Решение по дело №849/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 16
Дата: 18 януари 2023 г.
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20224400500849
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Плевен, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500849 по описа за 2022 година
С решение №1566/26.10.2022г. Плевенски районен съд ОТМЕНЯ на
основание чл.227, ал.1 б.“в“ от Закона за задълженията и договорите договор
за дарение, инкорпориран в Нотариален акт №6, том ***, нот. дело №***
от ***г., вписан в Служба по вписвания с вх.рег.№ 3*** от 01.01.1997г.) , по
силата на който М. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***, дарил на Г.
М. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***, 1/2 (една втора) идеална
част от следните недвижими имоти: 1/ имот с идентификатор ***.*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със
Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Плевен,бул.***, съставляващ самостоятелен обект в сграда,находящ се на
втори етаж в сграда с идентификатор ***.***,предназначение жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
***.***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: едно, с площ 84,66 кв.м.,прилежащи части: маза № 3 с
площ от 11,19 кв.м. , ведно с 0,472% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж за жилището, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - ***.***.4,под обекта- ***.***.1, над
обекта- ***.***.5, ведно с 2/ имот с идентификатор ***.***.***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със
Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, последно
изменение от 05.10.2015г., с адрес на имота:гр.Плевен, ***, като
самостоятелния обект се намира на етаж -1, в сграда с идентификатор
1
***.***.4, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***.***, предназначение на
самостоятелния обект – за търговска дейност (престроен гараж), ведно с
0,100% от ид.ч. и от правото на строеж,брой нива на обекта: един; с площ
18,81 кв.м., съседни обекти: на същия етаж – няма; под обекта – няма, над
обекта – имот с идентификатор***.***.***, а по предходен документ за
собственост: апартамент № 3(три) , на трети етаж, ***, в жилищен блок „***“
, построен върху държавна земя, в стр. кв.10, по плана на гр.Плевен, състоящ
се от три стаи,кухня, баня и клозет, със застроена площ на жилището: 84,66
кв.м. и принадлежащи гараж ****, с площ от 18,81 кв.м. и избено помещение
№3 със застроена площ от 11,19 кв.м. и 0,472% идеални части за жилището и
0,100% за гаража и от правото на строеж върху мястото при съседи на
жилището: изток – апартамент от ***, запад – стълбище и *** на С. К. К.,
север- двор, юг-улица, горе – *** на Т.С.П., долу – *** на С. П. Н., на гаража:
изток *** мази за ***, запад – *** за товарен асансьор, север – двор, юг.маза
*** от *** на И. А. Х., горе магазин, и на избеното помещение: изток –
коридор,горе – магазин.
НАМАЛЯВА по предявения от М. Г. Г. с ЕГН **********,
адрес:гр.Плевен, ***, против Г. М. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен,
***, ***, ***, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, извършеното от
Д. Д. Г.а, ЕГН **********, починала на *** г. с нотариален акт №6,том
ХХVIII, нот.дело ***/1997г. на нотариус при ПлРС в полза на Г. М. Г., ЕГН
********** дарение на 1/2 идеална част от апартамент *** ет., ***, в
жил.блок „***“, в гр.Плевен, построен върху държавна земя в *** по
плана на гр.Плевен, състоящ се от три стаи, кухня, баня и клозет, със
застроена площ на жилището 84.66 кв.м.,ведно с прилежащото му избено
помещение №3 със застроена площ от 11,19кв.м. и 0.472% ид.ч. от
правото на строеж върху земята, а по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г. на
изп.директор на АГКК, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.***, който се намира в сграда №5, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***.***, предназначение: жилище,
апартамент с площ от 84,66 кв.м.,ведно с прилежаща му *** с площ от 11,19
кв.м., със сумата 7580лв.,необходима за възстановяване на запазената
част на М. Г. Г. с ЕГН **********, от наследството на Д. Д. Г.а ,
ЕГН**********, починала на *** г., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част
на М. Г. Г. с ЕГН ********** , от наследството на Д. Д. Г.а, ЕГН **********,
починала на *** г. със 7580/54300 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на изп.директор на
АГКК, който се намира в сграда №5, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***.***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ:
84,66 кв.м., с прилежащи части: *** с площ от 11,19 кв.м., при съседи: на
същия етаж:***.***.4, под обекта: ***.***.1, над обекта:***.***.5.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. М. Г. с ЕГН **********,
адрес: гр.Плевен, ***, ***, ***, да заплати на М. Г. Г. с ЕГН **********,
2
адрес: гр.Плевен, ***,***, ***, сумата от 2577,47 лв. общо направени
деловодни разноски.
Това решение е съобщено на Г. М. Г. ,чрез особения му представител
адв.В.В. на 31.10.2022г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото
обжалване ,който изтича на 14.11.2022г.
На 03.11.2022 г. е подадена въззивна жалба от Г. М. Г. ,чрез особения му
представител адв.В.В. срещу това решение на РС-Плевен.
При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Същата е и редовна.Тъй
като жалбата е подадена от особен представител ,същият не дължи внасяне на
д.т. за въззивното обжалване.Жалбата съдържа твърдения в какво според
жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е
искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателя. Представен е бил
препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.
Съдът е изискал от жалбоподателя да уточни изрично дали обжалва
решението на РС-Плевен изцяло ,т.е.и по двата предявени иска-за отмяна на
дарението и за редукция на дарението по чл. 30 от ЗН ,или жалбата му се
отнася само до тази част от решението с която е уважен искът за отмяна на
дарението ,а не и до иска за редукция ,доколкото в жалбата са били изложени
мотиви и оплаквания, касаещи само първия иск , а не и втория.
С допълнение към въззивната жалба с вх.№ 11749/ 20.12.2022г.
жалбоподателят чрез процесуалния се представител е уточнил ,че обжалва
решение и по отношение иска по чл. 30 от ЗН ,като счита ,че от откриване на
наследството на майката на жалбоподателя – ***г. са изминали повече от пет
години,поради което искът по чл. 30 от ЗН е погасен по давност , а поради
това отпада и необходимостта от образуване на наследствена маса по чл. 31
от ЗН и определяне на запазените части от наследството.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор по реда на
чл.263ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна – М. Г. Г. .
С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства и не са
направени искания за събиране на други доказателства.В съдебно заседание
пред въззивната инстанция на 12.01.2022г. беше представено от въззиваемата
страна ново писмено доказателство от 28.11.2022г. за това,че
жалбоподателят има непогасени задължения към кредитора „ЕОС Матрикс“
ЕООД.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно направените във въззивната
жалба оплаквания , намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и
допустимо решение ,което по предявения иск по чл. 227,ал.1 б.в“ от ЗЗД за
отмяна на дарението по отношение на ½ ид.част от процесните недвижими
имоти, се явява правилно и не страда от пороците посочени във въззивната
3
жалба ,но в другата своя част – по иска по чл. 30 от ЗН за редукция на
дарението ,извършено от Д. Д. Г. в полза на Г. М. Г. е неправилно ,поради
несъобразяване на изричното възражение на ответника по иска ,направено
своевременно с писмения отговор на исковата молба за изтекла петгодишна
погасителна давност от откриване на наследството на Д. Г..
По първия иск – този по чл. 227,ал.1 б.в“ от ЗЗД могат да бъдат изцяло
споделени мотивите на РС-Плевен ,които обосновават всички предпоставки
за уважаване на този иск и вземат отношение по направените от ответника
възражения ,поради което в тази част ПлОС счита, че са налице условията на
чл. 272 от ГПК за мотивиране на решението на въззивния съд чрез
препращане към мотивите на РС-Плевен,като заедно с това следва да бъдат
изложени някои допълнителни акценти в подкрепа на тези мотиви с оглед
спецификата на конкретния случай.
В писмения отговор на исковата молба с която е предявен иска по чл. 227
от ЗЗД се прави възражение ,че от доказателствата по делото не се
установявало ищеца да е поискал издръжка от надарения ,която той да е
отказал да му даде. По този повод следва да се имат предвид свидетелските
показания на разпитаните по делото Ц. Г. Д. и Р. А. Д. ,които установяват ,че
ответника Г. Г. от около десет години се намира в Република Кипър ,където е
създал друго семейство и има други деца от втората си жена ,като точният му
адрес не е известен нито на свидетелките ,нито на ищеца по делото и че през
това време ищеца и ответника са се чували инцидентно посредством
компютърна видеовръзка,но през последната година отпреди датата на
депозиране на свидетелските показания дори и тази връзка е прекъсната от
Г. Г. ,който е блокирал контакта със своя баща и дарител , и така е направил
невъзможна всяка комуникация помежду им. По този начин самият надарен е
осуетил възможността за дарителя да поиска да му бъде давана издръжка чрез
обичайните пътища за комуникация – невъзможна е лична среща,тъй като
надареният живее в чужбина , невъзможна е по пощата- поради неизвестен
адрес на надарения ,по телефон или скайп или друго приложение ,тъй като
дареният е блокирал контакта на дарителя си , така че подобна връзка не
може да се осъществява изобщо. По този начин самият надарен се е поставил
в невъзможност да му бъде поискана изрично издръжката от която дарителят
се нуждае ,респ.поставил е в невъзможност дарителя да поиска такава
издръжка по друг начин, освен чрез депозирането на настоящата искова молба
срещу ответника .
В т.вр. следва да се посочи ,че назначаването на особен представител на
ответника на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК се предхожда от констатация на съда,
че съдебните книжа са редовно връчени на страната по делото в хипотезата
на чл. 47,ал. 6 във вр. с ал. 5 от ГПК ,т.е.настоящата искова молба се счита за
редовно връчена на ответника и тя самата представлява покана до ответника
да дава издръжка на дарителя ,като заедно с това, разбира се, дава
възможност на надарения ответник да предложи изпълнение в хода на
процеса ,но такова изпълнение не е предложено от ответника и до
приключване на съдебното дирене пред Плевенски окръжен съд. ПлОС
намира ,че след като в конкретния случай РС-Плевен е приел ,че е извършено
4
редовно връчване на книжата/ исковата молба и приложенията към нея / на
ответника при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК , то от това следва извода ,че
ответника е уведомен за исканата от него издръжка. В т.вр.,според
настоящия съд , връчването на книжата на особения представител на
длъжника ,назначен при условията на чл. 47,ал.6 от ГПК също така
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник . В т.см.съдът
възприема и Решение №198/ 18.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 193/ 2018г. , І
т.о. ,докладчик съдия Кристияна Генковска,което макар и да се отнася до
уведомяването на длъжника по договор за заем и за извършена цесия,може да
намери приложение по аналогия и към настоящия случай ,доколкото и в двата
случая се касае за това дали длъжника е надлежно уведомен за
изискуемостта на неговото задължение ,което в случая е задължение за
издръжка към неговия дарител.
Нуждата на дарителя от издръжка е достатъчно подробно и обстоятелствено
мотивирана от ПлРС чрез сравняването на установените доходи на дарителя
М. Г. Г. с общодостъпните статистически данни от НСИ за сумата ,която е
необходимо за месечната издръжка на едно лице за 2020 и 2021г. при което
сравнение се вижда,че реализираният от дарителя М. Г. средно месечен доход
,състоящ се от пенсия и добавки към нея , за периода м.05.2021г. до м.
04.2022г. варира от 448,91 лв. до 620,24лв. ,които очевидно се налага да бъдат
допълнени за да постигне ищецът поне средната издръжка за едно лице за
2021г. ,която общо за годината е 7042лв. съгласно статистически данни от
НОИ, което означава поне по 586,83 лв. необходими за месечна издръжка на
едно лице ,докато месечният доход на ищеца за 2021г. е бил 448,91 лв. /т.е
необходими са му били поне още 138 лв. / В конкретния случай освен това
следва да се има предвид и това ,че ищецът е и с влошено здравословно
състояние ,което е обяснимо и с оглед напредналата му възраст ,което изисква
допълнителни разходи за лечение и медикаменти .Това влошено
здравословно състояние се установява както от приложената медицинска
документация – епикризи ,рецептурна книжка ,така и от свидетелските
показания на посочените по-горе две свидетелки,които установяват ,че е
наложително полагането на грижи за М. Г. поради влошеното му
здравословно състояние ,които грижи според свидетелките са полагани от
дъщеря му Т. М. А. ,която се е наложило да се пренесе да живее заедно с М.
Г., за да полага непосредствените грижи за баща си. При това ,обаче, няма
основание да се приеме ,че ответника Г. Г. изпълнява задължението си да
дава нужната издръжка и да се грижи за дарителя, чрез трето лице – чрез
сестра си Т. М.а,като няма и твърдения в тази посока от страна на ответника.
Поради тези допълнителни съображения, Плевенски окръжен съд намира,че
РС-Плевен е извършил правилна преценка на събраните по делото
доказателства що се касае до иска по чл. 227,ал.1 б.“в“ от ЗЗД и като е
направил извод ,че ответникът е отказал да даде поискана от дарителя
издръжка ,от която дарителят е имал нужда , е постановил правилно решение
по този иск,като е постановил отмяна на дарението по отношение на
притежаваната от дарителя М. Г. ½ ид.част от процесните недвижими имоти.
Що се отнася ,обаче до другия иск , по чл. 30 от ЗН за редукция на
5
дарението, направено от Д. Д. Г.а в полза на ответника Г. Г., по отношение на
нейната ½ ид.част от същия недвижим имот,тук следва да се отбележи ,че
този иск действително се явява погасен по давност, тъй като
наследодателката Д. Г. е починала на ***г. ,факт ,по който няма спор между
страните по делото ,с оглед на което петгодишният давностен срок за
предявяване от наследника със запазена част ,/какъвто безспорно се явява
ищеца М. Г. Г./ на иска по чл. 30 от ЗН, е изтекъл още на 28.03.2018г.
Настоящия иск по чл. 30 от ЗН , обаче е предявен едва на 09.05.2022г. ,т.е.
значително след изтичане на посоченият давностен срок ,поради което този
иск се явява погасен по давност и на това основание следва да бъде
отхвърлен. В това отношение съдът съобрази постановките на ППВС № 7/
1973г. - т. 3 г. в което е прието ,че искът за намаляване на завещания и на
дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата
петгодишна давност ,която за даренията започва да тече от откриване на
наследството , а за завещанията от момента ,когато заветникът упражни
своите права по завещанието. Тази постановка не е загубила своето значение
и следва да бъде съобразена от решаващия съд , а това не е сторено от РС-
Плевен при постановяване на решението му по иска по чл. 30 от ЗН ,поради
което в тази част решението следва да бъде отменено и вместо това
предявеният от М. Г. Г. срещу Г. М. Г. иск с правно осн. чл. 30 от ЗН за
възстановяване на запазената част на ищеца с която починалата му съпруга се
е разпоредила/ с дарение / в полза на сина им Г. Г.,следва да бъде отхвърлен
като погасен по давност.
С оглед този изход на делото по правния спор по двата иска ,следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца само половината от
направените от последния деловодни разноски за първа инстанция /общо те
са били в размер на 2577,47 лв./ или деловодни разноски за първа инстанция в
размер на 1288,74лв. За въззивната инстанция също така въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна М. Г. половината от сумата 600лв. за
адвокатско възнаграждение на особения представител на Г. Г. – адв.В.В. ,като
съдът приема ,че това адвокатско възнаграждение е разделено поравно за
защитата по всеки от двата иска /т.е по 300лв./ .
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното решение №1566/26.10.2022г. ,постановено по гр.д.№
2481/2022г. на Плевенски районен съд В ЧАСТТА с която се НАМАЛЯВА
по предявения от М. Г. Г. с ЕГН **********, адрес:гр.Плевен, ***, против Г.
М. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***, ***, ***, иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, извършеното от Д. Д. Г.а, ЕГН **********,
починала на *** г. с нотариален акт №6,том ХХVIII, нот.дело ***/1997г. на
нотариус при ПлРС в полза на Г. М. Г., ЕГН ********** дарение на 1/2
идеална част от апартамент *** ет., ***, в жил.блок „***“, в гр.Плевен,
построен върху държавна земя в *** по плана на гр.Плевен, състоящ се от
6
три стаи, кухня, баня и клозет, със застроена площ на жилището 84.66
кв.м.,ведно с прилежащото му избено помещение №3 със застроена площ
от 11,19кв.м. и 0.472% ид.ч. от правото на строеж върху земята, а по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със
Заповед РД-18-71/06.06.2008г. на изп.директор на АГКК, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***, който се намира в
сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***,
предназначение: жилище, апартамент с площ от 84,66 кв.м.,ведно с
прилежаща му *** с площ от 11,19 кв.м., със сумата 7580лв.,необходима за
възстановяване на запазената част на М. Г. Г. с ЕГН **********, от
наследството на Д. Д. Г.а, ЕГН**********, починала на *** г.,и се
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. Г. Г. с ЕГН ********** , от
наследството на Д. Д. Г.а, ЕГН **********, починала на *** г. със 7580/54300
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със
Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на изп.директор на АГКК, който се намира в
сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***, с
предназначение: жилище, апартамент, с площ: 84,66 кв.м., с прилежащи
части: *** с площ от 11,19 кв.м., при съседи: на същия етаж:***.***.4, под
обекта: ***.***.1, над обекта:***.***.5., както и В ЧАСТТА с която се
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. М. Г. с ЕГН **********, адрес:
гр.Плевен, ***, ***, ***, да заплати на М. Г. Г. с ЕГН **********, адрес:
гр.Плевен, ***,***, ***, сумата от 2577,47 лв. общо направени деловодни
разноски,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. Г. с ЕГН **********, адрес:гр.Плевен,
***, против Г. М. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***, ***, ***, иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за намаляване на извършеното от Д. Д.
Г.а, ЕГН **********, починала на *** г. с нотариален акт №6,том ХХVIII,
нот.дело ***/1997г. на нотариус при ПлРС в полза на Г. М. Г., ЕГН
********** дарение на 1/2 идеална част от апартамент *** ет., ***, в
жил.блок „***“, в гр.Плевен, построен върху държавна земя в *** по плана на
гр.Плевен, състоящ се от три стаи, кухня, баня и клозет, със застроена площ
на жилището 84.66 кв.м.,ведно с прилежащото му избено помещение №3 със
застроена площ от 11,19кв.м. и 0.472% ид.ч. от правото на строеж върху
земята, а по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен,
одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г. на изп.директор на АГКК,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***, който
се намира в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор
***.***, предназначение: жилище, апартамент с площ от 84,66 кв.м.,ведно с
прилежаща му *** с площ от 11,19 кв.м., и за възстановяване на запазената
част на М. Г. Г. с ЕГН **********, от наследството на Д. Д. Г.а,
ЕГН**********, починала на *** г.,като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Г. М. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***, ***, ***, да
заплати на М. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***,***, ***, сумата
от 1288,74 лв. деловодни разноски,направени пред първата
инстанция,съразмерно с уважената част на исковете.
7
В другата обжалвана ЧАСТ , с която се ОТМЕНЯ на основание чл.227,
ал.1 б.“в“ от Закона за задълженията и договорите, договора за дарение,
инкорпориран в Нотариален акт №6, том ***, нот. дело №*** от ***г.,
вписан в Служба по вписвания с вх.рег.№ 3*** от 01.01.1997г.) , по силата на
който М. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***, дарил на Г. М. Г. с
ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***, 1/2 (една втора) идеална част от
следните недвижими имоти: 1/ имот с идентификатор ***.*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със
Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Плевен,бул.***, съставляващ самостоятелен обект в сграда,находящ се на
втори етаж в сграда с идентификатор ***.***,предназначение жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
***.***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: едно, с площ 84,66 кв.м.,прилежащи части: маза № 3 с
площ от 11,19 кв.м. , ведно с 0,472% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж за жилището, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - ***.***.4,под обекта- ***.***.1, над
обекта- ***.***.5, ведно с 2/ имот с идентификатор ***.***.***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със
Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, последно
изменение от 05.10.2015г., с адрес на имота:гр.Плевен, ***, като
самостоятелния обект се намира на етаж -1, в сграда с идентификатор
***.***.4, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***.***, предназначение на самостоятелния
обект – за търговска дейност (престроен гараж), ведно с 0,100% от ид.ч. и от
правото на строеж,брой нива на обекта: един; с площ 18,81 кв.м., съседни
обекти: на същия етаж – няма; под обекта – няма, над обекта – имот с
идентификатор***.***.***, а по предходен документ за собственост:
апартамент № 3(три) , на трети етаж, ***, в жилищен блок „***“ , построен
върху държавна земя, в стр. кв.10, по плана на гр.Плевен, състоящ се от три
стаи,кухня, баня и клозет, със застроена площ на жилището: 84,66 кв.м. и
принадлежащи гараж ****, с площ от 18,81 кв.м. и избено помещение №3 със
застроена площ от 11,19 кв.м. и 0,472% идеални части за жилището и 0,100%
за гаража и от правото на строеж върху мястото при съседи на жилището:
изток – апартамент от ***, запад – стълбище и *** на С. К. К., север- двор,
юг-улица, горе – *** на Т.С.П., долу – *** на С. П. Н., на гаража: изток ***
мази за ***, запад – *** за товарен асансьор, север – двор, юг.маза *** от ***
на И. А. Х., горе магазин, и на избеното помещение: изток – коридор,горе –
магазин,ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение на ПлРС.
ОСЪЖДА Г. М. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***, ***, ***, да
заплати на М. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***,***, ***, сумата
от 300лв.- половината от направените от въззиваемата страна деловодни
разноски за въззивната инстанция,съразмерно с отхвърлената част от
въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9