 2 от ГПК и на чл. 78, ал.
5 от ГПК.Прави искане за произнасяне с решение при признание на иска по
реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът, счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК
за произнасяне с решение при признание на иска. С отговора ответникът
изцяло е призна твърдените от ищеца факти и предявения иск. В открито
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал съдът да
се произнесе по реда на чл. 237 от ГПК. Признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и не е от категорията права, с които страната не
може да се разпорежда.
Предвид изложеното съдът следва да постанови решение, като се основе на
направеното от ответника признание и уважи изцяло предявения частичен
иск.
Ответникът е поискал при разпределение на разноските по делото съдът да
приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като остави направените от ищеца
2
разноски в негова тежест.
Чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда две кумулативно изискуеми предпоставки за
прилагането и – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за
завеждане на делото.
С отговора ответникът е признал иск и настоящото решение се постановява
съобразно това признание.
Съдът счита, че в настоящия случай ответникът не е дал повод за
завеждането му. При предявен иск по чл. 439 от ГПК за извършване на тази
преценка е от значение извънпроцесуалното поведение на ответника. Т. е.
предприемал ли е той действия сочещи на упражняване на правото на
принудително изпълнение след неговото погасяване.
От представените по приложеното гражданско дело № 177/2021 г. по описа
на ПРС писмени доказателства се установява, че въз основа на процесния
изпълнителен лист, издаден на 02.08.2010 г. по ЧГД № 7088/2010 г. по описа
на ПРС, по молба на кредитора по него – „Юробанк И Еф Джи България“ АД
от 01.10.2010 г., на същата дата е образувано изпълнително дело № 454/2010
г. по описа на ЧСИ С.Д. срещу ищеца – длъжник по изпълнителния лист.
Страните не спорят, че изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 29.09.2014 г.
На 21.03.2016 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба по ИД №
454/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д. за конституиране като взискател на мястото
на предишния кредитор, поради придобиване на вземането по давност.
С Решение № 26703/11.06.2021 г. по гр. д. № 177/2021 г. по описа на ПРС,
влязло в сила на 02.07.2021 г. е признато за установено в отношенията между
страните, че Д. Й. С. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 1000 лв. ,
представляваща част от сумата от 18556.39 лв., представляваща главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит № EL352697/20.02.2008 г.
за която сума е издаден изпълнителен лист от 02.08.2010 г. по ЧГД №
7088/2010 г. по описа на ПРС, поради погасяването и по давност.
С отговора, подаден от ответника на 22.02.2021 г. по горното гражданско
дело, той е признал предявения иск.
След постановяване на решението не са предприемани никакви действия от
ответника за събиране на останалата част от вземането.
С оглед така изложеното съдът намира, че единственото действие,
извършено от ответника за упражняване на правото му на принудително
изпълнение на вземането е подадената на 21.03.2016 г. молба за
конституирането му като взискател на мястото на предишния кредитор.
С Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд е прието, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Според разяснението, дадено с Тълкувателно решение от
28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането. Затова съдът приема, че през
периода на висящност на изпълнително дело № 454/2010 г. по описа на ЧСИ
С.Д., а именно от 01.10.2010 г. до 29.09.2014 г., давност за погасяване на
вземането не е текла. Следователно до подаване на молбата от ответника за
3
конституирането му като взискател, което е станало на 21.03.2016 г.,
вземането не е било погасено по давност.
След този момент ответникът не е предприемал никакви действия насочени
към принудително събиране на вземането по изпълнителния лист. Нещо
повече, той е признал, че същото е погасено по давност с отговора, подаден
по гр. д. № 177/2021 г. по описа на ПРС.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът не е дал повод за
завеждане на настоящия иск. Затова и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК не
следва да бъдат възлагани в негова тежест направените от ищеца разноски.
Ответникът не е поискал разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.
110 от ГПК, че Д. Й. С., ЕГН ********** от гр. ****** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Рачо П. Казанджията № 4-6, представляно от управителя Р.И.М.-Т. в
качеството му на цесионер по договор за продажба на вземания, сключен на
18.01.2016 г., поради погасяване по давност, сумата от 1000 лв.,
представляваща част от цялото вземане в размер 18556.39 лв. - главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г., сключен с
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, за което е издаден изпълнителен лист по
ЧГД № 7088/2010 г. по описа на ПРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК искането на
Д. Й. С., ЕГН ********** от гр. ****** за присъждане на направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението гр. д. № 177/2021 г. по описа на ПРС да
се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4