Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 129 от 27.06.2023 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 123 по описа за
2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от Л.С.Т., с ЕГН **********, чрез адвокат А.Т.,
срещу Решение № 108/29.03.2023 г., постановено по административнонаказателно
дело (АНД) № 1151/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е
потвърдено Наказателно
постановление (НП) № BG22032022/5800/P8-461/15.09.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ). С посоченото наказателно
постановление на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на Т. е наложена глоба в размер на 1800 лева. В жалбата е
изложено касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление.
Л.Т. не се
явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. Със становище с вх. № 2453/14.06.2023 г. адвокат А.Т. поддържа
жалбата и претендира присъждане на направените разноски в касационното
производство.
Директорът на НТУ към АПИ не се
представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 4875/25.05.2023
г. по описа на Районен съд – Дупница и молба с вх. № 2357/12.06.2023 по описа на Административен съд – Кюстендил
процесуалният му
представител по пълномощие юрисконсулт Д Т. оспорва касационната жалба като неоснователна
и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С
обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на Л.Т. е ангажирана за това, че на 11.03.2022
г. в 16:49 часа, по път А-3, км 52+049, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, е управлявал пътно превозно средство (ППС) влекач, марка и модел „МАН ТГХ
18.440 4Х2 БЛС”, с рег. № СВ1221КН, с обща техническа допустима максимална маса
над 12 тона, без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата (ЗП). Районният съд е приел
от фактическата страна на спора, че посоченото ППС, управлявано от Т., е
установено на 22.03.2022 г. в 21:31 часа на граничен контролно-пропускателен
пункт „Кулата”, в направление излизане от
територията на Република България. При направената от служители при Агенция „Митници” справка в Електронната система
за събиране на пътни такси е установено, че на 11.03.2022 г. в 16:49 часа, по
път А-3, км 52+049, в обхвата на платената пътна мрежа (съгласно Приложение към
т. 1 на Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерския съвет за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса)
същото ППС е засечено от контролно устройство на АПИ да преминава без заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Срещу Л.Т. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG22032022/5800/Р8-461/22.03.2022 г. за
нарушение по чл.
179, ал. 3а от ЗДвП (съгласно посочената норма водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева). Въз основа на съставения АУАН е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният
съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за
законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото
в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – неправилно, поради което следва да бъде отменено, като при
условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното
постановление.
Настоящият
касационен състав не споделя извода на районния съд за доказано авторство на
процесното деяние. Субект на отговорността по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
водачът, който управлява ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП, в приложимата редакция, тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство
за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането ѝ дава право
на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. Л.Т. е санкциониран за
нарушение на първата
хипотеза на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП
–
за това, че на 11.03.2022
г. в 16:49 часа, по път А-3, км 52+049,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, е управлявал ППС влекач, марка и
модел „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС”, с рег. № СВ1221КН, с обща техническа допустима
максимална маса над 12 тона, без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП. Тежестта за установяване на авторството на деянието е на административнонаказващия орган. От събраните по делото доказателства не се установява, че на
11.03.2022 г. в 16:49 часа Л.Т. е управлявал процесния влекач по път А-3, км
52+049, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Липсата на възражение от
страна на Т. срещу процесния АУАН не доказва авторството на деянието.
Предвидената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възможност нарушителят да направи
възражения при съставянето на акта и в седемдневен срок от подписването му е
проявление на правото му на защита.
Независимо от изхода на спора на Л.Т. не следва
да се присъждат деловодни разноски в касационното производство, доколкото липсват доказателства да са
направени такива.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 108/29.03.2023 г., постановено по АНД № 1151/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ BG22032022/5800/P8-461/15.09.2022г.,
издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на Л.С.Т., с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.