Решение по дело №10104/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1686, 21.05.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 20.05.2020 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10104 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представляван от ..... С.Л.Н., а също и от пълномощника му ..... Г.Н., твърди, че Б.А.С. фигурира в базата данни на дружеството като потребител с № ........., в качеството й на собственик на недвижим имот, находяща се в гр. ......, на ул. ........., както и че за периода 30.11.2015 г. – 27.12.2018 г. ищецът е извършил услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за посочения водоснабден обект на обща стойност 766.01 лв., цените на които не са заплатени, поради което тя дължи и обезщетения за забава в общ размер на 89.85 лв. за периода 31.01.2016 г. - 31.12.2018 г. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1762 по описа на Районен съд - Пловдив,  ІІІ гр. с. за 2019 година, срещу която е депозирано възражение, поради което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба,  с която моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 1762/2019 г. в съда –  01.02.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски по настоящото и по заповедното производство.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответницата Б.А.С. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат А.А., оспорва предявените искове за главните вземания за периода 28.10.2015 г. – 28.01.2016 г. поради това, че са погасени по давност, а останалите искове признава както по основание, така и по размер.

 

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 10104/19 г. на РСПд – стр. 2/5

 

Съдът като обсъди твърденията на ищеца, правоизключващото възражение на ответницата и признанието й намира следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 1762 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2019 г. на 05.03.2019 г. е издадена Заповед № 2157 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Б.С. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД : сумата от 766.01 лв. – неплатени задължения за консумирана питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. ......, на ул. ........., за периода 30.11.2015 г. – 27.12.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 1762/19 г. в съда - 01.02.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от 89.85 лв. – обезщетение за забава от 31.01.2016 г. до 31.12.2018 г., а също и сумата 325 лв. разноски по производството, в това число 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание в срок дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

„Потребители” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 Допълнителни разпоредби Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г. в сила от 12.10.2004 г./ : „Потребители на услугите В и К са: 1 собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.” Съобразно чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ отношенията между „В и К” ЕООД и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията обслужвана от В и К оператора се уреждат от Общи условия, в които - чл. 33, ал. 2 от действащите Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив /наричани накратко по-долу в настоящото изложение ОУ/, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г., е предвидено задължение за потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /заверен препис на общите условия е приет като доказателство по делото, като те са достъпни и на електронната страница на дружеството в интернет – www.vik.bg/.

Ответницата не оспорва, че през периода 30.11.2015 г. – 27.12.2018 г. е била собственик на посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. ......, на ул. ........., който е водоснабден, с оглед на което като собственик на този недвижим имот по силата на цитираните в предходния абзац правни норми и договорни клаузи настоящият състав приема, че през посочения

Продължение на решение по гр. д. № 10104/19 г. на РСПд – стр. 3/5

 

времеви отрязък е имала качеството на потребител на предоставяните от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД В и К услуги, а от тук и че съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ дължи заплащането на цените на предоставените от дружеството услуги за водоснабдения имот, като е налице само спор относно дължимостта на вземанията за периода 28.10.2015 г. – 28.01.2016 г. с оглед на направеното в отговора на исковата молба правопогасяващо възражение.

Съобразно направения по делото опис на фактури за времето от 30.11.2015 г. до 27.12.2018 г. дружеството е издало 41 фактури, по които е фактурирало вземания от абонат № ....... за водомер № .......... за периода 28.10.2015 г. – 27.12.2018 г., възлизащи на 766.01 лв., като ответницата не оспорва, че е потребила така начислените й услуги на посочените във фактурите стойност, както и че не е заплатила цените им в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ.

Посочи се вече по-горе в настоящото изложение, че съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, /каквато не се установява да е постигната между страните/, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според задължителните разрешения дадени в Тълкувателно решение № 3 постановено на 18.05.2012 г. от ВКС на РБ, ОСГК по т. д. № 3 от 2011 г. вземанията на водоснабдителните дружества, каквото е и ответното, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което за тях се прилага 3-годишна давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните парични задължения, по което е образувано ч. гр. д. № 1762/19 г. е подадено в Районен съд – Пловдив на 01.02.2019 г., поради което по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че искът за установяване на процесните вземания е предявен на същата дата. Следователно само вземанията на ищцовото дружество по фактура № 28498282/30.11.2015 г. на стойност 17.28 лв. /касащеща отчетен период 28.10.2015 г. – 27.11.2015 г./ и по фактура № 28750598/29.12.2015 г. на стойност 17.28 лв. /касаеща периода 27.11.2015 г. – 29.12.2015 г./ към датата на завеждане на исковата молба в съда са погасени по давност /вземанията по фактура № 28498282/30.11.2015 г. и по фактура № 28750598/29.12.2015 г. съобразно чл. 33, ал. 2 ОУ е следвало да бъдат платени в 30-дневен срок след датата на фактуриране, т. е. съответно до 30.12.2015 г. и до 28.01.2016 г., поради което са изискуеми съответно от 31.12.2015 г. и от 29.01.2016 г. и според чл. 114, ал. 1 ЗЗД това са двата момента, от които са започнали да текат давностните срокове за същите, които са изтекли съответно на 31.12.2018 г. и на 29.01.2019 г./

Предвид гореизложеното предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени до размера на сумата от 731.45 лв. и за периода 29.12.2015 г. – 27.12.2018 г. /766.01 лв. – 17.28 лв. – 17.28 лв. = 731.45 лв./, а над уважения до пълния предявен размер от 766.01 лв. и за

 

Продължение на решение по гр. д. № 10104/19 г. на РСПд – стр. 4/5

 

периода 30.11.2015 г. – 28.12.205 г. същите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

И тъй като се касае за парични задължения, денят за изпълнение на които е определен, то съгласно чл. 44 от ОУ, предвиждащ, че : „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.”, ответницата дължи и обезщетения за забава, чийто размер съобразно неоспорената Справка за неплатени задължения /обобщена/ за периода 02.04.2016 г. – 31.12.2018 г. възлиза на 68.60 лв. Ето защо и поради отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода 30.11.2015 г. – 28.12.2015 г. предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени до размера на сумата от 68.60 лв. и за периода 02.04.2016 г. – 31.12.2018 г., а за разликата до пълния предявен размер от 89.85 лв. и за периода 31.01.2016 г. – 01.04.2016 г. същите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 219.68 лв. разноски по производството съразмерно на уважените искове /75 лв. довнесена държавна такса + 160 лв. депозитни разноски х 93.48%/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 93.48 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт определено на база минимален размер на възнаграждението съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ от 100 лв. /100 лв. х 93.48%/

На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 303.81 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 1762 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2019 г. съразмерно на уважените искове /325 лв. х  93.48%/.

На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатутарата ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.А. за осъщественото от него по делото процесуално представителство на ответницата адвокатско възнаграждение в размер на 6.52 лв. съразмерно на отхвърлените искове, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения /100 лв. х 6.52%/.

По изложените мотиви съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.А.С. с ЕГН **********,*** 69, дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

Продължение на решение по гр. д. № 10104/19 г. на РСПд – стр. 5/5

 

КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ..... С.Л.Н. : сумата от 731.45 лева, представляваща сбор на цени на извършени за периода 29.12.2015 г. – 27.12.2018 г. услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за водоснабден обект, находящ се в гр. ......, на ул. ....... № ...., ведно със законната лихва от 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 766.01 лева и за периода 30.11.2015 г. – 28.12.2015 г. ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД като неоснователни; сумата от 68.60 лева  – обезщетения за забава за периода 02.04.2016 г. – 31.12.2018 г., като над уважения до пълния предявен размер от 89.85 лв. и за периода 31.01.2016 г. – 01.04.2016 г. – ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1  ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни, за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1762 по описа на Районен съд - Пловдив, І­ІІ бр. с. за 2019 година.

ОСЪЖДА Б.А.С. с ЕГН **********,***, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ..... С.Л.Н. : сумата от 219.68 лева разноски по производството по гр. д. № 10104 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г.; сумата от 93.48 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 10104 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. и сумата от 303.81 лева разноски по производството по ч. гр. д. №  1762 по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ бр. с. за 2019 г. съразмерно на уважените искове.

ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ..... С.Л.Н., да заплати на адвокат А.А. с адрес ***, сумата от 6.52 лева адвокатско възнаграждение за оказано на Б.А.С. - ответник по гр. д. № 10104 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г., процесуално представителство съразмерно на отхвърлените искове.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА

 

 

+Вярно с оригинала!

ММ