№ 43
гр. Сливен, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500056 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, охранително, с правно основание чл. 19 ал.
1 от ЗГР, и се движи по реда на чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 540 от ГПК, вр.
чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 659/15.11.2021г по
гр.д. № 20212230102285/21. на СлРС, с което е отхвърлена като
неоснователна молбата на Х.А.А., ЕГН ********** от *** за промяна на
фамилното му име от А. на А..
Производството е протекло с участието на прокурор от РП-Сливен.
Жалбоподателят атакува изцяло решението, като твърди, че то е
незаконосъобразно. Заявява, че поставеният от него проблем относно
несъответствието на фамилното му име с името на рода, от който е,
поради насилственото преименуване на дядо му, което го поставя в
положение да създава заблуждаващо поне първо впечатление дори у
държавни служители, включително на съдии, че той е от български род в
етнически план, което не е вярно, защото родът, от който той е, е
старогръцки, не е решен с обжалваното решение. Според него то е
възможно да е резултат на някакви проблеми в отрганизационен план,
1
свързани с документите по самото дело, като към 3.12.2021г. все още не е
убеден дали това не е опит да бъде замесен индиректно в някакво
престъпление. Твърди, че с разпореждане с номер 1901 от 21.06.2021г.
съдията /от женски пол/, го е известила какво още й е необходимо, за да
удовлетвори искането му по делото и той е предоставил всичко поискано. В
становището си община Сливен е посочила, че по доказателствата,
представени от него, няма възражения, каквото е и становището и на
останалите длъжностни лица. Представил е и копие на съдебно решение
признаващо, че дядо му и е носил оригинала по време на заседанието от
28.10.2021 година, но въпреки това е прието, че няма достатъчно
доказателства, че името на рода се изписва на български език по следния
начин - „А.", а такова искане съдът не е отправял към него, дори в самото
съдебно заседание. Жалбоподателят се оплаква още, че се е консултирал с
адвокат, който го посъветвал да повдигне въпроса за призоваването на
свидетел, /брат, баща/, за да се потвърди безспорно името на рода, но
съдията не посочила това в исканията си към него, дори и по време на
съдебното заседание. Също така се оплаква, че по време на съдебното
заседание съдията му говори на „ти", а в решението не е отразен
актуализираният му етнически статус в Република България - член на
независима част от гръцкоговорящата етническа група в РБ, а той е
предоставил документите за това. Предходният докладчик се е отвел от
делото поради причина несвързана с него, а в определението от 18.06.2021г.
е посочила като основание твърдение, което по неизвестни му причини му се
приписва, при положение, че навсякъде в документацията в това дело и във
въпросния период посочва „и каракачанин", а не „каракачанин", т.е. той бил
спадал в миналото в етноса „Каракачани", но родът, от който е, не е
племенен такъв, за разлика от родовете в България на племето "саракацани"
наименовани като "Каракачани".
На последно място жалбоподателят заявява, че той не е престъпник и
не е подсъдим в това дело, зарадвал се, че съдия води цялата процедура, но
се разочаровал, че искането му не е уважено. В световен мащаб било прието
фамилното име на жителите от мъжки пол да представлява името на
рода, от който е даденият жител.
С оглед изложеното от окръжния съд се иска да постанови решение, с
2
което отмени постановеното от СлРС решение и вместо това постанови
ново, с което уважи молбата за промяна на фамилното име на молителя от
А. на А..
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.
Община Сливен не е подала писмен отговор.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата по изложените съображения и моли съда да я уважи, като отмени
решението и допусне промяната на фамилното му име както е поискана с
молбата. Представя ново писмено доказателство.
В с.з. за заинтересуваната страна Община Сливен, редовно призована,
не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, който да
изрази становище.
За контролиращата страна ОП-Сливен, редовно призована, се явява
представител, който счита жалбата за неоснователна и иска решението
да бъде потвърдено.
Окръжният съд намира жалбата за редовна и допустима, отговаряща
на законовите изисквания, същата е подадена в предвидения срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването –допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
жалбата, въззивната инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваният акт е и правилен.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на молбата за допускане на
промяна във фамилното име на молителя от „А.“ на „А.“.
Изложените в жалбата оплаквания са напълно неоснователни.
Вярно е, че производството е едностранно, безспорно и е предназначено
да съдейства на гражданите, но само по себе си това не означава, че
промяна на името е допустима и основателна винаги по желание и според
3
личната преценка и предпочитания на молителя. Съставът и образуването
на името на физическото лице, както и предпоставките за промяната му,
са посочени в ЗГР и такава се допуска само след съдебна преценка за
наличието им. /опр. по гр.д. № 447/12г. ІІІ г.о.ВКС/
В случая не се касае за искане за промяна на собствено име, което най-
отчетливо индивидуализира и отличава едно лице от останалите, и открива
по-голяма свобода на личния избор на родителите, а за промяна на
фамилното име. При тази хипотеза също се изисква наличие на точно,
изчерпателно и ограничително изброените от закона предпоставки за
възникване на субективното потестативно право да се иска промяната му –
да е осмиващо, опозоряващо, или обществено неприемливо, респективно – да
са налице важни обстоятелства, които да налагат промяната.
Молителят се позовава на последното, относително определено
законово основание – „важни обстоятелства“.
Изискванията на правната норма на чл. 14 ал. 1 от ЗГР, определяща
принципа на образуване на фамилното име – с посочените наставки и
окончание съобразно пола на детето, и възможните изключения - са
императивни и не могат да се променят по волята на лицето. Текстът сочи,
че „фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на
бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите
налагат друго.“
Името на молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо. Няма причини то, след като веднъж е било формирано по
предвидения от цитираната норма начин на „А.“, да бъде променено на
„А.“. Обратното – евентуалната промяна би довела до дезинформация при
идентифицирането на лицето, поради неспазване на правилата за
окончанията. Изключенията, въведени от законодателя, не могат да се
приложат в настоящия случай. Съдът не може да бъде убеден в наличието
на обективни важни причини. Посочените такива в молбата са субективни –
простото желание на молителя да разграничи родовата си идентичност с
оглед „нанесени щети върху неговите предци, които му влияели в негативен
план в настоящето“.
Развитата и в жалбата аргументация, отнасяща се до това, че е член
4
на „независима част от гръцкоговорящата етническа група в РБ“,
въззивният съд намира за несъстоятелна. Тя касае субективното му
отношение към родовата история, а дори да се приеме, че съществуват
„етнически традиции на родителите му“ по смисъла на чл. 14 от ЗГР, то
съдът счита, че те не са нарушени чрез формирането на фамилното му име.
Коренът на това име – ** - е определящ за тази традиция и той е запазен.
Наставката след него само спазва словообразувателните правила в
българския език и молителят, като български гражданин, е получил
съответното фамилно име, съгласно граматическите и лексически правила,
закрепени и от правната норма. Само наставката „-ов“ съдът не намира да
заличава някаква етническа традиция, тъй като тя не формира
самостоятелно информацията за произхода на лицето. Тези изводи по
никакъв начин не се променят от представения в с.з. писмен документ –
писмо от Културно-просветното дружество на каракачаните – Речица,
който касае отпадане на членството на молителя в сдружението.
Поради това липсва обективно основание, санкционирано от правната
норма, за промяна на фамилното име по заявения начин.
Така молбата е изцяло недоказана и неоснователна, и следва да се
остави без уважение.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата се
явява неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено,
тъй като районният съд правилно е привел констатираните факти към
съответстващите им правни норми, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 659/15.11.2021г по
гр.д. № 20212230102285/21. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6