О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 276 03.06. 2020 година град Варна
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на горепосочената
дата година 2020
в закрито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 205
по описа на Варненския апелативен съд за
2020г.,
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.122 ГПК.
Образувано е по повдигната препирня за
родова подсъдност от Варненския районен съд.
С определение № 5243/06.04.2020г.,
постановено по гр.д. № 8591/2019г. Варненският районен съд, ГО, ХХІV с-в е
отменил протоколното си определение от 10.03.2020г. за даване на ход по
същество на делото, като е прекратил същото и е повдигнал спор за подсъдност
пред Апелативен съд - Варна между себе си и Окръжен съд – Варна за определяне на родово
компетентен съд за разглеждане на подадената от “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *, гр. София искова молба.
За да се произнесе по така повдигнатия
спор съдът съобрази следното :
Предявена е искова молба от “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *, гр. София
срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД
ЕИК *, гр.Варна с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на
сумата от 26 667, 26 лв., представляваща
изплатено на застрахования “ТЕБСА” ООД застрахователно обезщетение, присъдено с
влязло на 15.06.2016г. в законна
сила решение № 1991/19.05.2016г., постановено по гр.д. № 1454/2015г. по описа
на Районен съд – Варна по договор за имуществена застраховка “Пожар и други
опасности”, обективирана в застрахователна полица № 11022044863., със срок на
действие от 24.10.2011г. до 23.10.2012г., в резултат на настъпило
застрахователно събитие – “замръзване”, при което е уредена собствената на
застрахования отоплителна инсталация “Дайкин – Алтерма”, модел № ERHQ016AAQ и
хидравличен бокс със спомагателен нагревател EKHBX016AB6V3, монтирана във вила
№ 2, находяща се в гр. Балчик, вилна зона „Сборно място“, ул.“Шеста“ № 29,
включващо разходи за възстановяването й, направени за демонтаж, доставка и
монтаж на различни нейни елементи на обща стойност от 16 863, 56 лв., обичайни разноски по определяне на
застрахователното обезщетение в размер на 15
лв., сумата от 5 070, 82 лв.,
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от
16 863, 56 лв. за периода от 01.03.2012г. до деня на подаване на исковата
молба по която образувано гр.д. № 1454/2015г. на Районен съд – Варна, сумата от
2 345, 49 лв., обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от 16 863, 56 лв. за
периода от датата на подаване на исковата молба по която образувано гр.д. №
1454/2015г. на Районен съд – Варна – 09.02.2015г. до окончателното изплащане на
задължението – 26.06.2016г. и сумата от 2 382,
39 лв. изплатени съдебно – деловодни разноски по гр.д. № 1454/2015г. на
Районен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 18.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Въпросът се свежда до това една искова
претенция от 26 667,26лв ли е предявена или са предявени четири отделни
самостоятелни искови претенции, представляващи заплатени от ищеца
застрахователно обезщетение, мораторна лихва от деликта до завеждане на
исковата молба, от исковата молба до окончателното изплащане на задължение и
с.д. разноски по гр.д. № 1454/2015г. на Районен съд – Варна, при които цената
на всяка от тях е под минимално определения праг от 25 000лв, определящ
родова компетентност за разглеждане на спора от районен съд.
След като застрахователят претендира вече заплатени от него на
застрахования две мораторни лихви - за периода от 01.03.2012г. до 09.02.2015г.
и за периода от деня на подаване на исковата молба – 09.02.2015г. до деня на
плащането – 26.06.2016г., следва да бъде споделен извода на районния съд, че самостоятелен
иск за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по повод
изплащане на застрахователното обезщетение не е предявен, а се касае до две
мораторни лихви, съставляващи част от изплатеното вече и претендирано от ищеца
обезщетение, общата цена на което е над 25 000лв. С оглед на това и
съобразно правилото на чл.104 т.4 от ГПК искът се явява подсъден на окръжния
съд като първа инстанция.
В този смисъл се разрешава повдигната
препирня за подсъдност.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ
като родово компетентен като първа инстанция да разгледа предявения от “ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *, гр. София срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК *, гр.Варна ИСК с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./ за заплащане на сумата от 26 667,
26 лв., представляваща изплатено на застрахования “ТЕБСА” ООД
застрахователно обезщетение, присъдено с влязло на 15.06.2016г. в законна сила решение № 1991/19.05.2016г.,
постановено по гр.д. № 1454/2015г. по описа на Районен съд – Варна по договор
за имуществена застраховка “Пожар и други опасности”, обективирана в
застрахователна полица № 11022044863., със срок на действие от 24.10.2011г. до
23.10.2012г., в резултат на настъпило застрахователно събитие –
“замръзване” ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на когото делото да се изпрати за
разглеждане на спора по същество.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на Варненския районен съд за сведение.
Определението е окончателно, съгласно
т.9 б.“в“ от ТР 1/13г. по тълк.дело № 1/13г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :