№ 6
гр. В., 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20241320201186 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от П. П. Г.,
ЕГН: **********, от с. Т., обл.В., ул. „Д.“ №9, против Наказателно
постановление № 1097/17.07.2024 г. на Директор на РДГ - Берковица, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл.257, ал. 1, т.2 от Закона за горите/ ЗГ/, във вр. с чл. 211, ал.2, т.2 от ЗГ, във
вр. с чл. 211, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл. 15, ал. 1, т.1 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ и във
вр. със Заповед № ЗАП 1019/17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ
- „глоба“ в размер 300 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се
от процесуален представител. По същество моли съда да отмени издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Релевират
се съображения относно допуснати процесуални нарушения, като в тази вр. се
акцентира и върху посочената за нарушена заповед на Изпълнителния
директор на ИАГ. Изтъква се още и за нарушаване на процесуалните правила
по отношение издаването на НП, като се твърди, че срокът по чл. 34 от ЗАНН
не бил спазен.
Процесуалният представител на ответната страна поддържа обратна теза в
с.з. В представени писмени бележки се навеждат съображения за
законосъобразност, правилност и обоснованост на издаденото НП. По
същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 20.12.2023г. служители на РДГ-Берковица извършили проверка на
натоварен с дървен материал камион в гр. Д.. Било установено, че жалб. Г.
1
като лице, упражняващо частна лесовъдска практика е издал превозен билет
№8251/00183/20122023/085747-85ВD2СХ от 20.12.2023г. за транспортиране
на 8.00 пр.м3 дърва за огрев от цер на основание позволително за сеч №
0736698 от 30.08.2023г. за имот с идентификатор 17645.304.25 в землището на
гр. Г., обл.В., който не бил издаден от временен склад, съгласно одобреният
технологичен план за добив на дървесина от имота, а е издаден в землището
на гр.Д., обл.В. с GPS координати LAT43.90427001666667 LON
22.80595141666667.
Свид. Ж. възприел извод за извършено административно нарушение и
съставил АУАН срещу жалб. Г. за нарушение на посочените по-горе
разпоредби, като Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал
без възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – съдържащите се такива по
АНП и гласните такива – показанията на свидетеля Б. Ж. – съставил АУАН.
Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като
последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателката и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на показания му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателят Г. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, за което е санкциониран по административен ред.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е
извършено на територията на, община В., област В., при което положение
териториалната компетентност принадлежи на В.ски районен съд, който е
родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. НП и АУАН са издадени
от компетентни органи, видно от Заповед №РД 49 -199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, с всички обективни
признаци и допълнително относими обстоятелства, предвид което не е налице
неяснота и противоречие относно нарушението, вменено във вина. Доказано
е от представените доказателства в административно наказателната преписка.
Налице са всички изискуеми реквизити на АУАН и НП. Посочени са правилно
нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителят.
2
Следва да се има предвид в конкретния случай, че съдът не споделя
становището на защитата на жалбоподателя, че НП било издадено извън
срока указан в императивната разпоредба на чл. 34 от ЗАНН, тъй като видно
от материалите по преписката, за констатираното нарушение е била уведомена
РП, която е извършила проверка по случая и в крайна сметка е отказала
образуването на ДП, предвид факта, че се касае за административно
нарушение. При всички случай на извършването на подобни действия от
страна на прокуратурата, давностните срокове по чл. 34, ал.3 от ЗАНН се
преклудират.
Отделно от горното Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е доказано със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установено е по
безспорен начин, че жалбоподателката в качеството си на лице, упражняващо
лесовъдска практика, на 20.12.2023г. , като лице, упражняващо частна
лесовъдска практика е издал превозен билет №8251/00183/20122023/085747-
85ВD2СХ от 20.12.2023г. за транспортиране на 8.00 пр.м3 дърва за огрев от
цер на основание позволително за сеч № 0736698 от 30.08.2023г. за имот с
идентификатор 17645.304.25 в землището на гр. Г., обл.В., който не бил
издаден от временен склад, съгласно одобреният технологичен план за добив
на дървесина от имота, а е издаден в землището на гр.Д., обл.В. с GPS
координати LAT43.90427001666667 LON 22.80595141666667.
Неоснователни са възраженията на процесуалният му представител, че
нарушението е формулирано неясно, поради което е налице процесуално
нарушение от категорията на съществените на основание чл. 57,ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. В настоящия правен спор са посочени всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са и
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното
нарушение и неговото авторство. В подкрепа на становището, че процесното
НП съдържа описание на нарушението, дата и място на извършване, както и
обстоятелства, при които то е извършено е вписаното възражение от
жалбоподателката при получаване на АУАН, с което самата тя на практика не
оспорва нито фактическата обстановка, нито авторството на нарушението.
Ето защо настоящият съдебен състав не споделя и възражението на
процесуалния представител за липса на яснота относно издадения
първоначален билет и съответната дата на издаването му .
Предвид изложеното Съдът счита, че в хода на производството по
издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива
съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават
правото на защита на жалбоподателката и да налагат отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Съдът намира за доказано по
несъмнен начин, че жалбоподателят Г. е извършил нарушението по чл. 257, ал.
1, т.2 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
3
Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че
конкретното нарушение, извършено от жалбоподателката, е с по-ниска степен
на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.
С наказателното постановление на жалбоподателката е наложена глоба в
размер 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Съгласно
чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в
нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на
одобрените горскостопански планове и програми. В конкретния случай на
жалбоподателя е била наложена глоба в минимален, предвиден от закона
размер, с което съдът счита, че наказващият орган е спазил разпоредбите на
чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че наложеното административното
наказание „глоба“ в размер 300 лева би изпълнило задачите и целите, които
поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, правилно и обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 1097/17.07.2024 г. на Директор на РДГ -
Берковица, с което на жалбоподателя П. П. Г., ЕГН: **********, от с. Т.,
обл.В., ул. „Д.“ №9 е наложено административно наказание на основание
чл.257, ал. 1, т.2 от Закона за горите/ ЗГ/- „глоба“ в размер на 300лв., за
извършено нарушение на чл. 211, ал.2, т.2 от ЗГ, във вр. с чл. 211, ал.1 от ЗГ,
във вр. с чл. 15, ал. 1, т.1 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии /НКОГТ/, във вр. с т.1.1 и т.11.3.6 от
Заповед № ЗАП 1019/17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ .
На основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Съдът осъжда П. П. Г., ЕГН:
**********, от с. Т., обл.В., ул. „Д.“ №9 да заплати на РДГ-Берковица сумата
от 100 лв. представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски
4
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5