РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Кюстендил, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101124 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД
против В. Г. Т..
В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител,
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 747/2021 г. по описа на КРС, като такава била издадена за сумата от 1699,06
лв., от която: 1444,38 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. 07.2017г. – м.04.2020 г. и 206,98 лв. – законна лихва за
забава от 01.05.2018г. до 22.03.2021г., както и сумата за дялово разпределение на обща
стойност 47,70 лв. за периода м. 03.2018г. – м. 02.2020г., от която сума главница в
размер на 40,53 лв. и лихва в размер на 7,17 лв., направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение не влязла
в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след указанията на заповедния съд,
ищецът предявил иск за установяване съществуването на вземането си.
Твърди се, че между страните не бил подписан договор за продажба на топлинна
енергия, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването.
И понастоящем дължимите към ищеца суми не били платени, въпреки
изпратената до ответника покана.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно
1
действащото законодателство. В този смисъл чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ предвиждал, че
продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществявала въз основа на писмени
договори при общи условия. За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ
за стопански нужди на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007г. на КЕВР, в сила от датата на решението.
Контрагент на ищцовото дружество по договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по см. на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от
ЗЕ/ бил фирма „Техем сървисис“ ЕООД. След края на отоплителния период,
последната изготвила изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с действащите подзаконови нормативни актове,
уреждащи материята.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде установено в отношенията
между страните, че В. Г. Т. дължи да върне на „Топлофикация София"' ЕАД сумата, с
която се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството в общ размер на 1699.06
лв., от които 1444.38 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ доставена в собствен на ответника топлоснабдения имот - обект
№2, находящ се в гр. С., общ. “В.”, ул.“П.“ №**, вх.*, за периода м.07.2017г. до
м.04.2020г., аб.№ ***/ инсталация ********** (предназначен за търговска дейност),
през периода 07.2017г. - 04.2020г. и 206.98 лв. - законна лихва за забава от 01.05.2018 г.
до 22.03.2021 г., както и 40,53лв., представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода от м.03.2018г. до м.02.2020г. и 7,17лв. - законна лихва за забава за
периода от 01.05.2018 г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва от 23.06.2021г.
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК вх. №17670 до окончателното изплащане на сумите.
Иска се и присъждането на, направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се сторените в заповедното производство разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на ответника.
При частично уважаване на исковата претенция се прави искане за
компенсиране на разноските до размера на по-малкото задължение.
В случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на
дружеството, се иска делото да се гледа в негово отсъствие.
Заявява изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, ако са
налице предпоставките за това.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор.
В същия срок не е постъпило становище от „Техем сървисис“ ЕООД като трето
лице – помагач на страната на ищцовото дружество.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, а ответната страна,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител, без да е направено искане
за разглеждането на делото в нейно отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките
на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход
2
на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено
решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата
молба и приложенията към нея (връчени на 10.09.2021г.) с указание да подаде писмен
отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв.
Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована, не се
явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 08.12.2021г.), и не се
представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, макар и
изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Аргументи в тази насока могат да се вземат и от следното:
В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес
на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия
с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на
понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като
съгласно чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ
разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на Директива
2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите
правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО,
съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена
битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2,
т. 10/, а "небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо
електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва
производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.
В този контекст водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент
са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не неговото
предназначение. В този смисъл нуждите, за които се ползва топлинна енергия в
конкретен обект, обуславят и вида на правоотношението, което може да възникне с
топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т. е. не е
възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Доколкото в случая доставяната в процесния имот топлинна енергия е била
ползвана от ответника в обект, предназначен за търговска дейност, без наличен
договор за това, следва да се приеме, че претенцията е основателна.
Възраженията на ответника, депозирани пред заповедния съд не се възприемат
като пречка за постановяване на акт по реда на чл. 238 от ГПК, т.к. са обосновани с
твърдения, че договор не бил сключен, а в имота нямало отоплителни и измервателни
уреди, в каквато насока са и сочените от заявителя и настоящ ищец обстоятелства.
3
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната страна,
съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в
претендирания размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не
се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по
настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт,
производството по делото е приключено в едно заседание, в което е уважено искането
за постановяване на неприсъствено решение, размерът на възнаграждението му следва
да се определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Доказани са и разходи за платена държавна такса в размер на 166,02 лв. Така за
настоящото производство на ищеца ще бъде присъдена сумата от 266,02 лв. за
сторените деловодни разноски.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този
момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на
83,98 лв. – 33,98 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Г. Т.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. Т., ул. „Г.“ № **, дължи и следва да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК831609046, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, подн. Б, представлявано от А.
Сл.А., сумите, с които се е обогатил неоснователно, а именно: 1444.38 лв. (хиляда
четиристотин четиридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки) - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в собствен на
ответника топлоснабдения имот - обект №2, находящ се в гр. София, общ. “Витоша”,
ул.“Пирин“ №13, вх.А, за периода м.07.2017г. до м.04.2020г., аб.№ 440841/инсталация
********** (предназначен за търговска дейност), през периода 07.2017 г. - 04.2020 г.;
206.98 лв. (двеста и шест лева и деветдесет и осем стотинки) - законна лихва за забава в
периода от 01.05.2018 г. до 22.03.2021 г., както и 40,53 лв. (четиридесет лева и петдесет
и три стотинки), представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.03.2018 г. до м.02.2020 г., и 7,17лв. (седем лева и седемнадесет стотинки)
- законна лихва за забава за периода от 01.05.2018 г. до 22.03.2021г., ведно със
законната лихва от 23.06.2021 г. (датата е посочена изрично в молба с вх.№5867/2022
г.), до окончателното изплащане на сумите, за които суми в хода на заповедното
производство по ч.гр. д. № 747/2021 г. на КРС била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 260353/2021 г. по чл. 410 от ГПК.
OСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ. Т., ул. „Г.“ № **,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК831609046, със
4
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, подн. Б,
представлявано от А. Сл.А., сумата в размер 266,02 лв. (двеста шестдесет и шест лева и
нула две стотинки лева), представляваща деловодни разноски за настоящото
производство, както и сумата в размер на 83,98 лв. (осемдесет и три лева и деветдесет и
осем стотинки лева) - деловодни разноски направени в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 747/2021 г. на КРС.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, вписано в
ТР при АВ с ЕИК130036512, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Проф. Г. Павлов“ № 3, като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5