Решение по дело №1632/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 152
Дата: 19 август 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20215530201632
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Стара Загора , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530201632 по описа за 2021 година
Обжалван е електронен фиш серия К № 3848837 на ОДМВР град
Стара Загора.
Жалбоподателят недоволна от наложеното и административно
наказание моли съда да го отмени. В жалбата оспорва издадения фиш
и се позовава на допустнати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят редовно призована съгласно чл. 61, ал. 2 ЗАНН
/ не е намерена на посочения адрес / не се явява в с.з. и не взема
становище по делото.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща
представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени,веществени / фото снимка / –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на електронния фиш,след обсъждане становищата
на страните съдът приема за установено следното :
1
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част
на електронния фиш е е приел за установено, че на 24.05.2020 година
около 15.52 часа в град Стара Загора на ГП 1-5 , км 236 + 100 до
разклона за фирма „ Мегатрон „ в посока центъра към град Стара
Загора при ограничение от 50 км/ч въведено с пътен знак „ В-26 „ в
населено място жалбоподателят М. управлява мотоциклет „ Хонда ВТ
600 Ц ШАДОУ ” с рег. № СТ 2000 Х със скорост 96 км/ч установена с
техническо средство и заснето с АТСС – АRН – САМS1/ № 11743с8/ .
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от
видеоклип от 24.05.2020 г., справка от Централна база КАТ; справка
за промяна на регистрацията; протокол от проверка №46-С-
ИСИС/29.08.2019 година; протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система; удостоверение за одобрен тип
средство № 17.09.5126, заповед №8121з-172/29.02.2016 година на
Министъра на МВР; заповед №8121з-515/14.05.2018 година на
Министъра на МВР.
Скоростта на движение на нарушителя е установена с
допустимо и годно техническо средство /удостоверение за одобрен
тип средство № 17.09.5126, протокол от проверка №46-С-
ИСИС/29.08.2019 година; протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система; заповед №8121з-172/29.02.2016
година на Министъра на МВР; заповед №8121з-515/14.05.2018 година
на Министъра на МВР/.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП няма изискване скоростта
на движение на автомобилите да се установява само със стационарна
2
АТСС. В конкретният случай нарушението е установено с мобилна
АТСС, която е конкретизирана / АТСС – АRН – САМS1 /и отговаря
из цяло не техническите изисквания.
От приложения клип от 24.05.2020 г. се установява, че скоростта
на движение е била 96 км/ч.Очевидно е, че движението е осъществено
с мотоциклет „ Хонда ВТ 600 Ц ШАДОУ ” с рег. № СТ 2000 Х .
Следователно установените по безспорен начин скорост на
движение с годно и допустимо техническо средство и автомобилът,
който е превишил скоростта дават основание да се приеме, че
административното обвинение е доказано по несъмнен и безспорен
начин.
Цитираните доказателствени средства из цяло кореспондират
по между си, не съдържат никакви противоречия, което ги прави
убедителни и съдът ги кредитира с доверие. Те водят до единствено
възможния извод относно приетата за установена фактическа
обстановка и относно главният факт в процеса.В тази връзка
фактическата обстановка е доказана по несъмнен и безспорен начин,
което прави възраженията в тази насока за неоснователни.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен
чл. 21, ал. 1 ЗДП и на основание чл. 182, ал. 1 т. 5 ЗДП е наложил
административно наказание – глоба в размер на 600 лева.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в
електронния фиш дава основание на съда да приеме, че
жалбоподателят при ограничение на скоростта за управление на МПС
50 км/ч е превишил скоростта с 46 км/ч / при отчетен толеранс / , от
което следват изводи в няколко насоки :
Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е осъществила
деяние.
3
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 21, ал. 1ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на
движение при управление на МПС.
Деянието с нормата на чл. 182 ЗДП е обявено за наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавала обществено опасния характер на
деянието / Знаела е , че се движи в населено място, възприела е
ПЗ В-26 и каква е максимално допустимата скорост,че превишава
максимално допустимата скорост/ , предвиждала е обществено
опасните последици и е искала настъпването им / въпреки, че е
съзнавала обективните признаци от състава на нарушението е
продължила да управлява МПС със скорост над максимално
допустимата/.
От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е
извършила формално административно нарушение по смисъла на чл.
6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и
субективни признаци от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил материалният закон като е квалифицирал деянието като
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Предвиденото и наложено административно наказание е от
категорията на абсолютно определените и не подлежи на
индивидуализация.
Правилно на основание чл. 189, ал. 4 ЗДП е наложено
административно наказание с електронен фиш.Административното
нарушение е установено и заснето с техническо средство изрично
посочено и конкретизирано в електронния фиш, същото е технически
изправно и годно и в отсъствие на контролен орган.
4
Атакуваният фиш съдържа всички необходими реквизити на чл.
189, ал. 4 ЗДП и нарушението е описано и конкретизирано по време,
място и начин на извършване, посочени са и обстоятелствата при
които е извършено т.е. спазена е формата, което прави възраженията
неоснователни.Изрично е конкретизирано мястото на
административното нарушение и всички признаци релевантни за
състава на административното нарушение, с което из цяло са
удовлетворени изискванията на законодателя, а възраженията в тази
част на жалбата се явяват неоснователни.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при налагането на
административното наказание даващи повод за отмяната му.
Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административните нарушения свързани с превишаване на
скоростта са от категорията на формалните и същите не могат да се
свързват с наличие на обществено опасни последици.Същите са
широко разпространени в страната и съдебния район и по своето
естество са със завишена степен на обществена опасност.
Процесното деяние с нищо не се отличава от останалите
административни нарушения от този вид, поради което и във връзка с
изложеното не е с по-ниска степен на обществена опасност
характеризиращо го като малозначително.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя , че не следва
да носи АНО тъй като не е управлявала мотоциклета. Същата е имала
законова възможност да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДП, но
не се е възползвала в 14 дневния срок, поради което като собственик
на мотоциклета за извършеното административно нарушение следва
да носи АНО.
Видно от справка за регистрация на МПС жалбоподателят М. е
5
собственик на мотоциклета, поради което правилно е санкционирана.
Следователно жалбата е неоснователна, а електронния фиш
следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3848837 на ОДМВР
град Стара Загора, с който е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 600 лева / ШЕСТОТИН / на К. Т. М. от град Стара
Загора, бул. „ *** „ № **,ЕГН – ********** .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Обжалван е електронен фиш серия К № 3848837 на ОДМВР град
Стара Загора.
Жалбоподателят недоволна от наложеното и административно
наказание моли съда да го отмени. В жалбата оспорва издадения фиш
и се позовава на допустнати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят редовно призована съгласно чл. 61, ал. 2 ЗАНН
/ не е намерена на посочения адрес / не се явява в с.з. и не взема
становище по делото.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща
представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени,веществени / фото снимка / –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на електронния фиш,след обсъждане становищата
на страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част
на електронния фиш е е приел за установено, че на 24.05.2020 година
около 15.52 часа в град Стара Загора на ГП 1-5 , км 236 + 100 до
разклона за фирма „ Мегатрон „ в посока центъра към град Стара
Загора при ограничение от 50 км/ч въведено с пътен знак „ В-26 „ в
населено място жалбоподателят М. управлява мотоциклет „ Хонда ВТ
600 Ц ШАДОУ ” с рег. № СТ 2000 Х със скорост 96 км/ч установена с
техническо средство и заснето с АТСС – АRН – САМS1/ № 11743с8/ .
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от
видеоклип от 24.05.2020 г., справка от Централна база КАТ; справка
за промяна на регистрацията; протокол от проверка №46-С-
ИСИС/29.08.2019 година; протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система; удостоверение за одобрен тип
средство № 17.09.5126, заповед №8121з-172/29.02.2016 година на
Министъра на МВР; заповед №8121з-515/14.05.2018 година на
Министъра на МВР.
Скоростта на движение на нарушителя е установена с
1
допустимо и годно техническо средство /удостоверение за одобрен
тип средство № 17.09.5126, протокол от проверка №46-С-
ИСИС/29.08.2019 година; протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система; заповед №8121з-172/29.02.2016
година на Министъра на МВР; заповед №8121з-515/14.05.2018 година
на Министъра на МВР/.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП няма изискване скоростта
на движение на автомобилите да се установява само със стационарна
АТСС. В конкретният случай нарушението е установено с мобилна
АТСС, която е конкретизирана / АТСС – АRН – САМS1 /и отговаря
из цяло не техническите изисквания.
От приложения клип от 24.05.2020 г. се установява, че скоростта
на движение е била 96 км/ч.Очевидно е, че движението е осъществено
с мотоциклет „ Хонда ВТ 600 Ц ШАДОУ ” с рег. № СТ 2000 Х .
Следователно установените по безспорен начин скорост на
движение с годно и допустимо техническо средство и автомобилът,
който е превишил скоростта дават основание да се приеме, че
административното обвинение е доказано по несъмнен и безспорен
начин.
Цитираните доказателствени средства из цяло кореспондират
по между си, не съдържат никакви противоречия, което ги прави
убедителни и съдът ги кредитира с доверие. Те водят до единствено
възможния извод относно приетата за установена фактическа
обстановка и относно главният факт в процеса.В тази връзка
фактическата обстановка е доказана по несъмнен и безспорен начин,
което прави възраженията в тази насока за неоснователни.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен
чл. 21, ал. 1 ЗДП и на основание чл. 182, ал. 1 т. 5 ЗДП е наложил
административно наказание – глоба в размер на 600 лева.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в
електронния фиш дава основание на съда да приеме, че
жалбоподателят при ограничение на скоростта за управление на МПС
50 км/ч е превишил скоростта с 46 км/ч / при отчетен толеранс / , от
което следват изводи в няколко насоки :
Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е осъществила
деяние.
2
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 21, ал. 1ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на
движение при управление на МПС.
Деянието с нормата на чл. 182 ЗДП е обявено за наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавала обществено опасния характер на
деянието / Знаела е , че се движи в населено място, възприела е
ПЗ В-26 и каква е максимално допустимата скорост,че превишава
максимално допустимата скорост/ , предвиждала е обществено
опасните последици и е искала настъпването им / въпреки, че е
съзнавала обективните признаци от състава на нарушението е
продължила да управлява МПС със скорост над максимално
допустимата/.
От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е
извършила формално административно нарушение по смисъла на чл.
6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и
субективни признаци от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил материалният закон като е квалифицирал деянието като
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Предвиденото и наложено административно наказание е от
категорията на абсолютно определените и не подлежи на
индивидуализация.
Правилно на основание чл. 189, ал. 4 ЗДП е наложено
административно наказание с електронен фиш.Административното
нарушение е установено и заснето с техническо средство изрично
посочено и конкретизирано в електронния фиш, същото е технически
изправно и годно и в отсъствие на контролен орган.
Атакуваният фиш съдържа всички необходими реквизити на чл.
189, ал. 4 ЗДП и нарушението е описано и конкретизирано по време,
място и начин на извършване, посочени са и обстоятелствата при
които е извършено т.е. спазена е формата, което прави възраженията
неоснователни.Изрично е конкретизирано мястото на
административното нарушение и всички признаци релевантни за
състава на административното нарушение, с което из цяло са
удовлетворени изискванията на законодателя, а възраженията в тази
част на жалбата се явяват неоснователни.
3
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при налагането на
административното наказание даващи повод за отмяната му.
Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административните нарушения свързани с превишаване на
скоростта са от категорията на формалните и същите не могат да се
свързват с наличие на обществено опасни последици.Същите са
широко разпространени в страната и съдебния район и по своето
естество са със завишена степен на обществена опасност.
Процесното деяние с нищо не се отличава от останалите
административни нарушения от този вид, поради което и във връзка с
изложеното не е с по-ниска степен на обществена опасност
характеризиращо го като малозначително.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя , че не следва
да носи АНО тъй като не е управлявала мотоциклета. Същата е имала
законова възможност да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДП, но
не се е възползвала в 14 дневния срок, поради което като собственик
на мотоциклета за извършеното административно нарушение следва
да носи АНО.
Видно от справка за регистрация на МПС жалбоподателят М. е
собственик на мотоциклета, поради което правилно е санкционирана.
Следователно жалбата е неоснователна, а електронния фиш
следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
4