РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Шумен, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Й.-Момова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.-Момова Въззивно гражданско
дело № 20253600500445 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от Г. И. Й. срещу решение № 77/02.05.2025 г. по гр.д. № 716/2024 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав, с което предявения от нея срещу Р. В. Р. отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен.
Жалбоподателката излага, че постановеното решение се явявало неправилно. На първо
място счита, че съдът не взел предвид част от свидетелските показания, събрани в хода на
производството, както и не е обсъдил всички доводи, изложени в исковата молба. Сочи, че
ВПРС счел, че тя трябвало да обективира спрямо останалите съсобственици намерението си
да владее техните идеални части за себе си, но не взел предвид факта, че след като през 2002
г. те продали своите идеални части, не била налице съсобственост. Неправилно съдът приел,
че имотите се притежават в съсобственост, само защото са записани на името на общия
наследодател. Навежда извършено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй
като допуснал нейни обяснения по реда на чл. 176 от ГПК без да постанови определение в
тази насока и след настъпването на преклузия. Поради това счита, че депозирания
установителен иск е основателен и следвало да бъде уважен.
Моли въззивния съд да постанови решение, по силата на което: да отмени
първоинстанционното решение и да уважи депозираната претенция, като й бъдат присъдени
1
направените разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – Р. В. Р., подава отговор на
въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна. Сочи, че решението на ВПРС се
явява правилно и законосъобразно. По делото не се установило, че Г. Й. е демонстрирала
явно и недвусмислено намерение за своене на идеалните части на останалите съсобственици
върху петте процесни имота. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено, като му бъдат присъдени направените разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 716/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е образувано въз
основа на искова молба, депозирана от Г. И. Й. срещу Р. В. Р., с искане да бъде признато по
отношение на същия, че той не е собственик, на следните недвижими имоти: 1. Поземлен
имот с идентификатор ...., находящ се в с...., местност „....“, с площ 1887 кв.м; 2. Поземлен
имот с идентификатор ...., находящ се в с. ...., местност „.....“, с площ 4924 кв. м; 3. Поземлен
имот с идентификатор ..., находящ се в с. ...., местност „...“, с площ 2057 кв.м; 4. Поземлен
имот с идентификатор ...., находящ се в с. ..., местност „...“, с площ 1999 кв.м и 5. Поземлен
имот с идентификтор ...., находящ се в с. ...., местност „.....“, с площ 3999кв. метра.
Твърденията в исковата молба са, че ищцата е законен наследник на майка си Ц. Р. Й. и на Д.
Д. К., б.ж. на с. ...., обл. ..... През 1992 г. и през 1996 г., с решения, постановени от Поземлена
комисия – ..., на наследниците на последния били възстановени по реда на ЗСПЗЗ
земеделски земи, представляващи недвижими имоти, находящи се в землището на с. .. –
общо единадесет имота. Впоследствие били съставени и два нотариални акта,
удостоверяващи правото им на собственост върху имотите. През юни 2002 г., наследниците
решили да продадат част от имотите, като нейната майка подписала декларация за
колективната продажба, но поискала останалите пет имота да бъдат предоставени на нея,
тъй като ги обработвала. Впоследствие, останалите съделители не изпълнили обещанието си
да й прехвърлят правото на собственост. Ц. Й. починала през 2011 г. И преди това, и след
това ищцата и цялото й семейство обработвало процесните имоти със съзнанието, че те са
тяхна собственост, а и не било необходимо да демонстрира това пред останалите
наследници, тъй като те продали своето участие в съсобствеността през 2002 г. През 2024 г.
Й. предприела действия за провеждане на процедура по обстоятелствена проверка за
установяване на правото й на собственост върху обсъжданите имоти. В хода на
административното производство по издаване на удостоверение от Община ....., за молбата й
били уведомени останалите сънаследници. Ответникът Р. Р. депозирал възражение срещу
молбата й, тъй като имотите били съсобствени между наследниците на Д.К.. Никой от
останалите наследници не възразявал през годините срещу правото й на собственост. Счита,
че тъй като праводателят на ответника В. Р. се разпоредил с дела си от съсобствеността през
2002 г., то Р. Р. не е собственик на процесните имоти.
2
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът Р. В. Р., депозирал отговор на
исковата молба. Същият оспорил предявената претенция. Оспорва твърдението в исковата
молба, че при извършената продажба на шест от наследените недвижими имота,
наследодателят му В. Р. получил парична сума. Твърди, че била налице уговорка, последният
да не получава полагащата му се част от продажната цена, а срещу това – да получи в
изключителна собственост останалите пет недвижим имота. Именно поради това, било
подписано и пълномощно, с което упълномощеният от всички М. М., преупълномощил баща
му да сключва сделки с имотите. В. Р., обаче, не осъществил намеренията си поради
преждевременната си смърт. По този начин, всички пет имота останали в съсобственост на
всички наследници на Д. К.. В съдебно заседание, пълномощникът на ответника възразил
срещу позоваването от страна на ищцата на изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй
като не е извършвала никакви действия по своене на идеалните части на съсобствениците
си и не е демонстрирала пред тях, че счита същите за своя изключителна собственост.
Отправил искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и му бъдат присъдени
деловодните разноски.
С решението си, Районен съд – Велики Преслав е приел, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като с решението си го е отхвърлил. Мотивирал се е, че
процесните недвижим имоти и понастоящем се притежават в съсобственост от
наследниците на Д. К., б.ж. на с. ...., обл. ..., тъй като през 2002 г. са продадени останалите
шест, придобити от тях имоти по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на твърденията на ищцата,
че придобила правото на собственост върху петте имота въз основа на давностно владение,
се позовал на приетото в ТР № 1/06.08.2012 г. по т.д. № 1/20212 г. на ОСГК на ВКС.
Посочил, че по делото не е доказано, че ищцата е демонстрирала явно и недвусмислено
своето намерение за своене по отношение на останалите съсобственици на имотите, като
отблъсне владението им. Поради това, намирайки, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява неоснователен, го отхвърлил.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложените решения №№ Р08 от
19.08.1996 г. и 1-Р от 15.08.1996 г. на Поземлена комисия гр. .... е, че по силата на същите, на
наследниците на Д. Д. К. било възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху
общо единадесет недвижими имота, находящи се в землището на с. ..., обл. ..., между които:
1. Нива с площ 1,887 дка, седма категория, местност „...“, имот № .....; 2. Хмелници с площ
4,925 дка, четвърта категория, местност „....“, имот №.....; 3. Нива с площ 2,058 дка, четвърта
и осма категория, местност „.....“, имот № ....; 4. Ливада с площ 2,000 дка, четвърта
категория, местност „...“, имот № ... и 5. Изоставена нива с площ 4,000 дка, четвърта и осма
категория, местност „....“, имот № .... Според представените скици на поземлени имоти №№
....., ..., ..., ......, ...... и ..., всички от 06.12.2023 г., изд. от СГКК гр. Шумен, понастоящем тези
3
имоти представляват, както следва: 1. Поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в с. ...,
местност „....“, с площ 1887 кв.м; 2. Поземлен имот с идентификатор...., находящ се в с. ...,
местност „...“, с площ 4924 кв. м; 3. Поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в с. ....,
местност „...“, с площ 2057 кв.м; 4. Поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в с. ....,
местност „...“, с площ 1999 кв.м и 5. Поземлен имот с идентификтор...., находящ се в с. ..,
местност „.....“, с площ 3999кв. метра. Съдът констатира от удостоверение за наследници изх.
№ ...../07.04.2023 г., изд. от Кметство ..., че Д. Д. Ка.в починал през 1968 г., като негов
наследник били и Ц. Р. Й. /която, от своя страна починала на 01.12.2011 г. и оставила за свой
наследници двете си дъщери, една от които – ищцата Г. И. Й./, и В. Р. Й. /починал на
28.03.2015 г., оставяйки законни наследници, вкл. синът си Р. В. Р./. По делото са приложени
нотариален акт № ...., том..., дело № ...../16.12.1998 г. и
нотариален акт № ...., том ..., дело № 3021/16.12.1998 г., и двата на Районен съд – Велики
Преслав , с които наследниците на Д. Д. К. са признати за собственици на имотите, предмет
на двете решения на органа по възстановяване на право на собственост. Видно от
приложената молба-декларация от 31.01.2024 г., депозирана от ищцата чрез нотариус С. Н., с
район на действие Районен съд Велики Преслав, до Община .... е, че същата отправила
искане да бъде призната за собственик въз основа на давностно владение върху имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор ...... Съдът констатира от приложените 2 бр.
пълномощни от 02.04.2002 г., че наследниците на К. упълномощили М. М. М. да извършва
разпоредителни действия с притежавани от тях земеделски земи, между които и шест
недвижими имота от описаните в цитираните по-горе решения на поземлена комисия. От
представеното заявление до ПК-Смядово № 3150/20.03.2002 г. е, че пълномощникът
отправил искане от името на представляваните от него лица, същите да бъдат обезщетени с
поименни компенсационни бонове вместо възстановените им земеделски земи, като такива
им били издадени.
В отговори на въпроси, поставени й по реда на чл. 176 от ГПК, Г. Й. сочи, че
ползвала процесните имоти като наследник, мислейки си, че те са й останали от нейната
майка.. никой нямал претенции спрямо нея и тя нямало как да заяви, че ги ползва.
Разпитаните пред първоинстанционния съд по искане на ищцата свидетели В. П., С.
Д., М. С., А. О. и А. А. излагат, че през 2002 г. човек, изкупуващ ниви, се свързал с
наследниците на Д. К., за да купи придобитите от тях в наследство. В резултат на това те се
събрали и решили да ги продадат. На свидетелите П. и С. било известно от техни роднини,
че Ц. не била съгласна да се продадат, тъй като ползвала част от тях. Свидетелети Д., О. и А.
описват, че ищцата обработва, съответно четири и три ниви в землището на с. .... от повече
от 20 години. Същите не знаят на кого са земите, но се обработват от Й. и съпругът й.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, по който се иска да бъде признато
за установено, че ответникът Р. Р. не притежава право на собственост върху пет недвижими
имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. ..., обл. ......
4
Обстоятелството, че ищцата се домогва да отрече правото на собственост върху
имоти, по отношение на които предприела действия за снабдяване с нотариален акт, издаван
въз основа на обстоятелствена проверка и в хода на това производство ответникът възразил
срещу собствеността й, както и претендирането в хода на настоящото производство на
право на собственост от негова страна, обосновава наличието на правен интерес по смисъла
на чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно отричане на правото на собственост върху недвижимите
имоти, поради което депозирания иск се явява допустим.
Доказа се по делото, че на наследниците на общия наследодател на страните Д. Д. К.,
по реда на ЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост върху единадесет недвижими
имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. ..., обл. ..., между
които и обсъжданите пет. Същото е извършено с решения №№ Р08 от 19.08.1996 г. и 1-Р от
15.08.1996 г. на Поземлена комисия гр. .... Цитираните решения са възпроизвели правното
действие на окончателно възстановяване на правото на собственост върху точно и ясно
индивидуализирани по местоположение, площ и съседи недвижими имоти и са
представлявали годни титули за собственост, легитимиращи наследниците на собственика
на земеделски имоти отпреди образуването на ТКЗС, към момента на възстановяване на
собствеността. Впоследствие, наследниците се снабдили и с констативни нотариални актове,
удостоверяващи правото им на собственост.
Не се спори между страните, а и се установява, че през 2002 г. съсобствениците
депозирали пред органа за възстановяване на собственост заявление, въз основа на което в
замяна на правото си на собственост върху шест от възстановените им имоти, получили
поименни компенсационни бонове, като по този начин в съсобственост между тях
останалите процесните пет недвижими имота. Безспорно е по делото, че ищцата и
ответника се явяват наследници на Дони Кашков, поради което следва да се приеме, че
същите са участници в съсобствеността върху имотите въз основа на наследяване.
За да обоснове обстоятелството, че Р. Р. не е собственик на имотите, Г. Й., чрез
възражение претендира, че тя е едноличен собственик на земите, като придобила
собствеността въз основа на придобивна давност.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост включва
два елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на определен
период от време.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение
да държи вещта като своя, а така също, това намерение да се е изразило в упражняване на
фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху вещта. Владението трябва да
бъде постоянно (фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е
непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е
несъмнено, да е спокойно и явно.
5
Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху
вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява
на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята
съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на
собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя,
тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е
предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Според приетото в ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. Когато, обаче, съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Завладяването на частите на
останалите съсобственици и промяната, по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако
това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
да бъдат доказани.
В настоящия случай, посредством свидетелските показания, по делото бе доказано,
че ищцата и семейството й осъществяват признаците на владение върху част от процесните
имоти – част от свидетелите сочат упражняване на фактическа власт върху три имота, а
друга – върху четири имота, намиращи се в землището на с. ..., обл. .... Не се установява,
обаче, каквото и да е действие на Г. Й. насочено към манифестиране на намерение да
отблъсне владението на останалите съсобственици върху имотите. Не се доказа и
твърдението в исковата молба, че наследодателката на ищцата Ц. Й. се съгласила през 2002
г. „да бъдат продадени“ част от наследствените имоти срещу предоставяне от страна на
останалите съсобственици на право на собственост върху процесните пет недвижими имота
в нейна еднолична собственост. Разпитаните по делото свидетели сочат единствено, че тя не
била съгласна да се продават имоти, тъй като ползвала същите.
Предвид изложеното, Окръжен съд – Шумен намира, че по делото не е доказано
възражението на ищцата, че еднолично притежава право на собственост върху петте
6
недвижими имота, предмет на производството, въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност. Собственици на имотите са всички наследници на Д. К., б.ж. на с. ....,
обл. Шумен, между които и ответникът Р. Р..
По отношение на възражението в жалбата за извършено процесуално нарушение при
допускане на обяснения на ищцата по реда на чл. 176 от ГПК: същото се явява
неоснователно. Съдът констатира, че в провелото се първо съдебно заседание по делото, по
искане на ответника, обосновано със съобщения на страните доклад по делото, Районен съд
– Велики Преслав, с нарочно определение допуснал събиране на това доказателство.
Досежно същото не е настъпила процесуална преклузия, тъй като искането се прави във
връзка с разпределение на доказателствената тежест между страните.
Ето защо, депозираният срещу него отрицателен установителен иск се явява
неоснователен и недоказан и правилно е бил отхвърлен от ВПРС. Поради това, настоящият
състав счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разпределението на разноските по делото:
И жалбоподателката, и въззиваемият претендират плащане на деловодни разноски,
като само първата от тях представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съобразно изхода на делото и липса на представени от въззиваемия доказателства за
сторени разноски, съдът не следва да присъжда такива.
Относно отбелязването на настоящото съдебно решение в имотния регистър:
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, на въззиваемия Р. Р. следва да
бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение,
постановено по вписана искова молба, да извърши отбелязването му в имотния регистър,
воден в Агенцията по вписванията – Служба по вписванията гр. Велики Преслав.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/02.05.2025 г. по гр.д. № 716/2024 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок,
считано от връчването му на страните.
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен
срок на въззиваемия Р. Р., считано от влизане в сила на настоящото решение, постановено по
вписана искова молба, да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – Велики
Преслав.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8