№ 1400
гр. Варна, 27.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501215 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
Въззивникът ОБЩИНА АКСАКОВО, редовно призована,
представлява се от гл. юрисконсулт В.Юн., редовно упълномощена и приета
от съда от преди.
Въззиваемите страни М. Т. Т. и В. Г. Ч., редовно призовани,
представляват се от адв. И. Д., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
ЮРИСКОНСУЛТ Юн.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 29431/20.04.2023 г.,
подадена от Община Аксаково, чрез гл.юрк. Юн., срещу решение №
1003/23.03.2023 г., постановено по гр.д. № 14656/2021 г. по описа на ВРС, с
което е уважен предявеният от М. Т. Т. и В. Г. Ч. отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу жалбоподателя, като е
прието за установено в отношенията между страните, че Община Аксаково не
е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ 1000
/хиляда/ кв.м. от ПИ с идентификатор 21988.121.728 по кад.карта на село
Долище, Община Аксаково, област Варна, целия с площ 7138 кв.м., при
граници на имота по АЧОС № 6992/21.07.2021 г.: имоти с идентификатори
21988.121.727, 21988.121.2, 21988.121.3, 21988.121.777, 21988.121.725,
21988.888.9901, която реална част е включена в имот стар пл.№ 375 по плана
на с.Долище, попадаща в северозападната част на имот 21988.121.728 и в
която част се намират постройките на ищците, очертана в оранжев щрих на
комбинирана скица -приложение 3 към заключението на вещото лице инж.
Ст.Костов, при граници на реалната част: от една страна имот с
идентификатор 21988.121.725 и от три страни - останалата част имот
идентификатор 21988.888.9901.
Във въззивната жалба е изложено становище за недопустимост,
евентуално за неправилност поради нарушение на процесуалния и
материалния закон, необоснованост и наличие на несъответствие на
фактическите и правни изводи със събраните по делото доказателства, на
първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита, че за ищците липсва
правен интерес от производството по ОУИ, тъй като същите не биха могли да
придобият права по давностно владение срещу държавата и общината, защото
давност в тяхна полза или в полза на техния праводател не би могла да тече, с
изключение на периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. предвид разпоредбите
на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗС /ред. от 1951 г. до 1996 г./, § 1 от ЗД на ЗС
/обн. в ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г./ и § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /до
обявяването му за противоконституционен с Решение № 3/24.02.2022 г. по
к.д. № 16/2021 г. по описа на КС/. Изтъква, че разпоредителната сделка, на
която ищците основават правата си, касае придобиването не на реална част от
имот, а 1000 кв.м. ид.ч. от 2400 кв.м. ид.ч. Счита, че от СТЕ не се установява
идентичност между процесния имот, владения имот и имота по нот. акт № 76,
2
том XXIV, дело № 7630/1991 г. Посочва, че съдът се е произнесъл извън
петитума на исковата молба, като се е произнесъл за 1000 кв.м., а площта,
очертана с оранжев щрих в комбинираната скица, приподписана от съда -
приложение № 3, е 1308 кв.м. Сочи още, че според СТЕ не имотът по
нотариалния акт, а заснетият поземлен имот, предмет на исковата претенция,
попада в ПИ с идентификатор 21988.121.728 с площ от 1308 кв.м. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е дал превес на гласни и косвени
доказателства и е игнорирал част от писмените доказателства, включително
Решение № 22-I/15.12.2005 г., издадено от Общинска служба по Земеделие и
гори - гр. Аксаково. По изложените съображения моли първоинстанционното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение,
с което производството да бъде прекратено като недопустимо, а в условията
на евентуалност предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат
съображения, идентични с тези в исковата молба. Счита иска за доказан със
събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателства и СТЕ, която установява идентичност на закупения имот с
актувания. По изложените съображения моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Юн.: Запозната съм с доклада, нямам възражения.
Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам
доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора. Нямам доказателствени искания.
Представям списък с разноски.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях
доказателства за разноски, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, ведно с договор за правна
защита и съдействие, представен от процесуалния представител на
3
въззиваемите страни.
ЮРИСКОНСУЛТ Юн.: Правя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРИСКОНСУЛТ Юн.: Моля да уважите въззивната жалба и
отмените решението на първоинстанционния съд, като недопустимо, а в
евентуалност като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, по
съображения, подробно изложени в подадената от нас въззивна жалба.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установи, че процесният имот е общинска собственост, въз основа на решение
на ОСЗГ, както и че същият е невъзможен обект за придобиване по давност.
Същевременно не бяха ангажирани от ищците писмени доказателства, че са
придобили собственически права върху процесния имот, включително чрез
извършената през 1991г. правна сделка от общия им наследодател, тъй като
продавачът не би могъл да придобие правото на собственост по давност, а
никой не може да прехвърли права, които няма. Освен това, разпоредителната
сделка касае идеални, а не реални части от имота. Наред с това, противно на
становището на първоинстанционния съд, считам, че от събраните пред него
доказателства, включително и от СТЕ не се установява идентичност между
процесния имот, този владян на място и този по НА от 1991г., на който
ищците се позовават.
Моля да отмените решението на първоинстанционния съд и
постановите друго, с което да прекратите производството по делото, а в
условията на евентуалност да отхвърлите предявената искова претенция.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски и юрисконсултско
4
възнаграждение, съобразно представения списък на разноските.
АДВ. Д.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и да
потвърдите първоинстанционното решение, постановено при правилен и
законосъобразен анализ на събраните по делото писмени и устни
доказателства. Община Аксаково не доказа по никакъв начин, че същите са
имали правно основание за актуване на процесния имот. Видно от събраните
по делото доказателства и от изслушаната и неоспорена експертиза,
процесният имот или части от него не са били нито държавна, нито общинска
собственост. През цялото време доверителите ми са владели този имот. Освен
това, доказахме и което Община Аксаково не успя да оспори с писмени или
устни доказателства, че праводателят на доверителите ми е бил собственик на
процесния имот.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5