Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Видин ,02.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд , гражданска
колегия в публично заседание на двадесет
и девети януари през две хиляди и двадесета
година , в състав:
Председател:Нина Николова
при
секретаря Красимира
Илиева , като разгледа
докладваното от съдията
Николова гр.дело №1989 по описа за 2019г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Искът
е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.422 ГПК, във р. с чл.79 ЗЗД.
Подадена е искова молба
от Райфайзенбанк /България/ ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, бул.Никола Вапцаров №55, ЕКСПО 2000, срещу А.З.Б. с ЕГН: ********** и адрес *** , в
качеството му на кредитополучател, в която се иска да бъде признато по
отношение на ответника, че последният дължи на ищеца суми, произтичащи от
облигационно отношение.
Твърди се от ищеца, че по силата на
договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 12.06.2008г.
ищецът е предоставил за кредитополучателя
кредит от 1 190.00 лева, усвоен изцяло на същата дата. Същият е
следвало да бъде върнат в уговорен между
страните срок до 12.06.2018г. Твърди се
от ищеца , че с изтичането на срока,
ответникът е изпаднал в забава.
Излага се, че ответникът не е изпълнил задължението по договора, същото е изискуемо към датата на подаване на
заявление по чл.417 ГПК. Такова е подадено и е образувано ч.гр.д.№ 2153/2018г. ВРС
, издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответникът е
възразил в срока по чл.414 ГПК, и са предявени настоящите искови претенции.
Иска се установяване със сила на
пресъдено нещо спрямо ответника А.З.Б. с ЕГН: ********** съществуването и изискуемостта на вземанията,
в размери 1190.00 лева главница, 1312.92 лева обезщетение за забавено плащане
за периода 01.07.2012г.- 16.08.2018г., 22.10 лева такса за периода 31.07.2017г.
до 31.07.2018г. Претендират се и разноските.
Исковата молба и приложенията е
изпратена на ответника, който е подал отговор в срок. Ответникът
признава иска в съдебно заседание, като моли за разсрочването на задълженията
,с оглед материалното му състояние и
полагане на грижи за член на семейството в тежко здравословно положение.
Изпълнена е разпоредбата на чл.237,
ал.2 ГПК, като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави
и е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед горното ,съдът следва
да се произнесе съобразно признанието, като уважи предявения иск.
Предвид направеното искане за разсрочване и представените писмени доказателства , съдът намира искането за
основателно. Установяват се доходи на ответника в размер на 558.48 лева нетно
трудово възнаграждение, липсата на право на собственост върху недвижими имоти
или МПС , липсата на доходи от свободни професии, рента, наеми ,хонорари, видно
от декларация за семейно, материално положение и имотно състояние, и фиш за
заплата за м.декември 2019г.. Ответникът е разведен, грижи се за дъщеря си,
която видно от ЕР № 2537 от 130/ 19.09.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ Св.Петка АД
гр.Видин, същата е с 80% трайно намалена работоспособност , поради наличие на
заболяване -Епилепсия ,Хипотиреоидизъм.
За
пълнота следва да се отбележи, че с определение
№ 817 от 22.12.2015г., постановено по
гр.д.№ 6073/2015г. на ВКС, IV г.о. , се приема, че не само в случаите на
осъдително съдебно решение е допустимо да се постанови разсрочване или
отсрочване на изпълнението. Според Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по
тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, т.14., чл.241 ал.1 ГПК
е приложим и когато съдът уважава установителен иск за вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение. В мотивите към решението е посочено, че
основанията, на които се отсрочва или разсрочва изпълнението (имотно състояние,
здравословно състояние и др.), могат да са налице по отношение на всеки
длъжник, независимо от вида на производството, по което същият е осъден.
Правилото по чл.241 , ал.1 ГПК може да се приложи не само когато е уважен
осъдителен иск срещу ответник, който преди постановяване на съдебното решение е
отправил искане за отсрочване или разсрочване на изпълнението. То може да се
приложи във всеки случай, когато е издаден съдебен акт срещу длъжник по парично
притезание, който съставлява изпълнително основание. Без значение е как е
именуван актът – същественото е с него длъжник по парично вземане да бъде
осъден да изпълни задължението си по отношение на кредитора му.
С оглед изхода на делото, и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да понесе и направените в
производството разноски от ищеца 102.02
лева ДТ в 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 ЗПП, вр. с чл. 13, т.2 и чл.25, ал.1 от НЗПП и
съобразно правната и фактическа сложност на делото и 50.50 лева ДТ и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч.гр.д.№2153/18г. на ВРС .
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Райфайзенбанк /България/ ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул.Никола Вапцаров №55,
ЕКСПО 2000, че има вземане към А.З.Б. с ЕГН: ********** и адрес ***, в размер
на следните суми: 1 190.00 лева главница, ведно със законната лихва , считано
от предявяване на вземането на 17.08.2018г. до окончателното издължаване, 1
312.92 лева обезщетение за забавено плащане за периода 01.07.2012г.-
16.08.2018г., 22.10 лева такса за периода 31.07.2017г. до 31.07.2018г., за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2153/2018г. ВРС.
ОСЪЖДА А.З.Б. с ЕГН: ********** и
адрес *** да заплати на Райфайзенбанк /България/ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район
Лозенец, бул.Никола Вапцаров №55, ЕКСПО 2000, разноски по делото: 50.50 лева ДТ и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение в производството по .гр.д.№2153/18г.
на ВРС и 102.02
лева ДТ в 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
РАЗСРОЧВА
по искане на А.З.Б. изпълнението на решение
на Видински районен съд от 02.03.2020 г.
по гр.д.№ 1989 / 2019г по описа на ВРС,
като всяка от присъдените с това решение суми бъде изплащана на 12 равни
месечни вноски, с падеж на първата вноска един месец от датата на влизане в
сила на настоящето определение, заедно със законната лихва за забава върху
неплатената част от задълженията, дължима от влизане в сила на решението до
окончателното им погасяване.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: