РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. София, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110217490 по описа за 2024
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-216-04.11.2024г., постановено от Зам.-
Председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ в
КФН, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева на
дружеството „З.” АД с ЕИК: ******* за нарушение на чл. 108, ал.2 вр. ал.1
от КЗ вр. чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2 и чл.648, ал.1 от КЗ.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ОСПОРВА с подробни доводи
законосъобразността на издаденото Наказателно постановление (НП). Твърди
се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В
съдебно заседание санкционираното юридическо лице, редовно призовано, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който лично
инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната
жалба. Претендират се разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА, редовно призована, се представлява от
надлежен процесуален представител, който инвокира в съдебно заседание и в
писмена защита подробни доводи за неоснователност и недоказаност на
депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по
фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
1
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си
убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 22.11.2024г. (датата на
пощенското клеймо) в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен
преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез съответен
представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по
ЗАНН - наказателно постановление, връчено по надлежния ред с обратна
разписка на 11.11.2024г. на лицензиран пощенски оператор „Български пощи“
АД, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно и
функционално компетентен районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ от въззивния съд факти в настоящото
съдебно решение не се различават от фактическата обстановка, описана от
административно-наказващия орган в Наказателното постановление, а
именно:
На 17.05.2024г. с вх. № 91-01-426 българският гражданин Д. подал жалба
до Комисията за финансов надзор (КФН), с която излагал възражения срещу
размера на определеното му застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя „З.“ АД по претенция за щета с № 5000-1201-23-252299 на
основание договор за имуществена застраховка „Каско“. Свидетелят М. на
длъжност „главен експерт“ при КФН извършила административна проверка по
случая. Свидетелят С. установила, че на 04.09.2023г. пред дружеството
жалбоподател „З.“ АД е била предявена гражданска претенция от физическото
лице Д. за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило
застрахователно събитие - увреждане на лек автомобил „БМВ ХЗ“, с peг. №
********, по силата на застрахователен договор застраховка „Каско“ по
застрахователна полица с № 93002310012944. На същата дата - 04.09.2023г.
застрахователят „З.“ АД образувал застрахователна щета (преписка). Били
събрани писмени доказателства по щетата. Застрахованото лице М. поискал
да бъде извършен ремонт на застрахования автомобил в сервиз. На
04.09.2023г. и 12.10.2023г. били извършени два огледа на л.а. автомобил „БМВ
ХЗ“, с peг. №*******. Били изготвени и описи по установените щети спрямо
МПС. На 24.10.2023г. от застрахованото лице са били изисквани
доказателства от страна на жалбоподателя „З.“ АД за прекратяване на
2
регистрацията на автомобила, за да можело да бъде определено
застрахователно обезщетение в размер на „тотална щета“. Застрахованото
лице М. отказало на 25.10.2023г. пред застрахователя да дерегистрира
автомобила и поискал същият да бъде отремонтиран. Застрахованото лице
Младенов предложило на „З.“ на 10.11.2023г. споразумение при заплащането
на 60 % от застрахователната сума за МПС. На 17.11.2023г. и на 04.01.2024г.
последвал отговор от застрахователя до лицето М., че ще му бъде заплатена
само сумата от 50 % от стойността на автомобила при липсата на
доказателства за дерегистрацията му, а ако такива биха били представени - то
сумата по споразумението щяла да нарасне на 70%. Застрахованото лице М.
до законовия срок до 04.03.2024г. и към 12.06.2024г. не е представило
доказателства пред застрахователя „З.“. От страна на застрахователното
дружество липсвало произнесено решение по образуваната пред него
застрахователна щета - застрахователят З.“ АД нито уважил претенцията на
застрахованото лице М., нито се е произнесъл с мотивиран отказ (например)
съгласно нормата на чл.108, ал.1 от КЗ.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетеля М.–
актосъставител при установяване на административното нарушение и при
съставянето на АУАН. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен
материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при призоваването на надлежен представител на санкционираното дружество
относно връчването на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния
жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално
компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното
производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и
други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна
страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН,
3
респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките
на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
Съдът приема за доказано, че дружеството „З.“ АД е реализирало от
обективна страна състав на административно нарушение по чл.108, ал.2 вр.
ал.1 от КЗ, като в периода от 04.09.2024г. до 05.03.2024г. в гр.София не е
изпълнило задължението си в срок от шест месеца от образуването на
застрахователната щета (преписка) с № 5000-1201-23-252299 да се произнесе
по един от възможните начини, дефинирани в разпоредбата на чл.108, ал.1, т.1
и т.2 от КЗ - като определи и изплати конкретен размер на дължимото
застрахователно обезщетение или мотивирано (писмено) откаже изплащането
му. Административното нарушение по чл.108, ал.2 вр. ал.1 от КЗ е от
категорията на продължените административни нарушения, а в случая е
извършено на 06.03.2024г. в гр.София (първата дата след изтичане на срока за
произнасяне от 04.09.2024г. до 05.03.2024г.). Съставът се осъществява
непрекъснато до преустановяването му. Повече от три месеца към датата на
административната проверка на КФН то не е било преустановявано.
Осъщественото нарушение е формално, без да е необходимо да е настъпил
административно-наказателен съствавомерен резултат. Предвид
обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна
(безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана въобще. Касателно наложената на жалбоподателя „З.“
имуществена санкция в размер от 2000.00 лева, същата e определена в
правилно приложение на материалния санкционен закон, съразмерно на
обществената опасност на нарушението (липсва каквото и да е произнасяне на
застрахователя по законовите начини, уредени в чл.108, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ
към 12.06.2024г. и предвид обстоятелството, че непроизнасянето по
претенцията е продължавало изключително забавено повече три месеца, след
изтичането на законовия срок по чл.108, ал.2 вр. ал.1 от КЗ.
Административното наказание (така както е индивидуализирано)
отговаря на целите на закона - същото има насоченост в достатъчна степен да
предизвика дължимият предупредителен ефект към дружеството-нарушител
да не извършва и да не допуска извършването на административни нарушения
4
по КЗ. С нормите, регламентиращи сроковете за произнасяне по
застрахователни претенции, се преследват целите по чл. 2 от КЗ, една от които
е защитата на интересите на потребителите на застрахователни услуги.
Приключването в срок на заведената претенция за изплащане на обезщетение
е едно от средствата за защита на тези интереси, а именно - бързото уреждане
на претенциите към потребителите на застрахователни услуги.
Административно-наказващият орган е отчел и продължителното
непроизнасяне застрахователя повече от три месеца след законовия срок по
чл.108, ал.2 вр. ал.1 от КЗ по претенцията, именно поради което и размерът на
санкцията следва да се определи малко над минимума. В този смисъл,
неоснователно се явява искането на въззивния жалбоподател „З.“ АД за
намаляване на санкцията в размера на минималния такъв, предвид
непроизнасянето по претенцията на застрахованото лице М. в един
продължителен период от време по един от законовите начини,
регламентирани в чл.108, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ. Въззивната инстанция в случая
отчита естеството на нарушението; важността на засегнатите обществени
отношения, свързани с реализирането на основни права на застрахованото
лице като страна по застрахователното правоотношение; обстоятелството, че
нарушението е продължавало да се извършва повече от три месеца и предвид
това, че повече от 9 (девет) месеца застрахованото лице не е получило
застрахователно обезщетение или мотивиран отказ на застрахователя,
обуславят съдебния състав да приеме, че случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяната или за изменението на обжалваното наказателно постановление.
Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила на ЗАНН. Подадената срещу него жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В заключение, настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на
въззивния жалбоподател от жалбата му, тъй като същите изцяло и в
изложената пълнота обслужват упражняваната защитна функция в процеса и
като най-заинтересована страна да избегне инициираното срещу нея
административено – наказателно обвинение, като съдът счита, че с приемане
на неоснователността на възраженията от въззивната жалба, с изложените от
съда изводи от фактическа и правна страна, се опровергават обратните по
съдържание доводи на въззивния жалбоподател от жалбата му, поради което
съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят допълнителни аргументи за тяхната неоснователност, с цел
процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
5
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски
по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, санкционираното дружество-жалбоподател
следва да понесе разноски за юрисконсулт в размер на 150.00 лева,
определена от съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с
оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на
въззиваемата страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-216-04.11.2024г.,
постановено от Зам.-Председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“ в КФН, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000.00 (две хиляди) лева на дружеството „З.” АД с ЕИК:
*************** за нарушение на чл. 108, ал.2 вр. ал.1 от КЗ вр. чл.647, ал.2
и чл.644, ал.1, т.2 и чл.648, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ „З.” АД с ЕИК: *************** ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ
НАДЗОР чрез законният й представител с адрес гр.София, ул. Будапеща № 16
на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63д от ЗАНН,
сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт във
въззивното производство.
Решението на съдебния състав може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет)
дневен преклузивен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6