№ 1396
гр. Русе, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520101663 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу Р. Д. Г., в която се твърди, че
между ищцовото дружество и ответника са сключени следните договори:
- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № *** и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от
19.07.2020г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 27.08.2021г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 27.08.2021г.;
- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги №*** от 13.10.2021г.
- за мобилно устройство NOKIA Х10 5G 128GB Green+43 4К TV -
условията, договорени в Договор за лизинг от 13.10.2021г.;
- за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S21 256GB Grey -
условията, договорени в Договор за лизинг от 27.08.2021г.;
- за пакет от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за
лизинг за базови аксесоари № *** от 27.08.2021г.;
- за пакет от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за
1
лизинг за базови аксесоари № *** от 13.10.2021г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.октомври.2021г. –
м.януари.2022г., а именно фактура № *** от 25.10.2021г., фактура №
********** от 25.11.2021г., фактура № *** от 25.12.2021г., фактура № *** от
25.01.2022г. Във всяка от тези фактури било начислено вземане на мобилния
оператор, произтичащо от различните договори, сключени между него и
ответника, като това било упоменато във фактурите.
Твърди се, че ищцовото дружество има вземания от ответника за
сумите:
374,80 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № *** и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на
Теленор от 19.07.2020г., изменен с Допълнително споразумение № *** от
27.08.2021г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ***;
- сумата от 27,97 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги № *** от 13.10.2021г. за мобилен номер ***;
- сумата от 55,34 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № *** от 13.10.2021г. за мобилен номер ***;
- сумата от 1310,16 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 13.10.2021г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство NOKIA Х10 5G 128GB Green+43 4К TV;
- сумата от 1379,77 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 27.08.2021г., с който е предоставено ползването на мобилен
телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S21 256GB Grey;
- сумата от 109,25 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг за базови аксесоари № *** от 27.08.2021г., с който е предоставено
ползването на комплект от 4 бр. аксесоари;
- сумата от 49,20 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг за базови аксесоари № *** от 13.10.2021г., с който е предоставено
ползването на комплект от 4 бр. аксесоари. Върху тези суми била дължима и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение.
Твърди се, че по депозирано заявление от ищцовото дружество в негова
полза и срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК за горепосочените суми.
2
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането срещу ответника се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да се признае за установено задължението на Р. Д. Г. към „Йеттел
България“ ЕАД за горепосочените суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** от 2023г. по описа на Районен съд - Русе.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника изразява
становище за допустимост, но за неоснователност и недоказаност на
предявените искове, поради което се моли същите да бъдат отхвърлени като
такива.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Между ищцовото дружество, с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД и ответника Р. Д. Г. са сключени няколко договора, по силата
на които са му предоставяни за ползване мобилни номера и услуги и е
получил на лизинг мобилни устройства и аксесоари, а именно:
- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № *** и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от
19.07.2020г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 27.08.2021г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 27.08.2021г.;
- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги №*** от 13.10.2021г.
- за мобилно устройство NOKIA Х10 5G 128GB Green+43 4К TV -
условията, договорени в Договор за лизинг от 13.10.2021г.;
- за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S21 256GB Grey -
условията, договорени в Договор за лизинг от 27.08.2021г.;
- за пакет от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за
лизинг за базови аксесоари № *** от 27.08.2021г.;
- за пакет от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за
лизинг за базови аксесоари № *** от 13.10.2021г.
За дължимите суми по горепосочените договори, ищцовото дружество е
издавало ежемесечно фактури, в които е индивидуализирало вземанията си.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4
бр. фактури, издадени в периода м.октомври.2021г. – м.януари.2022г., а
именно фактура № *** от 25.10.2021г., фактура № ********** от 25.11.2021г.,
3
фактура № *** от 25.12.2021г., фактура № *** от 25.01.2022г., като общото
начислено задължение по същите възлиза на 3306,49лв., в които са включени
374,80 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № *** и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на
Теленор от 19.07.2020г., изменен с Допълнително споразумение № *** от
27.08.2021г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ***;сумата от
27,97 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни
услуги № *** от 13.10.2021г. за мобилен номер ***; сумата от 55,34 лв. -
неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
*** от 13.10.2021г. за мобилен номер ***; сумата от 1310,16 лв. - незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 13.10.2021г., с който е предоставено
ползването на мобилно устройство NOKIA Х10 5G 128GB Green+43 4К TV;
сумата от 1379,77 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
27.08.2021г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy S21 256GB Grey; сумата от 109,25 лв. - незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от
27.08.2021г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр.
аксесоари; сумата от 49,20 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг за базови аксесоари № *** от 13.10.2021г., с който е предоставено
ползването на комплект от 4 бр. аксесоари.
Поради липсата на плащане от страна на ответника на потребените от
него услуги, на 15.12.2021г. ищцовото дружество е прекратило достъпа му до
мрежата си чрез горепосочените мобилни номера и за оставащия срок на
договорите за мобилни услуги е начислило договорните неустойки. На
26.12.2001г. е изпратило покана до ответника, с която е претендирало
плащането на горепосочените суми в общ размер на 3306,49лв. Договорите за
лизинг не са прекратявани и към датата на предявяване на исковата претенция
на ищцовото дружество пред съда техния срок е изтекъл.
По депозирано от ищцовото дружеството заявление по чл. 410 ГПК е
образувано ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе и издадена срещу
ответника Р. Д. Г. заповед за изпълнение за сумата 3306,49лв. дължима от него
по горепосочените договори, ведно със законната лихва върху нея считано от
11.12.2023г. до окончателното и изплащане, както и за сумите 66,13лв.
̀
заплатена държавна такса и 558,38лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
4
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените и неоспорени по делото писмени
доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба
облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията
на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми
за ползваните услуги. В претендираните за заплащане фактури подробно са
посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят,
тяхното количество и стойност. Няма основание да се приеме, че отразените
във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е
осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са
провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и
електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните
договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл.
182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото
фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника
услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или
конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана
услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на
представените по делото фактури и приложения към тях.
Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не
съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените
на ответника мобилни услуги освен представените по делото писмени
доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури.
Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни,
създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след
този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от
абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно
отразена. Също така съгласно чл. 260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи
услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си
5
детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и
предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно
месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се
предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване.
Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира
заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу
тяхното ползване, качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото
производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата
информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото
в счетоводните документи.
Като изправна страна по договорите за мобилни услуги, ищцовото
дружество е прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите
суми за потребени мобилни услуги и договорни неустойки. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното
прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени
от страните в изрични клаузи. Във всички договори между страните, с
удебелен шрифт изрично е уговорено, задължението на абоната за заплащане
на неустойката при прекратяване на договора, която е ограничена до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в
размер на разликата от стандартната цена и тази на която е предоставено
мобилно устройство или оборудване на абоната.
Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна
договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което
прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за
кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр.
второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при
предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на
действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни
абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително
потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради
виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на
неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена,
6
като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с
размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се
оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя
без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите
й функции. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка в
случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на
услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в
брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за което съдът извършва служебна
проверка, независимо от направите по делото възражения в тази насока.
Прекратяването на договорите за мобилни услуги е и в интерес на ответника,
защото при липсата на такова, към настоящия момент същият вместо
задължен за три месечни такси за двата номера, щеше да има изискуеми
задължения за много по-дълъг период (до изтичане срока на договорите) или
задължение за значително по-голяма сума от претендираната от ищцовото
дружество като неустойки.
Неоснователни са възраженията на ответната страна за липсата на
доказателства за предаване на ответника на лизинговите вещи. Във всеки един
от договорите за лизинг ( в чл. 4) изрично е посочено, че с подписването му
потребителят декларира, че съответните лизингови вещи са му предадени
годни за употреба, изрядно функциониращи, съответстващи напълно на
договорните технически характеристики и придружени от цялата необходима
документация. Договорите за лизинг не са прекратени и към датата на която
ищцовото дружество е депозирало заявлението си по чл. 410 ГПК, всички
уговорени в тях суми са били дължими, независимо от прекратяването на
договорите за мобилни услуги и начислените по тях неустойки.
По изложените съображения предявените установителни искове следва
да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
7
При този изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в
размер на 291,47лв. държавна такса, 400лв. депозит за особен представител на
ответника и 756,78в. адвокатско възнаграждение или общо 1448,25лв., както и
за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2023г. в размер на 624,51лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Д. Г. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ***********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД
(с предходно наименование „Теленор България” ЕАД) с ЕИК130460283, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда №6 сумата 3306,49лв. главница, представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, неплатени лизингови вноски и
дължими неустойки, ведно със законната лихва за период от 11.12.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №3301/11.12.2023г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г.
по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Р. Д. Г. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
*********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК130460283, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда №6 сумата от 1448,25лв. разноски за настоящото производство
и сумата от 624,51лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№***/2023г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8