№ 1271
гр. Пазарджик, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20255220101910 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове по чл.124, ал.1
ГПК вр. чл.22 ЗПК и чл.26 ЗЗД, както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1
ГПК.
Ищецът Т. П. Г., ЕГН **********, настоящ адрес: ** твърди, че е
сключил три договора за потребителски кредит с ответника „Т*к“ ЕАД, ЕИК:
*, седалище и адрес на управление: гр. *, както следва:
- договор за потребителски кредит №70535117854 от 26.10.2023 г. в
размер на 3446.46 лв. с фиксирана годишна лихва от 40.93 % и годишен
процент на разходите от 46.82 %, формиращи общо задължение за
потребителя в размер на 4392 лв., от които кредит реално е усвоил 3000 лв., а с
останалата част от 446.46 лв. е платена застрахователна премия за сметка на
потребителя в полза на застрахователя „Ка*е“, клон България. Кредит е
предоставен;
- договор за потребителски кредит №********** от 30.01.2024 г. в
размер на 8466.16 лв. с фиксирана годишна лихва от 41.05 % и годишен
процент на разходите от 48.74 %, формиращи общо задължение за
потребителя в размер на 12548.24 лв., от които кредит реално е усвоил 3848
1
лв., а с останалата част е рефинансиран по-стар кредит с остатък и е платена
застрахователна премия в размер на 1466.16 лв. за сметка на потребителя в
полза на застрахователя „Ка*е“, клон България. Кредит е предоставен;
- договор за потребителски кредит №********** от 19.11.2024 г. в
размер на 7427.63 лв. с фиксирана годишна лихва от 51.15 % и годишен
процент на разходите от 61.40 %, формиращи общо задължение за
потребителя в размер на 8746.46 лв., от които кредит реално е усвоил 7000 лв.,
а с останалата част от 427.63 лв. е платена застрахователна премия за сметка
на потребителя в полза на застрахователя „Ка*е“, клон България. Кредит е
предоставен.
Ищецът твърди, че договорите за кредит са нищожни. Нищожността се
претендира на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради това, че в тях
не е посочен действителният годишен процент на разходите (ГПР) по чл.19,
ал.1 ЗПК, както и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като размерът на лихвата
по кредитите накърнява добрите нрави, понеже надхвърля три пъти законната
лихва. Поддържа, че застрахователната премия е част от общите разходи по
кредита, тъй като сключването на застрахователните договори е въздигнато
като задължително условие за получаването на кредитите, но въпреки това тя
не е включена в ГПР. Поддържа, че ако застрахователната премия се вземе
предвид при определянето на ГПР това ще увеличи неговия размер над
пределно допустимия по чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че поради
недействителността на договорите за кредит дължи на ответника само чистата
стойност на получените кредити, която е 13848 лв., но въпреки това му е
заплатил 13916.40 лв., т.е. 68.40 лв. в повече.
При тези твърдения ищецът иска от съда да обяви за недействителни
трите договора за потребителски кредит, сключени с ответника, както и да
осъди ответника да му заплати сумата от 68.40 лв., която последният е
получил без основание /в изпълнение на недействителните договори за
кредит/. Сочи доказателства и претендира съдебни разноски.
Ответникът не оспорва сключването на договорите за кредит, както и че
по всеки от тях е сключен договор за застраховка и е заплатена
застрахователна премия в посочения от ищеца размер, която не е взета
предвид при определянето на ГПР по кредита. Признава, че е получил от
ищеца следните суми: 3786.70 лв. във връзка с договор за потребителски
2
кредит №70535117854 от 26.10.2023 г.; 10653.79 лв. във връзка с договор за
потребителски кредит №********** от 30.01.2024 г. и 2621.05 лв. във връзка с
договор за потребителски кредит №********** от 19.11.2024 г. Оспорва
предявените искове, като твърди, че сключените между страните договори за
кредит не са нищожни, тъй като отговарят на изискванията на ЗПК и в тях не
са допуснати посочените от ищеца несъответствия, които ги опорочават до
степен на недействителност. Твърди, че ГПР е посочен правилно. Поддържа,
че застрахователните договори не са задължително условие за предоставянето
на кредита, а напротив – сключени са след получаването на кредитите от
потребителя по негово желание и поради това заплатените застрахователни
премии не са част от общите разходи по кредите и не следва да се имат
предвид при определянето на ГПР. Твърди, че размерът на лихвата не
накърнява добрите нрави, макар да превишава три пъти размера на законната
лихва, тъй като съдебната практика, на която се позовава ищеца е формирана
преди приемането на чл.19 ЗПК. Моли съда да отхвърли исковете и
претендира съдебни разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и закона
достигна до следните правни и фактически изводи:
Относно установителните искове:
Исковете са допустими, тъй като са предявени между страните по
договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от
търсената защита, доколкото при положително съдебно решение неговите
правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на
ищеца. Обстоятелството, че ищецът е предявил осъдителен иск по чл.55 ЗЗД
за защита на засегнатото материално право не изключва наличието на правен
интерес от предявяването на установителен иск /още с исковата молба или в
първото съдебно заседание по реда на чл.212 ГПК/ за обявяване нищожността
на договорите, на които се позовава ответника като основание да задържи
получените от ищеца суми. Ищецът би могъл да наведе основанията за
нищожност на договорите чрез установителен иск или чрез възражение, като
преценката кое процесуално средство за защита да избере е изцяло негова.
За основателността на иска ищецът следва да установи сключването на
договорите и обстоятелствата, които ги опорочават.
Сключването на трите договора за кредит не се оспорва от страните.
3
С първия договор за потребителски кредит №70535117854 от 26.10.2023
г. ответникът „Т*к“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца
потребителски кредит в размер на 3446.46 лв. за срок до 05.01.2025 г. срещу
фиксирана годишна лихва от 40.89 %. Общата дължима сума по кредита е
4392 лв., от които 3446.46 лв. – главница и 945.54 лв. – лихва. Не е спорно и
това, че ищецът е получил 3000 лв. от кредита, а с останалата част в размер на
446.46 лв. е заплатена застрахователна премия по сключена от него
застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ със застрахователя
„Ка*е“, клон България. Сключването на застраховката се установява от
представения Сертификат №170535178542023 от 26.10.2023 г., който е
подписан от ищеца Т. Г. с квалифициран електронен подпис.
С втория договор за потребителски кредит №********** от 30.01.2024 г.
ответникът „Т*к“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца потребителски
кредит в размер на 8466.16 лв. за срок до 05.02.2026 г. срещу фиксирана
годишна лихва от 41.05 %. Общата дължима сума по кредита е 12548.24 лв., от
които 8466.16 лв. – главница и 4082.08 лв. – лихва. Не е спорно и това, че
ищецът е получил 7000 лв. от кредита, а с останалата част в размер на 1226.39
лв. е заплатена застрахователна премия по сключена от него застраховка
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ със застрахователя „Ка*е“, клон
България. Сключването на застраховката се установява от представения
Сертификат №170535561702024 от 30.01.2024 г., който е подписан от ищеца Т.
Г. с квалифициран електронен подпис.
С третия договор за потребителски кредит №********** от 19.11.2024
г. ответникът „Т*к“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца
потребителски кредит в размер на 7427.63 лв. за срок до 25.06.2025 г. срещу
фиксирана годишна лихва от 51.15 %. Общата дължима сума по кредита е
8746.46 лв., от които 7427.63 лв. – главница и 1318.83 лв. – лихва. Не е спорно
и това, че ищецът е получил 7000 лв. от кредита, а с останалата част в размер
на 427.63 лв. е заплатена застрахователна премия по сключена от него
застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ със застрахователя
„Ка*е“, клон България. Сключването на застраховката се установява от
представения Сертификат №170536630452024 от 19.11.2024 г., който е
подписан от ищеца Т. Г. с квалифициран електронен подпис.
Първият спорен въпрос е дали застрахователните премии по сключените
4
от потребителя застраховки на кредитите са разход, който трябва да бъде
включен в годишния процент на разходите по кредита по чл.19, ал.1 ЗПК.
Съгласно цитираната разпоредба, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за
потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
От цитираните разпоредби е видно, че застрахователните премии са част
от ГПР само когато сключването на договора за застраховка е задължително
условие за получаването на кредита. Когато на потребителя е предоставена
възможност да избира дали да се застрахова, разходите за застраховката не са
вземат предвид при изчисляването на ГПР.
В настоящия случай сключването на застрахователните договори не е
въведено като задължително условие за предоставянето на нито един от
процесните кредити. От представените писмени доказателства е видно, че
поне на три места в подписаните от ищеца документи същият е заявил
желание да ползва застрахователна услуга по кредита. Незадължителният
характер на застраховката е посочен изрично в чл.3 от попълнения от ищеца
стандартен европейски формуляр, съдържащ условията на кредита. Освен
това в чл.13 от подписаното и подадено от ищеца заявление-декларация за
установяване на договорни отношения същият е дал своето съгласие за
сключването на застраховката. В чл.19 от всеки от трите договора за кредит
също е посочено, че при сключването на договора потребителят не е длъжен
да сключва застраховка, както и че по свое желание и усмотрение той може да
избере някоя от застраховките или застрахователните програми, предлагани от
кредитора.
5
Освен това в т.4.4 от застрахователните сертификати е предвидена
възможност за потребителя да се откаже едностранно от застраховката, като
същевременно в договора за кредит не са предвидени неблагоприятни
последици от това негово действие. Такава възможност е предвидена и в чл.10
от ОУ към застрахователния договора, съгласно който в 30-дневен срок от
датата на сключване на застраховката или на присъединяването към избраната
застрахователна програма, застрахованият може да се откаже от
застраховката, без да посочва причини и без да дължи обезщетение или
неустойка. В случай на отказ от застраховката в указания срок
застрахователната премия се възстановява на потребителя.
Следователно заплатените от ищеца застрахователни премии не
представляват разход, който трябва да бъде съобразен при определянето на
ГПР по процесните три кредити, съответно посоченият в договорите за кредит
ГПР е определен правилно и не въвежда потребителя в заблуждение относно
действителния размер на разходите по кредита.
Ето защо не е налице посоченото от ищеца основание за нищожност на
договорите по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Следва да се даде отговор на въпроса дали размерът на договорната
лихва по трите кредита е прекомерно висок до степен, че накърнява добрите
нрави.
Размерът на разходите по потребителските кредити, един от които е
договорната лихва, е нормативно регламентиран през 2014 г. Съгласно чл.19,
ал.4 ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.) годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесните договори
за кредит са сключени съответно на 26.10.2023 г., 30.01.2024 г. и 19.11.2024 г.
Към 1 юли 2023 г. ОЛП е 3.12 %, към 01.01.2024 г. е 3.79 %, а към 01.07.2024 г.
е 3.63 % респ. съответно на законната лихва е била 13.12 %, 13.79% и 13.63 %,
6
а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е бил
съответно 65.60 %, 68.95% и 68.15 %. Следователно действителният ГПР за
процесните потребителски кредити не превишава максимално допустимия
размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Вярно е, че размерът на договорната лихва по всеки
един от процесните кредити е по-голям от трикратния размер на законната
лихва, но законът допуска това. Посочената от ищеца съдебната практика,
според която лихвата по необезпечени кредити накърнява добрите нрави, ако
е по-висока от трикратния размер на законната лихва, е формирана преди
приемането на чл.19, ал.4 ЗПК. Тази практика е неприложима спрямо
догорите за потребителски кредит, сключени при действието на актуалната
нормативна уредба. В този е Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 1027/2022 г., I т. о., ТК, в което е прието, че лихвен процент, който не
надвишава пет пъти размера на законната лихва и не е определен в нарушение
на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, не накърнява добрите нрави.
Според същото решение, прилагането на общата норма на чл. 26,ал. 1, пр.3
ЗЗД само по себе си не противоречи на материалния закон, но задаването като
императив на конкретно съотношение между възнаграждението по договора и
трикратния размер на законната лихва, без подобен максимален размер да е
законодателно уреден и без да се преценят всички обстоятелства по договора,
е неправилно. В цитираното решение съдът е приел още, че след като
годишният процент на разходите не надвишава установения максимален
размер в чл.19, ал.4 ЗПК, то уговорката за лихвен процент, като част от този
годишен процент на разходите, не е нищожна като накърняваща добрите
нрави, съответно липсват основания за обявяване на целия договор за
недействителен.
Не са налице посочените в исковата молба основания за нищожност на
процесните договори за кредит. При служебната проверка за неравноправен
характер съдът не установи основания за частична или пълна
недействителност на същите. Ето защо исковете за недействителност следва
да се отхвърлят.
Относно иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:
За основателността на осъдителния иск ищецът следва да установи, че е
заплатил на ответника сумата, чието връщане претендира и да поддържа, че
същата е получена без основание. В тежест на ответника е да установи
7
основанието за плащането, а ищецът може да репликира и да докаже, че то е
недействително, като установи фактите, които го опорочават.
Запращането на сумата от ищеца на ответника не е спорно, но се
установи основание, на което същата е заплатена. Съдът формира извод, че
оспорването на това основанието е неоснователно, поради което не е налице
неоснователно обогатяване и искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото ищецът дължи съдебни разноски ответника на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът е представляван от юрисконсулт, на
когото следва да се определи възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25,
ал.1 НЗПП в размер на 350 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. П. Г., ЕГН **********, настоящ адрес: ** против
„Т*к“ ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. *, за обявяване
нищожността на сключените между страните: договор за потребителски
кредит №70535117854 от 26.10.2023 г.; договор за потребителски кредит
№********** от 30.01.2024 г. и договор за потребителски кредит
№********** от 19.11.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. П. Г., ЕГН **********, настоящ адрес: ** за
осъждане на ответника „Т*к“ ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление:
гр. * да заплати на ищеца, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от
68.40 лв.
ОСЪЖДА ищеца Т. П. Г., ЕГН **********, настоящ адрес: ** да заплати
на ответника „Т*к“ ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. *,
съдебни разноски в размер на 350 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8