№ 238
гр. Дупница, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно
наказателно дело № 20221510200424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №7639 от 01.04.2022г., на - Началник отдел
"Контрол по републиканската пътна мрежа",към Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол",при Агенция "Пътна инфраструктура" - ***, упълномощен със заповед №РД-11-
246 от 31.03.2022г., с което на КР. Й. ИВ. с ЕГН:**********,с адрес гр.***,община
***,област Кюстендил,ул.***, е наложено административно наказание за нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а” ,предл.2 от Закона за пътищата, във вр. чл.8,ал.2,чл.8,ал.1 и
чл.37,ал.1,т.1,предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.,за на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС -ГЛОБА в размер на 2500.00/ две хиляди и петстотин/
лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,предл.2 от Закона за пътищата.
КР. Й. ИВ. в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление, тъй като
счита същото за незаконосъобразно,поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването му, и нарушения при прилагане на материално
правните норми.Счита издаденото НН за необосновано.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,вместо него
адвокат В.С.,който поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, или ако съдът формира вътрешно
убеждение за законосъобразност на наказателното постановление,то наложеното
административно наказание да бъде намалено в предвидения в закона минимум,тъй като
това е първо нарушение за жалбопоздателя.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител,който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Дупнишкият районен съд –като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 2825.02.2022г., в 12.46 часа на път II-62,км.52+200, в посока гр.Самоков-
гр.Дупница,жалбоподателя е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси
с две управляеми оси марка ***модел ***, с рег.№***,като в процеса на извършената
проверка е установено,че водачът извършва превоз на бетонов разтвор без разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата/разрешително/, съгласно
изискванията на чл.8,ал.2,във вр. с чл.8,ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.При направеното измерване с техническо
средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС,модел PW-10,№К0200010 и ролетка №1309/18/5м/, е констатирано следното:при
измерено разстояние между осите 1,36м,сумата от натоварването на ос/на двойната
задвижваща ос/ на МПС е 26.150 т,при максимално допустимо натоварване на двойната ос
19.000 т., съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.”в” от Наредбата,като превишаването е с 7.150 т.Съгласно
чл.3,т.2 от Наредбата ,при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7,ППС е
тежко.Измерените параметри на превозното средство показват,че същото е тежко по
смисъла на чл.3,т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.Съгласно чл.26,ал.2,т.1,б.”а”,предл.2 от Закона за
пътищата,във вр. с чл.8,ал.2,чл.8,ал.1, и чл.37 ал.1,т.1,предл.1 от Наредбата,движението на
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение/разрешително/, за превишаване
на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата/,за дейности от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя/АПИ/.
Описаната фактическа обстановка е възприета по идентичен начин изцяло от
административнонаказващия орган, който на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2, вр.чл.26,
ал.2, т.1, б. „а”,предл.2 от Закона за пътищата е наложил административно наказание
„глоба” на водача на ППС,КР. Й. ИВ.,в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотит/ лева.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят ***
*** К., който потвърждава възприетото при проверката. Актосъставителят при разпита си е
заявил, че при направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС,модел PW-10,№К0200010 и ролетка
№1309/18/5м/, е констатирано следното:при измерено разстояние между осите 1,36м,сумата
от натоварването на ос/на двойната задвижваща ос/ на МПС е 26.150 т,при максимално
допустимо натоварване на двойната ос 19.000 т., съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.”в” от
Наредбата,като превишаването е с 7.150 т.
2
Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите се явяват подробни, логични
и съответни на събраните по делото писмени доказателства.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
На жалбоподателя е вменено административно нарушение за виновно осъществен състав на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “a”,предл.2, от Закона за пътищата,във вр. с чл.8,ал.2,чл.8,ал.1 и
чл.37,ал.1,т.1,презл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г.,на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно този член, движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за
дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
/АПИ/. От събраните по делото доказателства се установява, а и това не се оспорва от
жалбоподателя, че към момента на проверката именно той е осъществявал движение с
процесното тежко пътно превозно средство. Установява се също така, че същият е
осъществил това без разрешително или квитанция за платени пътни такси, издадени по реда
на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално
ползване на пътищата.
Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС е било
претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от
Наредбата, като се е установило претоварване, а и същото не е било оспорено. Процесното
ППС отговаря на легалната дефиниция на “извънгабаритни ППС”, съгласно Параграф 1, т.
1 от ДР на Наредбата, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3,т.2 Установява се от писмените и гласните доказателетва по делото,
че процесното ППС –е тежко по смисъла на Наредба № 11/2001 г.
Видно е че при направеното измерване- измерване с техническо средство
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС,модел PW-
10,№К0200010 и ролетка №1309/18/5м/, е констатирано следното:при измерено разстояние
между осите 1,36м,сумата от натоварването на ос/на двойната задвижваща ос/ на МПС е
26.150 т,при максимално допустимо натоварване на двойната ос 19.000 т., съгласно
чл.7,ал.1,т.5,б.”в” от Наредбата,като превишаването е с 7.150 т.
Видно отново от доказателствата по делото е че ППС което е управлявал
жалбоподателя-а именно- МПС с четири оси с две управляеми оси марка ***модел ***, с
рег.№***, като в процеса на извършената проверка е установено,че водачът извършва
превоз на бетонов разтвор без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване
на пътищата/разрешително/, съгласно изискванията на чл.8,ал.2,във вр. с чл.8,ал.1 от
Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за
3
измерване на маса и поосово натоварване на ППС,модел PW-10,№К0200010 и ролетка
№1309/18/5м/, е констатирано следното:при измерено разстояние между осите 1,36м,сумата
от натоварването на ос/на двойната задвижваща ос/ на МПС е 26.150 т,при максимално
допустимо натоварване на двойната ос 19.000 т., съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.”в” от
Наредбата,като превишаването е с 7.150 т.
В процеса на проверката било направено измерване,при което е било констатирано,че са
надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07-2001г., на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС,както следва: при направеното измерване с техническо
средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС,модел PW-10,№К0200010 и ролетка №1309/18/5м/, е констатирано следното:при
измерено разстояние между осите 1,36м,сумата от натоварването на ос/на двойната
задвижваща ос/ на МПС е 26.150 т,при максимално допустимо натоварване на двойната ос
19.000 т., съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.”в” от Наредбата,като превишаването е с 7.150 т.Съгласно
чл.3,т.2 от Наредбата ,при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7,ППС е
тежко.Измерените параметри на превозното средство показват,че същото е тежко по
смисъла на чл.3,т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.Съгласно чл.26,ал.2,т.1,б.”а”,предл.2 от Закона за
пътищата,във вр. с чл.8,ал.2,чл.8,ал.1, и чл.37 ал.1,т.1,предл.1 от Наредбата,движението на
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение/разрешително/, за превишаване
на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата/,за дейности от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя/АПИ/.
На свой ред правилата на чл. 53 от същия закон визират съответното укоримо от закона
действие или бездействие по чл. 6 от ЗАНН, което го прави административно нарушение, в
т.ч. и субекта на отговорността. В ал. 1 на чл. 53 от закона, субекти на
административнонаказателна отговорност са физическите лица, нарушили разпоредбите на
чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП, както и физическите
лица, които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:...изброени в
точки, от които т. 2 - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В тази
насока законът е ясен и не буди съмнение – кръгът на отговорните лица е посочен с оглед
обхващане на всички възможни хипотези и ангажирането на отговорността на единия
/напр.фактическия извършител/ не изключва тази на лицето, наредило извършването на
запретената от закона дейност /напр.съответния ръководител/. В тази връзка като
неоснователно следва да се прецени и възражението, че жалбоподателя не може да е субект
на това административно нарушение, доколкото същият изпълнява длъжността водач, а
съответно нормативната база разрешението се издава на собственика на дружеството, който
е лицето по чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Следва да се посочи, че съгласно чл.53,
ал.1 Закона за пътищата, наказанието за нарушение на чл.26, ал.2 от Закона за пътищата се
налага на физическите лица, нарушили същата разпоредба. Също така разпоредбата на
чл.37, ал.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. изрично предвижда, че служби за контрол при
4
МВР "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или
тежко пътно превозно средство.
Не се възприемат като основателни доводите по жалбата относно допуснати нарушения на
процесуални правила при издаване на акта и наказателното постановление. Видно е, че в
АУАН е вписан един свидетел, за когото е отразено, че е очевидец на нарушението. Нормата
на чл.40, ал.1 от ЗАНН не поставя конкретно изискване относно броя на свидетелите,
присъствали при извършване или установяване на нарушението и това е логично
законодателно разрешение, доколкото не би могло да бъде известно отнапред колко лица ще
присъстват при осъществяване или установяване на едно административно нарушение, като
е напълно възможно и да липсват такива, в който случай се процедира по реда, предвиден в
чл.40, ал.3 от ЗАНН. При тази последна хипотеза именно се предвижда съставяне на АУАН
в присъствието на двама други свидетели, като в конкретния случай, както е видно от акта,
същият е съставен в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението, което е изрично
отразено в АУАН и в тази връзка е спазено изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че в случая липсва виновно поведение на
санкционирания водач. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001
г., собствениците на тежки ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да
подадат в АПИ или в съответното ОПУ заявление за издаване на необходимото разрешение
по образец, като същото следва да съпътства ППС. Т.е. изисква се предварителна
осведоменост на собственика на ППС и на лицето, осъществяващо превоза за наличие на
обстоятелствата за депозиране на заявление и издаване на разрешение, в противен случай
всеки нарушител би черпил права от собственото си противоправно поведение. Шофьорът е
бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на “тежко” такова
и в случай, че е така, да не допуска движение в обхвата на пътя, ако няма разрешение за
това. Аргумент в подкрепа на последното се черпи и от обстоятелството, че един немалък
брой места от пътната инфраструкрура са забранени за преминаване от МПС над определен
тонаж, поради което всеки един правоспособен шофьор от съответната категория, и особено
професионалните такива, са длъжни да знаят колко тежко е МПС, което управляват, за да
съобразят това.
Според становището на съда в конкретния казус нарушението е правило установено,
доказано, извършено е от жалбоподателя, и е осъществено виновно. Същевременно
наказанието глоба е наложено в размер от 2500.00 лева.
При определяне размера на имуществената санкция обаче административнонаказващият
орган не е съобразил критериите по чл. 27. от ЗАНН. Надлежното приложение на същите
обоснова извод за налагане на административно наказание в минималния размер, определен
от законодателя – 1000,00 лева. От доказателствата по делото се установява,нарушението е
за първи път.
Настоящият състав намира, че налагането на административно наказание над предвидения
минимален размер от 1000,00 лева е прекомерно с оглед целите по чл. 12 на ЗАНН. С оглед
изложеното следва атакуваното наказателно постановление да бъде изменено
5
Не са установиха и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка, констатираното нарушение
и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“
от Закон за пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Съдът не констатира допускането на съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство. Спазени са процесуалните
срокове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №7639 от 01.04.2022г., на - Началник отдел
"Контрол по републиканската пътна мрежа",към Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол",при Агенция "Пътна инфраструктура" - ***, упълномощен със заповед №РД-11-
246 от 31.03.2022г., с което на КР. Й. ИВ. с ЕГН:**********,с адрес гр.***,община
***,област Кюстендил,ул.***, е наложено административно наказание за нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а” ,предл.2 от Закона за пътищата, във вр. чл.8,ал.2,чл.8,ал.1 и
чл.37,ал.1,т.1,предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.,за на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС -ГЛОБА в размер на 2500.00/ две хиляди и петстотин/
лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,предл.2 от Закона за пътищата, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание от 2500.00 лева на 1 000.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Кюстендилски административен съд по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6