М
О Т И В И към Присъда № 87/14.05.2014 г.
по
н.о.х.дело № 204/2014 г.
по
описа на Районен съд – гр. *****:
Обвинението против
подсъдимия Д.С.М. - роден на *** г. в
гр.*****, живущ ***, българин, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********,
е за това, че на 23.09.2013 г.,
в гр.Ст.Загора, е отнел чужди движими вещи – 1 (един) брой златен синджир от 14
(четиринадесет) каратово злато с тегло 10 (десет)
грама, на стойност 350,00 лв., 1 (един) бр. златен синджир от 14
(четиринадесет) каратово злато с тегло 25 (двадесет и
пет) грама, на стойност 875,00 лв. и 1
(един) бр. златен медальон с форма на кръст от 14 (четиринадесет) каратово злато с тегло 5 (пет) грама, на стойност 175,00
лв., или всичко на обща стойност 1400,00 лв., от владението на собственика З.Н.С., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила - дръпнал
рязко синджирите и ги скъсал – престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура ***** поддържа обвинението и фактическата обстановка
изложена в обвинителния акт. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК, около минималния размер лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от пет години. В тежест на подсъдимия да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Защитникът
адв. Т.А. *** пледира, че обвинението е недоказано и моли да
се постанови оправдателен съдебен акт. Сочи подробни съображения. Моли
гражданския иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият
Д.С.М. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен. Дава обяснения,
че няма общо с деянието и на процесната дата е бил първа смяна на училище.
По
делото е приет за съвместно разглеждане гражданския иск на З.Н.С. срещу подсъдимия Д.С.М.,
в размер на 1400.00 лева, сума представляваща причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 23.09.2013 година, и представляваща равностойност
на отнети й движими вещи - 1 брой златен
синджир от 14 каратово злато с тегло 10 грама, на стойност
350,00 лв., 1 бр. златен синджир от 14 каратово злато
с тегло 25 грама, на стойност 875,00 лв. и 1 бр. златен
медальон с форма на кръст от 14 каратово злато с
тегло 5 грама,
на стойност 175,00 лв.
В
хода на съдебните прения гражданската ищца З.Н.С. не се явява и не взема становище по
иска си.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства ведно с доводите и становищата
на страните и на основание чл.14 от НПК, приема
следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Д.С.М. е
роден на *** г. в гр.*****, живее в град *****, ул.„Августа
Траяна ” № 70, вх.Б, ет.1, ап.1, българин, български гражданин, до началото на
месец март 2014 година е ученик редовна форма на обучение в ХІІ клас в ПГСАГ ”Л.Байер” град *****, с основно образование, не е осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият през учебната 2013/2014 г. е ученик в ХІІ клас в ПГСАГ ”Л.Байер” град *****.
От началото на месец март 2014 година подсъдимият е свободна
форма на обучение, тъй като се налагало да пътува при родителите си в чужбина.
Пострадалата З.Н.С. ***, не е осъждана. Подсъдимият и
пострадалата не се познават.
На 23.09.2013 г.,
около 11,00 часа, свидетелката З.С. отишла заедно с малкото си дете, което било
в детска количка, в гр.Ст.Загора, на бул.”Цар Симеон Велики” № 139, в близост
до пицария „Антъни”, за да вземе детската кухня на детето си.
На излизане от помещението,
докато тикала напред детската количка по коридора, на около метър преди да
излезе от него и стигне до тротоара на улицата, свидетелката видяла младо,
здраво и набито момче, с ръст малко над 162 см., забързано срещу нея и идващо от изхода
на коридора. Момчето било с бяла лятна шапка с козирка на главата си. Облечено
било с зелен суитшърт с качулка, като качулката не
била на главата му.
С. носила на врата
си златен синджир от 14 (четиринадесет) каратово
злато с тегло 10 (десет) грама и златен синджир от 14 (четиринадесет) каратово злато с тегло 25 (двадесет и пет) грама, на който бил поставен един златен медальон с
форма на кръст от 14 (четиринадесет) каратово злато с
тегло 5 (пет) грама.
Момчето се насочило
забързано към С.. Тя помислила, че то също отива до детската кухня. Момчето протегнало
ръката си през детската количка, сграбчило от врата златните накити на С., а
именно: 1 (един) брой златен синджир от 14 (четиринадесет) каратово
злато с тегло 10 (десет) грама и 1 (един) брой златен синджир от 14
(четиринадесет) каратово злато с тегло 25 (двадесет и
пет) грама, на който бил поставен 1
(един) брой златен медальон с форма на кръст от 14 (четиринадесет) каратово злато с тегло 5 (пет) грама и ги дръпнал рязко и силно. С. опитала да се защити, хванала се за врата и
така част от 14 (четиринадесет) каратовия златен
синджир с тегло от 10 (десет) грама останал в ръката й.
При дърпането момчето
скъсало и взело в ръката си златния синджир от 14 (четиринадесет) каратово злато с тегло 25 (двадесет и пет) грама, заедно
с поставения на него златен медальон с
форма на кръст от 14(четиринадесет) каратово злато с
тегло 5 (пет) грама и златния синджир от 14(четиринадесет) каратово
злато с тегло 10 (десет) грама, част от който /около 4 грама/ останал в С. и
хукнало да бяга с тях, а С. извикала след него: „Върни ми ланците”. Всичко станало много бързо, като свидетелката
успяла да види извършителя за една две секунди, без да види в детайли лицето
му, тъй като извършителят имал на главата си бяла лятна шапка с козирка,
закриваща челото му. Свидетелката успяла да види, че бил с пъпки по лицето.
В този момент в
пицария „Антъни” бил свидетелят Ж., който чул викането на С. и видял момче,
което с леко бърза походка се отдалечавало. Било със зелена тениска и бяла
шапка.
Свидетелката С.
позвънила на тел.112 и на място изчакала идването на патрулен полицейски
автомобил.
Свидетелят Ж.
слязъл от терасата на пицария „Антъни” минал през заведението през задния му
вход и решил да настигне момчето, което било на 60-70 метра. Тръгнал след момчето
на дистанция около 60-70 метра.
Забелязал, че момчето е със зелена тениска и носи найлонова торбичка в ръцете
си. Момчето се отправило в североизточна посока и когато стигнало до съседен
блок извадило от найлоновата торба друга блуза - светлосиня на цвят тениска,
съблякло зелената дреха и облякло светлосинята блуза. След това пресякло ул.”А.
***. През повечето време свидетелят Ж. виждал момчето само в гръб. На бул.”Цар
Симеон Велики”, пред вход „А” на бл.170, момчето извадило от торбичката си кроасан, изхвърлило опаковката на земята и продължило да
върви. Отдалечило се към междублоковото пространство и малко след това
свидетелят го изгубил от поглед.
Свидетелят Ж.
останал до изхвърлената опаковка от кроасан и изчакал
пристигането на служители от Първо РУ ”Полиция” - гр.*****. На място
пристигнала дежурната оперативно следствена група, която извършила оглед на
местопроизшествие, при който била иззета опаковката от кроасана.
Съставен е протокол
за оглед на местопроизшествие от 23.09.2013 г. и е изготвен фотоалбум.
На 19.11.2013 г. е
изготвен протокол за разпознаване на лице като свидетелката С. е посочила за
лицето под № 4 /подсъдимият/, че „това момче най – много ми прилича на момчето
което ме нападна и ми отне ланците. Познавам го по неговата физиономия, а и по
телосложението като цяло. Тогава обаче момчето нямаше брада” – виж лист 43 от
ДП.
На 19.11.2013 г. е
изготвен протокол за разпознаване на лице като свидетелят Ж. заявил, че лицето
под № 1 /подсъдимият/ - „това момче най – много наподобява момчето, което
жената посочи като извършител на престъпление и който се опитах да догоня. По
телосложението мога да определя него” – виж лист 41 от ДП.
На 23.09.2013 г. с
протокол за доброволно предаване свидетелката З.С. е предала на разследващия
полицай частта от скъсания й златен синджир, която била останала у нея – виж лист
11 от ДП.
На 09.10.2013 г. на
свидетелката С. е върнат от разследващия полицай срещу разписка частта от
скъсания й златен синджир - около 4 грама – виж лист 12.
Видно от приетото заключение
на съдебно-икономическа експертиза, към датата на деянието стойността на:
– 1 брой златен
синджир от 14 каратово злато с тегло 10 грама, е на стойност
350,00 лв., като пазарната стойност на 6 грама 14 каратово злато е в размер на 210 лева, а на 4 грама е 140 лева.
Стойността на частта злато 4
грама останала у свидетелката С. възлиза на 140.00 лева;
- 1 бр. златен
синджир от 14 каратово злато с тегло 25
грама е на стойност 875,00 лв.;
- 1 бр. златен
медальон с форма на кръст от 14 каратово злато с
тегло 5 грама е
на стойност 175,00 лв. или обща стойност на златните накити 1400.00 лева, и
1260.00 лева стойност без останалата у С. част от процесния синджир.
В хода на разследването
е изпълнена и в съдебно заседание е приета дактилоскопна
експертиза № 575/25.09.2013 г. от БНТЛ при ОД на МВР – гр. *****, от заключението на която е видно, че
по иззетата опаковка са намерени два броя годни дактилоскопни
следи, които са проверени в системата АФИС на МВР, но
не са намерени съвпадения.
На 19.11.2013 г.
подсъдимият М. бил задържан в Първо РУ „Полиция” ***** /виж лист 33 от ДП/и дал
сравнителен материал - дактилоскопни отпечатъци. Негов
приятел - С. П. също бил задържан в Първо РУ „Полиция” ***** и дал сравнителен
материал – дактилоскопни отпечатъци.
В хода на
разследването е назначена нова дактилоскопна
експертиза, според която дактилоскопните следи,
описани в заключението на дактилоскопна експертиза № 575/25.09.2013 г. от БНТЛ при ОД на МВР – гр. *****,
иззети от 1 бр. опаковка от кроасан, не са идентични
с тези на С. П. и Д.С.М.. Според експертите съществува възможност лицата П. и М.
да са били в досег с иззетата опаковка от кроасан и
по нея да не са оставени годни дактилоскопни
следи.
Заключенията на горепосочените експертизи, назначени и изпълнени
в хода на досъдебното производство и приети в хода на съдебното следствие, не
са оспорени от страните, а съдът ги приема за добросъвестно и компетентно
дадени.
В хода на разследването са изискани записи от външни камери на
офис на „Първа инвестиционна Банка” АД, на бул.”Цар Симеон Велики” № 141.
Представен е диск със записи с протокол за доброволно предаване от 26.09.2013
г. Видно от изготвената на досъдебното производство докладна записка - от
извършения анализ на получените записи от външни камери на офис на „Първа
инвестиционна Банка” АД, на бул.”Цар Симеон Велики” № 141, не са установени лица
със сходно на извършителя описание.
В хода на съдебното следствие са приети писмени доказателства – справка
от учебното заведение и заварено копие на страници от дневника на класа, видно
от който на процесната датата подсъдимият е ученик първа смяна на училище, има
извинено отсъствие за първи учебен час, а за останалите часове няма отразено отсъствие
от учебен час.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от:
- показанията на свидетелите С. и Ж. дадени в съдебно заседание,
от които съдът приема за безспорно установено, че на 23.09.2013 година в град *****
на излизане от Детска кухня, в коридора на Детската кухня, спрямо С. е
извършено престъпно посегателство, същата е пострадала от престъпление грабеж.
Свидетелката С. съвсем за кратко видяла извършителя, който носил на главата си бяла
лятна шапка с козирка и бил облечен със зелен суитшърт
и бързо почти бягайки напуснал коридорното помещение вземайки със себе си
златни накити на С.. Впоследствие извършителят е последван от свидетеля Ж.,
който го виждал предимно в гръб и малко след това Ж. го изгубил от погледа си.
От показанията на тези двама свидетели се установява, че за да достигне и
установи фактическа власт над процесните вещи извършителят е употребил сила –
дръпнал с ръката си рязко златните синджири от врата на свидетелката С. и те се
скъсали;
- показанията на свидетелите С. и Ж. дадени в съдебно заседание
след прочитане на показания на основание чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.1 от НПК, от които съдът приема, че извършителят е бил облечен с зелен суитшърт, а не с горнище на анцунг
и имал пъпки по лицето, както и че на процесната дата свидетелят Ж. е видял
извършителят само в гръб;
- показанията на
свидетелите С., К. и Р. учителки на подсъдимия, които съдът кредитира с доверие
и от които се установява, че след като няма отразено отсъствие на подсъдимия в
дневника на класа, то същият е присъствал на учебните занятия на 23.09.2013
година, като има отсъствие единствено за първия учебен час;
- приетите заключения на експертизи;
- прочетените и приобщени
на основание чл.283 от НПК протоколи и документи от досъдебно производство №
1196/2013 г. по описа на Първо РУ
„Полиция” – гр. ***** от значение за
изясняване на обстоятелствата по делото: уведомление за образуване на досъдебно
производство от 23.09.2013 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от
23.09.2013 г. ведно с изготвен към него фотоалбум; протокол за доброволно
предаване от 23.09.2013 г.; разписка от 09.10.2013 г. за предадени веществени доказателства;
постановление за назначаване на дактилоскопна
експертиза; протокол № 575/25.09.2013 г. от извършена дактилоскопна
експертиза ведно с картонче от иззети дактилоскопни
следи и найлонов плик с поставена в него опаковка от кроасан;
приемо-предавателен протокол от 26.09.2013 г.; протокол за доброволно предаване
от 26.09.2013 г.; докладна записка, че от записите на външни камерите на ПИБ не са установени лица със сходно на извършителя описание;
заповед за задържане на Д.С.М. за срок от 24 часа от 19.11.2013 г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
28.11.2013 г.; протокол за разпознаване на лица от 19.11.2013 г.; протокол за
разпознаване на лица от 19.11.2013 г.; постановление за назначаване на
съдебно-оценителна експертиза; постановление за назначаване на дактилоскопна експертиза; протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 19.11.2013 г. – на лява и дясна ръка на С. Валериев П.; протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от 19.11.2013 г. – на лява и дясна ръка на Д.С.М.; справка за
съдимост, рег. № 4747/19.11.2013 г.; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от 28.11.2013 г.; протокол за предявяване на
разследване от 28.11.2013 г.;
- предявения на страните диск представен с протокол за доброволно
предаване от 26.09.2013 г. за който по досъдебното производство е изготвена
докладна записка, видно от която от извършения анализ на получените записи от
външни камери на офис на „Първа инвестиционна Банка” АД, на бул.”Цар Симеон
Велики” № 141, не са установени лица със сходно на извършителя описание.
- приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства -
справка за съдимост, рег. № 1682/12.05.2014
г.; служебна бележка, рег. № 2369/25.03.2014 г. от Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура – гр. *****; справка от ПГСАГ
”Лубор Байер” – гр. *****, изх. № 553/09.04.2014 г.,
ведно с приложенията към справката – заверени копия на стр.6 и 24 от дневника
на 12тс/2 клас от 23.09.2013 г. до 27.09.2013 г. и пощенския плик, с който същите са изпратени
до РП *****;
- предявената на
свидетеля Ж. опаковка от кроасан и показанията му, че
това е опаковката от кроасан изхвърлена от
извършителя;
- предявената на
свидетелката Р. страница от дневника на класа, приложена на гърба на л.32 от
делото и приета като писмено доказателство
и показанията на Р. при предявяването, че: „Кръгчетата означават извинено
отсъствие”.
Свидетелката З.С. посочи,
че: „ На 23.09.2013 г., към 11.00
часа, отивах към детската кухня, за да взема храната на детето си. Кухнята се
намира срещу ресторант „Антъни”, но не зная улицата как се казва. Влязох с
количката, взех храната на детето и на излизане по едно тясно коридорче, такова
е помещението – входна врата, коридорче и след това е мястото, където дават
храната, взех храната и по самото коридорче на няколко крачки, когато трябваше
да изляза на улицата, вътре в коридорчето изневиделица дойде момче, забързано
срещу мен и помислих, че е човек за кухнята и си помислих защо ли толкова
бърза, а той през детето, през количката присегна към
врата ми и започна да дърпа ланците ми. Той хвана ланците и започна да дърпа.
Беше около 19-20 годишен, видях го. Посегна към врата ми и започна да дърпа и
отначало не можах да разбера какво става. Неочаквано беше за мен. Сложих си
ръката на врата да се защитя по някакъв начин и част от ланеца е останал у мен.
Дръпна ги и избяга с тях, а аз започнах да викам.
Всичко това се
разиграваше вътре в коридорчето..
Останах на място, а
в ръката ми беше част от синджира. Обадих се на тел.112. Аз го видях за малко,
а след това имах възможност, когато започна да бяга, само в гръб имах
възможност много повече да го видя отзад. Този човек мисля е вътре в залата, Д..
Аз на разпознаването, когато ходих, казах, че не съм убедена, че много ми
прилича, но тук на коридора един час имах възможност да го наблюдавам, като
стояхме пред залата, и за мен е той.
Описание на това
лице съм дала, че е млад, светъл, бял, с дебели устни.
Беше малко по-висок
от мен. Аз съм висока 162 см.
Коридорчето, където
се разиграва събитието, няма стълби към улицата. Лицето пресегна през
количката. Аз бутам количката, момчето идва от улицата, пресяга през количката
и идва по към мен. Не мога да кажа дали е носил нещо в ръцете си. Посегна с
дясната си ръка към мен. Не мога да кажа къде беше лявата му ръка. Беше с дълъг
ръкав, със суитшърт и с качулка на главата.
Аз го видях за
секунда-две. То всичко стана много бързо. Запомних телосложението му. Нищо
особено не ми е направило впечатление. Започна да бяга след като ми дръпна
синджира и ланеца. Аз излязох и започнах да викам: „Върни ми ланците”. Той
избяга в посока изток в междублоковото пространство или надясно. Беше със зелен
суитшърт. Беше зелено тревисто, като копчето на
апаратурата тук в залата – сочи апаратурата на съдийската банка в Зала 13.
Не си спомням
надолу с какво беше облечен. Мисля, че беше с анцуг, който не беше зелен, а
може би светъл цвят.
Отвън като излязох
да викам принципно е оживено и винаги има опашка от майки, но точно тогава
нямаше никой. Имаше майки, които тепърва идваха. Събитието стана към
11.00-11.20 ч., не по – късно от 11,20 часа. Кухнята я отварят в 11.30 ч., но
знам, че и по-рано е отворено и бях една от първите, която отиде за храната,
защото беше отворено. Нямаше отвън други хора.
Не съм забелязала
да има хора на терасата. Свидетелят, който днес е в залата аз после го видях и
разбрах, че след като съм започнала да викам дали е чул и видял и е започнал да
бяга след момчето. Аз не го видях на
бяга, но разбрах, че е тръгнал да бяга. Аз бях толкова уплашена. От погледа си
момчето изгубих като той тръгна на изток и след това промени траекторията си.
Има една беседка и вече зад беседката, когато отиде, аз тогава не можех да го
виждам.
Нищо специфично,
нищо нехарактерно, няма белези, което да ми направи впечатление. Ц. на очите му
не видях, но не са били светли, щеше да ми направи впечатление.
Синджирите, които
ми са отнети бяха два. Единият, който е по-дебел, е около 25 грама и на него имаше
кръст. Той ми е от 11 години. Другият плетката не мога да кажа каква е, но бях
приложила доста снимки. Бяха ми взели и после ми върнаха частта от синджира.
Като ми го върнаха имаше опис, че е 4 грама и няколко сантиграма. ..Частта, която
остана у мен, е от по-лекия ланец. Другият беше доста по-дебел и с кръст и от
него нямам нищо останало...
Видях момчето за
секунда-две, не за повече. Звъннах на тел.112 и оттам ми казаха да остана на
място и да изчакам докато дойде патрулка. На място
дойде патрулка и когато дойде ми казаха да се кача
вътре и да обикаляме района и дали не бих евентуално го познала. Обикаляхме не
знам колко време, може ми двадесетина минути, не го видях никъде, след което патрулката ме върна пак до кухнята”.
Свидетелката С. също сочи, че „извършителят
по-скоро бягал, а не тръгна бързо. Не мога точно да определя годините му.
Поддържа показанията си от досъдебното производство за пъпки по лицето, но не
белези, по-скоро акне и че суитшъртът
е зелен с качулка. „Само шапка имаше на главата, а суитшъртта
беше с качулка….”. Свидетелката
установи, че „Суитшъртът е с качулка, но качулката не
е сложена на главата му, а на главата му е бяла шапка с козирка, лятна шапка.За
долнището не мога да кажа дали е панталон или анцунг.
Към 11 часа стана обира. Знам по кое време отивам и това е било преди 11.30 ч.
със сигурност.
Момчето ми дръпва
синджира и хуква да бяга. От коридора с количката, за да изляза на улицата,
разстоянието е един метър. Тя количката заема половината от този метър и аз съм
към прага да излизам. Аз като излязох от прага на кухнята той беше отдалечен на около 2 метра и продължаваше да
бяга.
След това дойдоха
хора, които са били на терасата. Аз, че виках, виках, и впоследствие разбрах,
че някой от терасата е тръгнал след него. В момента на грабежа няма как да видя
кой и какво е видял. Така ми казаха, че е тръгнал, сервитьорките, които после
дойдоха и са били там.
При разпознаването
съм казала, че най-силно впечатление ми е направило, че е млад, че здрав и че е
набит. Индивидуализираща черта посочвам, че е с пъпки. Нямаше пъпки по това
момче, когато правеха разпознаването.
Разбира се, че съм
виждала и други хора с такова телосложение.
Не виждам сега
пъпки по лицето му. Челото тогава не съм видяла.
Говорим за акне, което няма как да остави белези, това да не е шарка.
Извършителят бе с пъпки акне.
От останалите три
момчета при разпознаването имаше и с брада от тях. По тях не съм се заглеждала чак толкова много,
защото той беше този, който ми се наби веднага най-много на очи и най-много ми
приличаше на него. Деветдесет и девет
процента е той според моите възприятия. Няма как да сам сигурна на 100 процента”.
Свидетелят С.Ж. посочи,
че : „На тази дата бях седнал на
кафе в заведение „Антъни”, някъде към 10.00-10.30 ч. и докато си пиех кафето
чух викове на жена, която викаше: „Откраднаха ми синджира”. Погледнах през
терасата и жената посочи едно лице, което беше на източния ъгъл на блока. Не,
не бягаше, но с леко бърза походка вървеше лицето. Беше на около 30-40 метра това, което
видях. Беше със зелена тениска и бяла
шапка. Беше по-ярко зелено, не тъмно зелено, а по-скоро сходно като копчето на
апаратурата. Надолу нямам спомен с какво беше облечен. Шапката му беше бяла, но
дали е имало нещо по нея не мога да кажа. Държеше една торбичка найлонова в
ръцете си, тези, които са по магазините еднократните торбички. Светла, бяла
торбичка мисля, че беше, но дали е имало надписи не мога да кажа, защото голямо
е разстоянието и си личеше, че носеше торбичка и е пусната надолу.
Станах от масата,
минах през заведението, през задния вход и реших да настигна лицето, но
разстоянието беше много голямо – около 60-70 метра. До един блок
видях, че лицето си съблече тениската, сложи я в найлоновата торбичка и се
облече с една синя, пак светла, с къс ръкав и после зави зад блока и оттам по
бул. „Цар Симеон Велики”, но докато отида до блока го изгубих. Видях как
изхвърли нещо от ръцете си в междублоковото пространство. Изхвърли една
опаковка от кроасан.
По лице не мога да
кажа индивидуални белези, защото не успях да го видя в лице. След като пресече
бул. „Цар Симеон Велики” в междублоковото пространство за секунда извади от
торбичката един кроасан, хвърли опаковката и
продължи. Не знам дали от мен избяга и дали е разбрал, че го следвам. Аз
наблюдавах само гърба на лицето. След като си смени тениската не сложи шапката
на главата си. Видях, че той изхвърли опаковката от кроасан.
Съблече фланелката
тази, която беше с нея, и я сложи в торбата, облече другата. Сложи шапката в
торбата си. Беше с къса коса. Тъмна коса имаше, но малко по-дълга от тази, с
която е в момента подсъдимия. Не е бил рус, не беше и напълно гологлав, с
набъбнала коса и тъмна.
Момчето не бягаше,
вървеше малко по-забързано, но не бягаше.
Аз бях сам и с персонала на заведението. Терасата е непосредствено пред
жилищния блок, където е млечна кухня и тя е на по-високо ниво. Чух женски глас,
викове: „Върнете ми синджирите”. Погледнах през терасата и видях един младеж,
който се отдалечава. Само този младеж беше, нямаше други хора. Последвах го, но
докато да стана, да мина през фоайето, да изляза от заведението през задния
двор до улицата, като излязох той се беше отдалечил на 50-60 метра. Когато погледнах
от терасата беше на 40 метра,
но можем да кажем 25-30
метра и на 50-60 метра докато извия. Той зави зад детската
площадка. Нямат стотина метра, но 60-70 метра визуално. Нямаше никакво препятствие
помежду ни. Когато излязох зад заведението не съм се затичал, едно, че бях в
неподходящо облекло, едно, че беше младеж, който, ако беше разбрал, че го
следвам, ще избяга много по-лесно. Просто реших да му следвам посоката. Така
съм преценил към момента.
Той смени дрехите
си в движение. Както вървеше свали едната и облече другата. Не съм забелязал
торбичката къде я е държал, но в ръката му беше. След като ги смени блузите,
беше с къс ръкав. Разстоянието е далеч и
през цялото време разстоянието помежду ни не съм бил по-близко от 70 метра от него.
След като пресече
главната улица – бул. „Цар Симеон Велики”, се насочи към междублоковото
пространство на № 172 и беше вече се преоблякъл. Пресича бул. „Цар Симеон
Велики” в посока юг към междублоковото пространство. Аз съм от северната
страна, до „Боруй” и понеже имаше движение и нямаше
как да пресека. В движение отвори торбичката, извади кроасана,
изхвърли опаковката и оттам нататък продължи. Явно е извадил кроасана, защото аз виждам отзад как изхвърля една опаковка
от кроасан. Отдалечи се и го изгубих от поглед.
Застанах до опаковката понеже видях, че той я изхвърли и изчаках идването на
колегите…”.
Свидетелят Ж. посочи
също, че „ За разпознаването ми се обадиха колегите, че трябва да се явя в
районното за разпознаване по този случай. По време на разпознаването мисля, че
беше съвсем леко брадясал. На 23.09.2013 г. в анфас не съм го видял, само в
гръб. При разпознаването единият вариант на разпознаването беше само в гръб и
тогава по физиката, която виждам го познах, а във вариант разпознаване в лице,
когато е, не мога да кажа, че е той.
Единият вариант на
разпознаването беше в гръб. Специфичното
и в сравнение с останалите беше самата структура. Всички млади хора тренират,
ходят на фитнес. В момента на разпознаването той като фигура най ми приличаше.
Другите момчета не бяха с такова атлетично телосложение.
Свидетелят Ж. установи
също, че: ”Не съм го виждал очи в очи, а за малко странично каквото съм видял
от лицето му. Лицето само леко като се е оглеждал съм видял, но очи в очи не
съм го видял, доколкото мога да видя, че е леко брадясал. Разстоянието е това,
което съм посочил. Кожата му е светла, може би така са го записали, но съм имал
предвид бяла кожа предвид това, че не е от ромски произход.
Само за синята
тениска, с която се преоблече съм
сигурен, че е с къс ръкав. За зелената не съм сигурен, че е с къс ръкав.
Само видях как
извади от торбичката кроасана, отвори го и изхвърли
опаковката. Не е сядал на скамейката, не съм видял, че яде от кроасан, а само, че хвърли опаковката”.
Подсъдимият дава
обяснения, че е невинен и не е извършил
престъплението, в което е обвинен, тъй като през времето когато е извършено
деянието спрямо пострадалата, бил на училище и шестият учебен час на процесната
дата час свършвал в 12.30 ч.
Подсъдимият сочи,
че: „На 23.09.2013 г. станах, но се успах за първия час. Уча в Строителния
техникум, транспортна специалност се води - ТС. Бях
първа смяна. Отидох след първия час, някъде към 8.10 ч. Стоях на училище до 13.30 ч. Написаха ми
неизвинено за първия час. В техникума стриктно държат и всеки път проверяват.
Няма случай някой да мине метър. Часовете ни бяха до 13.30 ч. Третият ми час
беше при класната по английски. Четвърти и пети час имахме Стоматобентон
при г-жа К.. Занятието го карахме в учебната стая. Петият час не мога
да кажа кога приключва. След третия час е голямото междучасие от 10 без 10 до
10 и 10 ч. По 40 минути са часовете.
Междучасието е 10 минути. Сутрин започваме в 7.30 ч. Последните три часа тогава имах стоманобетон
и постоянно ни проверяват. Това е специален предмет, не е като практика. Часовете ми свършиха към 12.30 или 13.30 ч.
С. П. се казва
приятелят ми, с който ходим на фитнес и го бяха задържали за грабежи. Бях задържан на 19.11.2013 г. Аз си бях в
къщи. Те ме извикаха там да стана свидетел срещу мой приятел да дам показания и
после мен ме задържаха и оттам нататък нищо друго не знам.
Не са ни изпитвали
в началото още на годината.
Преди 10 дни ходих
последно на училище, защото искам да заминавам за чужбина при родителите си и
съм на самостоятелна форма на обучение от 5 дни.
На 23.09.2013 г.
напуснах класната стая след приключване на последния час в 12.30 или 13.30 ч. Имах 6 или 7 часа… бях на училище него ден и може да се
провери.”.
Обясненията на
подсъдимия в частта им, в която сочи, че по време на процесното деяние е бил в
учебен час в учебното заведение където учи намират подкрепа в свидетелските показания
на учителите му и справката от учебното заведение, в което учил на 23.09.2013 г.
и от отразеното в дневника на класа на подсъдимия.
Свидетелката
В.Р. сочи, че: „Д.М. го познавам от
9 клас като беше неговият клас и аз оттогава съм им класен ръководител. По английски им преподавам.
На 23.09.2013 г. не
си спомням да съм го освобождавала от часове.
Знам, че съм имала
с тях час по чужд език по професията – трети час.
Третият час започва
в 09.10 ч. и продължава до 09.50 ч. Само
един час съм имала с тях тогава. Според дневника е присъствал в час.
В началото на часа,
както винаги, правя проверка на присъстващите в часа. Правя поименна проверка в
началото на часа.
На Д.М. съм му
извинила първия час. Може да е
представил бележка, но не си спомням в момента. Принципът е сверявам
датата и извинявам отсъствието, а самата бележка я пазим по принцип в една
папка. Принципно носят медицински бележки и така се извинява отсъствие.
Ако лицето закъснее
за час до 15 минути се отбелязва отдясно
в графата „Закъснели с 15 минути”. Ако закъснява повече от 15 минути остава
цяло отсъствие и ученикът може да излезе, все пак той вече има отсъствие.
На 23.09.2013 г. да
е закъснял с повече от 15 минути, да му е написано неизвинено отсъствие е
възможно е да съм извинила отсъствието по тази причина, но той очевидно има
цяло отсъствие или не е бил или е закъснял повече от 15 минути.
Нямам категоричен
спомен въз основа на какво стана извиняването на часа на Д.М.. За да бъде
извинено едно отсъствие при мен е нужно да има основателна причина за отсъствие
на лицето и нещо, което да подкрепя причината за отсъствие, т.е. документ. Ако
не са налице основателни причини отсъствието би останало неизвинено. Ако ученик
отсъства аз съм длъжна да го отразя в дневника. Не е възможно да не отразя
отсъствието на ученика. Ако няма отразено отсъствие, това означава, че ученикът
е бил в час.
Той има отсъствие
първия час. Процедурата е, че трябва да има бележка. В момента не мога да си
спомня, но вероятно е представил бележка. Или се представя бележка, но понякога
е вероятно и родител да се обади, че се е случило това и това и ни моли да
извиним отсъствието на детето му. Понякога по този повод мога да извиня
отсъствие на ученик при обаждане от родител.
Това извинение става като свърши седмицата, ако се е обадил родител, но
в края на месеца даваме сведения за всички отсъствия.
В началото на часа
започвам поименна проверка на учениците. До приключване на часа състава на
класа е същия, освен излизането до тоалетна. Ако отиде до тоалетна и не се
върне се пише отсъствие. Пет минути преди края на час, ако излезе и не се върне
също се пише отсъствие. Има деца винаги 5 минути преди край на часа искат да
отидат до тоалетна и не се върнат и им пиша отсъствие.
От 9 клас съм му
класен ръководител до 12 клас, когато подаде молба за преминаване на
самостоятелна форма на обучение. Беше сега втория срок, преди месец – месец и
половина, може би като подаде молбата. Целият клас беше проблемен в 9 и 10
клас. Бяха буйни, но после нещата се уталожиха. Успяхме да намерим начин да
общуваме нормално. Д. беше с нисък успех.
За поведението му не мога да кажа, че винаги е бил примерен в час, да не
говорим и да бъде концентриран, но класът не се различава от останалите. Една
трета от класа бяха доста буйнички и той е в тази
една трета по-буйни ученици”.
Свидетелката М.С.
преподава на подсъдимия по
математика за първа година. Сочи, че на 23.09.2013 г. поименна проверка не е
извършила, а дежурният ученик й казвал кои ученици липсват. Тя проверявала бройките
на учениците. Шест човека са отсъствали, т.е. бройката, която й казва дежурният
съответствала на отсъстващите ученици. Свидетелката сочи, че следила и дали
през часа лица отсъстват от часа. „ Ако не се завърне в час му пиша отсъствие,
но не мога да си спомня м.септември какво е било, но ако не съм отразила значи
е присъствал. Каквото съм отразила това е. Отразявам и закъсненията. Не си
спомням някой да е напуснал часа ми и да не се е върнал. Ако някой не се върне
го отбелязвам в дневника”.
Свидетелката
Д.К. преподава на подсъдимия по
„Организация на транспортното строителството”, като занятията им се провеждат в
класната стая, а когато има нужда в компютърния кабинет – стая № 11, но това е
по - рядко. Сочи, че: „на 23.09.2013 г. Д., според дневника, е присъствал в
часовете ми. Аз спомен нямам оттогава. При започване на часовете дежурният
ученик е длъжен да докладва отсъстващите. Единият почиства дъската, а другият
докладва отсъстващите. Като номера ги докладва дежурният всеки час.
Нямам спомен дали е
напускал часа или не. В 12.30 ч.
завършва шестият час. Аз не съм класна и
на мен бележки не е нужно да ми се представят. Не ме е предупреждавал, че няма
да бъде в час. По принцип щом ги няма аз се доверявам на дежурния. Поименна
проверка не ми стига времето да правя, но децата ги познавам от 11 клас и като
ми кажат номерата аз веднага знам кои са децата. Няма логика да ми кажат, че
отсъства, а пък да е там. Записвам отсъстващите и започвам да преподавам.
Когато един ученик отсъства следва да поставя отсъствие, независимо от
причината. Аз не знам за какво отсъства, а класният преценява каква е
причината. Аз съм един от стриктните учители, които поставят отсъствия. Ако няма отразено отсъствие в дневника значи
е присъствал в часа. Петият час започва в 11.00 ч. и
свършва 11.40 ч. Десет минути е междучасието и в 11.50 ч. започва шестия час и
завършва в 12.30 ч. Предмета ми се изучава за първа година и няма входно
ниво. Държа да пишат в тетрадките,
защото няма учебници по предмета. За първа година го учат, аз диктувам и държа
да се пише в час. Диктувам като лекции и решаваме задачи.. В началото на
учебната година е било и не сме били влезли в предмета, така че не е бил
изпитван в този период. Дежурният чака
до мен, аз като вляза той идва до бюрото и аз записвам отсъстващите. Кои са
били дежурни тогава нямам спомен.
Дежурният ми казва номерата и аз ги записвам. Щом ми го казва значи го
няма, но поглеждам да видя дали го няма, защото ги знам и по имена”.
Съдът кредитира с
доверие показанията на трите учителки. Показанията са добросъвестни и логични,
кореспондират с представените от учебното заведение писмени доказателства. От
тези показания се установява и съдът приема, че след като няма отразено
отсъствие на подсъдимия в дневника на класа, то същият е присъствал на учебните
занятия на 23.09.2013 година.
Показанията на
свидетеля Ж., който е виждал извършителя най-вече в гръб и показанията на
свидетелката С., която сочи, че всичко станало за секунди, извършителят бил с
бяла лятна шапка на главата и пъпки по лицето са крайно недостатъчни, за да
подкрепят обвинителната теза. Разпознаването, което е направила на ДП
свидетелката С. е колебливо и несигурно - „това момче най – много ми прилича на
момчето, което ме нападна и ми отне ланците. Познавам го по неговата
физиономия, а и по телосложението като цяло. Тогава обаче момчето нямаше брада”.
Разпознаването е общо, колебливо, несигурно и крайно недостатъчно съдът да
приеме, че подсъдимият е разпознат като извършител по категоричен и несъмнен
начин. Същото се отнася с пълна сила и за разпознаването на ДП при свидетеля Ж.
- „това момче най – много наподобява момчето..”. Формулирани по този начин изявленията
не обуславят несъмнен извод, че именно подсъдимият е извършителят. Не може да
се приеме, че подсъдимият е категорично разпознат от свидетелите и в съдебно
заседание.
Свидетелката С. в
съдебно заседание посочи, че той /подсъдимият/ според нейните възприятия най –
много прилича на извършителя..няма как да съм сигурна деветдесет и девет
процента е той според моите възприятия… Няма как да съм сигурна на 100
процента”…”Аз го видях за малко, а след това имах възможност, когато започна да
бяга, само в гръб имах възможност много повече да го видя отзад. Този човек
мисля е вътре в залата, Д.. Аз на разпознаването, когато ходих, казах, че не
съм убедена, че много ми прилича, но тук на коридора един час имах възможност
да го наблюдавам, като стояхме пред залата, и за мен е той….Описание на това
лице съм дала, че е млад, светъл, бял, с дебели устни…Беше малко по-висок от
мен. Аз съм висока 162 см.
Свидетелят Ж. в съдебно
заседание посочи – „На 23.09.2013 г. в анфас не съм го видял, само в гръб. При
разпознаването единият вариант на разпознаването беше само в гръб и тогава по
физиката, която виждам го познах, а във вариант разпознаване в лице, когато е,
не мога да кажа, че е той”.
При така събраните и
анализирани доказателства и възприета фактическа обстановка, съдът приема, че
по делото не се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият
е осъществил престъплението, за което е даден на съд с внесения обвинителен
акт.
Това, че според
свидетелката С., подсъдимият най – много приличал на извършителя, не обуславя
несъмнен извод, че подсъдимият е
извършителят.
Вярно е, че според
експертите съществува възможност лицата П. и М. да са били в досег с иззетата
опаковка от кроасан и по нея да не са оставени годни дактилоскопни следи. Присъдата обаче не може да почива на
предположения.
Показанията на
учителите на подсъдимия преценени съвкупно с представените от учебното
заведение справка и заверено копие на страница от дневника на класа безспорно
са доказателства опровергаващи обвинението и подкрепящи обясненията на
подсъдимия, в които сочи, че по време на процесното събитие е бил в учебен час.
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство по делото и съдът приема,
че същите не са изградена защитна позиция, а се подкрепят от отразеното в
дневника на класа и не се оборват от показанията на учителите разпитани като
свидетели, от показанията на които се установява и съдът приема, че след като не
е отразено отсъствие на ученика в дневника, то ученикът е бил в учебен час.
Вярно е, че в НПК
законодателят е посочил, че подсъдимият има право да дава такива обяснения
каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да
говори истината. Анализът обаче на установения в хода на съдебното следствие доказателствен материал дава основание да се направи извод,
че по делото не се доказа по несъмнен и непротиворечив начин, че именно
подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, т.е. авторството не е
доказано. В разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК е предвидено, че присъдата не
може да почива на предположения. В ал.2 от същия член е предвидено, че съдът
признава подсъдимия за виновен когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В настоящия случай от събраните доказателства не се установи и доказа по
несъмнен начин, че подсъдимият е извършил вмененото му престъпление.
Съгласно чл.304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно,
както и когато деянието не съставлява престъпление. След като не се установи по
несъмнен начин авторството на подсъдимия, съдът, поради недоказаност на
обвинението, на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимия по обвинението за
извършено престъпление по чл.198, ал.1
от НК.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
От
събраните по делото доказателства не се установи, че подсъдимият е извършил
престъплението за което е даден на съд и съответно не се установи да е автор на
деликт – с действието си да е причинил непозволено увреждане на конституирания
граждански ищец, както и да са налице и всички елементи на деликтната отговорност
- противоправно поведение, вредоносен резултат – увреждане, вина на подсъдимия
и причинна връзка между тях. По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В
случая е предявен иск за присъждане на сума представляваща причинени
имуществени вреди.
Предвид установената по делото фактическа обстановка съдът
приема, че не се доказа, че именно подсъдимият е автор на деликт и причинител
на причинените на гражданската ищца имуществени вреди.
С оглед изхода на делото, се налага и извода, че не са налице
основания обуславящи ангажирането на деликтната
отговорност на подсъдимия.
Тъй като не са налице
основанията на чл.45 от ЗЗД, то съдът отхвърли като неоснователен и недоказан гражданския
иск предявен срещу подсъдимия в
размер на 1400.00 лева, сума представляваща причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 23.09.2013 година и представляваща равностойност на
отнетите на гражданския ищец движими вещи -
1 брой златен синджир от 14 каратово злато с
тегло 10 грама,
на стойност 350,00 лв., 1 бр. златен синджир от 14 каратово
злато с тегло 25 грама, на стойност 875,00 лв. и 1 бр. златен
медальон с форма на кръст от 14 каратово злато с
тегло 5 грама,
на стойност 175,00 лв., или всичко вещи на обща стойност 1400.00 лв.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 пр.1 вр. чл.189 ал.1
пр.1 от НПК не са налице основанията за възлагане в тежест на подсъдимия на направените
разноски.
Водим от горните мотиви, съдът обяви
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: