№ 15134
гр. София, 04.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110116055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответното „Т.С.“ ЕАД, че ищецът Ж. И. С. не дължи
принудително изпълнение на сумата 1173,48 лв. - главница, ведно със законна
лихва от 15.01.2015г. до изплащането й, 70,24 лв. - лихва за забава, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 29.07.2016 г. по ч.гр. дело №1931/2015 г. по
описа на СРС. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изп.дело №489/2018 г. по описа на ЧСИ с
рег. №*** на КЧСИ. Счита, че поради бездействие на взискателя са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изтекъл давностен срок, поради
което правото на принудително изпълнение е погасено.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не са настъпили твърдените факти,
водещи до погасяване правото на принудително изпълнение. Намира, че
давността е прекъсната с предприети действия по изпълнение, вкл. в срока по
чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От изп. дело №489/2018 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. №*** на КЧСИ,
се установява, че по Молба вх. №4650/19.03.2018 г. по описа на ЧСИ Н.М. на
1
ответното дружество е образувано срещу ищцата изпълнителното дело въз
основа на изпълнителен лист от 29.07.2016 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1931/2015
г. по описа на СРС, съгласно който Ж. И. С. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
сумата от 1173,48 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. ведно със законна лихва за периода от
15.1.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 70,24 лв. за периода от
30.6.2013 г. до 06.1.2015 г.
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на
тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено
изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден
изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му
не е настъпила.
Влизането в законна сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със
силата на пресъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността
да се оспорва съществуването на материално право, удостоверено в
изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност и срокът й е пет години. Заповедното производство е приета от
законодателя съдебна процедура в значително по-късен момент от ЗЗД и при
други социални и икономически условия. Поради това употребения в нормата на
чл. 117 от ЗЗД израз „съдебно решение” следва да се тълкува съобразно целта на
производството по чл. 410 и сл. от ГПК -бързо и ефективно събиране на парични
вземания, за което при условията на съкратен исков процес заинтересованият се
сдобива със съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение. Съдът приема,
че заповедта за изпълнение отговаря на съществените характеристики на
съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Предмет на
изпълнителна сила е само съдебно потвърденото притезание, респ.
изпълнителната сила на съдебния акт е обусловена от силата на пресъдено нещо
като негова правна последица. Ето защо давностния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
е приложим за парични вземания, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение. В този смисъл са Решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., ІV г. о. на ВКС; Решение №3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г., ІV г. о. на
ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д.№4063/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС;
решение по в. гр. д. № 15301/2018 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. №
40/2019 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 12167/2018г. по описа на СГС,
решение по в. гр. д. № 1272/2018 г. по описа на СГС, определение по ч. т. д. №
2
1366/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, определение по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ІV г. о. на
ВКС и др. Заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл. 410 от ГПК, в срока
по чл. 414 от ГПК не се твърди и не се доказва длъжникът да е възразил срещу
дължимост на сумите или обжалвал разпореждането за издаване на
изпълнителния лист по чл. 407 от ГПК, при което съдът приема, че заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила на рано в деня на издаване на изпълнителния
лист – 29.07.2016 г. При това положение, от една страна се преклудират всички
възражения на длъжника по съществуване и погасяване на правото на парично
вземане на кредитора, произтичащо от договора за доставка на топлинна
енергия, а от друга – давностният срок по чл. 117, ал.2 от ЗЗД изтича на
29.07.2019 г.
Видно от молбата за образуване на изпълнителното производство
ответникът-взискател овластява съдебния изпълнител, на основание чл. 18 от
ЗЧСИ- да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнение. Съгласно
т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява се за
изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
Разясненията по приложението на закона са приложими след 26.06.2015 г. по
отношение на висящите изпълнителни производства. С тълкувателното решение
е прието, че давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, било в
изпълнение на молба от взискателя или предприето по инициатива от съдебния
изпълнител, на основание овластяването по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело в контекста на постановяване нарочно разпореждане от съдебен изпълнител
по чл. 434 от ГПК за образуване на делото; изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прекъсва давността всяка редовна молба за изпълнение по
смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК, както и тази с която взискателят възлага по чл.
18 от ЗЧСИ. Теклата в полза на длъжника давност няма да бъде прекъсната, ако
изпълнителното производство е образувано по нередовна молба, в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ, освен в хипотезата на чл. 18 от
ЗЧСИ. Ето защо преди да изтече за паричните вземания по изпълнителния лист
3
давностния срок е прекъснат на 19.03.2018 г., когато е образувано
изпълнителното дело; както и на основание чл. 450, ал. 3 от ГПК (запорът върху
движима вещ или парично вземане на длъжника се счита наложен от деня, в
който е получено съобщението за него от третото задължено лице) – на
14.05.2018 г., когато е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника
(вж. л. 12 от изп. дело). Изяснява се, че действието по изпълнение от 14.05.2018
г. е последното извършено по отношение на длъжника, а останалите са
процесуалните действия по извършване на справки за адреси и имуществено
състояние, които както се посочи по-горе не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността. Не се установява от материалите по изпълнителното дело,
че ответникът-взискател регулярно е подавал молби за извършване на
изпълнителни действия и твърдението му за противното се явява необосновано.
Съгласно чл. 3, т. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за
изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. за
периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, процесуални и
давностни срокове са спрени. Освен това, давност не тече в хода на настоящото
дело, на осн. чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД (вж. Решение № 50295/23.01.2023 г. по
гр.д. № 1030/2022 г., ІV г. о. на ВКС). Искова молба, с която е предявен
разглеждания установителен иск, е подадена на 20.03.2024 г.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че изпълнителното
производство е прекратено по право на 28.07.2020 г. , на основание чл. 433,ал.1,
т. 8 от ГПК, съгласно който ако взискателят бездейства повече от две години,
като не поиска извършване на изпълнителни действия или такива не са
извършвани от съдебен изпълнител, то изп. дело се счита прекратено по силата
на закона с изтичането на двугодишния срок; или т. нар. перемиране на делото
/перемция/. Постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнението не е
необходимо, тъй като този акт се ползва само декларативно действие и
констатира настъпилото прекратяване. На следващо място, съдът приема, че
приложимият петгодишен давностен срок, който започва да тече от последното
валидно изпълнително действие от 14.05.2018 г. е изтекъл на 28.07.2023 г. и този
срок ответникът не доказа да е спиран или прекъсван при условията на чл. 116, б.
а или б. в от ЗЗД. Ето защо съдът счита, че правото на принудително изпълнение
на ответника не е изпълняемо поради изтекла давност и предявеният иск се явява
изцяло основателен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Ищецът претендира
сумата 49,75 лв. за платена държавна такса и 500,00 лева за възнаграждение на
адвокат. Ответникът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
4
на платеното за правна помощ, което съдът намира за основателно. Предвид
защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия от адвоката,
които е било необходимо да извърши, с оглед на фактическата и правна
сложност на спора, и следващата се тежест на доказване; в т.ч. без явяване в
откритото съдебно заседание, съдът приема, че необходима и разумна разноска е
сумата 370,00 лв., която следва да се пресъди в полза на ищеца, или общо 419,75
лв. за съдебни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал.
1 от ГПК, че Ж. И. С., с ЕГН:**********, с адрес: **********, не дължи
принудително изпълнение на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и
адрес на управление: **********, на сумата 1173,48 лева – главница, ведно със
законна лихва от 15.01.2015 г. до изплащането й, и сумата 70,24 лева – лихва за
забава, по изпълнителен лист от 29.07.2016 г., издаден по ч. гр. дело №1931/2015
г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати на Ж. И. С., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 419,75 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5