О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1750 Година 10.06.2020 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети юни Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 151 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като изтичане на срока за отговор, в който ответникът
е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери,
че поправената искова молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени
документи.
Следва
да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да уточни неясното си искане в исковата молба за
задължаване на ответника да представи „всички документи“, като посочи кои точно
документи се намират у ответника и се иска от съда да го задължи да представи,
едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане (чл.
190 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника
с приложенията. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по
спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът
е основал предявения иск, са посочени в поправената му искова молба и по
същество се изразяват в това, че с ответника се намирали в
договорни отношения, по силата на които, той разпространявал и продавал
електрическа енергия, а ищецът бил неин потребител. В средата на ноември 2019
г., когато искал да заплати сметката си за електрическа енергия и влизайки в
интернет банкирането да си плати сметката, установил, че ответното дружество му
било начислило 1670.28 лева. Останал изумен и много учуден и не платил сумата.
На следващият ден посетил, за да разберял за какво имал такава сума за плащане,
а жена, която разговаряла с него му казала, че удостоверението за наследници не
било достатъчно да му връчела документите, и не му казала защо има тази сума за
плащане. Единственото което му казала било, че фактурата е с №
**********/13.11.2019 и падеж 25.11.2019. Фактурата, което било видно от сайта
на банката, била издадена на името на баща му, който починал на 29.07.2016 г. Той
единствено живеел и ползвал наследствения му имот в -, като знаел от фактурите,
че клиентския му номер на електромера бил ********** , а ИТН - 4267896. Нямал
документи защо имал тази начислена сума. Ответното дружество допуснало редица нарушения на ПИКЕЕ, общите
условия за пренос на електрическа енергия, както и съществени нарушения на
общите условия на договорите за продажба на ел.енергия при налагането на
санкцията, да не говорел, че ПИКЕЕ и др.нормативни актове не му давали право да
преизчислява едностранно сметката му за ел.енергия. Първото нарушение било във
връзка с общите условия на договора за продажба на електрическа енергия на -. В
чл.4,ал.2 от общите условия по договорите за продажба било записано, че
снабдяването с ел.енергия се извършвало при спазване принципите на
равнопоставеност и прозрачност. С преизчисляването и коригирането на сметката му
за потребена ел.енергия за минал период от ответното дружество, по посочените
по - горе актове, принципа на равнопоставеност и прозрачност бил нарушен. Как,
защо, на какво основание, при какви условия му била преизчислена и то два пъти
за един и същи период, и как му била коригирана сметката за потребена
ел.енергия, не му било ясно и не му било обяснено. Следващото нарушение се
изразявало в начина на подмяна на СТИ с оглед изготвянето и връчването до него
на книжата от страна на ответника за тези му действия. В чл. 36, чл. 37 и чл. 63,
от общите условия за пренос на ел.енергия бил посочен начина и кой имал право
да поиска проверка на средството за измерване, както и условията за съставянето
и връчването на протоколите. При извършване на проверка на измервателното
устройство от служител на „Е.", същият бил длъжен да състави протокол от
огледа, демонтажа, начина на съхранение след демонтажа, както и да удостоверял
тези си действия с подпис в протокола, а също така и да връчел протокола за
подпис на клиента. Ако клиентът не бил присъствал, протоколът се разписвал от
свидетели. За тези си действия, ако клиента не присъствал, „Е." били длъжни
да го уведомят, изпращайки му протокола с препоръчано писмо с обратна разписка,
като след получаване на писмото се считало, че бил уведомен надлежно. За
извършване на проверка, оглед и снемане на измервателното устройство от
служител на Е. не бил уведомен, протокол от извършената проверка на
измервателното съоръжение не му бил връчван, нито лично, нито чрез пощата с
обратна разписка, той не бил уведомен, за действията и изобщо нямал представа
какво било записано в този протокол, както и кой го бил разписал. Не ставало
ясно и как ответното дружество определяло, че
именно той манипулирал СТИ. Нямал представа, защо и как била преизчислена
ел.енергия. Само орган облечен в държавна власт можел да санкционира или да
приеме решение или становище за преизчисляване и съответно да наложи глоба или
преизчисление. Ответникът не бил такъв орган, а равнопоставен контрагент по
договорно отношение. Като такъв имал всички права да докаже и установи, че ищецът
бил виновен за това, че СТИ било манипулирано или изобщо да докажел, че бил
виновен за неправилното отчитане. Никога не бил се докосвали до таблото и
електромера. СТИ били собственост на ответното дружество и какво правели,
съхранявали и опазвали не било негово задължение, а тяхна отговорността за
правилното му съхранение и опазване от чужда намеса. По силата на чл. 82 ЗЗД,
можел да претендира пропуснати ползи или претърпяна вреда само ако докажел, че
насрещната страна била недобросъвестна и/или умишлено нанесла щети или вреди.
Не бил въздействал на СТИ и бил добросъвестна страна по сключения между страните договор. Не бил получавал протокол по надлежния
ред и не знаел дали имало извършена метрология, как била извършена и от кого,
дали съответствала на изискванията на ЗИ. Ответникът твърдял, че основанието за
преизчисляване ел.енергията намирал в чл. 48 и 51 ПИКЕЕ, които били приети в нарушение
на предоставената делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Извършването на промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана консумирана енергия от
доставчика било лишено от законово основание - такава разпоредба липсвала в ЗЕ
и в Наредба № 6 от 09.06.2004 г., а в посочените в исковата молба решения било
прието,че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена
и ползвана електрическа енергия от доставчика й било лишено от законово
основание. В тази насока била и практиката на ЕО. Принципите на Европейското
законодателство в тази област били посочени категорично и конкретно в приложимата
Директива 2012/27/ЕС.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата
1670.28 лева съгласно фактура № **********/13.11.2019 г. с падеж 25.11.2019 г. Претендира
разноски.
Правна
квалификация на предявения отрицателен установителен иск е нормата на чл. 124,
ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но
неоснователен и моли да бъдел отхвърлен. На 21.02.2019 г. служители на Е. (Е.)
извършили проверка на електромер с № 62099792, монтиран в обекта на ищеца.
Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали
електромера без да извършват замерване с еталонен уред, тъй като такава задача
им била поставена, и го поставили в безшЕ.а торба с пломба за еднократна
употреба с номер 559611, с цел същият да бъде изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер
бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен
уред било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в
рамките на допустимата от +/- 2 %. За тези действия, извършилите проверката
лица съставили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 486718/21.02.2019 г. Ищецът присъствал при
извършване на проверката. Констативният протокол бил съставен в негово
присъствие, като съответно го и подписал. Констативният протокол бил връчен на
ищеца на място веднага след приключване на проверката. Ищецът не изпълнил
задълженията по чл. 11, ал. 3 от ОУ на Е. ЕС и не уведомил ответника за
настъпилите обстоятелства относно смъртта на наследодателя, и не подал
заявление за промяна на клиентски данни в ответното дружество с искане да бъде
заведен като клиент на същото. Действително към датата на процесната проверка,
разпоредбите от ПИКЕЕ относно реда за извършване на проверки на СГИ били
отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на Е., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г., които били
действащи между страните. Процесният електромер впоследствие бил предаден на
Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична
експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на
електромера било констатирано следното: „Осъществен е достъп до вътрешността на
електромера - монтирано допълнително устройство за дистанционно управление в
измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните характеристики
на електромера (проверката е извършена при изключено устройство за дистанционно
управление). Запоена пластината на сензора за индикация при отваряне горен
капак на електромера. Метрологичните характеристики и външния вид на
електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип.“ и било
обективирано в изготвения от БИМ констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за търговско измерване № 508/05.08.2019 г. С оглед на
описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване
на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил
допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 8640 kWh,
като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определените за периода цени от страна на КЕВР, била 1670.28 лева с ДДС.
Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 8 дни, като първата
дата 1.12.2018 г. - началото на корекционния период, била датата на регулярен
отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в
максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката,
в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на
извършената техническа проверка 21.02.2019 г. Е. предоставило тази информация
на Е. ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура №
**********/13.11.2019 г. за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия. Всички изготвени
документи, касаещи процесната проверка, били изпратени на ищеца с писмо с изх.
№ 8148366/13.11 2019 г. на адреса за кореспонденция (уведомление) за
извършеното допълнително начисление. Видно от известието за доставяне ИД PS
4040 0118X0 D, писмото, което било изпратено до лицето, заведено в базата данни
на ответника като клиент - Драгия Златанов С., не било получено, а се върнало с
отбелязване , че получателят бил починал. Предвид гореизложеното, моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Съществувало законово
основание за начисляване процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме
правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с
другото, да регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83,
ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на
случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните -. В конкретния случай приложение
намирала разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
където изрично било посочено, че „…. в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни“, тъй като ставало
дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил
установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при
изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, т.
1, б."А" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване". Стойността на дължимата сума пък била
изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от
обществения доставчик електрическа енергия за покрИ.е на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били
и законовото основание за преизчисление на сметка на -С по т.д. № 616 от 2015
г., докладчик съдията -). Е. ЕС нямало задължение да доказва виновно поведение
от страна на ищеца. Неоснователни били доводите на ищеца, че имало съществено
значение кой точно бил извършил това въздействие, и че то не можело и не
следвало да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило
неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина били от
компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни
за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в НК. Що се касаело до
настоящия спор, въпросът, кой бил конкретният извършител, бил ирелевантен,
защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението
на количеството електрическа енергия, не се съдържали изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция било да бъде установено по
съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпило към такава корекция. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия,
тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно
от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната
съдебна инстанция били единодушни, че законът давал възможност на крайния
снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на
констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при
подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и
чл. 82 ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения (вж. решение №
115/20.05.2015 г. по т.д. № 5087/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №
11473/11.05.2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №
115/20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и
др.). В ОУ на Е. ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при
извършена корекция. Е. ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавало електрическа енергия на клиентите
си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
Е. България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е. ЕС). ОУ на Е. ЕС представлявали договори при общи
условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните
предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и
техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на
електрическа енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на Е. ЕС изрично бил уреден редът,
по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при
извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата имала следното
съдържание: „Чл. 28. (1) Е. ЕС въз основа на представени от
електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за
начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.
(2) В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7
(седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще
му бъдат възстановени със следващото плащане.“ Не можел да сподели разбирането,
че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ) можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на
тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй
като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване,
но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си
условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) нямало подобна
инструкция), още повече, че такъв ред бил предвиден. Неговото тълкуване се
споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 1473 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „- -" АД (също краен
снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България)
бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция (вж. решение № 118/18.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
961/2016 г., II т. о., ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ на „- -" АД
били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила
на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 1473 имал следното
съдържание: „Чл. 24. (1) „- -" АД въз основа на представени от „- -"
АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира
сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период.
(2) В случаите по ал. 1 „- -" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7
(седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане.". При сравнение на двете
разпоредби (чл. 28 от ОУ на Е. ЕС и чл. 1473 от ОУ на „- -" АД) ясно се
виждало, че те били напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична
фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза и да
твърдял, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.
Ноторно известен факт бил, че голяма част от съдебните състави в страната
уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители на ел. енергия само
въз основа на обстоятелството, че същите не били привели общите си условия в
съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ и не били предвидили
изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ. Тези
мотиви на съдебните състави били в разрез с постановените до този момент
решения на ВКС, които потвърждавали неговите твърдения, че след измененията в
ЗЕ с ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а
от същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно
корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ. Тъй като
гореизложените мотиви на съдебните състави били в пълно противоречие с
практиката на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с решение №
124/18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2991/2018 г., ГК, Ill г.о., ВКС се
произнесъл по спорните въпроси, като постановил: 1. „....Ако в общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението
си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание
да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред...". 2. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни
права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата
на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете
за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се
произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства...". 3. „...изтъкнатите от въззивния съд съображения за
процедурни пропуски са несъстоятелни и не представляват пречка за дължимостта
на тази корекция...". 4. „...От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че
когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да
липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване...". От изложените мотиви на ВКС следвало, че
досегашната практика на първоинстанционните и въззивните съдилища била в
противоречие, както с практиката на ВКС, така и с волята на законодателя, инкорпорирана
в измененията на ЗЕ с ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и чл. 104а от същия и целта, която била преследвана с направените
изменения, а именно: корекционната процедура да се извършва с цел
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, без да се
доказвало виновно поведение на клиента. Не било необходимо и наличието на
изричен ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция в ОУ на
крайния снабдител, за да можел доставчикът на ел. енергия да претендира
дължимостта на допълнително начислената сума. ВКС стигал и по-далеч в своите
съждения, като отчитал факта, че доставката на ел. енергия се подчинявала на
общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсвало специална уредба
за извършване на корекция на сметка, която без съмнение се съдържала в ПИКЕЕ,
купувачът следвало да доплати дължимата сума, независимо от липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите. В посочения смисъл била и
най-новата практика на ВКС, обективирана в решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС
по гр. дело № 4160/2018 г., съгласно което електроразпределителното дружество
имало възможност да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за
минал период, когато действително доставената енергия погрешно била отчетена и
съответно заплатена в по-малък размер. „Това разрешение произтича от договорния
характер на правоотношенията между крайния снабдител и крайните потребители на
електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа
енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална
регламентация в ЗЕ." Както правилно ВКС отбелязвал в коментираното решение
„Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати
цената на продадената енергия... Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.". ВКС акцентирал на
логичния правен и житейски извод, че „Дори да липсва специална правна уредба
/преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им, този извод следва от
общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената
на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване.". Тъй като били налице всички изискуеми от закона
предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния
случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в
полза на Е. ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Тежестта
за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е
основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а
ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора
му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане,
респективно - основанието за възникването и съществуването му, и неговия
размер.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил
като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е. и общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Е. -” ЕАД, както и доказателства за влизането им в сила, а тези общи
условия, не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: удостоверение
за наследници, удостоверение за настоящ адрес, разпечатка от интернет, констативен
протокол № 486718/21.02.2019 г., заявление от 21.02.2019 г., справка за
коригиране на сметката за електроенергия, констативен протокол № 508/05.08.2019
г., писмо изх. № 8148366/13.11.2019 г., известие за доставяне, ведно с обратна
разписка.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да уточни неясното си искане в исковата молба за задължаване на
ответника да представи „всички документи“, като посочи кои точно документи се
намират у него и иска от съда да го задължи да представи, едва след което в
същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 08.07.2020
г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: