РЕШЕНИЕ
№ 2413
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20251110205130 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на адв. ПМ Б, пълномощник на Л. А. В., срещу
заповед от 21.03.2025г., изведена с рег. № 230зз-254/21.03.25г., издадена от
инспектор И Впри 06 РУ-СДВР, с която жалбоподателят е задържан за срок до
24 часа.
С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. Счита се, че в обжалваната заповед не се
посочени фактическите и правни основания за задържане на лицето.
Административният орган не разполагал с данни, от които може да се направи
предположение за извършено престъпление. Счита се, че е нарушен
принципът на пропорционалност. Изтъква се, че задържането се явява
несъразмерна и незаконосъобразна административна принудителна мярка.
Отделно от това са изложени съображения, че заповедта е нецелесъобразна.
Моли се за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адв. Б, който пледира, че задържане не може да се oбосновава само с текст от
закон. Сочи, че в заповедта трябва да се съдържат фактическите и прани
1
основания за задържане, както и че задържането е крайна мярка. Претендира
900 лева адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. И, която моли жалбата да
бъде оставена без уважение. Счита за несъстоятелни твърденията, че
заповедта липсват фактически основания, тъй като е посочен чл. 71, ал. 1, т. 1
ЗМВР. Навежда довод, че задържането е било необходимо и съразмерно, като
е съществувало обосновано подозрение за действия на жалбоподателя,
относими към конкретно престъпление, за което е било образувано досъдебно
производство. Фактическата обстановка била описана подробно именно в
материалите на досъдебното производство. Задържането било мотивирано
именно с извършената от полицаите проверка за наличие на престъпление.
Информацията в заповедта били оскъдна, но налична, като жалбоподателят
подал жалба и описал в нея фактите, поради което юрк. Иванова приема, че е
разбрал защо е бил задържан и не било ограничено правото му на защита.
Моли за потвърждаване на заповедта. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2025г. в 23.05 часа е издадена атакуваната заповед за задържане
на лице, изведена с рег. № 230зз-254/21.03.2025г., по силата на която
жалбоподателят Л. А. В. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР „за установяване
на съпричастност във връзка с престъпление по чл. 354а от НК, гр. София, ж.к.
„Красно село“, бл. е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на 06 РУ-СДВР.
Съдът намира, че жалбата е основателна.
Производството се развива на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съобразно
който задържаното лице има право да обжалва законността на задържането
пред районния съд по седалище на органа.
Като правно основание за задържане на Л. В. е посочена правната норма
на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като словесно е описано, че лицето се задържа „за
установяване на съпричастност във връзка с престъпление по чл. 354а от НК,
гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. .
2
Нормата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР урежда изискуемото съдържание на
заповедта за задържане за срок до 24 часа, за да бъде същата законосъобразна.
Заповедта следва да съдържа името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му да
обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от
момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, да се
свърже със съответните консулски власти, когато не е български гражданин и
да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
В процесния случай съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря
на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Основателни са възраженията в
жалбата, че в заповедта за задържане за срок до 24 часа не са посочени
конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителна
административна мярка. Формалното посочване на правна норма от
Особената част на НК -„за установяване на съпричастност във връзка с
престъпление по чл. 354а от НК“ - не е достатъчно, за да се счита, че е
изпълнено изискването за посочване на основанието за задържане. За да се
обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да
задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на
заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са
описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано
предположение, че лицето, което се задържа, може да е извършило конкретно
престъпление или да е съпричастно към него. В атакуваната заповед отсъстват
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с
извършването на престъпно деяние. Нещо повече – в атакуваната заповед не
са изложени фактически данни, че Л. В. е извършил конкретно престъпление,
а се сочи, че ще се установява неговата съпричастност във връзка с
престъпление по чл. 354а от НК. Отсъстват каквито и да било твърдения и
описани факти, свързващи задържаното лице с конкретно престъпление.
Посочването „гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. “ по никакъв начин не
спомага за описание на конкретни факти, свързани с деятелност на
жалбоподателя. Дори не става ясно дали се твърди, че на този адрес е
извършено престъпление и какво е то. Изхождайки от положението
подозрението да се основава на разумни основания, като съществена част от
3
защитата срещу произволен арест и задържане ЕСПЧ приема, че при липсата
на конкретна фактическа обстановка на необходимостта от задържането,
последното се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от
произвол. В случая в обжалваната заповед липсват описани словесно каквито
и да било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни
данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е
постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването
на престъпление.
Именно фактическите и правни основания определят предмета на
доказване и само тези основания могат да бъдат доказвани от въззиваемата
страна с допустимите доказателствени средства, включително и чрез разпит
на свидетели. При посочването „за установяване на съпричастност във връзка
с престъпление по чл. 354а от НК“ съдът приема, че не са посочени
конкретните данни, които да свързват лицето, което се задържа, с конкретно
престъпление. Не се сочи и конкретно досъдебно производство, което да е
било образувано. Вярно е, че не е необходимо тези данни да са пълни или по
категоричен начин да доказват, че лицето е извършило престъпление. Вярно е
обаче и това, че за да бъде изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР
следва да бъдат посочени конкретни факти, които да свързват с определена
степен на вероятност личността на задържаното лице с конкретно
престъпление. За да пристъпи към задържане, полицейският орган следва да
разполага с достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е съпричастно към определено
противоправно деяние. В процесния случай, както бе изтъкнато, такива данни
не са изложени в заповедта, респективно същата не отговаря на нормативно
установеното съдържание и съществено се нарушава правото на защита на
задържаното лице да разбере фактическите и правни основания за
задържането си, респективно да изгради защита срещу определени факти,
каквито не се твърдят и не са изложени в заповедта.
Всичко изложено води до категоричния правен извод, че процесната
заповед, чиято отмяна се иска, не отговаря на минимално изискуемото
съдържание, респективно същата е незаконосъобразна и като такава подлежи
на отмяна.
С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН
4
жалбоподателят има право на присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат за съдебното производство. С оглед
представените писмени доказателства в тази насока – договор за правна
защита и съдействие, съдът прие, че следва да осъди СДВР да заплати на
жалбоподателя Л. А. В. сумата 900 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение. Не са налице основания за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност, тъй като същото
надвишава минимума със 150 лева, като размер от 900 лева съдът намира
съобразен с фактическата и правна сложност на делото, като съдът съобрази и
довода, изложен от адв. Бозов за извършена консултация.
Водим от горното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед от 21.03.2025г., изведена с рег. № 230зз-
254/21.03.25г., издадена от инспектор ИВ при 06 РУ-СДВР, с която Л. А. В. е
задържан за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя Л. А. В. 900 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в
съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5