№ 7374
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20241100508708 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 10.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 34960/ 2022 г. на Софийски
районен съд, ГО, 119 състав, Г. И. С. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД- гр. София /ЕИК *********/
сумата 11 614.27 лева, платена от ищеца като застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва от предявяване на иска- 29.06.2022 г., до окончателното плащане, и
сумата 2419.85 лева- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Г. И. С. /ответник по делото/- чрез особен
представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна ЗД „Евроинс“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено,
като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
1
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС решение е и правилно като краен резултат и
следва да бъде потвърдено.
Предявеният от ЗД „Евроинс“ АД иск за присъждането на регресно обезщетение
по отношение на ответника Г. С., причинил ПТП, след което отказал да се подложи на
проверка за алкохол, е основателен и доказан.
Безспорно се установява въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, че на 2.01.2021 г., в следствие на ПТП с участието на застрахован при
ищеца по застраховка „Гражданска отговорност” /Застрах. полица №
BG/07/520001741922 от 24.06.2020 г./, лек автомобил “Фиат Типо“ с рег.№ ********,
собственост на Г. И. С. и управляван от същия, на третото лице „Карлсберг България“
АД- собственик на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№ ********, който бил в
паркирано състояние, били причинени щети. При ищеца е заведена щета, заявена от
суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател по застраховка „Каско”-
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД /щета № **********/ 6.08.2021 г./,
признато е настъпване на застрахователно събитие и щетите, настъпили в следствие на
него, са оценени непосредствено след ПТП в размер на сумата 11 614.27 лв. Не е
спорно по делото и че това регресно обезщетение е било заплатено от ищеца,
застраховал гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Фиат Типо”, на
застрахователя на увредения при ПТП автомобил „Тойота Авенсис“, видно и от
приложена по делото справка за прихващане на регресни претенции /л.78 от делото на
СРС/, в която под № 10 фигурира процесната щета /с прихванато вземане от 10 615.97
лв./, както и от банково извлечение за доплащане на сумата 998.30 лв. по същата щета
на 25.02.2022 г. /л.79 от делото на СРС/.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ- в приложимата към датата на
ПТП редакция- с изм. ДВ- бр. 64/ 18.07.2020 г., освен в случаите по чл.433, т.1,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътно- транспортното произшествие е извършил нарушение по Закона
за движение по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества.
Съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал
обосновава извод на въззивния съд, че виновен за процесното ПТП е бил ответникът Г.
С., който поради движение с несъобразена с характера и интензивността на
движението скорост и управление на лекия автомобил “Фиат Типо” след употреба на
алкохол /2.63 %- според представения по делото протокол за химическо изследване от
4.01.2021 г./, установена въз основа на извършено след ПТП химическо изследване, за
което е направена констатация и в издаденото на 15.01.2021 г. по отношение на С.
наказателно постановление за налагане на административно наказание по ЗАНН и
ЗДвП /в последствие отменено с решение на СРС/, и при нарушаване правилата за
движение по пътищата /чл.20, ал.2 ЗДвП/ реализирал ПТП, при което били причинени
процесните щети. Съставеният непосредствено след ПТП по реда на чл.3 от Наредба
№ Із-41/ 2009 г. протокол за ПТП е подписан от Г. С.- като участник в ПТП.
Съдържащата се в него схема на ПТП е изготвена въз основа на дадени от С.
обяснения, като по делото не са ангажирани и събрани доказателства, при
2
принадлежаща на ответника доказателствена тежест, опровергаващи отразения в
схемата на ПТП механизъм на произшествието. Относно процесното събитие са
събрани гласни доказателства- св. показания на Л. Големинов /водач на увредения л.а.
„Тойота Авенсис“, паркирал същия на мястото на ПТП преди настъпването му/, и е
дадено заключение на авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от
страните, според което уврежданията по л.а. „Тойота Авенсис“, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно- следствена връзка с отразения в
протокола механизъм на процесното събитие.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД за ответника е възникнало задължение към
собственика на увредения автомобил „Тойота Авенсис” да поправи причинените от
него виновно вреди. Вината му- съгласно нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД, се предполага до
доказване на противното. Доказателства, оборващи установената в закона презумпция
за виновност, при доказателствена тежест, принадлежаща на ответника, по делото не
са събрани.
Според съставения непосредствено след ПТП по реда на чл.3 от Наредба № Із-
41/ 2009 г. протокол за ПТП, който се ползва с доказателствена сила за
обстоятелствата по чл.179, ал.1 ГПК, при посещението на ПТП на 2.01.2021 г. на
дежурния служител от ПП- „ОПП“- СДВР от водача на лекия автомобил „Фиат Типо"-
Г. С. са били предоставени: документ за самоличност, въз основа на който са снети
данни за името му, ЕГН и регистриран домашен адрес, цитираната по- горе полица за
застраховка „ГО” № BG/07/520001741922, сключена със ЗД „Евроинс” АД, валидна до
19.07.2021 г., и свидетелство за управление на МПС, като в протокола е отразено и
обстоятелството, че С. отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол.
Материалната доказателствена сила на протокола- съобразно чл.179, ал.1 ГПК,
обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, каквито в случая са
отразени в обстоятелствената му част. Протоколът е съставен от длъжностно лице-
служител на МВР, в кръга на службата му, след посещение на място в деня на
инцидента- 2.01.2021 г., т.е. актосъставителят лично е установил фактите на база
извършен оглед, снемане самоличността на участниците в ПТП и професионална
преценка на ситуацията. Отказът да се подложи на проверка за алкохол е извършен
пред полицейския служител, поради което и в частта, в която е отразено това
обстоятелство, протоколът има материална доказателствена сила.
Горното релевантно за основателността на иска обстоятелство се потвърждава и
от останалите съдържащи се в приложената административна преписка по съставянето
на АУАН документи- талон за изследване от 2.01.2021 г. /л.155 от делото на СРС/,
Протокол за медицинско изследване /л.158/ и Протокол за химическо изследване от
4.01.2021 г., издаден от СБАЛ „Св. Анна“- София /л.157 от делото на СРС/, от които е
видно, че непосредствено след настъпване на процесното ПТП водачът Г. С. е отказал
да се подложи на проверка за алкохол, в следствие на което му е издаден талон за
изследване и в резултат на извършеното в СБАЛ „Света Анна“- София химическо
изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта му от 2.63 % /протокол за
химическо изследване от 4.01.2021 г./. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че
издаденото за процесното ПТП наказателно постановление за налагане
административно наказание на Г. С. е отменено от СРС, тъй като наличието или
липсата на такова не е елемент от приложимия фактически състав на чл.500, ал.1, т.1
КЗ за ангажиране отговорността на същия за плащане на процесното обезщетение.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът се
явява застраховател по риска „гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач Г.
С., както и че е заплатил на застрахователя по застраховка „Каско” на увреденото
трето лице застрахователно обезщетение в размер на 11 614.27 лв. общо, поради което
3
се явява надлежно легитимиран да предяви регресен иск по чл.500, ал.1, т.1 КЗ, тъй
като нанесените на третото лице- собственик на увредения автомобил „Тойота
Авенсис” вреди, са причинени от ответника Г. С., управлявал лекия автомобил “Фиат
Типо”, който при съставяне на протокола за ПТП от служителя на ПП- СДВР отказал
да се подложи на проверка за алкохол.
Представените от ищеца писмени доказателства за стойността на причинените
на третото лице щети и заключението на изслушаната в тази връзка авто- техническа
експертиза не са оспорени от ответника, поради което и претенцията се явява доказана
и следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 11 614.27 лв., която сума
правилно е присъдена на ищеца с обжалваното решение. С оглед изхода на спора на
ищеца се дължат и направените за първоинстанционното производство разноски в
определения от СРС размер.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника
доводи обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 400 лв.- разноски за въззивното
производство /100 лв.- за юриск. възнаграждение, и 300 лв.- възнаграждение на
особения представител на въззивника/.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът Г. С., чиято жалба е отхвърлена,
дължи да заплати по сметка на СГС сумата 232.29 лв.- държавна такса за въззивното
обжалване.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 10.05.2024 г., постановено по гр. дело № 34960/
2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 119 състав.
ОСЪЖДА Г. И. С. /ЕГН **********/ да заплати на ЗД „Евроинс“ АД- гр.
София /ЕИК *********/ сумата 400 лв. /четиристотин лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. И. С. /ЕГН **********/ да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 232.29 лв. /двеста тридесет и два лева и 29 ст./- държавна такса
за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1
ГПК в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4