№ 20514
гр. С., 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110130410 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. В. С., ЕГН: **********, с
адрес: ***************, съдебен адрес: ****************, чрез: С. КА, срещу СО, Булстат:
*********, с адрес: ******************, с която се иска съдът да осъди ответната
община да заплати на ищеца сумата от 12 675 лв., с която се е обогатила ползвайки без
основание 166 кв.м. от собствения на ищцата поземлен имот с настоящ идентификатор
*************** по КККР на гр. С., район С за периода от 23.01.2021г.-23.05.2024г., / 39
месеца по 325 лева/, ведно със законната лихва, начиная от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изпащане.
Ищцата твърди, че с решение №*********/18.12.2020г. на Софийски районен съд, I
Гражданско отделение, 51 състав по гр.д.46755/2018г., влязло в сила на 23.01.2021г. е прието
за установено по отношение на СО, че тя е собственик на реални части от поземлен имот с
идентификатор ************, съответно с площ от 150 кв.м., ограничени между точки 4-5-
17-14-15-4, и с площ от 16 кв.м.- между точки 6-7-8-9-6, защриховани в зелен цвят /настоящ
ПИ с идентификатор ***************/.
Сочи се, че през 1989г. този имот е бил отчужден на основание чл.95 от ЗТСУ в полза
на държавата за общежитие на СЕК „С.“ и КОО срещу парично обезщетение и за него е
съставен Акт за държавна собственост №******/30.03.1992 г. Със Заповед за отмяна на
отчуждаване на недвижим имот №РД-43-***/25.10.1991г. на кмета на Столична голяма
община отчуждаването е отменено и собствеността е възстановена на основание чл.2
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИМН и др. закони. Съгласно удостоверение на отдел УОС СО, район
С №РСР16-****- 684/2016г. имотът е деактуван и за него няма съставян след 01.06.1996г.
АОС. Деактуването на имота е надлежно отбелязано и в АДС №******/30.03.1992 г.
Поддържа се, че върху реалните части от имота с обща площ от 166 кв.м. без съгласие
и без законосъобразно проведена отчуждителна процедура от ответната община е изградена
и функционира улица, в резултат на което ищцата е лишена от правото да ползвам тези
части от имота. Прави се позоваване на акта на СРС, I ГО, 51 състав, като се сочи, че СО не
оспорва факта, че върху тази част от имота функционира улица.
Твърди се, че СО не е провела и приключила процедура по отчуждаване на частта от
имота ми и след приключване на установителния иск с влязло в сила решение и независимо
от факта, че не е заплатила обезщетение за предвидените за отчуждаване части от имотите,
продължава фактически да ползва тези части за улица до настоящия момент.
1
Поддържа се, че с писмо вх.№СОА24-****-1123/11.03.2024г. ищцата е отправила
покана до ответната община да заплати в 10 дневен срок от получаване на същата
обезщетение, като това не е сторено.
Препис от исковата молба е връчен на ответната община, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор, с който се оспорва иска по основание и размер.
Твърди се, че имотът, предмет на исковата молба е деактуван и за него няма съставян
акт за общинска собственост след 01.06.1996г. Деактуването на имота е надлежно
отбелязано и в АДС № ******/30.03.1992г. След влизане на Решение №
*********/18.12.2020г. на СРС, 1-во Гражданско отделение, 51 с-в, по гр. д. №46755/2018г. в
законна сила на 23.01.2021г., ищцата В. С. не е поискала възстановяване на владението
върху имота, поради което незаконосъобразно същата черпи права от бездействието си и
претендира пропуснати ползи за минал период.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните по настоящото дело са били страни и по гр. д. №46755/2018г. на СРС, 51
състав. С постановеното по същото дело Решение № *********/18.12.2020г. е признато за
установено на основание чл. 124, ал,. 1 ГПК по отношение на СО, че В. В. С., е собственик
на реална част с площ от 18 кв.м. от имот с кадастрален идентификатор *************,
ограничена между точки 1-2-3-16-1 и защрихована в оранжев цвят на скица-приложение № 9
към заключението на съдебно-техническата експертиза, неразделна част от решението; на
реална част с площ от 169 кв.м. от имот с кадастрален идентификатор ****************,
ограничена между точки 3-4-15-16-3 и защрихована в жълт цвят на скица-приложение № 9
към заключението; на реална част с площ от 70 кв.м. от имот с кадастрален идентификатор
***********, ограничена между точки 5-6-9-8-10-11-12-13-14-17-5, защрихована в син цвят;
и реални част от имот е кадастрален идентификатор ************ с площ 150 кв.м.,
ограничени между точки 4-5-17-14-15-4, и с площ от 16 кв.м. - между точки 6-7-8-9-6,
защриховани в зелен цвят.
Разпитана по делото е АХС. Тя разказва, че познава ищцата от деца. Знае, че тя има
наследствено място от баща й - между ************* като в самото място има изградена и
асфалтирана улица, водеща до жилищен блок. Улицата била изградена изцяло в мястото на
ищцата. „Едно време“ преди да бъде изградена улицата имало градина.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, заключението по
която е прието по делото, кредитира се от съда и се поставя в основата на доказателствените
му изводи. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, извършило е оглед на
място и е заключило, че е налице е реално изградена и функционираща улица върху
процесиите 166кв.м., представляващи част от собствения на ищцата недвижим имот
*************** с площ 422кв.м. Оценяваната р.ч. от 166м2, попада върху реализирано
мероприятие, второстепенна улица по о.т.661-о.т.662- о.т.664, изградена съгласно
предвижданията на действащият ЗРП на м. ***************, одобрен със Заповед №РД-
***********523/16.10.1996г. Имот пл.№ ***** не съществува в размера в който е бил
отчужден. Върху процесната част с размер 166м2, е реализирано мероприятие -
второстепенна улица. Същата площ от 166м2 е част от пътната инфраструктура и не може да
бъде върната реално. Площта с размер 166м2 е присъединена към прилежащата улица, по
вид собственост - общинска. За процесният терен от 166м2, съставляващ част от имот
***************, целият с площ 422м2, няма проведено и приключило производство по
отчуждаване и обезщетяване.
2
Вещото лице е използвало сравнителен метод, като е установило, че средната наемна
цена за кв.м. за целия процесен период на парцели в м. „***************“ е 0.50 евро.
Вещото лице е определило 1950,279 лв. - обезщетение за право на ползване върху
166м2, част от поземлен имот *************** или 48,7569 лв. - размер на месечното
обезщетение, разпределен за 40 месеца при равни месечни вноски -[ 48,7569 лв. х 40
месеца]= 1950,279 лева. За определяне на тази стойност вещото лице разяснява, че е
извършило оценка при отчитане на реалното състояние на имота, в т.ч. наличие на мачтов
трафопост, който е част от общата енергийна мрежа и това, че в оценяваната реална част
няма настилка, ограда, охрана и осветление.
Въз основа на установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от
възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира
следващите се от имота облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и
обогатяването на страните, защото като му се възпрепятства възможността да реализира
облаги, той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и
това не е станало, защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да
притежава правно основание, т. е. неправомерно е ползвало чуждия имот ( в този смисъл -
решение № 719 от 27.12.10 г. по гр. д. № 532/10 г. на III гр. о.).
За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е
достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота./
Определение № 443 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 905 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-
то гр. Отделение/
Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД,
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като
правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството,
дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. (в този смисъл -
решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. №
652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС). Ползването на
вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали
той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно. Съгласно приетото в
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика на получи
обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от
волята на това лице, дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда
вещ. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана без той да
има основание за това. По този начин собственика е бил лишен от възможност да я ползва,
поради което за него е налице обедняване. От друга страна - ответникът е държал чужда
вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята си.
В процесния случай от приетото и неоспорено заключение по СТЕ, разпитания по
делото свидетел, както и от влязлото в сила и имащо сила на пресъдено нещо между
страните решение №*********/18.12.2020г. на Софийски районен съд, I Гражданско
отделение, 51 състав по гр.д.46755/2018г., се установява, че ищцата е собственик на реални
част от имот е кадастрален идентификатор ************ с площ 166 кв.м, върху които е
налице изградена част от общинската улична инфраструктура- улица.
По този начин ищцата е лишена от правото да ползва тази реална част от собствения й
3
имот, което обуславя основателност на исковата претенция по чл. 59 ЗЗД.
По отношение на размера съдът счита, че той следва да бъде определен въз основа на
изчислената средна пазарна наемна цена за имот в м.Малашевци. Това е така именно
защото включването на наличието на изградена улица /неправомерно действие от страна на
ответника/ не може да води до намаляване на стойността на пазарния наем. За база следва да
бъде взета установената средна месечна наемна цена от 0,50 евро/кв.м. от вещото лице,
която да бъде умножена по фиксинга на БНБ - 1.95583, умножена по квадратурата на
процесната реална част – 166 и умножена по процесните месеци – 39. Дължимата сума е
6331.02 лева. За разликата до 12675 лева искът е неоснователен по размер и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за сумата от 1248.72
лева от пълен претендиран размер от 2500 лева/ в т.ч. 615 лева- държавна такса, 400 лева-
депозит за вещо лице и 1485 лева- адвокатско възнаграждение/. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК ответникът има право на разноски за сумата от 100.10 лева от 200 лева- юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП
вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, Булстат: *********, с адрес: ******************. да заплати на
основание чл. 59 от ЗЗД на В. В. С., ЕГН: **********, с адрес: ***************, съдебен
адрес: ****************, сумата от 6331.02 лева /шест хиляди триста тридесет и един лева
и две стотинки/, с която се е обогатила ползвайки без основание 166 кв.м. от собствения
на ищцата поземлен имот с настоящ идентификатор *************** по КККР на гр.
С., район С за периода от 23.01.2021г.-23.05.2024г., ведно със законната лихва, начиная
от датата на завеждане на исковата молба/28.05.2024 г./ до окончателното изпащане.
ОСЪЖДА СО, Булстат: *********, да заплати на В. В. С., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1248.72 лева- съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН: **********, да заплати на СО, Булстат: *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100.10 лева- съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4