№ 4638
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Х.
при участието на секретаря Ива Ат. И.
като разгледа докладваното от Мариана Х. Гражданско дело №
20231100111562 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу А. С. Т. и Ц. В. Т., за
установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат при условията на
солидарност на ищеца по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
50026/30,11,2010г., за сумата 122880,00евро, следните суми, представляващи част от общо
дължимите по кредита, а именно: 116014,07евро главница; 25052,94евро договорна лихва за
редовен кредит за периода от 11,05,2016г. до 21,03,2019г.; 7078,10евро договорна лихва за
просрочие за периода от 11,05,2016г. до 07,05,2019г.; 1552,93евро такси за периода от
11,05,2016г. до 11,03,2019г.; 296,44евро застраховки; 129,60евро нотариални разноски, за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 04.07.2019г. на
основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 25924/2019г. на СРС, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 25924/2019г. на СРС - 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и за присъждане на разноски сторени в производството по ч.гр.д. №
25924/2019г. на СРС възлизащи на сумата 5869,87лв. държавна такса и 5357,92лв.
възнаграждение за защита от адвокат, както и сумата 5869,98лв. разноски сторени в
настоящото производство, с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 422
от ГПК.
В исковата молба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че между него, като кредитор
и ответниците, като кредитополучатели е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 50026/30,11,2010г., за сумата 122880,00евро, по който е изправна страна,
т.к. предоставил по кредитна сметка на кредитополучателя Т. уговорената сума и същата
1
била усвоена. Твърди, че кредитополучателите са неизправна страна, т.к. не изпълнили
задължението си да върнат в срок ползвания кредит, заедно с дължимите лихви и в
сроковете при условията на сключения договор. Така поради неиздължаване на месечната
погасителна вноска с падеж 11,07,2014г., на осн. чл. 18, ал. 1 от договора и чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ кредиторът обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо без да прекратява
договора, за което кредитополучателите били уведомени с Нотариална покана с рег. №
1994/07,03,2019г. – получена на 21,03,2019г. и Нотариална покана с рег. № 1995/07,03,2019г.
– получена на 21,03,2019г.
Поради неизпълнение на задължението ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 117, т. 2 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 25924/2019г.
на СРС, издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04,07,2019г. Въз основа
последния било образувано изп.д. № № 32/2020г. по описа на ЧСИ С.П.. Длъжниците подали
писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, с което обосновават интересът си от
предявяване на настоящият иск.
В отговора на исковата молба ответниците не оспорват, че между тях като
кредитополучатели и кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е сключен Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL 50026/30,11,2010г., за сумата 122880,00евро - обявен за
предсрочно изискуем, за което са уведомени с Нотариална покана с рег. № 1994/07,03,2019г.
– получена на 21,03,2019г. и Нотариална покана с рег. № 1995/07,03,2019г. – получена на
21,03,2019г. За обезпечаване на вземанията по договора за кредит в полза на кредитора била
учредена законна ипотека с акт № 26/30,11,2020г. За събиране на вземането кредиторът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по която
било образувано съдебно производство, издадена твърдяната заповед и изпълнителен лист и
образувано изпълнително производство.
Възразява, че претендираните суми са недължими, а в евентуалност че вземането на
кредитора е погасено поради плащане и по давност.
Възразява, че редица клаузи по договора са неравноправни и затова нищожни, т.к. не
са уговорени индивидуално, на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05,04,1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Клаузите са
сключени във вреда на потребителя и в противоречие с изискването за добросъвестност, и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. Същите позволяват и
търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание.
Твърди, че нищожни са следните клаузи: по чл. 3, ал. 2 от Договора, за определяне на
размера на годишната лихва; по чл. 3, ал. 7 от Договора, съгласно която Базовият лихвен
процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните, като новият размер на БЛП за евро и
датата, от която е в сила стават известни за кредитополучателя чрез обявяването им на
2
видно място в банковите салони; по чл. 6, ал. 4 от Договора, съгласно който ако по време на
действието на Договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски по ал. 1, т. 2 се променя автоматично, за което кредитополучателят
дава съгласие с подписване на договора; по чл. 12, ал. 1 от Договора, съгласно който по
време на действие на Договора банката може едностранно да промени условията, лихвите,
таксите и комисионните приложими при операциите и, като измененията влизат в сила от
деня на приемането им от банковите органи и са задължителни за страните по договор.
Излага, че кредитополучателят не е наясно с критериите, по които банката определя
размер на БЛП за жилищни кредити в евро, което води до изненада за размера на
погасителната вноска по кредита за текущия месец, т.к. в Договора за кредит липсват
фиксирани условия и показатели, които да са налице за да обусловят правото на банката да
променя едностранно БЛП в евро за жилищни кредити, в противоречие с чл. 58, ал. 1, т. 2
ЗКИ. Така кредитополучателя поема едностранно всички вреди и рискове по договора,което
го поставя в неравностойно положение.
Възразява, че разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 7, чл. 6, ал. 4 и чл. 3, ал. 2 от Договора
са нищожни и като неравноправни, т.к. не са индивидуално договорени, по смисъла на чл.
146, ал. 2 ЗЗД и чл. 3 от Директива 93/13ЕИО на съвета от 05,04,1993г.
Счита, че договора не може да бъде запазен след премахване на неравноправните
клаузи, поради което искът следва изцяло да се отхвърли.
В евентуалност възразява, че съгласно чл. 23 ЗПК ако договорът е обявен за
недействителен следва като потребител да върне само чистата стойност, без лихви или други
разходи по кредита.
Възразява и, че нищожна е и клаузата на чл. 3, т. 5 от Договора - за наказателна лихва,
която по същество представлява неустойка, като прекомерна по размер, уговорена извън
присъщите на неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради
което противоречи на добрите нрави. Същата е нищожна и като неравноправна, т.к.
размерът и зависи от размера на лихвата за редовна главница – чл. 3, ал. 2, който размер
може едностранно да бъде променян от кредитора, без съгласието на кредитополучателя.
Клаузата е неравноправна и затова нищожна и, т.к. не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, т.к. надбавката от 10 пункта над договорения лихвен процент е необосновано
висока.
Възразява и, че нищожна е и клаузата на чл. 4, т. 2 от договора по отношение
дължимата комисионна за управление на кредита, поради противоречие със закона – чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК и чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, т.к. кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради
това претендираните суми за такси са недължими.
В евентуалност възразява, че претендираната сума не се дължи, поради следното: с
направените плащания от кредитополучателите е погасявано произволно само главницата по
3
кредита и лихви, по избрани от банката пропорции, в противоречие с чл. 76, ал. 1 ЗЗД,
съгласно която първо следва да се погаси най обременителното задължение; неправомерно
се претендира заплащане на лихви след връчване на поканата за изпълнение, с която
кредитополучателите са уведомени за обявеният за предсрочно изискуем кредит или за
периода от 21,03,2019г. – дата на връчване на поканите до 07,05,2019г.; претенциите на
ищеца за присъждане на суми за застраховки – 296,44евро и нотариални разноски –
129,60лв. са недължими, т.к- договори за застраховка не са сключвани, а нотариални
разноски не са уговаряни и не съответстват с установените по Тарифа за нотариалните такси
размери; задължението е изцяло погасено поради плащане, по образуваното изп.д. №
20209210400032 на ЧСИ С.П., рег. № 921, за събиране вземанията на ищеца, включително
процесното вземане по изп.лист от 04,07,2019г., след проведена публична продан в
изпълнителното производство и след продажба на имот по н.а. № 76/18,02,2021г.
Приети са за разглеждане в производството насрещни искове на ответниците
предявени срещу ищеца, както следва: за присъждане на сумата от 7722,67 /седем хиляди
седемстотин двадесет и два, 0.67/лв, претендирана като платена без основание на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, представляваща разликата между сумата в размер на
18950,46лв. платена за разноски на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в производството по изп.д.
Nº 20209210400032 по описа на ЧСИ С.П., както и след доброволна продажба на недвижим
имот на ответниците обективирана в н.а. Nº 76, том I, рег. Nº 983, дело Nº 61 от 2021г. на
нотариус Ю.К. с рег. Nº 646 в регистъра на НК, вписан в СВ - София с акт Nº 45, том ХХ,
дело Nº 6148/2021г., вх. рег. Nº 8653/18.02.2021г., и присъдената със заповедта за изпълнение
и изпълнителния лист, издадени на 04.07.2019г. по гр.д. Nº 25924/2019 г. на СГС, сума за
разноски в размер на 11227,79лв, с правно основание чл. 55 ЗЗД; за присъжане на сумата от
3647,84 /три хиляди шестстотин четиридесет и седем, 0,84/евро, претендирана като платена
без основание на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, представляваща разликата между сумата в
размер на 48525,93 евро, платена за лихви на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в
производството по изп.д. Nº 20209210400032 по описа на ЧСИ С.П., както и след
доброволна продажба на недвижим имот на ответниците, обективирана в н.а. Nº 76, том I,
рег. Nº 983, дело Nº 61 от 2021 г. на нотариус Ю.К. с рег. Nº 646 в регистъра на НК, вписан в
СВ - София с акт Nº 45, том ХХ, дело Nº 6148/2021г., вх. рег. Nº 8653/18.02.2021г., и
присъдените със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени на 04.07.2019г. по
гр.д. Nº 25924/2019 г. на СГС суми за лихви в размер на 44878,09 евро, от които: сумата от
25052,94евро - договорна лихва за редовен кредит за периода от 11.05.2016г. до 07.05.2019г.;
сумата от 1552,93евро - договорна лихва за просрочен кредит за периода от 11.05.2016г. до
07.05.2019г.; сумата от 18272,22евро - законна лихва върху главницата от 116014,07евро,
считано от 10.05.2019г. до изплащане на вземането, т.е. за периода от 10.05.2019 г. до
26.11.2020г. с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Ищците по насрещните искове твърдят, че претендираните суми са платени на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД без основание, т.к. са над дължимите по вземанията на
банката, поради което със същите „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД се обогатила за сметка на
4
ищците по насрещните искове и затова дължи връщането им.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в качеството на ответник по насрещните искве оспорва
същите като неоснователни.
В евентуалност прави възражение за прихващане срещу вземанаията на ищците по
насрещният иск, с вземанията на банката срещу двамата по договора ка кредит, които са в
общ размер общо на 16241,97евро, с вземанията на банката по друг Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 20600/17,04,2007г., за сумата 57637,82евро, установени със
съдебно решение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание по чл. 240
от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК - за установяване дължими вземания за главница,
лихви, такси, застраховки и нотариални разноски на ищеца към ответниците по договор за
кредит за покупка на недвижим имот.
Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че между
ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като кредитор и ответниците, като кредитополучатели,
е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 50026/30,11,2010г., за сумата
122880,00евро, обезпечен с ипотека. Кредиторът предоставил по кредитна сметка на
кредитополучателя Т. уговорената сума и същата била усвоена. Поради неиздължаване на
месечната погасителна вноска с падеж 11,07,2014г., на осн. чл. 18, ал. 1 от договора и чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ кредиторът обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, за което
кредитополучателите били уведомени с Нотариална покана с рег. № 1994/07,03,2019г. –
получена на 21,03,2019г. и Нотариална покана с рег. № 1995/07,03,2019г. – получена на
21,03,2019г. Поради неизпълнение на задължението ищецът – кредитор подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 117, т. 2 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
25924/2019г. на СРС, издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04,07,2019г.
Въз основа последния е образувано изп.д. № № 32/2020г. по описа на ЧСИ С.П..
Длъжниците са подали писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, което
обосновава интерес за кредитора от предявяване на настоящият иск.
Доводите на ответниците , че исковете следва да се отхвърлят, т.к. дължимите суми
по договора за кредит са били погасени чрез плащане извършено в хода на образуваното
изпълнително производство по изп.д. Nº 20209210400032 по описа на ЧСИ С.П. съдът
намира за неоснователни. Съгласно т. 9 и т. 11в от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422 ГПК съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване
на съдебното дирене в исковия процес, допустимо е въвеждане на правопогасяващите
възражения за плащане и за прихващане, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението
5
за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Видно от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 50026/30,11,2010г.
между дружеството ищец, като заемодател и ответниците като заемополучатели, е сключен
договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 122880евро, срок на
кредита 300 месеца; погасяване на кредита - на равни /анюитетни/ месечни вноски по
888,19евро през първите две години и 933,68евро за всяка следваща година от срока за
издъжаване на кредита, като с всяка вноска се погасява част от лихвата и част от главницата,
както и съответните такси. Уговорена е солидарна отговорност на кредитополучателите.
Към договора е представен погасителен план, но от него не е ясно каква част от главницата
респ. лихвата и таксите се погасява с всяка вноска, не е посочен и крайният размер на
дължимите по договора суми от кредитополучателите поради променливия характер на
възнаградителната лихва. Уговорено е че последната се определя на годишна база и е в
размер на 7,25% за първите две години от срока за издължаване на кредита, а за всяка
следваща година до крайния сок за издължаване е в размер на базовия лихвен процент /БЛП/
на банката ищец за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период, намален с
0,35 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро възлиза
на 8.2%. Съласно чл. 3, ал. 7 от договора действащия БЛП на банката не подлежи на
договаряне и промените в него ставан незабавно задължителни, като кредтополучателите
следва да бъдат уведомени чрез обявяването им на видно бянсто в банковите салони. В
договора е уговорено и че ако по време на действието му банката ищец промени БЛП за
жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя автоматично съобразно
тази промяна, като с подписването на договора кредитополучателите са дали безусловно и
неотменимо съгласие за това /чл. 6, ал. 4/. Съласно чл. 6, ал. 5 при промяна на БЛП се
променя размерът на погасителните вноски, за което кредитополучателите дават съгласие с
подписване на договора. Съгласно чл. 4 от договора освен възнаградителна лихва, а при
просрочие и наказателна надбавка, кредитополучателите дължат и такса за управление от
0,75 % върху размера на разрешения кредит, платима еднократно при първо усвояване на
кредита, както и такса от 0. 04 % - комисионна за управление на кредита, дължима
ежемесечно със съответната погасителна вноска и начислявана върху размера на
непогасената главница.
Установява се, че предоставения кредит е обезпечен с ипотека върху недвижим имот,
като разходите по оценка на имота, вписване и подновяване на ипотеката, както и за
застраховане на имота, са за сметка на кредитополучателите /чл. 10, т. 3 и чл. 13, ал. 2 и чл.
14 от договора/. На последно място е уговорено и че при забава в плащането /изцяло или
частично/ на три поредни месечни вноски целият остатък от кредита става автоматично
предсрочно изискуем без допълнителни волеизявления от страна на кредитодателя.
Съгласно чл. 12 от договора Банката може едностранно по време на действие на договора да
6
промени тарифата за условия, лихви, такси и комисионни, които прилага при операциите си,
които изменения влизат в сила в деня на приемането им от банковите органи, задължителни
са за кредитополучателните, като за таях последните се уведомяват чрез съобщения в
банковите салони и на интернет страницата.
Съгласно чл. 6а, ал. 7, б. а, б, стойността на забавените плащания за възнаградителна
лихва и такси по договора за кредит да бъде прибавена към главницата по кредита в случай,
че вноската е недостатъчна за покриване на същите. В резултат главницата по кредита ще
бъде капитализирана, като върху новият размер ще продължи начисляване на
възнаградителна лихва.
Безспорно е и от приетата по делото ССчЕ, която съдът намира за обективно и
компетентно дадена и като съответстваща на останалите доказателства по делото кредитира
изцяло се установява, че сумата от 122880 е била преведена от заемодателя по банкова
сметка на заемополучателя Т.. Така кредитът е бил усвоен на 11,12,2010г.
Погасените по кредита вноски са 43, с падежна последната на 11,07,2014г. и част от
възнаградителната лихва за вноска с падеж 11,08,2014г. Общият размер на погасените
вноски е 39327,39евро, от които главница 6865,93евро и възнаградителна лихва
32461,46евро.
Първото просрочие по кредита е към 10,05,2019г., с последна погасена вноска с
неголямо закъснение с падеж 11,09,2011г., погасена на 28,09,2011г., като след тази дата
последната изцяло погасена вноска, при предходни със закъснение, с падеж 11,07,2014г. е
платена на 09,04,2019г. С последноо плащане по кредита постъпило на 10,05,2019г. –
980,00евро банката е погасила начислени такси.
Към 10,05,2019г. – дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, непогасената главница е в размер на 116014,07лв, от които главница по
падежирали вноски до датата на осчетоводяване на предсрочната изискуемост 22,03,2019г. –
11773,34евро и предсрочно изискуема главница в размер на 104240,73евро. Към същата дата
дължимата договорна лихва за редовен кредит за периода от 11,07,2014г. до 21,03,2019г. в
това число за процесния период с падежи от 11,05,2016г. до 21,03,2019г. е 25052,94евро.
Дължимата договорна лихва за просрочен кредит за периода от 11,08,2014г. до 07,05,2019г. в
това число за процесния период с падежи от 11,05,2016г. до 21,03,2019г. е 7078,10евро.
Дължимите такси са в размер на 917,28евро, начислени за периода от 11,06,2017г. до
11,03,2019г., в т.ч. и за процесния период от 11,05,2016г. до 07,05,2019г. Дължими за
застраховки за периода от 13,01,2015г. до 05,12,2018г. са 296,44евро, а за нотариални покани
– 129,60лв.
Съгласно заключението, по изп.д. № № 32/2020г. по описа на ЧСИ С.П. в полза на
заемодателя са преведени общо 546213,46лв., от които 479670,49лв. на 26,11,2020г. и
66542,97лв. на 26,11,2020г. Купувачът Камен Крумов е превел на ищеца 41300,00евро на
01,03,2021г. и 172113,04лв. на 26,02,2021г.
По изп.д. № № 32/2020г. по описа на ЧСИ С.П., по процесния Договор за кредит за
7
покупка на недвижим имот HL 50026/30,11,2010г., са погасени задължения в общ размер
373202,75лв. Така са погасени всички задължения по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 50026/30,11,2010г., като с първото плащане е погасена изцяло
главницата. От платените на заемодателя суми по изпълнителното дело с настоящата искова
молба не са претендирани 21284,41 евро или 41628,69лв., към датата на депозиране на
заявлението.
След подаване на заявлението на 10,05,2019г. са погасени още законна лихва за забава
в размен на 16241,97евро /31766,53лв/ за периода от 08,05,2019г. до 25,11,2020г. и съдебни
разноски в размер на 1712052лв. или общо 48887,05лв.
Правоотношенията между страните се уреждат от сключен договор за банков кредит,
чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430 -432 от ТЗ. Същият е формален,
тъй като законът предвижда писмена форма за действителност, срочен, двустранен,
възмезден и консенсуален (договора се счита за сключен от момента на постигане на
съгласието). Съгласно Договора, за банката - кредитор възниква задължение да предостави
уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има насрещни
задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да
използва кредита по предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка
със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.
Ответниците са въвели възражения за нищожност на договора за банков кредит,
поради което съдът в съответствие с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК е длъжен да се произнесе
освен по възраженията и по нищожността на цялата правна сделка или на отделни клаузи,
които са от значение за решаване на правния спор ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства.
Процесният договор за кредит е обезпечен с ипотека. Същият е сключен през 2010г.
Следователно към деня на неговото сключване е действал Закон за потребителския кредит /в
сила от 12.05.2010г./ Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат
за договори за кредит обезпечени с ипотека върху недвижим имот, какъвто е и настоящия
договор. В същият смисъл е разпоредбата на чл. 2, параграф 2, буква "а" от ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета. Към сключения договор за кредит са приложими изискванията на Закона за
кредитните институции /ЗКИ/ и е приложима общата императивна закрила от ДР на ЗЗП,
вр чл. 143 и сл. от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи от
потребителски договори, са повелителни, поради което по отношение на тях намират
приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно които съдът е длъжен да следи служебно за правилното
приложение на императивни правни норми. По отношение на института на неравноправните
клаузи задължението на съда да извърши служебно проверка е вменено и с преюдициални
заключения на Съда на ЕС, имащи задължителен характер по приложението на Директива
8
93/13/ЕИО.
При извършване на преценката за нищожност на договора за кредит поради
неравноправност, съдът намира че ответниците имат качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП и се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗПП.
Същите са сключили договора за кредит за покупка на недвижим имот като физически лица
и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност. Ищцовата банка се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП поради
това, че е сключила процесния договор в рамките на своята търговска /банкова/ дейност.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат
правни последици в отношенията между страните. За да бъде квалифицирана, като
неравноправна, конкретна клауза в потребителски договор, е необходимо да са налице
общите материалноправни предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е обусловена от две
предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне.
Доводите на ответниците, че в случая не са спазени изискванията на закона /ЗКрИ
и ЗЗП/, тъй като договора за кредит не се придружава от ясен погасителен план и в договора
за кредит не са посочени по ясен конкретен и недвусмислен начин задълженията по
договора /за главница, за лихва /договорна и наказателна/, за дължимите такси, разноски и
застрахователни премии, както и за разходите по кредита, съдът намира за основателни.
Както е посочено в приложимата в случая чл. 58, ал. 1 ЗКИ (в сила от 01.01.2007 г.),
която е с повелителен характер, в договора за банков кредит трябва да са посочени 1) данни
за общите разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора
за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят
и 2) лихвеният процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита. Разпоредбата, уредена в чл. 58, ал. 2 ЗКИ, пояснява, че разходите по кредита трябва
се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на
предсрочно погасяване. Понятието "изрично" от лексикална гледна точка носи смисъл на
"безусловно, специално, категорично", което не подлежи на двояко тълкуване, а понятието
"изчерпателно" - цялостен, всестранен, неподлежащ на допълване и промяна, отчитащ
всички особености. Следователно, в самия договор за кредит е следвало безусловно и
изцяло да се уговорят всички разходи по кредита, както и основанията от обективно
естество, при проявлението на които размерът на общите разходите по кредита би могъл да
бъде променян по време на действие на кредитното правоотношение. Разпоредбите на чл.
58, ал. 1 и, ал. 2 ЗКИ представлява частно проявление на основния принцип в гражданското
право - забрана на недобросъвестното поведение и в частност на недобросъвестната
търговска практика на частноправните субекти.
Съответно, с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ е въведено изискване условията
на Банката да уреждат метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на
договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя последната до
9
пълното погасяване задължението на кредитополучателя. Следователно по силата на
сочената законова повеля изрично задължение на Банката кредитодател е в условията, при
които предоставя на потребителя - кредитополучател конкретния банков продукт, да се
съдържат кумулативно два елемента - методиката/ метод/ за изчисляване на съответната
лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраене на договор.
Не съществува спор в правната доктрина и в съдебната практика, че методът на
изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната
тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това
и предвид правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на
кредитодателя, т. е относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва -
съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка. Следователно методиката
за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което
само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян от
кредитодателя след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран
лихвен процент или до променлив такъв.
Затова, когато потребителят не е получил предврително достатъчно конкретна
информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най- уместния начин, както и когато
методологията, създадена от Банката- кредитора, като нейни вътрешни правила не са част от
кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по см. на общата
дефиниция за неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.
144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
По изложените съображения, настоящия състав намира че клаузите в процесния
договор за дължимите разходи по кредита - лихва /договорна и лихва за просрочие/, такси за
управление на кредита/комисионна за управление на кредита, разноски, застрахователни
премии и пр. не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй
като са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката и
кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. В тази
насока съдът съобрази съдебната практика на ВКС, изразена в Решение № 77/22.04.2015 по
гр. д. № 4452/14 на ВКС III ГО; Решение № 424 от 02.12.2105 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на
ВКС, IV ГО, която се възприема от настоящия състав.
Отделно от това следва да се посочи, че по делото липсват данни, че включването на
спорните клаузи /с които е договорен размер на дължимите възнаградителна лихва,
наказателна лихва, такси и комисионни, застрахователни премии и разноски/ в договора е в
резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителите по
отношение на тяхното съдържание. Доказателствената тежест в тази насока се носи от
банката, с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, като в съдебната практика се приема, че
подписването им не означава отпадане на тежестта на доказване.
10
Процесните клаузи от договора не са индивидуално уговорени. Индивидуално
договорена е клаузата, върху чието съдържание потребителят е можел да окаже влияние в
процеса на преговорите, чрез участие в обсъждането и формулиране на редакциите на
клаузите на договора. При позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от
потребител или при служебна проверка от съда, търговецът следва да установи
индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът
или споразумението е подписано е ирелевантно за дължимата от съда защита на
потребителя. В този смисъл решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на І т. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, което се възприема от настоящия състав.
Тъй като търговецът е по-силната икономически страна, законодателят е създал
презумпция, че не е налице индивидуално договаряне на клаузи, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност в преговорния процес да
участва в изготвянето на съответните текстове, особено в случаите на договор при общи
условия. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, когато търговецът или доставчикът твърди, че
определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването е върху
него.
По делото не са ангажирани доказателства от ищеца, чрез която да обори
презумпцията по чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, поради което съдът приема, че клаузите не са
индивидуално уговорени.
Съгласно чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и чл. 145, ал. 2
ЗЗП, преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва, нито с основния
предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна,
и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие, че
тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език. СЕС се е произнесъл, че чл. 4, § 2 от
Директива 93/13 установява изключение от механизма за контрол по същество на
неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на
потребителите (в този смисъл и т. 42 по дело C-26/13 и т. 31 по дело C-96/14 на СЕС).
Съгласно изложеното в решенията условие за това е клаузата да е изразена на ясен и
разбираем език. Съдът е подчертал, че изискването за изразяване на ясен и разбираем език се
прилага дори когато клаузата попада в обхвата на понятието "основен предмет на договора"
или "съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или
предоставените услуги, от друга" по смисъла на член 4, § 2 от Директива 93/13.
В случая, настоящия състав намира че клаузите, с които са уговорени разходите по
кредита не са изразени на ясен и разбираем език и не са посочени изчерпателно, с което
както бе посочено са нарушени изискванията на чл. 58 ЗКИ и сочените разпоредби на ЗЗП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че оспорените клаузи се явяват неравноправни и
поради това нищожни, на основание чл. 143, т. 19 вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В оспорените клаузи в договора за кредит не се съдържа ясно и разбираемо за
средния потребител описание на начина, по който предвид настъпилите изменения например
в съответния финансов индекс или валутен курс или други обективни причини, ще се
11
формира новият базов лихвен процент, такси, комисионни и разноски. Липсата на посочена
конкретна методика или формула /математически алгоритъм/, или правила, определящи
начина и факторите, по които БЛП и другите разходи ще бъдат променени, създава
възможност банката - кредитор произволно да променя разходите по кредита в т.ч. и
размера на лихвите по кредита. При липсата на данни за начина им на изменение,
кредитополучателят не би могъл да направи прогноза или самостоятелни изчисления, което
е в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика, създава значително
неравновесие между правата и задълженията на банката - кредитодател и потребителя -
кредитополучател във вреда на последния, който е икономически по-слабата страна по
договора. В този смисъл, доколкото определянето на разходите може да бъде извършено въз
основа на методика на кредитодателя, която не е публично известна и достъпна и не е
известна и на кредитополучателя по процесния договор, то посочените клаузи са
неравноправни по смисъла на ЗЗП, т.е. към момента на сключване на договора допускат
търговецът или доставчикът едностранно да промени условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание.
При така установеното, съдът намира за правилни доводите на ответниците, че с
постъпилите суми по изпълнителното дело не е следвало да се отчитат погашения на други
вземания за разходи по кредита освен главница.
Съобразно заключението на в.л. по приетата ССчЕ със събраната по изп.д. №
32/2020г. по описа на ЧСИ С.П. сума са погасени задължения на обща стойност 373202,75лв.
или всички задължения по процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
50026/30,11,2010г. Така с първото плащане е погасена изцяло главницата от 116014,07евро,
впоследствие лихви по редовна главница – 40469,11евро, лихви върху просрочена главница –
8056,82евро, такси – 917,28евро, застраховки – 296,44евро, законна лихва – 16241,97евро,
нотариални и присъдени съдебни разноски – 17250,12лв. С останалата част от постъпилите
при ЧСИ суми са погасени задължения по други договори за кредит.
От платените на заемодателя суми по изпълнителното дело с настоящата искова
молба не са претендирани 21284,41 евро или 41628,69лв., към датата на депозиране на
заявлението.
След подаване на заявлението на 10,05,2019г. са погасени още законна лихва за забава
в размен на 16241,97евро /31766,53лв/ за периода от 08,05,2019г. до 25,11,2020г. и съдебни
разноски в размер на 1712052лв. или общо 48887,05лв.
С оглед така установеното настоящият състав намира, че предявеният като частичен
иск за признаване съществуването на част от вземането за главница в размер на
116014,07евро по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 50026/30,11,2010г. е
основателен.
Неправилно банката ищец е отчела със заплащане погашения на съществуващи
задължения на ответниците за разходи по кредита - на лихви по редовна главница –
40469,11евро, лихви върху просрочена главница – 8056,82евро, такси – 917,28евро,
застраховки – 296,44евро, законна лихва – 16241,97евро, нотариални и присъдени съдебни
12
разноски – 17250,12лв.
В допълнение съдът намира, че не е налице основание ответниците да заплащат на
ищеца разходи за нотариални такси, тъй като същите представляват нотариални разноски по
уведомяването на длъжниците за предсрочната изискуемост, следователно те не попадат
измежду плащанията, които длъжниците изрично са се съгласили да поемат по силата на
възникналото облигационно правоотношение. Изпращането на нотариални покани може и
да предхожда принудителното изпълнение, но не е част от неговото организиране и
провеждане. Доказателства за други нотариални такси не са събрани. Не са събрани и
доказателства, които да обосноват извод, че ответниците са останали задължение за
заплащане на застрахователни премии. По отношение на претенцията за дължимост на такси
и комисионни за управление/комисионна за управление на кредита – такива не се дължат,
т.к. по същината си представляват такси и комисионна за действия, свързани с управлението
на кредита по смисъла на законовата разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което съдът
намира същата за недължима поради нищожност на договорената клауза като
противоречаща на закона.
Поради изложеното предявените искове следва да бъдат уважени в частта по
установяване дължимост на главницата по договора за кредит. В останалата част – за
останалите разходи по кредита исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради изхода от спора по главните искове съдът не разглежда предявеният в
евентуалност насрещен иск.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на двете страни.
Ищецът претендира присъждане на разноски сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 25924/2019г. на СРС възлизащи на сумата 5869,87лв. държавна такса и 5357,92лв.
възнаграждение за защита от адвокат или общо 11227,79лв. Претендират и сумата 7063,98лв.
разноски сторени в настоящото производство,
Ответниците претендират разноски в размер на 1644,29лв., сторени в настоящото
производство.
Съобразно изхода от спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата 8677,00лв., представляваща сторените в заповедното производство съдебни
разноски и сумата 5459,00лв., представляваща разноските сторени в настоящото
производство. Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата 374,00лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. С. Т., ЕГН
********** и Ц. В. Т., ЕГН **********, двамата от гр.София, ул. ****, ДЪЛЖАТ на
13
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Три уши“,
№ 8, ет. 4, адв. Х. И. – САК, при условията на солидарност следната сума, представляваща
част от общо дължимата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
50026/30,11,2010г., сключен за сумата 122880,00евро, а именно: 116014,07 /сто и
шестнадесет хиляди и четиринадесет, 0.07/евро главница, за която е издадена Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 04.07.2019г. на основание чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 25924/2019г. на СРС, както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25924/2019г.
на СРС - 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 240
от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр.София, ул. „Три уши“, № 8, ет. 4, адв. Х. И. – САК предявен срещу А. С. Т., ЕГН
********** и Ц. В. Т., ЕГН **********, двамата от гр.София, ул. ****, за установяване в
отношенията между страните, че ответниците дължат при условията на солидарност на
ищеца по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 50026/30,11,2010г., сключен за
сумата 122880,00евро, следните суми, представляващи част от общо дължимите по кредита,
а именно: 25052,94 /двадесет и пет хиляди петдесет и две, 0.94/евро договорна лихва за
редовен кредит за периода от 11,05,2016г. до 21,03,2019г.; 7078,10 /седем хиляди седемдесет
и осем, 0.10/евро договорна лихва за просрочие за периода от 11,05,2016г. до 07,05,2019г.;
1552,93 /хиляда петстотин петдесет и две, 0.93/евро такси за периода от 11,05,2016г. до
11,03,2019г.; 296,44 /двеста деветдесет и шест, 0.44/евро застраховки; 129,60 /сто двадесет и
девет, 0.6/евро нотариални разноски, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 04.07.2019г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 25924/2019г. на
СРС, на основание чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр.
с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „Три уши“, № 8, ет. 4, адв. Х. И. – САК ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Т., ЕГН
********** и Ц. В. Т., ЕГН **********, двамата от гр.София, ул. ****, сумата 374,00
/триста седемдесет и четири/лв., представляваща сторените в производството съдебни
разноски.
ОСЪЖДА А. С. Т., ЕГН ********** и Ц. В. Т., ЕГН **********, двамата от
гр.София, ул. **** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „Три уши“, № 8, ет. 4, адв. Х. И. – САК, сумата 8677,00 /осем
хиляди шестстотин седемдесет и седем/лв., представляваща сторените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 25924/2019г. на СРС съдебни разноски и сумата 5459,00 /пет
хиляди четиристотин петдесет и девет/лв., представляваща разноските сторени в настоящото
производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.
14
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15