Присъда по дело №544/2021 на Районен съд - Димитровград

Против подсъдимия П. Т. Г. от с.Горски извор, Община Димитровград, Хасковска Област,
ЕГН **********, е предявена тъжба и повдигнато обвинение от К.И.А. от гр.Хасково, ЕГН
**********, за престъпление по чл.130, ал.2 от НК - за това, че на 24.09.2021г. в с.Добрич,
Община Димитровград, Хасковска Област причинил на тъжителя К.А. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето чрез причинени
контузии в областта на корема, хълбоците и поясната област.
В с.з. тъжителя – редовно призован, не се явява.
Повереникът на частния тъжител поддържа описаното в тъжбата, счита престъплението за
доказано по несъмнен и безспорен начин, пледира за признаване на подсъдимия за виновен
и за налагане на съответно наказание. Поддържа и пледира за уважаване в пълния предявен
размер на гражданския иск срещу подсъдимия за нанесените от престъплението по чл.130,
ал.2 от НК неимуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Подсъдимият П.Г.– редовно призован, не се явява. Упълномощеният защитник на
подсъдимия пледира невиновност и отхвърляне на обвиненията поради недоказаност и
поради неосъществен състав на престъплението като цяло. Излага съображения в
пледоарията си, касаещи липса на състав на престъпление, както и недоказване от страна на
тъжителя на описаното в тъжбата. Пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на
претенциите за обезщетение по предявения граждански иск, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят К.А. и подсъдимият П.Г. съжителствали съвместно в с.Горски извор, като
съжителството им нерядко било съпроводено с изострени отношения и скандали.
На 24.09.2021г. вечерта, двамата посетили питейно заведение в съседното село- бар
„Манхатън", намиращ се в центъра на с.Добрич, общ.Димитровград. Двамата седели на една
маса и употребили алкохол, като с напредването на вечерта, когато клиентите се разотишли,
подсъдимият и тъжителят се скарали. Подс.Г. говорел на висок тон, отправял упреци към
тъж.А. по повод пари, изправил се прав до нея и продължил да се кара. Поради късния час и
разотишлите се клиенти, свидетел на този спор станал само управителят на заведението-
св.М. К.. Същият направил на няколко пъти забележка на двамата каращи се, като ги
приканвал да си отиват и междувременно подреждал масите след клиентите.
В един момент подс.П.Г. станал и си тръгнал, като св.М. К. попитал тъж.А. дали да й повика
такси, за да се прибира. След утвърдителен отговор, св.К. повикал такси, а св.А. изчакала на
маса в откритата част на заведението да дойде таксиметровия автомобил, и след като дошъл,
се качила в него и потеглили.
Няколко дни след този случай, тъж.А. заедно със своя позната- св.Л. А. Р., отишли до
полицията в гр.Хасково, където пред сградата на районното управление видели св.Д. Д.-
полицейски служител при РУ-МВР-Хасково, когото св.Р. познавала. Последната обяснила
на полицейския служител за случилото се с тъж.А., като обяснила, че искат да подадат
жалба срещу приятеля на тъж.А., без да отговори на въпроса на св.Д. защо идват няколко
дни след инцидента. В разговора се включвала и тъж.А., която обяснявала, че приятелят й-
подс.Г., й бил нанесъл удари и че щяла тепърва да се снабдява със съдебно-медицинско
удостоверение. Св.Д. обяснил на св.Р. и тъж.А. какъв е редът за подаване на жалба и
продължил да изпълнява служебните си задължения.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съделно-медицинска
експертиза, на тъжителя А. е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на страдание без разстройство на здравето чрез причинени контузии в областта
на корема, хълбоците и поясната област.
1

Горната фактическа обстановка съдът възприе на база представените от страните
доказателства и служебно изисканите такива- показанията на разпитаните свидетели– св.М.
К., св.Д. Д., св.Л. А. Р., от заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска
експертиза и устните допълнения към нея в с.з., от приетите писмени доказателства, които
доказателства съдът възприе и кредитира в обем и по начин- описан по-долу.
На първо място, следва да се уточни, че по делото безспорно се установиха няколко
факта: - че на 24.09.2021г. вечерта тъжителят К.А. и подсъдимият П.Г. са посетили питейно
заведение- бар „Манхатън“ в с.Добрич; - в заведението е имало словесен спор между
двамата; - двамата са си тръгнали от заведението по отделно; - около 2 седмици след този
инцидент (06.10.2021г.), тъж.А. е посетила съдебния лекар в гр.Хасково, където й било
издадено съд.-медицинско удостоверение с описание на констатирани контузии в областта
на корема, хълбоците и поясната област, проявена с оплаквания от болки в тези места.
Спорните моменти в случая са дали на процесната дата 24.09.2021г. на тъж.А. е била
нанесена телесна повреда с констатираните наранявания от подс.Г..
След разпита на свидетелите по делото не можа да се достигне до ясен положителен отговор
на този спорен въпрос. Свидетелските показания могат да се разделят на две групи, а
именно- такива, които подкрепят обвинителната теза на тъжителя, и такива- които не я
подкрепят. В случая е налице и свидетел- полицейският служител Д. Д., чиито показания
дават обща представа, без конкретни факти по отношение на самото деяние- описано в
тъжбата.
При проследяване показанията на свидетеля- подкрепящ като цяло обвинителната теза, а
именно показанията на св.Л. Р., е видно, че според заявеното от нея, тъжителя К.А. често е
имала проблеми и оплаквания от съвместния живот с подс.Г., оплаквайки се, че е бита,
малтретирана и обиждана.
Прави впечатление обаче, че св.Р. заявява за случай, който е бил през зимата- края на 2021г.
или началото на 2022г. А настоящият случай касае месец септември 2021г., за което време
не може дасе приеме, че е през зимата или е в края на годината. Наред с това разминаване, в
показанията си св.Р. заявява, че тъж.А. при този случай е била мокра, „с изпокъсана коса“,
синини по окото, удар на крака, „дупка на левия крак“. При прегледа от съдебен лекар
обаче, са констатирани съвсем други наранявания по тъж.А.- контузии в областта на корема,
хълбоците и поясната област. Т.е. дори не са в едни и същи части на тялото. Прави
впечатление също, че посещението в полицията е станало в необичайно време за подаване
на жалби, а именно късно вечер, вместо в работно време, въпреки, че оплакването е за
инцидент- станал преди около две седмици, а не същата вечер. Видно от показанията на
св.Д., св.Р. и тъж.А. са имали вид на повлияни от алкохол, което свидетелят установил по
мириса, походката и движенията им, а наред с това св.Д. заявява за необичайно късното
време- и като част от денонощието и като изминал период от инцидента до подаването на
жалбата. Освен това са изнесени данни, че св.Р. не за първи път води хора в полицията с
оплаквания, с които тя няма нищо общо, като и не за първи път подаването на подобни
оплаквания ставало късно вечер след работно време.
Съмненията в свидетелските показания на св.Р. се засилват от показанията не само на св.Д.
Д.- полицейски служител при РУ-МВР-Хасково, но и от показанията на св.М. К.- управител
на питейното заведение в с.Добрич, където е станал описания в тъжбата инцидент. Според
същия, действително е имало спор между подс.Г. и тъж.А., като са се карали и подсъдимият
е говорел на висок тон, но това не ставало за първи път, доколкото св.К. обяснява, че и друг
път е бил свидетел на подобни прояви от двамата и възприема поведението им по-скоро
като обичайно. За същата вечер свидетелят си спомня, че в късните часове на нощта при
липса на други клиенти в заведението, е възникнал спора между двамата- страни в
настоящия процес, като К. не през цялото време е бил с насочено към тях внимание. Заявява,
че е видял как подс.Г. се е изправил и е стоял прав, карайки се на седналата А.. Но е
2

категоричен, че не е видял каквито и да било удари между двамата, а след като подсъдимия
си е тръгнал пръв, е разговарял с тъж.А. и не е установил никакви видими наранявания по
нея, нито си спомня за оплаквания от нейна страна.
При проследяване на свидетелските показания с огред тяхната непротиворечивост,
подкрепеност и логичност, съдът възприе и кредитира показанията на св.М. К.- като
очевидец и незаинтересован от изхода на делото свидетел, както и на св.Д.- като
полицейски служител, възприел обстоятелствата, които макар и косвени, са били възприети
от същия в рамките на неговата компетентност. Показанията на тези двама свидетели са
взаимно подкрепени, безпротиворечиви и логични. Поради което и съдът ги възприе и
кредитира като достоверни.
За показанията на свидетеля Л. А. Р., Съдът не прие, че същите са безпротиворечиви и
обективни. Налице са съществени противоречия между тези показания и останалите
доказателства по делото- относно времето на твърдяното деяние (разминаване от няколко
месеца), относно нараняванията върху тъж.А. (които дори не са в едни и същи части на
тялото, с оглед констатациите на съдебния лекар), като следва към всички тези
противоречия да се прибави и изминалия дълъг период от време от инцидента до подаването
на жалбата в полицията. Поради което и Съдът не кредитира тези показания на св.Р. като
достоверни, а единствено като опит да се помогне на тъж.А.. Косвените доказателства също
се ценят и възприемат от съда, но в настоящият случай, при съпоставката на тези
доказателства с всички останали, се оказват сериозни съмнения не само за детайлите в
описание на събитието, но и в самите събития, залегнали в обвинението.
При така описаната по-горе фактическа обстановка, може да се направи един- единствен
извод- а именно- неустановеност и недоказаност на описаното престъпление.
Представените от тъжителя и нейния повереник доказателства не установяват по
категоричен начин извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като не бяха
установени и доказани елементите на описаното престъпление. Налице са разминавания и
неустановеност на твърдяното престъпление като време на извършването му, като начин на
извършване и като получени наранявания. Свидетелските показания на двама от
свидетелите- св.К. и св.Д., се възприеха от съда, но доколкото същите не внасят дори и
данни за нанесена телесна повреда на тъж.А., не могат да обусловят осъдителна присъда на
подсъдимия. Единственият свидетел- очевидец на описаното деяние заявява, че не е виждал
никакви удари и физически контакт между тъжителя и подсъдимия, а само словесен спор. В
тази връзка не се установиха дори и косвени доказателства за нанесени телесни наранявания
от подсъдимия върху тъжителя на описаната в тъжбата дата и място.
Като цяло, следвайки принципа, че подсъдимия не е длъжен да установява и доказва
невинността си, а напротив- тъжителя е длъжен да докаже описаното в тъжбата
престъпление, се стига до единствения законосъобразен и почиващ на доказателствата
извод- тъжителят не доказа обвинението по несъмнен и безспорен начин- нито установи
механизма на твърдяното престъпление, нито представи безспорни доказателства за
конкретни действия, реакции, наранявания от участниците в конфликта. При
неустановеност на конкретни действия от страна на подсъдимия за нанасянето на описаните
телесни повреди, изминалия дълъг период от време от инцидента до констатирането на тези
телесни наранявания, безпредметно се явява разглеждането на обстоятелства около
квалификацията на описаното престъпление.
Предвид обстоятелството, че по наказателни дела от частен характер тежестта на
обвинението пада изцяло върху частният тъжител, в случая не се събраха категорични
доказателства, които да установят по несъмнен и безспорен начин извършено на посочената
дата престъпление от подсъдимия П.Г., а от там и да ангажират наказателната отговорност
на същия, и предвид императивната разпоредба на чл.303, ал.1 от НПК, която гласи, че
осъдителна присъда не може да почива на предположения, съдът призна подсъдимия за
3

невинен и го оправда и по повдигнатото му обвинение.
Доколкото липсва установеност и доказаност на обвинението и липса на установена и
доказана причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат, съдът отхвърли предявения гражданският иск против подсъдимия П.Г.,
за обезщетение на причинените от описаното престъпление по чл.130, ал.2 от НК
неимуществени вреди в размер на 1000 лева- като неоснователен и недоказан.
На основание 190, ал.1 от НПК, след като призна подсъдимия П.Г. за невинен, съдът
постанови тъжителят К.И.А. да му заплати направените по делото разноски- произтичащи от
адвокатска защита- сумата от 500 (петстотин) лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие.
Наред с това, съдът постанови тъжителят К.И.А. да заплати направените по делото разноски
от страна на Държавата- сумата от 50 (петдесет) лева- произтичаща от допълнително
възнаграждение за вещо лице, която сума е била изплатени от бюджетните средства на съда,
която сума постанови да внесе по сметката на Районен Съд- Димитровград.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
4

Номер на акта:	37
Дата:	30 септември 2022 г.
Съдия:	Иван Статев Маринов

Дело:	20215610200544
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	14 октомври 2021 г.

Присъда по дело №544/2021 на Районен съд - Димитровград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите