О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 622
06.06.2016 град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..………………граждански състав …………..
на
шести юни две хиляди и шестнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
търговско
дело №590 по описа за 2015 година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на В.П.Л., род.на ***
год., с адрес в гр.Самара, Руска Федерация, чрез упълномощен адвокат Г.Ц., против
„Монолит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Черноморец, ул.“Славянска“ №10, представлявано от управителите Сергей
Кривобузов и Васил Терзийски, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 130 000 лв., предадена в заем на ответника по договор за заем от
02.12.2009 година, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Съдът е изпратил препис от
исковата молба и приложенията към нея на ответника.
Постъпил е писмен отговори
от „Монолит“ ООД в срока по чл.367 ал.1 от ГПК.
Препис от отговора е бил
връчени на ищеца с указание за възможността за подаване на допълнителна искова
молба. В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба.
В срока по чл.373 от ГПК е подаден допълнителен отговор от ответника
„Монолит“ ООД.
При това положение, с оглед
осъществената двойна размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са
разменени редовно.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на
осн. чл.374, вр.чл.140, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че на 02.12.2009
год. страните сключили договор №08-М/09 за безлихвен паричен заем за оперативно
ползване на парични средства в размер на 130 000 лв., със срок на
погасяване 30.12.2010 год. Заявява се, че към момента на подаване на исковата
молба ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума от
130 000 лв.
Постъпил е писмен отговор от ответника, с
който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Заявява се,
че между страните никога не е бил сключван договор за безлихвен паричен заем
№08-М/09 от 02.12.2009 год. и между страните изобщо не съществува заемно
правоотношение. Оспорва се истинността на представения с исковата молба
договор, с твърдения, че положеният подпис за С. Славов, действал като
управител на дружеството, не принадлежи на последния , не е поставен от него,
нито от друго лице, опровамощено да задължава ответното дружество. Заявява се,
че управителят Славов имал практика да оставя празни листове, подписани от него
в долния край, за нуждите на дружеството, и ако договорът действително носи
подписа на Славов, в този случай е използван именно такъв лист. Заявява се в
отговора, че дружеството е узнало за съществуването на договора едва с получаването
на исковата молба, поради което и на основание чл.301 от ТЗ се изразява
противопоставяне на неговото сключване и се заявява, че „Монолит“ ООД не е
обвързано от него.
Моли се насрещната страна да бъде
задължена да представи оригинала на договора.
При условията на евентуалност, в случай,
че се установи, че подписът е на управителя Славов, се въвежда твърдение, че
ищецът никога не е предоставял на дружеството сумата, посочена в исковата
молба. В резултат на това, за ответника никога не е възниквало задължение за
връщането ѝ на ищеца. Заявява се, че договорът за заем е реален и се
счита за сключен от момента на предаване на заемната сума от заемодателя на
заемателя. Ответникът сочи, че в самия
чл.7.1 от процесния договор страните са уговорили отлагателно условие,
съгласно което договорът влиза в сила с датата на получаване на заемната сума.
Твърди се, че след като това не се е случило, между страните не съществува
заемно правоотношение. Заявява се, че счетоводството на ответното дружество е
водено редовно и от същото е видно, че търговецът никога не е получавал заемна
сума от 130 000 лв. от В.Л.. Ответникът посочва, че в архива на
дружеството липсва протокол на едноличния собственик за вземане на решение за
заем от В.Л., поради което следва, че такава сделка не е извършвана. Твърди се
в отговора, че всички възможни претенции на ищеца към дружеството са погасени –
ищецът напуснал дружеството по изрична негова молба, без каквито и да било
претенции, поради което и на основание чл.125 ал.2 от ТЗ е загубил правото да
иска обратно каквито и да било парични суми. При условията на евентуалност се
заявява, че вземанията на ищеца са погасени по давност и претенцията следва да
се отхвърли.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която заявява, че сумата по договор №08М/09 от 02.12.2009 год. превел
на дружеството по следния начин:
1.На 28.01.2010 год. превел по
посочената от „Монолит“ ЕООД сметка сумата от 30 000 евро, представляващи
58 500 лв., от която 20 700 евро в изпълнение на задълженията му по
договор за безлихвен паричен заем №08М/09 от 02.12.2009 год. 2.На 13.05.2010
год. превел на дружеството сумата от 39 000 лв. 3.На 13.05.2010 год. лично
предал на С. Славов – управител на дружеството, срещу разписка, сумата от
30 000 евро, която последният се задължил да внесе на другия ден по банковата
сметка на дружеството и изпълнил поетото задължение.
Твърди се, че срокът за погасяване на
заема бил 30.12.2010 год. и до настоящия момент ответникът не е изпълнил
задължението си за връщане на сумата.
Ответникът е подал отговор на
допълнителната искова молба. Заявява, че подвържа всички възражения, изложени в
отговора. Счита, че плащанията, на които се основава допълнителната искова
молба, са неотносими към настоящия спор и не доказват твърдения от ищеца факт,
че е предоставил 130 000 лв. в заем на „Монолит“ ООД. Заявява се, че от
самото извлечение от банковата сметка на ответника е видно, че дружеството е
получило на 20.10.2010 год. превод в чуждестранна валута с основание плащане по
договор за покупко-продажба 08М/09 от 02.12.2009 год. Твърди се, че в банковото
извлечение от „Ситибанк“ от 28.01.2010 год. като основание е посочено плащане
по договори за покупко-продажба 08-М/09 02.12.2009 – 20 700 евро 08А-М/09 02.12.2009 – 9300 евро. Ответникът
твърди, че основанието по този превод не е договор за заем, а от друга страна,
между страните са съществували други две правоотношения, възникнали от два
предварителни договора – 08-М/09 от 02.12.2009 год. и 08а-М/09 от 02.12.2009
год. за покупко-продажба и реконструкция на недвижим имот (апартамент).Твърди
се, че ищецът е извършил горното плащане в изпълнение на задълженията си по
двата предварителни договора за покупко-продажба, а не по договора за
заем. Ответникът заявява, че същото важи
и за превода на сумата от 39 000 лв.на 13.05.2010 год. – преводът според
него е извършен в изпълнение на задълженията по някой от двата предварителни
договора.
По отношение на превода на сумата от
58 500 лв. на 14.05.2010 год. се заявява, че посоченото в извлечението
основание е плащане от С. Славов по договор за покупко-продажба 08-М/09.
Заявява се, че сумата е преведена от Славов, а не от ищеца Л. и последният не
може да се ползва от факта, че друго лице е внесло определена сума пари по
сметката на ответника. Ответникът посочва, че и тук основанието за плащане е
договор за покупко-продажба, а не заем. Заявява се, че разписката за сумата от
30 000 евро, предадена на 13.05.2010 год., е на чужд език и не е придружена с превод на
български език, поради което не е годно писмено доказателство. Ответникът
твърди, че от съдържанието ѝ е видно извършване на плащане съгласно дела
на ищеца в участието му в надстрояването на хотел „Ванеса“ в Черноморец, а не
предоставяне на парична сума в заем. Заявява се от ответника, че сумата по
разписката е получена от Станислав Славов и в същата не е указано, че
последният действа от името на „Монолит“ ООД, нито, че Славов се е задължил да
внесе тази пари в сметката на дружеството от името на Л.. Ответникът заявява,
че на 13.05.2010 год. Л. е превел по банков път на „Монолит“ ООД сумата от
39 000 лв., а освен това от другите доказателства е видно, че ищецът сам е
нареждал преводите си, поради което е нелогично на същия ден да плати в брой
срещу разписка на Св.Славов сума с уговорката последният да я внесе по сметка
на дружеството. Изразява се становище за недостоверност на разписката, както
поради горното, така и поради честата практика на управителя Славов да подписва
празни листи. Дори и разписката да е достоверна, според ответника не се доказва
връзка между плащането в брой и превода – основанията на двете плащания са
различни, от което според ответника следва, че Л. е погасил свое задължение,
плащайки на Славов, а последният е изпълнил друго задължение към „Монолит“ ООД,
като и двете нямат нищо общо с какъвто и да било заем. Заявява се, че дори и
договорът да е действително сключен и разписката да е достоверна, по силата на
чл.2.1, вр.чл.7.1, договорът никога не е влязъл в сила и не е породил правни
последици. Посочва се, че плащанията от ищеца са по други правоотношения, като
дори техният сбор е различен от претендираната сума, което е допълнителен
аргумент, че паричните преводи са избрани произволно за нуждите на процеса.
При условията на евентуалност, ако се
приеме, че е налице валиден договор за заем, ответникът заявява че е погасил
своите задължения. Също при евентуалност заявява, че в случай че се приеме, че
„Монолит“ ООД дължи за заплащане парични суми в полза на ищеца, то същите са
погасени по давност,тъй като последното, сочено от ищеца плащане е с дата
14.05.2010 год.и молбата е постъпила в съда на 18.11.2015 год. след изтичането
на 5-годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
По
предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
намира следното:
Предявените искове от В.Л. против „Монолит“
ООД са с правно основание в чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 ал.1 и чл.86 от ЗЗД от
ЗЗД, за връщане на предадена в заем сума и обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Предявени са пред родово компетентния Бургаски окръжен съд и
поради относително търговския характер на сделката следва да бъдат разгледани
по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При въведените твърдения
и оспорвания, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по договор за заем
чрез постигане на съгласие и предаване на заемната сума.
Ответникът носи тежестта да докаже своите
правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, включително за
нищожност на договора поради липса на валидна воля, за наличие на други
правоотношения между страните, по които ищецът е извършвал плащанията, за
погасяване на задълженията му поради плащане или давност.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
Липсват признания за факти и права.
Не се нуждае от доказване
обстоятелството, че ищецът е бил съдружник в „Монолит“ ООД, поради вписванията
по партидата на дружеството в общодостъпния Търговски регистър.
На ответника следва да бъде указано да
заяви по реда на чл.145 ал.1 от ГПК, писмено, с препис за другата страна, на
кои дати е следвало да бъдат извършени плащанията по двата предварителни
договора съобразно приложение №2 – график за плащане към всеки един от тях.
Представените с исковата молба доказателства
следва да бъдат приети като допустими. Ищецът следва да бъде задължен да
представи оригинал на договора за заем от 02.12.2009 год. най-късно в съдебното
заседание, като само в случай, че това задължение бъде изпълнено, съдът ще се
произнесе по искането в отговора за откриване на производство по чл.193 от ГПК
във връзка с оспорване на истинността му от ответника.
Представените от ответника писмени
доказателства с отговора следва да бъдат приети като относими и допустими. По
искането за назначаване на съдебно-графическа експертиза съдът ще се произнесе
в съдебното заседание, в зависимост от изпълнение на задължението по чл.183от ГПК, вменено на ищеца. Следва да бъде уважено искането за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза на разноски на ответника, като на същата ще бъде
поставен служебно и следния въпрос на съда: сумите, постъпили по сметката на
ответника на 29.01.2010 год., на 13.05.2010 год. и на 14.05.2010 год., с
вносител на първите две В.Л. и на третата Св.Славов, осчетоводени ли са от
„Монолит“ ООД и с тях какви задължения са погасени?“. Искането за разкриване на
осигурителна и данъчни информация за ищеца, вкл.за изискване на подадените
данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ в частта за предоставените парични заеми,
следва да бъде отклонено като неотносимо, тъй като реалното предоставяне на
заем и неговото деклариране са различни правни действия с несъпоставими правни
последици.
От представените с допълнителната искова
молба писмени доказателства следва да бъде прието извлечението от сметка,
издадено от „Алианц банк България“ АД. Другите документи не са на български
език, поради което на основание чл.185 от ГПК следва да бъдат придружени с
превод. Освен това следва да бъде задължен ищецът да представи техните
оригинали на руски език, след което съдът ще се произнесе по оспорването им и
откриването на производство по чл.193 от ГПК.
По приемането на писмените
доказателства, представени с допълнителния отговор, съдът ще се произнесе в
съдебното заседание след изслушването на страните.
Водим
от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане предявения от В.П.Л.,
род.на *** год., с адрес в гр.Самара, Руска Федерация, чрез упълномощен адвокат
Г.Ц., против „Монолит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Черноморец, ул.“Славянска“ №10, представлявано от управителите Сергей
Кривобузов и Васил Терзийски, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 130 000 лв., предадена в заем на ответника по договор за заем от
02.12.2009 година, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ДОКЛАДВА
на страните т.дело №590/2015 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА
на ответника да заяви по реда на
чл.145 ал.1 от ГПК, писмено, с препис за другата страна, в седмичен срок от връчване
на съобщението, на кои дати е следвало да бъдат извършени плащанията по двата
предварителни договора съобразно приложение №2 – график за плащане към всеки
един от тях.
ПРИЕМА
писмените доказателства, представени от ищеца с исковата и с
допълнителната искова молба, с изключение на тези, представени на руски език
без превод на български.
УКАЗВА
на ищеца на основание чл.101 от ГПК,
вр.чл.185 от ГПК, да представи превод на документите, представени на руски
език, в седмичен срок от съобщението с препис за другата страна, в противен
случай съдът ще ги изключи от делото.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да представи на основание чл.183 от ГПК оригинали на
договора за заем, подписан на 02.12.2009 год., на банков документ от „Ситибанк“
и на разписка от 13.05.2010 год., най-късно в съдебното заседание.
УКАЗВА
на ищеца, че ако не представи
оригиналите, съдържащите се по делото преписи ще бъдат изключени от
доказателствата по делото.
ОБЯВЯВА
на страните, че по приемането на
доказателствата, представени с допълнителния отговор, по оспорването на
документите, по исканията за откриване на производство по чл.193 от ГПК и по
доказателствените искания във връзка с оспорването ще се произнесе в съдебното
заседание, след съобразяване на изпълнените указания по чл.183 от ГПК.
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза, която
да се извърши от в.л.Ели Вълчева и да отговори на въпросите, поставени от
ответника в отговора на исковата молба, както и на служебния въпрос на съда „сумите,
постъпили по сметката на ответника на 29.01.2010 год., на 13.05.2010 год. и на
14.05.2010 год., с вносител на първите две В.Л. и на третата Св.Славов,
осчетоводени ли са от „Монолит“ ООД и с тях какви задължения са погасени?“.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 180 лв., вносим от ответника в седмичен срок от
съобщението по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника
за разкриване на осигурителна и данъчни информация за ищеца, вкл.за изискване
на подадените данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ в частта за предоставените
парични заеми.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 19.07.2016 год. от 14.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните на посочените от тях съдебни адреси.
Определението да се връчи на страните,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба с
приложенията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: