Р Е Ш Е Н И Е № 429
гр. Пловдив, 25.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти
граждански състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 2348 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът И.М.И., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:*** *, чрез адв. М. П., е предявил срещу ответниците Д., Р. и З. А. и срещу Д.Н. иск по чл.
135 от ЗЗД за обявяване на относителна недейстивителност на дарението, извършено
с нот. акт № 148, том 1, рег.№ 3418, нот. дело № 145/2009 г. на нотариус рег. №
*** на НК, с което Д. и Р. са дарили на *** си З. и Д. придобития от тях в
режим на СИО недв. имот - апартамент № * на * ет. на вх. * на жил. блок № * от
комплекс ***, със застроена площ от 63 кв.м, подробно описан в исковата молба и
в уточненията й.
Ищецът
твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 2919/2006 г., ПОС, ХVІІІ гр.с., ответницата
Д.А. е осъдена да му заплати сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва,
начиная от *** г., както и направените съд. разноски, като въз основа на
издадения ИЛ е образувано изп.д.№ 00141/2008 г. на ЧСИ А.А., рег.№ *** на КЧСИ,
и на 21.05.2008 г. на длъжника А. е връчена ПДИ.
На
*** с посочения нот. акт Д. и Р. А. са
дарили на *** си З. и Д. притежавания от тях в режим на СИО недв. имот в гр. *,
представляващ жилище - апартамент, като са запазили за себе си правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване на прехвърления недв. имот. С извършването
на тази безвъзмездна разпоредителна сделка имуществото на длъжника Д.А. и на
нейния съпруг и солидарен длъжник Р.А., служещо за общо обезпечение на
кредитора по смисъла на чл. 133 от ЗЗД, е намаляло и уврежда интересите на
ищеца.
Ето защо, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителен спрямо него договора за дарение, сключен с
нот.акт № 148, том 1, рег.№ 3418, нот. дело №
145/2009 г. на нотариус М.П.-А., рег. № *** на НК, ведно с
присъждане на разноски, включително по изп. дело № 00141/2008 г. на ЧСИ А.А.,
рег.№ *** на КЧСИ, и адв. хонорари.
Подробни съображения
в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора в писмена защита
от адв. М. П.. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответницата Д.И.А.,
с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. А.Ш. със съд. адрес***, е подала отговор, в който
заявява, че искът е допустим, но е неоснователен, тъй като няма
причинно-следствена връзка между твърдяната от ищеца увреда и изповяданата
сделка.
Твърди, че
прехвърлителната сделка е извършена в момент, когато изпълнителното
производство срещу нея е било вече факт, но процесният апартамент е бил
несеквестирум и затова не е била вписана възбрана върху него. Отчуждаването е
направено по чисто житейски семейни нужди на *** на семейство А. и те не са
знаели за претенциите на ищеца като кредитор към тяхната *.
Твърди също, че
със съпруга й Р.А. са в продължителна фактическа раздяла и той не живее с нея в
посоченото семейно жилище, поради което не е знаел за задълженията на * си.
Заявява, че от
изповядане на атакуваната сделка до вписването на ИМ през м. * г. са изминали
повече от 5 г., поради което прави възражение за изтекла в нейна полза
погасителна давност на претенцията за недействителност на процесната сделка.
Ето защо, моли
съда да отхвърли предявения иск по чл. 135 от ЗЗД като неоснователен, ведно с
присъждане на разноски.
Подробни
съображения в тези насоки излага в отговора си и по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът Р.Т.А.,
с ЕГН **********,***, не е подал отговор и не е взел становище по иска.
Ответниците З.Р.А.,
с ЕГН **********,***, и Д.Р.Н., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.
Н.А. със съд. адрес:***, са подали отговор, в който заявяват, че не признават
иска и го оспорват.
Твърдят, че
никога не са имали никакви отношения с ищеца и не е налице знание от тяхна
страна относно паричните отношения между ищеца и тяхната майка. Считат също, че
ищецът няма качеството на кредитор по отношение на ответника Р.А., поради което
последният не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск по чл. 135 от ЗЗД.
Твърдят, че
прехвърлителната сделка по никакъв начин не уврежда ищеца като кредитор, тъй
като се касае до единственото жилище на Д.А., в което тя винаги е живяла и
което е несеквестируемо, съгласно чл. 444, ал. 1, т. 7 от ГПК. Ето защо в
случая не е налице увреждащо действие на длъжника, тъй като върху притежаваното
от него недв. имущество, с което той се е разпоредил, не може да се насочи
принудително изпълнение.
Отделно от това
твърдят, че сделката е оформена като дарение единствено с оглед на по-ниските
такси по прехвърляне на имота, но всъщност се касае за договор за издръжка и
гледане на прехвърлителката Д.А. с оглед на цялостното й здравословно и
материално състояние, която е с много ниски доходи.
Ето защо,
считат иска за неоснователен и молят да се отхвърли, ведно с присъждане на
разноски. Подробни съображения за това излагат в отговора си и в писмени
бележки от адв. Н. А. по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажират писмени доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, а и от приложените към исковата молба
писмени доказателства се установява, че с влязло в сила Решение №
1463/24.07.2007 г. по гр.д.№ 2919/2006 г., ПОС, ХVІІІ гр.с., ответницата Д.И.А.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на ищеца И.М.И., ЕГН **********, сумата
20 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от *** г. до окончателното
плащане, както и направените съдебни разноски в размер на общо 3 952 лв., като
въз основа на издадения ИЛ е образувано изп.д.№ 00141/2008 г. на ЧСИ А.А.,
рег.№ *** на КЧСИ, а на 21.05.2008 г. на длъжника Д.А. е връчена ПДИ.
Няма спор, че Д.
и Р. А. са съпрузи, а З.А. и Д.Н. са техни дъщери, което се установява и от
представените удостоверения за семейно положение и за родствени връзки,
издадени на *** от ***.
Няма спор също, че на *** Д. и Р. са дарили на *** си З.
и Д. следния притежаван от тях в режим на СИО недв. имот, а именно: апартамент
№ *, идентичен с апартамент № * по документ за собственост, находящ се на * ет.
на вх.* на жил. блок № * от комплекс ***, със застроена площ от 63 кв.м с 40 %
площ от терасите и 67,96 кв.м със 100 % площ от терасите; с изложение изток -
запад; състоящ се две стаи, кухня и баня - клозет; при граници: отляво - ап.№ *,
отдясно - ап.№ * на вх. *, отдолу - ап.№ *, отгоре - ап.№ *; ведно с избено
помещение № * с полезна площ от 2,20 кв.м, при граници на избата: отляво - изба
№ *, отдясно - изба № * и коридор; заедно с 1,182 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, който недв. имот представлява СОС с
идентификатор 56784.526.238.1.45 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: ***, с предназначение
на имота - жилище, апартамент, брой нива - 1, при съседни СОС: на същия етаж -
56784.526.238.1.67 и 56784.526.238.1.44, под обекта - 56784.526.238.1.42, над
обекта - 56784.526.238.1.48, като дарителите са запазили за себе си правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване на прехвърления недв. имот, видно от
представените нот. акт № 148,
том 1, рег.№ 3418, нот. дело № 145/2009 г. на нотариус М.П.-А., рег. № *** на
НК, схема от *** г. и данъчна оценка на имота.
От събраните писмени
доказателства, в т.ч. и удостоверение изх.№ *** г. по изп.д.№ 02085/2013 г. на
ЧСИ Н.В., рег.№ ***, се установява, че размерът на задължението на ответницата Д.А.
към ищеца е общо 43 061,93 лв. към датата на издаване на удостоверението.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Павловият иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е предявен
пред компетентния съд, от надлежна страна и е процесуално допустим, а по
същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно разпоредбите
на чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността, като знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора.
В
конкретния казус е безспорно установено с влязло в сила съдебно решение, че
ищецът И.М.И. е кредитор на ответницата Д.И.А., на която на 21.05.2008 г. е
връчена ПДИ, като задължението на последната не е погасено и към ***, според удостоверението на ЧСИ, е в размер на общо
43 061,93 лв.
По
делото не се твърди и не се установи от събраните писмени доказателства ответникът
Р.А., който е * на длъжника Д.А., да има качеството на солидарен длъжник по
отношение на процесното вземане на ищеца, поради което последният не се
легитимира като кредитор на този ответник. Затова искът по отношение на 1/2
ид.ч. от притежавания в режим на СИО преди отчуждаването от ответника Р.А. недв.
имот е неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание, поради
липса на пасивна материалноправна легитимация.
На
***, т.е. след възникване на вземането на ищеца, съпрузите Д. и Р. А. са дарили на *** си - ответниците З.А. и Д.Н.,
притежавания от тях в режим на СИО недв. имот в гр. *, представляващ жилище -
апартамент, подробно описан по-горе, като са запазили за себе си правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване на прехвърления недв. имот, като с извършването
на тази безвъзмездна разпоредителна сделка имуществото на длъжника Д.А., служещо
за общо обезпечение на кредитора по смисъла на чл. 133 от ЗЗД, безспорно е
намаляло.
Третите лица, с които длъжника е договорял, по
смисъла на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД (на които е прехвърлен недв. имот) - ответниците З.А. и Д.Н., са низходящи на длъжника Д.А., поради което
знанието им за увреждането на кредитора (ищеца) се предполага до доказване на
противното, като в случая от страна на ответниците законовата презумпция на чл.
135, ал. 2 от ЗЗД не е опровергана.
Въпреки
наличието на тези предпоставки обаче предявеният иск е неоснователен и по
отношение на ответницата Д.А., тъй като не се установява атакуваната разпоредителна
сделка да е увредила ищеца като
кредитор.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени с ТР № 5/29.12.2014 на ВКС по
т.д.№ 5/2013 г., ОСГТК, искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД няма
вещноправно действие, тъй като увреждащата сделка остава действителна за
страните по нея, а се счита за недействителна (нестанала) само по отношение на
кредитора (ищеца). При уважаване на ***
иск прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателите, а
кредиторът по паричното вземане получава само възможността да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество,
независимо, че то вече е преминало в патримониума на трети лица. Затова интересът
от провеждането на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловен от възможността принудителното
изпълнение да може да се насочи към
чуждата вещ, въпреки че приобретателите й не отговарят за задължението на
длъжника към кредитора. Собствениците, които са придобили вещта безвъзмездно, понасят
санкцията да търпят изпълнение срещу нея за чужд дълг, но те не са солидарно отговорни за изпълнението на
паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, и не са негови длъжници.
За тях единствено се въвежда задължението да предоставят придобитата вещ за
удовлетворяване на чуждо парично задължение, а ако искат да се освободят от
изпълнението, могат да платят на кредитора, погасявайки задължението на
праводателката си, след което могат да искат възмездяване от нея.
В
случая обаче не се спори, че процесният недв. имот е единствено жилище на
длъжника Д.А. и че същото на основание чл. 444, т. 7 от ГПК е несеквестируемо.
Ето защо, кредиторът не може да насочи принудителното изпълнение за събиране на
вземането си върху този недв. имот (апартамент), тъй като той е единствено
жилище на длъжника Д.А. и затова е несеквестируемо.
С
извършване на атакуваната сделка на разпореждане с единственото жилище на
длъжника несеквестируемостта не отпада, тъй като прехвърлителите са си запазили
правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване на прехвърления недв. имот, в който смисъл е и актуалната съдебна
практика на ВКС.
Ето защо, атакуваното дарение на
единственото жилище на длъжника Д.А. не е правно действие, предназначено да увреди
кредитора й (ищеца), тъй като върху него не може да се насочи принудително
изпълнение, тъй като е несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от събраните по
делото доказателства не се установяват елементите на фактическия състав на иска
по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на дарението,
извършено с нот. акт № 148, том 1, рег.№ 3418, нот. дело № 145/2009 г. на
нотариус М.П.-А., рег. № *** на НК, поради което искът е недоказан и неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците З.А. и Д.Н. направените
от тях разноски по съд. производство в размер на общо 325 лв. – платено адв.
възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
По отношение на
останалите двама ответници няма данни за направени от тях разноски по съдебното
производство, поради което такива не се присъждат.
Ето защо, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.М.И., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** *, чрез адв. М. П.,
срещу Д.И.А., с ЕГН **********,***, със съд. адрес***, чрез адв. А.Ш.; Р.Т.А., с ЕГН **********,***;
З.Р.А., с ЕГН **********,***, и Д.Р.Н., с ЕГН **********,***, и двете със съд.
адрес:***, чрез адв. Н. А.,
иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на
относителна недейстивителност на дарението, извършено с нот. акт № 148, том 1,
рег.№ 3418, нот. дело № 145/2009 г. на нотариус М.П.-А., рег. № *** на НК, с
което Д. и Р. А. са дарили на *** си З.А. и Д.Н. придобития от тях в режим на
СИО недв. имот, а именно: апартамент № *, идентичен с апартамент № * по
документ за собственост, находящ се на * ет. на вх. * на жил. блок № * от
комплекс ***, със застроена площ от 63 кв.м с 40 % площ от терасите и 67,96
кв.м със 100 % площ от терасите; с изложение изток - запад; състоящ се две
стаи, кухня и баня - клозет; при граници: отляво - ап.№ *, отдясно - ап.№ * на
вх. *, отдолу - ап.№ *, отгоре - ап.№ *; ведно с избено помещение № * с полезна
площ от 2,20 кв.м, при граници на избата: отляво - изба № *, отдясно - изба № *
и коридор; заедно с 1,182 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, който недв. имот представлява СОС с идентификатор 56784.526.238.1.45 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: ***, с предназначение на имота - жилище, апартамент, брой нива - 1, при
съседни СОС: на същия етаж - 56784.526.238.1.67 и 56784.526.238.1.44, под
обекта - 56784.526.238.1.42, над обекта - 56784.526.238.1.48, като дарителите
са запазили за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на
прехвърления недв. имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
И.М.И.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** *, чрез адв. М. П., да заплати на З.Р.А.,
с ЕГН **********,***, и на Д.Р.Н., с ЕГН **********,***, и двете със съд.
адрес:***, чрез адв. Н. А.,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК общо сумата 325 лв. (триста двадесет и пет
лв.) - платено адв. възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок
от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/