Решение по дело №1013/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            11.03.2020 г.                             Град С.З.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 11.02.                                                                                            2020 г.

В публичното заседание в следния състав:       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                   РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

в.т.д. № 1013 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Обжалвано е решение № 1638/25.11.2019г., постановено по гр.д. № 2497/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата в размер на 865,41 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „О.”, ИТ № 2939032, за периода от 01.11.2014 г. – 30.11.2014 г., представляваща разликата между стойността на ел. енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по данъчна фактура № **********/30.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2019г. до окончателното й изплащане.

         Във въззивната жалба „Е.” ЕАД излага подробни съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните правила. Направено е искане да бъде изцяло отменено първоинстанционното решение. В случай, че жалбата бъде уважена моли да бъдат присъдени направените разноски, съобразно представения списък. В случай, че бъде отхвърлена прави възражение срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер по – голям от еднократния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е." ЕАД да заплати сумата от 800 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.“, ИТ № 2939032, за периода 01.11.2014 г. - 30.11.2014 г., представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по фактура № **********/30.11.2014г., от общо платена сума за цена пренос в размер на 1153,11лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

         В съдебно заседанието заседание, проведено на 31.10.2019г., по искане на ищеца съдът е допуснал с протоколно определение от 31.10.2019г. изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК, като е увеличил размера на иска за главница от сумата 800 лв. на сумата от 865,41 лв.

Ответникът „Е.” ЕАД П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.

Процесният обект на ищеца с ИТН 2939032 – помпена станция „О.”, общ. Т. е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение и на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво средно напрежение, видно и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 19.11.2015 г.

Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

По делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К., като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. Е.“ АД отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.

Видно от представената по делото данъчна фактура № **********/30.11.2014 г. издадена от „Е.“ ЕАД, е била начислена на „В.” ЕООД ел.енергия на стойност 2856,30 лв., заплатена от ищеца на 29.12.2014 г., видно от преводно нареждане.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно - икономическата експертиза, съгласно заключението по която, сумата по горепосочената фактура, включва и такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение ПС ”О.” в размер на 1153,11 лв. без ДДС (платена от ищеца). Вещото лице е изчислило, че разликата в стойността на отчетените в процесния обект количества ел.енергия при измерване на ниско напрежение и при измерване на средно напрежение за процесния период е 865,41 лв.. Вещото лице е изчислило и размера на мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период.

Видно от заключението на съдебно - техническата експертиза, през  периода 01.11.2014 г. – 30.11.2014 г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект ПС „О.”, ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „О.“. Вещото е посочило, че ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца.

В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.

Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същият момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.

Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.

В настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това за ответното дружество не е налице основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият „В.” ЕООД е поискал присъждане на разноски за въззивната инстанция, но не са представени доказателства, че такива са направени.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1638/25.11.2019г., постановено по гр.д. № 2497/2019г. по описа на Районен съд – С.З..

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.   

 

 

 

                                                                                      2.