Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 565                                                         14.04.2009г.                                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI –ти граждански състав

На шести април през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.П.

 

секретар  С.Д.

като разгледа докладваното от съдия Р.П.

гражданско дело номер 2011 по описа за 2009 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК вр. с чл. 100, ал. 1 от СК.

Образувано е по повод молбата на Р.И.Г., ЕГН: **********,***. „Славейков”, бл. 51, ет. 16, ап. 110 и В.П.П. - Г., ЕГН: **********,***„Възраждане” , бл. 1а, вх. В, ет. 2, със съдебен адрес за двамата молители – гр. Бургас, пл. ”Тройката” № 4, ет.2, ст. 12 – адв. В.Ц., с искане съдът да допусне развод като прекрати сключения между тях граждански брак на 04.11.1979г. в гр. Карнобат, на основание чл. 100 от СК поради сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие за това. В молбата са изложили постигнато помежду им споразумение по чл. 101 от СК. Представят доказателства.

            В съдебно заседание  молителите - съпрузи поддържат молбата си за развод и представеното писмено споразумение, като заявяват, че съгласието им за прекратяване на брака им е взаимно, сериозно и непоколебимо.

Бургаският районен съд, след като взе предвид искането на молителите,  прецени събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира  за установено следното:

Видно от данните по делото молителите Р.И.Г. и В.П.П. - Г. са сключили граждански брак на 04.11.1979г. в гр. Карнобат, обл. Бургаска, за който е съставен акт за граждански брак № 221 от 04.11.1979г. от община Карнобат, като от брака си съпрузите имат родено едно дете Иван, на 27г., което е вече пълнолетно.

Молбата си за развод съпрузите са подали в съда на 24.03.2009г., т.е. след като са изминали повече от 29 години от сключване на брака им, поради което съдът намира, че е спазен предвидения в чл. 101, ал. 2 от СК минимален тригодишен срок. Затова счита, че искането им за развод по взаимно съгласие е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Съдът като се увери, че съпрузите са постигнали съгласие за прекратяване на брака си, което са изразили в молбата си и което поддържат лично в съдебно заседание, счита, че по отношение на тях е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод по смисъла на чл. 100, ал. 1 от СК. В представеното писмено споразумение съпрузите са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си съгласно изискванията на чл. 101, ал. 1 от СК. Предвид това съдът намира, че споразумението е пълно, не противоречи на закона и морала.

 С оглед на гореизложеното, съдът счита, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод и прекратяване на брака на молителите, без да се изследват мотивите им за това, като с решението си съдът следва да утвърди представеното от тях писмено споразумение по чл. 101, ал. 1 от СК.

 Тъй като при подаване на молбата е внесена държавна такса от 25 лв., при допускане на развода молителите следва да бъдат осъдени да заплатят допълнителна държавна такса от общо 40 лв. Тъй като молителите не са уредили отношенията си относно разноските по делото, на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК заплащането на дължимата държавна такса следва да им бъдат възложено по равно от по 20 лв. за всеки от тях.  Водим от горното и на основание чл. 330 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА брака между Р.И.Г., ЕГН: **********,***. „Славейков”, бл. 51, ет. 16, ап. 110 и В.П.П. - Г., ЕГН: **********,***„Възраждане” , бл. 1а, вх. В, ет. 2, сключен с акт за граждански брак № 221 от 04.11.1979г., съставен от община Карнобат, обл. Бургаска на основание чл. 100 от СК взаимното им, сериозно и непоколебимо съгласие за това.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.И.Г. и В.П.П. - Г. споразумение по чл.101 СК, както следва:

І. ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С РОДЕНОТО ОТ БРАКА ИМ ДЕТЕ:

Молителите не уреждат такива отношения поради пълнолетие на детето им Иван Русев Г., родено от брака им.

ІІ. ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА СЪПРУЗИТЕ:

            Молителите заявяват, че нямат за уреждане никакви имуществени отношения.          ІІІ. ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

            Молителите заявяват, че нямат семейно жилище.

            ІV . ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:

            След прекратяване на брака си, страните не си дължат издръжка.

            V. ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА:

            Страните се съгласяват, че след прекратяване на брака съпругата В.П.П. - Г. ще запази брачното си фамилно име – „Г.”.

            Молителите заявяват, че с настоящото споразумение са уредили всички имуществени и лични отношения помежду си и за в бъдеще няма да имат спорове и претенции по отношение на личните и имуществените си отношения.

ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН: **********,***. „Славейков”, бл. 51, ет. 16, ап. 110 ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на БРС държавна такса от 20 лв. /двадесет лева/ за допускане на развода.    

ОСЪЖДА В.П.П. - Г., ЕГН: **********,***„Възраждане” , бл. 1а, вх. В, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на БРС държавна такса от 20 лв. /двадесет лева/ за допускане на развода.    

На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: