РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Плевен, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20224430105249 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 11893,17 лв.,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 1076,69
лева, чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска
164,79 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на
иска 823,77 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена
на иска 60,00 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на
иска 29,73 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** срещу Ц. Г. Ф.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че по силата на Договор № ***г. за
банков кредит („Договор”), сключен между „***“ АД - наричана за краткост
„Банката” и кредитополучателя Ц. Г. Ф., ЕГН: **********, Банката е
отпуснала кредит в размер на 15000 лева /петнадесет хиляди лева/ за
погасяване на съществуващи задължения по потребителски кредит ***,
сключен с „***“, погасяване на съществуващи задължения по потребителски
кредит с № ***, сключен с „***“ и за текущи нужди. Твърди, че отпуснатият
на Ц. Г. Ф. кредит е усвоен изцяло на 14.08.2018г. за целта на кредита, като
крайният срок за погасяване на задълженията съгласно т.3 от договора за
кредит е 27.07.2026г. Съгласно т.4, б.„а“ от Договора за периода от
отпускането на кредита до 27.07.2019г. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на
Банката годишна лихва в размер на 9,1 /девет цяло и една десета/ процента, а
1
съгласно т.4, б.„б“ от Договора след изтичането на посочения в буква „а“ срок
за остатъчните размер и срок на кредита БАНКАТА прилага годишна лихва в
размер на действащия към датата на начисляване Лихвен процент, базиран на
спестяванията (СЛП), прилаган от Банката за лева, увеличен с надбавка от
8.7733 /осем цяло и седем хиляди седемстотин тридесет и три десетохилядни/
пункта. Към датата на сключване на Договора Лихвеният процент, базиран на
спестяванията, прилаган от Банката за лева е бил 0,3267 % (нула цяло и три
хиляди двеста шестдесет и седем десетохилядни процента) годишно.
Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ в Банката, се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен
ден. Твърди, че неразделна част от Договора е погасителен план-приложение
№1, Методиката на „***“ АД за определяне на референтен лихвен процент по
смисъла на закона за потребителския кредит и закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители и Общите условия на Банката за кредити за
физически лица. По силата на погасителен план - приложение № 1 към
Договора анюитетните вноски по Договора са били дължими на всяко 27-мо
число от месеца. Твърди, че във връзка с въведеното в страната извънредно
положение за ограничаване на разпространението на коронавирус по искане
на кредитополучателя условията по Договора са предоговаряни два пъти с
Анекс от 02.04.2020г. с Погасителен план към него и Анекс от 08.01.2021г. и
Погасителен план към него, като съгласно т.2 от последния анекс крайният
срок за погасяване на задълженията по Договора е променен на 27.04.2027г.
Твърди, че по силата на предвиденото в Раздел X, т. 10.1.2, б.”а” от Общите
условия на „***” АД за кредити на физически лица („Общите условия”),
Банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с
писмено предизвестие до Кредитополучателя за срок, определен от Банката, в
случай, че Кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора
(не осигури авоар по разплащателната сметка) повече от пет работни дни
след датата, на която плащането е станало изискуемо. Твърди, че преди
осчетоводяване на изискуемостта по кредита са просрочени 12 /дванадесет/
вноски по главница, съгласно погасителен план към Договора за кредит,
които са били дължими на падежи и в размери, както следва: 131.32лева,
дължими на 27.7.2021г., 129.42лева, дължими на 27.8.2021 г., 130.46лева,
дължими на 27.9.2021г., 134.35лева, дължими на 27.10.2021 г., 132.60лева,
дължими на 27.11.2021г., 136.44лева, дължими на 27.12.2021г., 134.76лева,
дължими на 27.1.2022г., 135.85лева, дължими на 27.2.2022г., 144.93лева,
дължими на 27.3.2022г., 138.07лева, дължими на 27.4.2022г., 141.74лева,
дължими на 27.5.2022г., 140.24лева, дължими на 27.6.2022г. Твърди, че
общият размер на просрочената сума по главница преди осчетоводяване на
изискуемостта по кредита е 1630.18 лева /хиляда шестстотин и тридесет лева
и осемнадесет стотинки/. Твърди, че преди осчетоводяване на изискуемостта
2
по кредита са просрочени 12 /дванадесет/ вноски по лихва, които са били
дължими на падежи и в размери, както следва: 88.16лева, дължими на
27.7.2021г., 90.06лева, дължими на 27.8.2021г., 89.02лева, дължими на
27.9.2021г., 85.13лева, дължими на 27.10.2021г., 86.88лева, дължими на
27.11.2021 г., 83.04лева, дължими на 27.12.2021 г., 84.72лева, дължими на
27.1.2022г., 83.63лева, дължими на 27.2.2022г., 74.55лева, дължими на
27.3.2022г., 81.41лева, дължими на 27.4.2022г., 77.74лева, дължими на
27.5.2022г., 79.24лева, дължими на 27.6.2022г. Общ размер на просрочената
сума преди осчетоводяване на изискуемостта по договорена лихва: 1 003.58
лева /хиляда и три лева и петдесет и осем стотинки/. Твърди, че общия размер
на непогасената сума, включващ главница и непогасена договорена лихва
преди осчетоводяване на изискуемостта: 2 633.76 лева /две хиляди
шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/. Твърди, че
тъй като към дата 03.07.2022г. по кредита има просрочени задължения,
Банката е изпратила покана, връчена чрез *** П.П. с per. № *** на К*** на П.
Ф.а на 06.07.2022г. със задължение да предаде поканата на Ц. Ф.. С поканата
Банката е дала на Кредитополучателя 7 (седем) - дневен срок от получаването
й доброволно да погаси всички свои просрочени задължения по сключения с
Банката договор за кредит и го е предизвестила, че в противен случай ще
счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Кредитополучателят не е
погасил изцяло задълженията си в дадения срок и Банката на основание
Раздел X, т. 10.1.2, буква „а” от Общите условия на „Първа ивестиционна
банка” АД за кредити на физически лица е обявила кредита за предсрочно
изискуем в пълен размер считано от 26.07.2022г. Моли да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца „***” АД, Просрочена главница -
11 893,17 лева /единадесет хиляди осемстотин деветдесет и три лева и
седемнадесет стотинки/; Просрочена възнаградителна лихва съгласно т.4 от
Договора за кредит за периода 27.07.2021г. - 25.07.2022г. вкл. — 1076,69 лева
/хиляда седемдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/; Обезщетение
за забава съгласно т.14 от Договора за кредит за периода 27.07.2021г. -
25.07.2022г. вкл. - 164,79 лева /сто шестдесет и четири лева и седемдесет и
девет стотинки/; Непогасени лихви, разсрочени с т.З от Анекс от 08.01.2021г.
- 823,77 лева /осемстотин двадесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/;
Разноски за връчване на покана - 60,00 лева /шестдесет лева/; Законна лихва
за периода 26.07.2022г. - 03.08.2022г. вкл. - 29,73 лева /двадесет и девет лева
и седемдесет и три стотинки/, ведно със законната лихва от 04.08.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
№ 2381/04.08.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 1998 от 05.08.2022г.,
издадени по ч.гр.д. № 4245/2022г. на РС Плевен, произтичащи от Договор №
***г. за банков кредит, изменен и допълнен с Анекс от 02.04.2020г. и Анекс
от 08.01.2021г. към него, сключени между БАНКАТА и Ц. Г. Ф.. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
3
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Установява се от представения по делото Договор за банков кредит №
***г., че ищцовата банката е предоставила на кредитополучателя Ц. Г. Ф.
банков кредит в размер на в размер на 15000 лева за погасяване на
съществуващи задължения по потребителски кредит ***, сключен с „***“,
погасяване на съществуващи задължения по потребителски кредит с № ***,
сключен с „***“ и за текущи нужди. Крайният срок за погасяване на
задълженията съгласно т.3 от договора за кредит е 27.07.2026г. Съгласно т.4,
б.а“ от Договора за периода от отпускането на кредита до 27.07.2019г.
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на Банката годишна лихва в размер на 9,1
процента, а съгласно т.4, б„б“ от Договора след изтичането на посочения в
буква „а“ срок за остатъчните размер и срок на кредита БАНКАТА прилага
годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване Лихвен
процент, базиран на спестяванията (СЛП), прилаган от Банката за лева,
увеличен с надбавка от 8.7733 пункта. Към датата на сключване на
Договора Лихвеният процент, базиран на спестяванията, прилаган от
Банката за лева е бил 0,3267 % годишно. Съгласно т.14 Плащания, дължими,
но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка
на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ в Банката, се отнасят в просрочие и се
олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Неразделна част от договора са погасителен план-приложение №1,
Методиката на „***“ АД за определяне на референтен лихвен процент по
смисъла на закона за потребителския кредит и закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители и Общите условия на Банката за кредити
за физически лица. По силата на погасителен план - приложение № 1 към
Договора анюитетните вноски по Договора са дължими на всяко 27-мо
число от месеца.
С подадено искане Ц. Ф., във връзка с въведеното в страната
извънредно положение за ограничаване на разпространението на
коронавирус, условията по Договора са предоговаряни два пъти с Анекс от
02.04.2020г. с Погасителен план към него и Анекс от 08.01.2021г. и
4
Погасителен план към него, като съгласно т.2 от последния анекс крайният
срок за погасяване на задълженията по Договора е променен на 27.04.2027г.
По силата на предвиденото в Раздел X, т. 10.1.2, б.”а” от Общите условия на
„***” АД за кредити на физически лица („Общите условия”), Банката има
право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено
предизвестие до Кредитополучателя за срок, определен от Банката, в случай,
че Кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора (не
осигури авоар по разплащателната сметка) повече от пет работни дни след
датата, на която плащането е станало изискуемо.
С Писмо връчено на ответника на 06.07.2022г. банката е упражнила
правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем /л.23-24 от
делото/
Не е спорно между страните, че заемната сума по процесния договор за
кредит е усвоена изцяло от кредитополучателя-ответник по описания в
договора начин.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане
на срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
Установява се от представения по делото Договор за банков кредит №
***г., че ищцовата банката е предоставила на кредитополучателя Ц. Г. Ф.
банков кредит в размер на в размер на 15000 лева за погасяване на
съществуващи задължения по потребителски кредит ***, сключен с „***“,
погасяване на съществуващи задължения по потребителски кредит с № ***,
сключен с „***“ и за текущи нужди. Крайният срок за погасяване на
задълженията съгласно т.3 от договора за кредит е 27.07.2026г. Съгласно т.4,
б.а“ от Договора за периода от отпускането на кредита до 27.07.2019г.
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на Банката годишна лихва в размер на 9,1
процента, а съгласно т.4, б„б“ от Договора след изтичането на посочения в
буква „а“ срок за остатъчните размер и срок на кредита БАНКАТА прилага
годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване Лихвен
5
процент, базиран на спестяванията (СЛП), прилаган от Банката за лева,
увеличен с надбавка от 8.7733 пункта. Към датата на сключване на Договора
Лихвеният процент, базиран на спестяванията, прилаган от Банката за лева е
бил 0,3267 % годишно. Съгласно т.14 Плащания, дължими, но неизвършени в
срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ в Банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Неразделна част
от договора са погасителен план-приложение №1, Методиката на „***“ АД за
определяне на референтен лихвен процент по смисъла на закона за
потребителския кредит и закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители и Общите условия на Банката за кредити за физически лица. По
силата на погасителен план - приложение № 1 към Договора анюитетните
вноски по Договора са дължими на всяко 27-мо число от месеца.
С подадено искане Ц. Ф., във връзка с въведеното в страната
извънредно положение за ограничаване на разпространението на
коронавирус, условията по Договора са предоговаряни два пъти с Анекс от
02.04.2020г. с Погасителен план към него и Анекс от 08.01.2021г. и
Погасителен план към него, като съгласно т.2 от последния анекс крайният
срок за погасяване на задълженията по Договора е променен на 27.04.2027г.
При така констатираните обстоятелства се налага изводът, че между
страните в настоящото производство е породено облигационно
правоотношение, възникнало от договор за банков кредит по смисъла на чл.
430 ТЗ. Този договор е формален (изискуемата форма за действителност е
писмена), възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер, като в настоящия случай е консесуален и двустранен,
тъй като предоставянето на уговорената заемна сума не е част от фактическия
състав от договора за банков кредит, а в изпълнение на вече поето договорно
задължение. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор
следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита, включващ в себе си разходите, които
потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита
и уговорената възнаградителна лихва. Възнаградителната лихва представлява
6
по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на
други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му
предадени в собственост и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод
и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се
определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му.
Установено е изпълнението на задължението на ищеца по договора за
кредит да предостави на ответника заемната сума. Не е спорно между
страните, че заемната сума по процесния договор за кредит е усвоена изцяло
от кредитополучателя-ответник по описания в договора начин.
Безспорно е между страните, че по кредита не са погасени погасителни
вноски, описани в неоспореното извлечение от банкови сметки за периода от
27.07.2021г. до 27.06.2022г. По силата на предвиденото в Раздел X, т. 10.1.2,
б.”а” от Общите условия на „***” АД за кредити на физически лица
(„Общите условия”), Банката има право да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем с писмено предизвестие до Кредитополучателя за срок,
определен от Банката, в случай, че Кредитополучателят не извърши което и
да е плащане по договора (не осигури авоар по разплащателната сметка)
повече от пет работни дни след датата, на която плащането е станало
изискуемо. От Писмо връчено на ответника на 06.07.2022г. се установява, че
банката е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем /л.23-24 от делото/се установи, че банката е упражнила правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е връчено надлежно на
кредитополучателя по реда на чл.47 ГПК.
Размера на вземанията по договора за кредит са установени от приетия
и неоспорен Договор за банков № ***г., Анекс № 1 и Анекс № 2 към него,
както и приложените към тях погасителни планове. Договора за кредит,
анексите както и погасителните планове са подписани от ответника по делото
и в тях се съдържа задължението за главница и възнаградителна лихва в
размер съответно на 15000,00 лв. главница и възнаградителна лихва в размер
на 6178,72 лв. за периода от 14.08.2018г. до 27.06.2026г. След предоговаряне
на условията по кредита съгласно Анекс № 2 и погасителния план към него,
както и неоспореното извлечение от банкова сметка, дължимите суми по
кредита са както следва: 11893,17 лв. непогасена главница, 823,77 лв.
разсрочени лихви, дължими на основание чл.3 от Анекс № 2, 1076,69 лв.
7
непогасена възнаградителна лихва за периода от 27.07.2021г. до 25.07.2022г.,
обезщетение за забава върху просрочените плащания в размер на 164,79 лв. за
периода от 27.07.2021г. до 25.07.2022г.
С оглед гореизложеното съдът намира за установени претенциите по
основание и размер. С подаденото срещу издадената заповед за изпълнение
възражение е направено възражение за погасяване на вземането по давност.
С решение № 45 от 17.06.2020 г. по търговско дело № 237 по описа за
2019 г. на II ТО на ВКС е прието, че началният момент, от който започва да
тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по
договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска.
Мотивите са, че съгласно чл.114 ЗЗД началният момент на течението на
давностния срок е моментът на изискуемостта на вземането на кредитора, тъй
като тогава той може да търси изпълнение. Затова неупражняването на
правото в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на
принудително изпълнение. Когато вземането на банката по кредита е
разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната
част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото
от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната
част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за
плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси
изпълнение, включително и принудително, поради което бездействието му се
санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от
вземането по кредита. Преобладаващата практика на ВКС се съдържа в
решения №65 от 06.07.2018г. по т.д.№1556/2017г. на ТО, № 28 от 05.04.2012
г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО, № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010
г. на ІV ГО и обобщена в решение №38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО
на ВКС. Това решение е постановено по въпроса дали плащанията за
главница по договор за банков кредит с погасителен план имат характер на
периодични плащания с оглед приложното поле на кратката погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, или е приложим общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на окончателния падеж/последната
уговорена дата за окончателно издължаване на кредита/. В него е прието, че
уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума
на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.
8
Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.
”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него
примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение
на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на
другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период
стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски. Съществуващото противоречие следва да се
счита за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от
21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се
утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане
на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с
периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете
страни по правоотношението престират и за тях възникват относително
самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане.
9
Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило
еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът
е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи
на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде
само едно. Видно е, че първата непогасена вноска по главница по кредита е с
настъпила изискуемост на 27.07.2021г. и до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /04.08.2022г./, както и до настоящия не е
изтекла 5-годишната давност по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно чл. 111, буква „В“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Според чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Изискуемостта на първото претендирана и неплатена
вноска за лихва е настъпила съгласно приложения погасителен план на
27.07.2021г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
04.08.2022г., преди изтичане на 3-годишния давностен срок, поради което
възражението се явява неоснователно.
Предвид всичко гореизложено следва да бъде признато за установено,
че ответника дължи на ищеца по Договор за банков кредит № ***г. сумите
11893,17 лева – главница; просрочена възнаградителна лихва съгласно т.4 от
Договора за кредит за периода 27.07.2021г. - 25.07.2022г. вкл. — 1076,69
лева; Обезщетение за забава съгласно т.14 от Договора за кредит за периода
27.07.2021г. - 25.07.2022г. вкл. - 164,79; Непогасени лихви, разсрочени с т.3
от Анекс от 08.01.2021г. - 823,77 лева; Разноски за връчване на покана - 60,00
лева; Законна лихва за периода 26.07.2022г. - 03.08.2022г. вкл. - 29,73 лева,
ведно със законната лихва от 04.08.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
10
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 330,96 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
544,77 лв./444,77 лв.+100 лв./
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ц. Г. Ф.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на *** АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумите 11893,17 лева – главница в едно с лихвата
за забава от 04.08.2022г. до окончателното изплащане; просрочена
възнаградителна лихва съгласно т.4 от Договора за кредит за периода
27.07.2021г. - 25.07.2022г. вкл. — 1076,69 лева; Обезщетение за забава
съгласно т.14 от Договора за кредит за периода 27.07.2021г. - 25.07.2022г.
вкл. - 164,79 лв.; Непогасени лихви, разсрочени с т.3 от Анекс от 08.01.2021г.
- 823,77 лева; Разноски за връчване на покана - 60,00 лева; Законна лихва за
периода 26.07.2022г. - 03.08.2022г. вкл. - 29,73 лева по Договор за банков
кредит № ***г., за които е издадена заповед за изпълнение № 2381/04.08.2022
по ч.гр.д.********** 4245/2022 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. Г. Ф., ЕГН**********, ***
да плати на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 330,96 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.********** 4245/2022 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. Г. Ф., ЕГН**********, ***
да плати на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
11
разноски за производството в размер на 544,77 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12