Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11.03.2019 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на дванадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
2073 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.430
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
„Юробанк България” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път” № 260, представлявано от П.Н. Димитрова
- изпълнителен
директор и Милена Ивайлова Ванева - прокурист, в депозирана чрез
пълномощника адвокат Христина Иванова ИМ, моли да се постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника: П.Н.Б., ЕГН **********
***, съществуването на вземането на ищеца в размер на 3 410.83 лв., произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 15.04.2004 г., от които: 2556.47 лв.
главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.05.2018 г. до окончателно изплащане на задължението,
513.35 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 15.04.2004 г. до
30.03.2018 г., сумата 254.57 лв.
мораторна лихва за периода от 15.04.2004 г. до 15.05.2018 г., 86.44 лв.
такси за периода от 15.04.2004 г. до 15.05.2018 г. Ищецът твърди, че между страните: „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД и П.Б. е сключен Договор за издаване на кредитна карта от 15.04.2004 г., като на ответницата П.Б. е
предоставен кредит в размер на 6960 лв.
– представляващ кредитен лимит. Тя е усвоила различни суми от кредита,
но не е погасила задължението в уговорените в договора срокове. На 24.03.2005
г. между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и „Юробанк и Еф Джи България“ АД /с
предишно наименование „Пощенска банка“ АД/ е сключен договор за продажба на
предприятието, като правата по всички договори са прехвърлени на ищеца.
Дружеството уведомило ответницата за извършеното прехвърляне, но тя не е
изпълнила задължението си да погаси дължимите по договора суми, поради което
банката е упражнила правото си да прекрати договора и е обявила вземането за
изискуемо. Сочи, че за вземането си
ищецът е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение, и в образуваното ч.гр.д. 1133/2018 г. на Асеновградския РС,
била е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, а настоящия иск
предявява след дадени указания – тъй като заповедта е връчена на осн.чл.47 ал.5
от ГПК. Представя писмени доказателства, моли да бъде допуснато назначаването
на ССчЕ , със задача подробно формулирана в ИМ.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил отговор от ответницата П.Н.Б..
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
По ч.гр.д. № 1133/2018 г. по описа на Асеновградския РС е
издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на иска, срещу нея не е подадено възражение, а заповедта е връчена на осн.чл.47 ал.5 от ГПК.
Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е
допустим.
Ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Поради това ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу него. На страната са указани последиците от неподаването на отговор и
неявяване в съдебно заседание чрез редовно връчена призовка за същото. Освен
това с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към
нея писмени доказателства – договор за потребителски кредит и договор за цесия,
предявеният иск е вероятно основателен. При това положение са налице
предпоставките предвидени в чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, поради което предявения иск следва да
бъде уважен.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и направените по делото разноски в размер на 746.55
лева, от които 184.04 лв. внесена държавна такса и 562.51 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, както и тези в заповедното – 487.47 лева за внесена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.Н.Б., ЕГН ********** ***, дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път”
№ 260,
представлявано от П.Н. Димитрова - изпълнителен
директор и Милена Ивайлова Ванева, сумата от 2 556.47 лева (две хиляди петстотин петдесет и шест
лева и четиридесет и седем
стотинки) главницата, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 21.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 513.35 лева (петстотин и тринадесет
лева и тридесет и пет стотинки) договорна лихва за периода от 15.04.2004 г. до
30.03.2018 г., 254.57 лева (двеста
петдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) мораторна лихва за периода
от 15.04.2004 г. до 15.05.2018 г. и 86.44
лева (осемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки) такси за
периода от 15.04.2004 г. до 15.05.2018 г.
дължими по Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 15.04.2004 г., за събиране на които е издадена заповед за изпълнение № 547 от 23.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1133/2018 г.
по описа на Асеновградския РС.
ОСЪЖДА П.Н.Б., ЕГН **********
***, да заплати на„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път”
№ 260,
представлявано от П.Н. Димитрова - изпълнителен
директор и Милена Ивайлова Ванева, сумата от 746.55 лева (седемстотин четиридесет и
шест лева и петдесет и пет стотинки), представляваща направени в настоящото
производство разноски и сумата от 487.47
лева (четиристотин осемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща направени разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване. Ответникът разполага
със защита съгласно чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: