РЕШЕНИЕ
№ 2612
гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20211110215652 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение взе предвид следното:
Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***** срещу Наказателно постановление (НП) № ***** от
*****., издадено от Зам.-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН) и ръководител
на Управление „Застрахователен надзор” (Управление „ЗН”), с което на осн. чл.83, чл.53 и
чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл.16, ал.1, т.19 от
Закона за КФН (ЗКФН) и чл.647, ал.2 и чл.648, ал.1 от Кодекса на застраховането КЗ), на
дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за повторно административно нарушение на
чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ вр. § 1, т.51 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КЗ.
В жалбата се излагат съображения за липсата на повторност на процесното
административно нарушение, защото предходното влязло в сила НП било за нарушение на
чл.107 от КЗ (отм.), преди влизане в сила на новия КЗ, като правоприлагането по аналогия
било недопустимо. Сочи се, че отговорността на дружеството била ангажирана по
квалифициран състав на административно нарушение (такъв по чл.644, ал.2 от КЗ), но това
било станало за първи път в наказателното постановление, като обстоятелствата относно
квалифициращото обстоятелство (наличието на хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР
на КЗ) не били описани в съставения Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), в който следва да бъдат описани всички обстоятелства по нарушение,
които обуславяли неговата съставомерност, вкл. и квалифицирани такива, а липсата на
1
елементи от обективната страна на нарушението било съществено нарушение на
процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Твърди се в жалбата, че разпоредбата на
чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН изисква посочване на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, както и нарушените законови разпоредби, и описанието на
нарушението предпоставя отразяване на всички негови признаци от обективна страна,
дефиниращи приложимия състав (основен, привилегирован или квалифициран), като това не
съставлявало определяне на вида и размера на наказанието, а определяне на конкретния
състав на нарушението, а в АУАН имало само констатации за реализиран състав по чл.108,
ал.1 от КЗ без изложени факти за наличието на хипотезата на „повторност”. Сочи се и
нарушаване на правилото за reformatio in peius, защото застрахователното дружество, подало
жалбата, било санкционирано за по-тежко наказуемо административно нарушение от
първоначално установеното, а с налагане на наказание за квалифициран състав на
нарушение, което не му било предявено с АУАН, дружеството било поставено в по-
неблагоприятно положение от извършители на подобни деяния, като се сочи и съдебна
практика в подкрепа на твърденията му по настоящия казус. Сочи се, че била неправилна
правната квалификация на твърдяното нарушение, защото разпоредбата на чл.108 от КЗ
имала характеристиките на „общ закон” спрямо специалните разпоредби на Глава
XXXIX – „Имуществено застраховане” и Глава XLVII – „Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите” от КЗ, като в такива случаи предимство
имал специалният закон, като в разглеждания случай ставало въпрос именно за застраховка
„Гражданска отговорност” и били приложими разпоредбите на чл.496 – чл.505 от КЗ,
уреждащи именно хипотезата на задълженията на застрахователя по такава застраховка, а с
това било нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди се също нарушаване на
правилото на чл.12 от ЗАНН, защото била наложена санкция, която не съответства на
тежестта и характера на нарушението, на липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, т. к. при отговорност на дружество – юридическо лице субективната страна
не се изследвала. Според жалбоподателя била налице хипотезата на „маловажен случай” по
чл.28 от ЗАНН и наказващият административен орган не трябвало да налага наказание.
Прави се искане за отмяна на атакуваното НП, а в условията на алтернативност – да се
преквалифицира нарушението и да се наложи наказание по основния състав на такова
нарушение, уреден в чл.644, ал.1, т.1 от КЗ, като бъде наложена предвидената за него
минимална закона санкция.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател *****, редовно призовано, с
връчена на упълномощен представител призовка (вж. л.50 от съд. д.), не изпраща законен
или упълномощен представител.
Наказващият административен орган – Зам.-председател на КФН и ръководител на
Управление „ЗН”, редовно призован, се представлява от юрк. И. Г. (вж. л.64 от съд. д.), която
счита за неоснователна жалбата и предлага да бъде потвърдено оспореното наказателно
постановление, като подкрепя застъпеното в изготвените и представени писмени
съображения (вж. л.68-69 от съд. д.), като претендира и присъждането на юрисконсултско
2
възнаграждение.
Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Жалбоподател по делото е ***** с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в *****, представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К., като дружеството
предлагало застрахователни услуги, вкл. и по договор за задължителна застраховка
„Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз.
На 25.08.2018г., около 17:07 часа, край *****, лицето Г. Б. Г. с ЕГН: **********,
управлявал автобус марка/модел ***** с рег. № ********, с посока на движение от *** към
***, като в автобуса пасажер била майката на Б. М. А. с ЕГН: ********** – М. И. Г. с
ЕГН: **********. В района на км. 54 + 380, в зоната на десен завой, водачът Г. Г. изгубил
контрол върху управлявания от него автобус и навлязъл в насрещната пътна лента за
движение. В последствие на това настъпва удар първо в лек автомобил марка/модел *** с
рег. № ***** управляван от Й. Л. К., след което настъпва и втори удар с лек автомобил
марка/модел *** с рег. № ***** с водач Н. Д. К., в резултат на което автобусът се отклонил
вдясно на пътното платно, ударил се в еластичната ограда (мантинела) и се преобърнал по
склон около 40 м. под пътя. След настъпването на пътното произшествие лицето М. Г. била
настанена за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД с опасност за живота, където на
27.09.2018г. починала.
Впоследствие се установило, че за автобуса марка/модел ***** с рег. № *****, в
който е пътувала М. Г., имал сключена задължителна застраховка „Злополука” на пътниците
с дружеството – жалбоподател *****, поради което на 17.02.2021г. пред това
застрахователно дружество от Б. А. (дъщеря на починалата Г.), чрез пълномощника адв. А.
О., била предявена претенция по повод на настъпилото застрахователно събитие за
овъзмездяване на настъпили неимуществени вреди в следствие на пътния инцидент.
Претенцията била заведена под № **********/17.02.2021г. на основание на
сключения договора за задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за
обществен превоз, който бил обективиран в Застрахователна полица № *****.
Със завеждането на претенцията пред застрахователя ***** били представени и
писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията за обезщетение – констативен протокол № 9 от 28.08.2018г. за ПТП (вж. л.25-
27), препис-извлечение от акт за смърт на М. И. Г. (вж. л.27гръб), съобщение за смърт на М.
И. Г. (вж. л.28), удостоверение за наследници на М. И. Г. (вж. л.29), справка изх. № 24-01-
728/03.10.2018г. от Гаранционен фонд (вж. л.30) и надлежно изготвено пълномощно за
упълномощаване на адв. О. (вж. л.31).
С писмо от 01.03.2021г. застрахователното дружество изискало данни за банковата
3
сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, като с молба вх. № ОК-
146206/12.03.2021г. пълномощника на увреденото лице представил изисканите данни за
банковата сметка (вж. л.21-22 от съд. д.).
Със заповед № З-152 от 14.06.2021г. (вж. л.45 от съд. д.) на Зам.-председателя на КФН
и ръководител на Управление „Застрахователен надзор” било наредено извършването на
тематична проверка на жалбоподателя ***** по отношение на пазарното поведение на
дружеството в сферата на застраховането, вкл. разпространение на застрахователни
продукти и уреждане на застрахователни претенции, като се обхване периода 01.01. –
31.05.2021г. Със заповедта били определени и служителите от управлението за
застрахователен надзор, които да я извършат.
В изпълнение на тази заповед, с писмо изх. № РГ-10-4-49 от 14.06.2021г. (вж. л.10), от
страна на проверяващите били изискани от застрахователната компания следните справки:
а) справка по приложен образец във формата „.xlsx” за всички изплатени застрахователни
претенции в периода от 01.01.2021г. до 31.05.2021г.; б) справка по приложен образец във
формата на „.xlsx” за всички отказани застрахователни претенции в периода от 01.01.2021г.
до 31.05.2021г.; в) справка по приложен образец във формата на „.xlsx” за всички неуредени
застрахователни претенции към 31.05.2021г.; г) справка по приложен образец за постъпилите
жалби от ползватели на застрахователни услуги в периода 01.01. – 31.05.2021г.
Със свое писмо изх. № ОК-379-498/22.06.2021г. застрахователното дружество
изпратило в КФН изисканите справки, информация и документи (вж. л.13), които били
заведени с вх. № РГ-10-4-49 от 23.06.2021г. (вж. л.11-12).
Със своя Заповед № З-170/30.06.2021г.(вж. л.44 от съд. д.), ръководещият
Управлението „Застрахователен надзор” заместник-председател на КФН допълнил Заповед
№ З-152/14.06.2021г., като разширил обхвата на тематичната проверка и добавил в т.4 от
първоначалната Заповед № З-152/14.06.2021г. нови служители към списъка от служители,
които е следвало да извършат наредената тематична проверка, сред които била и
свидетелката М. С., която е изпълнявала длъжността „***” в отдел „Проверки на място” в
Дирекция „Застрахователен надзор” на Управлението.
Въпросната свидетелка М. С. била определена с т.1.5.6. на Заповед № З-2 от
08.01.2021г., издадена на Зам.-председателя на КФН и ръководител на Управление „ЗН”,
като служител в КФН, който да съставя актове за установяване на административни
нарушения (АУАН) на КЗ и на актовете по прилагането му (вж. л.43).
С ново писмо изх. № РГ-10-4-49/02.07.2021г. Комисията изискала допълнителна
информация и документи (вж. л.14-15), като с приемо-предавателен протокол от 13.07.2021г.
(л.20) застрахователната компания предоставила на КФН информация относно „изплатени”
претенции (такива с изплатени обезщетения); за „висящи” претенции (такива без
произнасяне от застрахователя); за „отказани” претенции (такива с отказ да се заплати
обезщетение) и за претенции с жалби (вж. л.16-19). Заведената от адв. О. била включена в
Приложение № 1 на „висящи” претенции, по които нямало произнасяне от
4
застрахователното дружество.
С писмото от 02.07.2021г. застрахователят бил информиран за необходимостта да
осигури за дати 13.07.2021г. и 16.07.2021г. и в сградата на дружеството достъп до
преписките по общо 232 бр. претенции, изрично посочени в Приложение № 1 и Приложение
№ 2 в изпратеното на дружеството писмо. При проведената първа среща на 13.07.2021г. се
оказало, че застрахователят не бил подготвил преписките по претенциите, посочени в
Приложение № 1, а същите били предоставени на проверяващия екип под формата на флаш-
памет, която проверяващият екип приел с приемо-предавателния протокол от 13.07.2021г. По
време на тази среща били проверени минимален брой претенции от списъка по Приложение
№ 1 заради недостатъчната организационно-техническа подготовка на дружеството. На нови
две допълнителни срещи на 15.07.2021г. и 16.07.2021г., проверяващият екип също не успял
да провери всички претенции от Приложение № 1 и Приложение № 2, което наложило
уговаряне на нова допълнителна дата за довършване на техните проверки, като едва на
19.07.2021г. проверяващият екип провел нова среща в сградата на зстраховатея, където били
разгледани преписките по претенциите, изискани с писмото от 02.07.2021г. на КФН.
При извършване на наредената проверка и на събраната документация, свид. М. С.,
установила, че от предоставените с писмо вх. № РГ-10-4-49 от 23.06.2021г. на КФН, справки
и по-конкретно „Справка-висящи_signed” във формат „.xls”, км датата 31.05.2021г. в
посочената справка фигурирала претенция № **********, предявена пред
застрахователното дружество на 17.02.2021г. на основание на застрахователна полица
„Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз № *****, от адв. А. О. –
пълномощник на Б. А. (ползвател на застрахователни услуги – наследник на застраховано
лице), от което направила извод, че към датата 31.05.2021г. по тази претенцията не е имало
изплащане на застрахователно обезщетение или отказ за плащане.
Свидетелката М. С. счела, че са налице данни за извършено административно
нарушение, поради което на 15.09.2021г. съставила против юридическото лице *****, в
присъствието на двама свидетели по съставянето – свид. Н. Б. и И. Л., Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № *****, в който били отразени всички
обстоятелства по извършената проверка, установените фактически данни по твърдяното
административно нарушение, вкл. и тези по извършването му, като било посочено
описанието на нарушението с неговите обективни елементи, както и нарушените законови
разпоредби – прието било, че е нарушен чл.108, ал.1 от КЗ, т. к. дружеството не се било
произнесло по заведената щета № **********/17.02.2021г. – като определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума, респ. мотивирано да откаже
плащането, в законоустановения срок от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл.106 от КЗ, т. е. до 02.04.2021г. (вкл.) и административното нарушение
било извършено на 03.04.2021г. в ***. Съставеният АУАН, подписан от актосъставителя и
двамата свидетели, бил връчен на упълномощения представител (Н. Б.) на дружеството на
датата на съставянето му – 15.09.2021г. (вж. л.9).
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН юридическото лице – жалбоподател ***** не е подало
5
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН № *****, на *****. заместник-председателят на КФН
и ръководител на Управление „ЗН” издал и процесното Наказателно постановление №
*****/*****., в което били описани всички обстоятелства по проверката и по извършването
на нарушението, неговите обективни елементи, вкл. времето и мястото на извършването,
като било прието от наказващия административен орган, че е налице административно
нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, извършено при условията на § 1, т.51 от ДР на
КЗ – повторност, като с този санкционен акт на застрахователното дружество било
наложено административно наказание „имуществена санкция” от 2 000 (две хиляди) лева на
осн. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ. Процесното НП било връчено на 29.10.2021г. на
дружеството – жалбоподател с писмо с обратна разписка (вж. л.8).
С жалба вх. № 91-01-880 от 01.11.2021г. (опис на КФН), подадена чрез куриер на
29.10.2021г. (вж. л.7) застрахователното дружество обжалвало издаденото НП и било
образувано настоящото дело.
По делото се установява, че с предходно Наказателно постановление № ***** от
*****, издадено от Зам.-председателя на КФН и ръководител на Управление „ЗН”,
застрахователят бил санкциониран за „повторно извършено” административно нарушение
по чл.108, ал.1 от КЗ с налагане на административно наказание „имуществена санкция” от
2 500 (две хиляди и петстотин) лева (вж. л.36-37), като това НП било потвърдено с Решение
от 16.11.2020г. на СРС – НО, 23-ти състав, постановено по н. а. х. дело № 1354/2020г., влязло
в сила на 12.12.2020г. (вж. л.38гръб-42).
Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните пред съда свидетели М. В. С. и Н. Б. Б., както и в писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК:
пълномощно за адв. М. Г. (л.6), куриерска разписка за пращане на жалба (л.7), обратна
разписка за връчване на НП (л.8), пълномощно за Н. Б. (л.9), отправено искане от
14.06.2021г. от КФН до застрахователя за предоставяне на информация документи (л.10-12),
отправено искане от 02.07.2021г. от КФН до застрахователя за предоставяне на информация
и документи (л.14-19), приемо-предавателен протокол от 13.07.2021г. (л.20), молба-
заявление от 17.02.2021г. до ***** от адв. А. О. (л.21), уведомление за наличието на банкова
сметка (л.22), писмо от 01.03.2021г. от ***** за изискване на данни за банкова сметка (л.23),
молба-заявление от пълномощника О. до застрахователя за завещане на претенция по щета
(л.24), констативен протокол № 9 от 28.08.2018г. за ПТП (л.25), препис-извлечение от акт за
смърт на М. И. Г. (л.27), съобщение за смърт на М. И. Г. (вл.28), удостоверение за
наследници на М. И. Г. (л.29), справка от Гаранционен фонд изх. № 24-01-728/03.10.2018г.
(л.30), пълномощно за адв. А. О. (л.31), писмо от застрахователя до КФН за предоставяне на
заверени копия на платежни нареждания, удостоверяващи извършените плащания –
Приложение № 1 (л.32-35), Наказателно постановление № ***** от *** (36-37), Решение на
СРС – НО, 23-ти състав по н. а. х. дело № 1354/2020г. (л38-42), Заповед № З-2/08.01.2021г. на
6
зам.-председател на КФН и ръководител на управление „ЗН” (л.43), Заповед № З-
170/30.06.2021г. на зам.-председател на КФН и ръководител на управление „ЗН” (л.44),
Заповед № З-152/14.06.2021г. на зам.-председател на КФН и ръководител на управление
„ЗН” (л.45), пълномощно за юрк. С. Н. (л.54), пълномощно за юрк. И. Г. (л.64), трудов
договор № Р-07-126/28.12.2017г. за назначаване на актосъставител (л.65), допълнително
споразумение към трудов договор на актосъставител (л.66), допълнително споразумение
към трудов договор на актосъставител (л.67).
Съдебният състав на първата инстанция внимателно обсъди показанията на
свидетелите М. В. С. и Н. Б. Б., като прецени същите за логични и безпристрастни, нямат
вътрешни противоречия, и напълно кореспондират с останалите материали по делото, като в
тях същите излагат своите непосредствени възприятия относно извършената документална
проверка по случая и установените при нея фактически обстоятелства по преписката, респ.
за процедурата по съставянето и връчването на АУАН (показанията на Б.), поради което
съставът на съда ги кредитира в тяхната цялост и ги ползва при формирането на своите
фактически изводи.
Наред с това, за правилното изясняване на обстоятелствата по делото допринасят и
приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях, като писмените документи кореспондират със свидетелските показания по
делото и позволяват обективното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствата поотделно, и в тяхната съвкупност, води до еднозначни фактически изводи
у съдебния състав.
При така установените фактически обстоятелства, съставът на първостепенния съд
прави следните изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице
(наказаното юридическо лице), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено
на 29.10.2021г., а жалбата е подадена на същата дата – вж. л.7-8), и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което
е породила своите суспензивен и деволутивен ефекти.
По съществото разгледана, жалбата е основателна при следните съображения.
След извършената служебна проверка на въпросите с компетентността съдебният
състав установи, че Актът е съставен от оправомощено лице с оглед разпоредбата на чл.647,
ал.1, предл.1 от КЗ, т. к. свидетелката М. С. (актосъставител) се явява надлежно
оправомощена от заместник-председателя на КФН и ръководител на Управление „ЗН” със
Заповед № З-152 от 14.06.2021г., допълнена със Заповед № З-170 от 30.06.2021г. на зам.-
председателя на КФН и ръководител на управление „ЗН” да състави актове за нарушения на
КЗ и актовете по прилагането му, ако бъдат установени такива по време на проверката.
Атакуваното наказателно постановление също е издадено от компетентно длъжностно лице
– посочения заместник-председател на КФН, каквото е изискването на чл.647, ал.2, предл.1
7
от КЗ (вж. и чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН). Въз основа на това се формира и извод от съдебния
състав, че правилата за компетентност са били спазени и не е налице съществено
нарушение на същите, което да води до отмяна на оспореното НП.
Съставът на съда не констатира нарушения и на разпоредбите на чл.36 – чл.46 и на
чл.47 – чл.58 от ЗАНН, доколкото съставеният АУАН, съотв. издаденото НП съдържат
съответните законови реквизити, вкл. описанието на административното нарушение,
времето и мястото на извършването му, обстоятелствата по неговото извършване, неговата
правна квалификация, както и обстоятелствата по установяването му. В тази връзка
отразяването на обстоятелствата по извършването на административното нарушение,
фактическото му описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна
квалификация в АУАН и НП, е съобразено с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
АУАН е съставен в рамките на сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН,
доколкото проверката е протичала от 14.06.2021г., като документите са били представени
окончателно на 19.07.2021г. и в рамките на три месеца от „откриване на нарушителя”,
станало по време на проверката, и две години от „извършване на нарушението” e съставен
АУАН, а НП е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН – до шест месеца от
съставянето на АУАН. Следва да се посочи, че първата цитирана разпоредба от ЗАНН
посочва, че АУАН се съставя в срок не по-дълъг от три месеца от датата на откриване на
нарушителя. В случая, АУАН е съставен на 15.09.2021г., след като материалите по
заведената пред застрахователя претенция са били представени на 19.07.2021г. в Комисията,
и именно на датата на представянето на всички тези материали, контролният орган се счита
за уведомен и въз основа на проверката на тези документи е било установено и
нарушението, и неговият извършител (автор), и е лесно видимо при сравнението на двете
дати, че тримесечният срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН се явява спазен. Спазен се
явява и двугодишният срок по чл.34, ал.1, от ЗАНН, защото нарушението е извършено на
03.04.2021г., а АУАН е съставен на датата 15.09.2021г., а по-дългият срок тече именно от
извършването на нарушението. НП е издадено в рамките на шест месеца от датата на
съставяне на АУАН.
Изпълнени са изискванията на закона и относно съставянето и връчването на АУАН.
Актът е съставен в присъствието на двама свидетели по съставянето на (чл.40, ал.3 от
ЗАНН) и е редовно връчен на пълномощник на застрахователното дружество (Н. Б.) с дадена
възможност за излагане на обяснения и/или възражения, с което са спазени изискванията на
чл.40 и чл.43 от ЗАНН.
Въз основа на установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема, че
жалбоподателят ***** е осъществил състава на административно нарушение по чл.108,
ал.1 от КЗ, защото не е изпълнил задължението си в законоустановения срок от
15 (петнадесет) работни дни от получаване на всички изискуеми документи да се произнесе
по който и да било от предвидените начини – да определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума (чл.108, ал.1, т.1 от КЗ), или мотивирано да
8
откаже плащането по претенцията (чл.108, ал.1, т.2 от КЗ), заявена от увреденото лице Б.
А.. По делото безспорно се установява чрез наличните доказателствени материали, че
дружеството – жалбоподател е образувало на дата 17.02.2021г. преписката по претенция №
********** по повод на гореспоменатия пътен инцидент с автобуса, в който е пътувала
майката на заявителката, е представило всички изискуеми за определянето на основанието и
размера на обезщетението документи със завеждане на претенцията, вкл. и служебната
бележка за банковата сметка, която увреденото лице представило на 12.03.2021г. (л.22), по
която да му се изплати обезщетението.
Затова е и обоснован и законосъобразен изводът, че след датата 12.03.2021г.
застрахователното дружество – жалбоподател не е изисквало и увреденото лице не е
представяло допълнителни доказателства, поради което настоящият състав приема, че това
е моментът, от който е започнал да тече срокът за изпълнение на задължението по чл.108,
ал.1 от КЗ от страна на застрахователя.
Публично-правният интерес, защитен с тази правната норма, не е резултатът от
произнасянето – определяне на застрахователното обезщетение или застрахователната сума,
а неговото изплащане. Този извод се налага при граматическото тълкуване на цитираната за
нарушена законова разпоредба, която изисква в случай, че бъде уважена
претенцията – кумулативно тя да бъде и изплатена в срок от 15 работни дни, а в
противен случай в същия срок да се постанови мотивиран отказ. Законовият срок за
произнасяне на застрахователя по който и да било от двата начина е изтекъл на
02.04.2021г. (вкл.) и тъй като изпълнителното деяние на конкретното административно
нарушение се осъществява чрез бездействие, правилно актосъставителят и наказващият
административен орган са приели, че това противоправно бездействие е започнало на
следващия ден след изтичане на срока за изпълнение на законовото
задължение – 03.04.2021г., като бездействието е продължило дори след издаването на
НП (*****.), защото плащането на определеното обезщетение е станало на следващия ден,
а именно 27.10.2021г.
По изложените съображения, като не е изпълнило задължението си да определи и
изплати застрахователното обезщетение, съотв. мотивирано да откаже плащане, до изтичане
на срока от 15 работни дни, дружеството – жалбоподател ***** е извършило
административно нарушение и е реализирало състава по чл.108, ал.1 от КЗ от обективна
страна. Нарушението е формално и се осъществява чрез неизпълнението на задълженото да
извърши определено действие лице, и на мястото, където е следвало да извърши своето
произнасяне (положително или отрицателно) по заведената претенция. Неоснователно е
възражението, че неправилно е определена датата на нарушението по вече изложените по-
горе аргументи и съображения. Неоснователно е и възражението, че била неправилна
правната квалификация на деянието. Специалната разпоредба на чл.496, ал.1 от КЗ е
приложима само в случаите, когато не са били представени всички необходими документи
съгласно чл.108, ал.3 от КЗ, а в конкретния случай – не е било налице основание за
постановяване на отказ от произнасяне, защото увреденото лице Б. А. е представила
9
всички необходими и изискани документи и при завеждане на претенцията (17.02.2021г.) и в
последващ времеви момент (на 12.03.2021г.) и след последната дата нови документи не са
били искани нови доказателства (арг. чл.496, ал.3 от КЗ).
Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни
възраженията на *****, че липсвали данни за извършено административно нарушение. В
тази връзка следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ е формална – при
постъпването на последните изискани и приети документи по чл.106 от КЗ, застрахователят
е длъжен да осъществи определено поведение – да определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.
Дори и при недобросъвестност от страна на застрахования (напр. да не се яви на касата на
дружеството или да не даде банкова сметка), за застрахователя остава възможността за отказ
от извършване на плащането.
Именно с цел защита на правата на потребителите на застрахователни услуги,
законодателят е въвел времево ограничение за приключване на така описания процес по
приключване на заведени пред застрахователите претенции – срок от петнадесет работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ. Затова и с оглед на защита
на правата на потребителите на застрахователни услуги, по отношение на всички
застрахователи (вкл. и на *****) важи изискването в посочения срок да извършват
съответните действия по изясняване на фактическите обстоятелства по всяка претенция. И
във връзка с това, когато дружеството прецени, че представените от потребителя на
застрахователна услуга или от третото ползващо се лице доказателства не са достатъчни,
то има възможността да изиска допълнителни доказателства, които застрахованото лице
да му представи (чл.106, ал.3, изр.1 от КЗ). Освен този предвиден срок от 45 дни за
изискване на допълнителни доказателства по чл.106, ал.3, изр.2 от КЗ, застрахователят
разполага и с възможността, която законът му предоставя по чл.107, ал.1 от КЗ, за
нуждите на установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него
да изисква информация и съдействие от държавни органи и от трети лица. Но дори и
тогава, когато не са били изискани всички доказателства, законодателят е въвел
краен (пределен) срок за произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска
отговорност” – този по чл.108, ал.2 от КЗ, който е шест месеца от нейното
предявяване (застраховката „Злополука” попада в обхвата на чл.108, ал.1 от КЗ).
По делото обаче, няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателят ***** е
изисквало други доказателства, с които ползвателя на застрахователна услуга и увредено
лице по застраховка „Злополука”, да може да се снабди, освен тези, които дружеството е
получило, нито да се е възползвало от правата си по чл.107, ал.1 от КЗ. Затова наказващият
орган е преценил абсолютно обосновано и правилно, че щом застрахователното
дружество не е поискало никакви други доказателства, нито съдействие от други
органи – законовите възможности по чл.106, ал.3 и чл.107 от КЗ, значи то е приело, че
представените пред него доказателства са напълно достатъчни, за да направи
окончателната си преценка по заведената претенция – да определи и изплати размера на
10
обезщетението или мотивирано да откаже плащане. Последният документ е представен на
12.03.2021г. – данните за банковата сметка на третото лице Б. А., следователно в срок до
02.04.2021г. (вкл.) дружеството е имало възможност да определи и изплати размера на
обезщетението по заведената претенция № ********** или мотивирано да откаже. В
разглежданата хипотеза се установява, че едва на 27.10.2021г. (с над шест месеца
закъснение – бел. с.) дружеството е решило да изплати обезщетението.
От изложеното дотук, съдебният състав приема, че категорично е установено по
делото, че от обективна страна дружеството ***** е нарушило разпоредбата на чл.108,
ал.1 от КЗ, като вместо в императивно определения от закона срок от петнадесет работни
дни от представянето на всички доказателства (до 02.04.2021г. /вкл./), след изтичане на над
шест месеца закъснение – на 27.10.2021г., застрахователят е изплатил обезщетението. В тази
връзка обосновано е било прието от актосъставителя и наказващия административен орган,
че при липса на изисквани нови доказателства, то срокът е започнал от датата на последното
действие (12.03.2021г.) и е изтекъл на 02.04.2021г., като административното нарушение е
извършено на датата, следваща посочения ден, т. е. на 03.04.2021г. – начало на
противоправното бездействие.
Тъй като нарушението е извършено от юридическо лице, въпросът с неговата
субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая става въпрос за
ангажиране на отговорност на търговско дружество, която е обективна (или
т. нар. „безвиновна отговорност”), чрез налагане на наказание „имуществена санкция” по
чл.83 от ЗАНН. От това се налага изводът, че при реализирането не следва да се анализира
липсата, респ. наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица,
свързани с осъществяване на дейността на това застрахователно дружество.
Принципно неверни са доводите, изложени в жалбата, че с оглед различията в
правната квалификация на процесното нарушение и това, за което е влязло в сила НП,
липсвала хипотезата на повторността. Тук следва да се подчертае, че при преценката дали
две административни нарушения са от един и същ вид следва да се изхожда от техните
съставомерни обективни елементи, описани в правната норма и във фактическите
обстоятелства на НП, а не от цифровата им квалификация, която е изменена с приемане
на новия КЗ (обн., ДВ, бр.102 от 29.12.2015г.), влязъл в сила от 01.01.2016г. При това
положение, нормите на чл.108, ал.1 от КЗ (нов) и тази на чл.107, ал.1 от КЗ (отм.) са с
идентично съдържание и защитават едни и същи обществени отношения, като единствено
е променен срокът за изпълнение на задължението за произнасяне по заведени претенции от
застрахователя – от 15-дневен (в календарни дни) на 15-дневен (в работни дни), поради
което по принцип, влязло в сила НП за санкциониране на нарушение на чл.107, ал.1 от
КЗ (отм.) може да обуславя квалификацията „повторност” на нарушение като
процесното – по чл.108, ал.1 от КЗ (нов). В разглеждания случай обаче, предходното
издадено НП № *****/*** е за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ (нов), и място за подобни
съображения и възражения не би следвало да има изобщо.
Все в тази връзка обаче, този съдебен състав намира, че неправилно е приложена
11
санкционната разпоредба на чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ за извършеното
административно нарушение, като наказващият административен орган „е излязъл извън
рамките” на правомощията си по чл.53, ал.2 от ЗАНН и е приел за първи път в издаденото
Наказателно постановление, че процесното аминистративно нарушение е извършено
повторно по смис. на § 1, т.51 от ДР на КЗ в рамките на една година от влизане в сила на
НП № *****/*** (влязло в сила на 12.12.2020г.), с което дружеството е санкционирано за
същото по вид нарушение. Наведените от жалбоподателя аргументи относно
квалифициращия белег „повторност” следва да бъдат споделени в другата им част. По
делото се установява, че актосъставителката М. С., въпреки наличието на данни от
информационните масиви на КФН за влязлото в сила предходно НП, никъде в Акта за
установяване на административно нарушение не е посочила процесното административно
нарушение да е извършено в условията на повторност, докато в процесното оспорено
Наказателно постановление се отбелязва, че нарушението е извършено повторно. По арг. от
чл.53, ал.2 от ЗАНН не е допустимо с наказателното постановление, което е санкционен
акт на административна юрисдикция, за първи път на нарушителя да се предявяват нови
факти, свързани с неговата отговорност, вкл. и такива, обуславящи по-тежка наказуемост
на деянието, които въобще липсват в съставения АУАН, който освен установителна и
сезираща, има и обвинителна функция! Следва да се отбележи, че административното
обвинение представлява единство от факти и нарушени законови разпоредби, като
законът не допуска едва в производството пред наказващия орган по налагане на
наказание – вторият етап в рамките на извънсъдебната фаза на започналото
административно-наказателно производство след първия по установяване на нарушението,
обвинението да се допълва с нови факти, които водят и до по-тежка санкция за
нарушителя. Повторността, и това ясно и трайно е застъпено в нашата наказателно-
правна теория и практика, винаги се явява елемент от обективната страна на по-тежко
наказуеми престъпления или административни нарушения. И затова такова „допълване на
факти” законът не допуска, а практиката на съдилищата, която приема, че
повторността е преценка относно налагането на наказанието е в противоречие с
основни и фундаментални принципни положения в наказателното и административно-
наказателното право (учението за престъплението и неговите обективни белези, съотв. за
административното нарушение и неговите обективни особености), поради което нито
може да се споделя, нито да се прилага, т. к. е в разрез с правни принципи.
По съображенията, изложени по-горе, съдът от първа инстанция смята, че
наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно основанието за
налагане на административното наказание „имуществена санкция” и следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ вместо разпоредбата на чл.644, ал.2,
предл.2 вр. § 1, т.51 от ДР на КЗ, т. е. отговорността на жалбоподателя е необходимо да
бъде ангажирана по основния състав на санкционната разпоредба по смисъла на чл.644,
ал.1, т.2 от КЗ, защото такова обвинение му е било предявено със съставянето и
връчването на АУАН, изготвен от свидетелката М. С.. Това е възможно чрез
преквалифициране на нарушението по основния състав (чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН).
12
На жалбоподателя е било наложено минималното наказание „имуществена санкция”
от 2 000 (две хиляди) лева, като същата е за нарушение, извършено при условията на
повторност, за каквото нарушение обвинение в АУАН не е имало нито във фактически
план, нито с правна квалификация, то и съставът на тази инстанция намира, че този размер
следва да бъде намален до завишен размер над минимума, предвиден по общия състав на
нарушението по чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, който да бъде 1 700 (хиляда и седемстотин) лева,
като дори и този завишен спрямо минималния размер за общото нарушение размер на
наказанието е съответен на характеристиките на процесното нарушение – периодът на
закъснението е над шест месеца, който на фона на големите закъснения в произнасянето
на този именно застраховател, които са честа системна негова практика, е сравнително
недълъг. Законосъобразно е налагането на посочения размер на съответното наказание за
нарушителя при съобразяване с изискванията на чл.27 от ЗАНН и правните параметри на
обвинението, което е предявено.
Основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, релевирани в жалбата на точно този
застраховател, наказван многократно с влезли в сила НП за идентични нарушения както
по КЗ (отм.), така и по новия КЗ, който в своята „трайно установена практика” за
произнасяне по заведени претенции за обезщетения и щети, допуска произнасяния с огромни
закъснения, които са ноторно известни факти от служебната дейност на съдията, няма
никакви – нито с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да занижават значително обществената опасност на деянието, нито с оглед
спецификите на конкретния случай.
По въпроса за разноските по делото, този съдебен състав счита, че въззиваемата
страна (наказващият административен орган) има право да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, които тя е направила за защита на нейния интерес, т. к. е
била защитавана от юрисконсулт, като размерът на тези разноски следва да бъде близък до
минимума за възнаграждение за подобен вид дела – сумата от 80.00 (осемдесет) лева,
които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Изводът следва въз основа на
систематичното тълкуване и субсидиарно прилагане на закона – разпоредбите на
чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.) вр. чл.143, ал.3 и ал.4 вр. чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, и в светлината на
задължителна тълкувателна практика на върховните съдилища, съдържаща се в т.2, б. „а” от
Тълк. реш. № 3/1985г. по н. д. № 98/1984г. на ОСНК на ВКС и Тълк. реш. № 3 от 2010г. по
тълк. д. № 5/2009г. на ОСК на ВАС.
При законосъобразно образувано и проведено административно-наказателно
производство, без допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до засягане
правото на защита на наказаното юридическо лице – застраховател, правилно прилагане на
материалния закон, но не и в санкционната му част, при категорична установеност на
нарушението и автора му, оспорваното Наказателно постановление следва да бъде
изменено – нарушението следва да се преквалифицира по основния състав с оглед
предявеното обвинение със съставения АУАН, а наложеното наказание – намалено до леко
13
завишен размер над законовия минимум, предвиден там, а в останалата част – потвърдено.
Затова и на осн. чл.63, ал.1, ал.2, т.4, ал.7, т.1, предл.3 и чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (ред.,
ДВ, бр.109 от 2020г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
I. ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***** от *****., издадено от Зам.-
председателя на КФН и ръководител на Управление „Застрахователен надзор”, с което на
осн. чл.53, чл.27 и чл.83 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН вр. чл.647, ал.2 от КЗ на
дружеството – жалбоподател ***** е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за административно нарушение на чл.108, ал.1
вр. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 вр. § 1, т.51 от ДР на КЗ, като:
Ø ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова извършено при условията на
повторност по чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ вр. § 1, т.51 от ДР на
КЗ в такова по чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.1, т.2 от КЗ;
Ø НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на НАКАЗАНИЕТО „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”
от 2 000 (две хиляди) на 1 700 (хиляда и седемстотин) лева, и
Ø ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото Наказателно постановление в
ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ.
II. ОСЪЖДА на горепосоченото основание жалбоподателят ***** ДА ЗАПЛАТИ в
полза и по сметка на КФН сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Николай Василев)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14