Решение по дело №565/2019 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 02.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 565 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ - редакция ДВ бр. 13 от 07.02.2017 г., във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Със Заповед № Л-1331 от 13.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч, на основание чл. 101, т. 7 от и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и дисциплинарна преписка № 33/24.09.2019 г. жалбоподателят л.св. С.И.Д., ЕГН: **********, е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”.

Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят л.св. С.И.Д., ЕГН: **********, който в срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС е подал жалба срещу заповедта /като жалбата не е отговаряла на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 и чл. 151, т. 3 от АПК, поради което е оставена без движение с определение от з.с.з. на 25.11.2019 г.

С определение от з.с.з. на 25.11.2019 г. съдът е констатирал, че с изменението на чл. 111 от ЗИНЗС /ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ заповед, от типа на процесната, с която е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” подлежи на оспорване пред настоящия съд, като съгласно чл. 111, ал. 3 от ЗИНЗС съдът разглежда делото незабавно и е приел, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, считано от обявяването на заповедта на лишения от свобода - 18.11.2019 г. и завеждането на жалбата в администрацията на ответника на 20.11.2019 г., като настоящото дело е образувано на 25.11.2019 г.

Със същото определение съдът е констатирал, че видно от  писмо вх. №  4223/25.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч, изпратеното е копие от административна преписка, която е непълна, като не съдържа  доказателства за компетентност на издателя на заповедта към датата на издаването – ст. комисар Р.Г., като липсват и доказателства дали има подадена жалба пред административния орган и на коя дата, както и копие от същата, както и изрична справка за отмяна на заповедта по чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС, ведно с копие на издаден акт за отмяна на същата.. Отделно липсват и доказателства дали фактически наложеното дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия” е изтърпяно и през кой период. Поради това са изискани от ответника – Началника на Затвора – Ловеч - незабавно в 1-дн. срок /но не по-късно от съдебното заседание/ сочените допълнителни доказателства.

Със същото определение съдът е констатирал, че в Заповед № Л-1331 от 13.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч, се сочи, че л.св. С.И.Д. е бил изолиран по чл. 120, ал. 1 от ЗИНЗС, за което липсват доказателства в административната преписка. Поради това са изискани незабавно в 1-дн. срок /но не по-късно от съдебното заседание/ сочените доказателства за изолиране на л.св. С.И.Д., вкл. копие на заповед на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която лишеният от свобода е изолиран в единична килия за срок до два месеца без право на участие в колективни мероприятия, както и писмена справка от кога до кога е бил изолиран л.св. С.И.Д..

Със същото определение съдът е констатирал, че жалбата не отговаря на условията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 от АПК, поради което жалбата е оставена без движение, а с оглед бързината на производството срокът за отстраняване на нередовностите на същата следва да бъде 3-дневен срок, на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, както и чл. 151, т. 3 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 3-дн. срок от получаване на съобщение за настоящото /но не по-късно от 02.12.2019 г.- 09,30 ч./ да отстрани нередовностите на оспорването: 1. да конкретизира обжалван административен акт с номер и издател; 2. да конкретизира в какво се състои незаакносъобразността на акта; 3. да конкретизира искането до съда; 4. да представи доказателства за платена д.т. от 10 лв. по сметка на съда, като е указано на жалбоподателя, че в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Със същото определение делото е насрочено незабавно, независимо от оставянето на жалбата без движение съгласно мотивите по-горе, с оглед разпоредбата на чл. 111, ал. 3 от ЗИНЗС, като се указано на жалбоподателя, че може да заяви, че не желае да се яви или явяването му е невъзможно по здравословни причини, както и че може да упълномощи защитник – чл. 111, ал. 3 от ЗИНЗС.

Със същото определение са конституирани страните, указана е доказателствената тежест и е насрочено делото.

С писмо вх. № 4329/29.11.2019 г. на ответника изрично се сочи, че: Заповед № Л-1331 от 13.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч не е отменена, че към 26.11.2019 г. не е започнало изтърпяването на наложеното наказание, наложено със Заповед № Л-1331 от 13.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч, сочи се, че жалба с рег. № Ж-149/20.11.2019 г., подадена от С.И.Д.,*** с писмо рег. № 598/21.11.2019 г., като отново се сочи, че Заповед № Л-1331 от 13.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч не е отменена по реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС. Сочи се, че съгласно Заповед № Л-4006/04.09.2019 г. на ВПД Гл. директор на ГДИН С.И.Д. е изолиран на основание чл. 120, ал. 1 от ЗИНЗС, считано от 16.09.2019 г. и следва да бъде изведен от килията на 03.12.2019 г. Със същото писмо е приложена разпечатка от Информационната система на ИСИН, в която са посочени, останалите наложени до момента дисциплинарни наказания на С.И.Д., като доказателство, че жалбоподателят е системен нарушител, като се сочи, че на жалбоподателя С.И.Д. са наложени 10 дисциплинарни наказания през 2019 г. и 2 дисциплинарни наказания през 2018 г. Към писмото на ответника са приложени и останалите изискани с изрично определение на съда от з.с.з. на 25.11.2019 г. писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като не отстранява нередовността на оспорването по чл. 151, т. 3 от АПК, с твърдение, че не разполага със средства за заплащане на д.т. от 10 лв. по сметка на съда /без да се сочат доказателства в тази насока/, поддържа жалбата и твърденията си за незаконосъобразност на заповедта.

Ответникът Началник на Затвора – Ловеч, редовно призован, не се явява и представлява.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът намира същият за законосъобразен.

Видно от Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра на  правосъдието и от акт за встъпване в длъжност от 28.11.2016 г, издателят на оспорената в настоящото производство Заповед № Л-1331 от 13.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч – ст. комисар Р.Г. - е компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно спазването на установената форма, съдът намира, че заповедта отговаря на реквизитите на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, като изложените в заповедта правни и фактически основания са достатъчно ясни и непротиворечиви, като съответстват и на фактическите основания, съдържащи се в дисциплинарната преписка. В допълнение съгласно константната практика на административните съдилища мотивите на заповедта могат да се съдържат и в административната преписка, поради което съдът намира, че фактически основания за издаването на настоящата заповед се съдържат както в първоначалната административна преписка вх. № 4223/25.11.2019 г., така и в допълнително изисканата служебно от съда и представена административна преписка вх. № 4329/29.11.2019 г. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

 Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС - Дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.

Изложените в заповедта фактически основания са посочени в заповедта като: „на 21.09.2019 г. в 15,45 ч. при провеждане на престой на открито л.св. С.И.Д., изолиран по чл. 120, ал. 1 от ЗИНЗС влиза в пререкание с постовия надзирател по повод желанието си да посети нерегламентирано затворническата лавка. След като  постовият не му позволява, л.св. Д. иска среща с командира на отделение. При конвоирането на л.св. до стаята на ДКО, между пост № 7 и дежурната стая, л.св. Д. замахва с ръка и се опитва да удари съпровождащия го надзирател, който за да се предпази прилага водещи техники и обезврежда л.св. Същият не признава вината си. С действията си л.св. С.Д. е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС и е изпълнил състава на чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1,5 и 7, като е опитал да упражни физическо насилие спрямо служител. Преди да му наложи наказанието л.св. Д. е изслушан от наказващия орган на 07.11.2019 г. Фактическата обстановка е установена и доказана от дисциплинарната преписка № 33/24.09.2019 г.”

Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС - За дисциплинарно нарушение се смята - неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място. Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС - За дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС - За дисциплинарно нарушение се смята физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава;

Видно от приложените административни преписки - вх. № 4223/25.11.2019 г. и вх. № 4329/19.11.2019 г., както и от представените от жалбоподателя в съдебно заседание писмени доказателства – 7  бр. заповеди на Началника на Затвора Ловеч, с които на жалбоподателя са налагани все дисциплинарни наказания - „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 до 14 денонощия, както и е било наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка” за срок от три месеца, както и са били отнети на основание чл. 38, ал. 1, т. 4 и чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС забранени вещи от л.св. Д. /със Заповед № 309А/08.03.2019 г. и Заповед № 311А/08.03.2019 г./, установяват се съставите на сочените в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения по  100, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че видно от писмените доказателства от л. 5 до л. 18 от делото се доказа описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед фактическа обстановка. Същото се доказа и от обяснението на жалбоподателя в съдебно заседание.

Отделно видно от разпечатка от Информационната система на ИСИН, в която са посочени останалите наложени до момента дисциплинарни наказания на С.И.Д., като доказателство, че жалбоподателят е системен нарушител, установява се соченото в писмо вх. № 4329/29.11.2019 г. на ответника, че освен с обжалваната в настоящото производство Заповед № Л-1331 от 13.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч, С.И.Д. е бил наказан с идентични дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 до 14 денонощия с други 10 предходни заповеди през 2019 г. и 2 дисциплинарни наказания през 2018 г.

Същото се установява и от представените в съдебно заседание писмени доказателства от жалбоподателя: 7 бр. заповеди на Началника на Затвора Ловеч, с които на жалбоподателя са налагани все дисциплинарни наказания - „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 до 14 денонощия, както следва: Заповед № Л-1153 от 18.09.2019 г., Заповед Л-1117 от 12.09.2019 г., Заповед № Л-1116 от 12.09.2019 г., Заповед № Л-991 от 14.08.2019 г., Заповед № 369 от 18.03.2019 г., Заповед № 311 от 08.03.2019 г. /в представени от жалбоподателя оригинали/ и Заповед Л-984/12.08.2019 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия /приета само за констатация, предвид нарушената цялост на заповедта/.

Както от сочените по-горе писмени доказателства, които са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира, така и от обяснението на жалбоподателя Д. в съдебно заседание се установи, че нито една от предходните заповеди, с които на Д. е било наложено дисциплинарно наказание наказания „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 до 14 денонощия е била обжалвана. В този смисъл съдът приема за безспорно доказано, че всички наложени предходни дисциплинарни наказания на Д. са влезли в сила и следва да бъдат съобразени от настоящия съд при проверката за законосъобразност на обжалваната Заповед № Л-1331 от 13.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч.

Отделно установява се от Заповед № 309 от 08.03.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч, че на жалбоподателя Д. е било наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС – лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца.

Ето защо съдът приема за доказано, видно от всички писмени доказателства, както и от признанието на жалбоподателя в съдебно заседание, наличието на системност по смисъла на чл. 100, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 или т. 5 от ЗИНЗС.

Отделно, видно от Заповед № Л-4006/04.09.2019 г. на ВПД Гл. директор на ГДИН, жалбоподателят С.И.Д. е изолиран на основание чл. 120, ал. 1 от ЗИНЗС, считано от 16.09.2019 г. В същата от Заповед № Л-4006/04.09.2019 г. на ВПД Гл. директор на ГДИН л.св. Д. се сочи като системен нарушител на нормативните изисквания, като се сочи, че са му налагани множество дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения, които градират по тежест на извършените прояви, като отделно се сочи, че и при предходните наказания жалбоподателят Д. е употребявал физическо насилие и вербална агресия както спрямо осъдени лица, така и спрямо служители на Затвора – Ловеч. Сочи се, че въпреки наложените многократни наказания, поведението н л.св. Д. не се е повлияло в положителна насока, като същият се държи грубо и арогантно както с останалите лишени от свобода, така и със служители на Затвора – Ловеч.

Установи се от Заповед № Л-4006/04.09.2019 г. на ВПД Гл. директор на ГДИН, както и от писмо вх. № 4329/29.11.2019 г. на ответника, че както към момента на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед, така и към настоящия момент – л.св. Д. е изолиран по чл. 120, ал. 1 от ЗИНЗС в единична килия без право на участия в колективни мероприятия за срок от 2 месеца, считано от 16.09.2019 г., като следва да бъде изведен от килията на 03.12.2019 г.

Установи се от писмо вх. № 4329/29.11.2019 г. на ответника, че: Заповед № Л-1331 от 13.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч не е отменена, че не е започнало изтърпяването на наложено с обжалваната в настоящото производство Заповед № Л-1331 от 13.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч дисциплинарно наказание.

При издавеното на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 от АПК. Следва да се отбележи, че не всички нарушения на административно производствените правила, а само съществените такива водят до отмяна на административния акт. Жалбоподателят не твърди нарушения на процесуални правила.

Ето защо съдът намира, че при издаването на заповедта е спазено изискването на чл. 105 от ЗИНЗС, като няма спор, че са спазени и разпоредбите на чл. 106 от ЗИНЗС.

Липсва и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът намира, че обжалваната заповед е съобразена с материалноправните разпоредби – липсва и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като обжалваната заповед съответства и на целта на закона – видно е, че жалбоподателят Д. многократно е наказван /над 12 пъти през последните две години/ все със заповеди на Началника на Затвора Ловеч, с които на жалбоподателя са налагани дисциплинарни наказания - „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 до 14 денонощия, както и дисциплинарно наказание – лишаване от хранителна пратка.

На основание гореизложеното и чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл.  172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-1331 от 13.11.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч, с която на основание чл. 101, т. 7 от и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и дисциплинарна преписка № 33/24.09.2019 г. жалбоподателят л.св. С.И.Д., ЕГН: **********, е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”.

ОСЪЖДА л.св. С.И.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на Административен съд – Ловеч сумата от 10 лв. държавна такса за настоящото производство.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                 АДМ. СЪДИЯ: