РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Бургас, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120204031 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на Й. Ц. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г.....,
ул. «ц.....» № .... , вх. ...., ет. ..., ап...... против електронен фиш Серия К №
5066980, издаден от ОД МВР гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на
400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват
доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на
налагането на санкцията с електронен фиш.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище, изпратено до БРС заявяват, че
поддържат жалбата и молят ЕФ, да бъде отменен. Не сочат доказателства. Не
правят искане за разноски.
За ответника по жалбата - ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани,
представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено
1
становище, изпратено до БРС заявяват, че оспорват жалбата и молят ЕФ, да
бъде потвърден. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед
липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в
законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС
съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2021 г. в 16:39 часа в гр. Бургас, ПП I-9, км.253+411 до
Природозащитен център «П.....», в посока от кв. «К.......» към ПВ «Юг», при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено
място до 60 км/ч. с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 510, бил
заснет лек автомобил «М.................», с регистрационен номер .........., който се
движел със скорост 96 km/h.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за
собственост, при която бил установен неговият собственик - жалбоподателят,
бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОД МВР - гр. Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание «глоба», в размер на 400 лева..
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
При така установените факти, съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не
констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш
съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а
именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
2
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът намира за неоснователни възраженията, направени в жалбата, че
електронният фиш не съдържа, предвидените в ЗДвП реквизити, още повече,
предвид факта, че същите са бланкетни.
В ЗДвП, не е предвидено електрония фиш да има дата на издаване,
посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на
физическо лице - издател.
От датата на нарушението – 30.05.2021 г. до датата на подаване на
жалбата до съда – 13.10.2022г, е изминал период от година и няколко месеца,
като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна
давност е три години.
Наложената санкция е на физическо лице – жалбоподателят.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Нарушението за което е
ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената
скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на
посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От събраните
в хода на производството доказателства се установява съставомерността на
констатираното нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя е заснет
при движение със скорост от 96 км/ч, с автоматизирано техническо средство
в гр. Бургас, при въведено ограничение от 60 км/ч..
В случая, нарушението е установено от автоматизирана система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
3
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Следва да се отчете, че при издаването на електронния фиш АНО се е
съобразил и с обстоятелството, че максимално допустимата грешка при
измерване на скорост при полеви условия с техническото средство, е +/- 3
км/ч. и е приел по-ниската скорост на движещия се автомобил.
Наложеното на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП административно
наказание, съответства на извършеното нарушение - превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място от 35km/h до 40 km/h и е с
фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, но АНО, не са направили искане за разноски, поради което
същите остават, както са направени от страните.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 5066980, издаден от ОД
МВР гр. Бургас против Й. Ц. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г....., ул.
«ц........» № ...., вх. .... , ет. ...., ап. ..., с който за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на
400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4