№ 35055
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110149823 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 25.07.2023 г. на „Топлофикация София“ ЕАД за
изменение в частта за разноските на Решение от 11.07.2023 г. по гр.д. № 49823/2022 г.
на СРС.
Твърди, че след като тримата ищци са били представлявани от един адвокат,
поради което дължимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде присъдено под
минималния размер, предвиден в НМРАВ на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищците Д. В., С.
И. и В. И., с който я оспорвта като неоснователна.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК, но неоснователна по съображения, подробно изложени в решението по
делото.
Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала
благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в
която приключва производството по делото.
Неоснователен е доводът на молителя, че на ищците се дължи адвокатско
възнаграждение под минималния размер по НМРАВ, след като са били представлявани
от един адвокат. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Неотносимо е обстоятелството, че
ищците са упълномощили персонално един и същи адвокат, дори и в случаите, при
които исковата молба и останалите процесуални документи са подадени от тяхно име
чрез един адвокат. Като ищци по искове по чл. 124, ал. 1 ГПК всеки от тях на
1
основание чл. 78 ГПК има самостоятелно право да ползва адвокатска защита и
съответно право на разноски съобразно изхода на спора, чието извършване в случая е
доказано (Определение № 93 от 21.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1004/2020 г.;
Определение № 144 от 29.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2483/2018 г., III г. о.).
Предвид изложеното, следва отхвърляне на молбата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 25.07.2023 г. на „Топлофикация София“
ЕАД за изменение в частта за разноските на Решение от 11.07.2023 г. по гр.д. №
49823/2022 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2