Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Нова Загора, 10.04.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд в публично съдебно
заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана
Дечева и в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия НЕНОВА
гр.д. №
1639 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Профи Кредит България”
ЕООД гр. София, против С.Д.С. и солидарния длъжник Н.Д.С., с която е предявен
иск за установяване дължимостта на сумата от 6307.69 лв. /шест хиляди триста и
седем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляващо неизплатено задължение
по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението. Претендира и за заплащане на направените
разноски. Сочи се, че на 14.06.2017 г. е сключен договор за потребителски
кредит/ДПК/ № ********** с ответниците като солидарни длъжници за сума 2500лв.,
със срок 36 месеца и размер на погасителната вноска 121.99лв., вносима до двадесет
и шести ден на месеца. Общото задължение
по кредита е в размер на 4391.64лв. Включващо и възнаграждение за закупен пакет
за допълнителни услуги: 2259лв., размер на вноска по закупен пакет – 62.77лв.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 6651.36лв.,
общ размер на вноската – 184.76лв. Неразделна част от договора са ОУ, предадени
при подписване на договора и с които ответниците са започнати. Вторият ответник в качеството на солидарен длъжник, се
задължил да отговаря за задължението на първи ответник. Твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията
си по договора. На 14.06.2017г. превел парична сума в размер на 2500лв. по
посочена от първия ответник банкова сметка. ***т на погасеното от длъжника
задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 355.80 лв. /триста петдесет и
пет лева и осемдесет ст./. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала
по заема в размер на 343.67 лв. /триста четиридесет и три лева и шестдесет и
седем ст./. Сумата от 2.13 лв. /два лева и тринадесет стотинки/ е отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В
случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява
лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава
върху размера на просроченото плащане." И съгласно уговореното в т.12.3 от
ОУ настъпва автоматична изискуемост. На 07.11.2017г. договорът е прекратен
автоматично от страна на ищеца и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Размерът на погасените от ответниците задължение е в общ размер на 355.80лв.,
дължат сума в размер на 6307.69лв.
Отказва се да търси 20.00лв. такси и 6.91лв. лихва за забава за които е
издадена по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №585/18г.
на НЗРС заповед за изпълнение.
В предоставения
срок ответникът Н.Д.С., чрез назначения
от съда особен представител адв. Д.И. депозира отговор, намира иска срещу нея
за неоснователен. Твърди, че действителното и качество е поръчител, а не
съдлъжник, прави възражение за изтекъл шестмесечен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД.
В предоставения срок ответникът С.Д.С., чрез назначения от съда особен
представител адв. М.Б., депозира
отговор, намира иска срещу нея за неоснователен и недоказан поради липса на
предсрочна изискуемост поради неуведомяване на длъжника от страна на кредитора.
В условията на евентуалност прави възражение за нищожност на ДПК, твърди за
неспазване на чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, поради непредставяне
и запознаване със стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна
информация за пакет за допълнителни услуги на стойност 1875,12лв. Както, че не
е проверена оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и солидарния
длъжник. Твърди за неразясняване на параметрите на кредитното задължение,
нарушение на чл.24 от ЗПК вр. с чл.143 т.9 от ЗЗП. Неравноправност на клауза в
раздел IV, както и заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като
се въвеждат допълнителни възнаграждения за услуги във връзка с чл.10а ал.2 от ЗПК по отношение на допълнителния пакет услуги.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 14.06.2017г. е сключен договор за
потребителски кредит № ********** между ищеца като кредитор първи ответник като
длъжник, втория ответник като солидарен длъжник по силата на който ищецът е
предоставил кредит в размер на 2500лв., за срок от 36месеца при месечна вноска 15121.99лв., годишен процент на разходите 49,89%, годишен лихвен
процент 41,17%. В договора е посочено,
че кредитополучателят закупува пакет от допълнителни услуги за 2259.72лв.,
които се заплащат на вноски от по 62.77лв. на месец, като общото задължение е в
размер на 6651.36лв., с общ размер на месечната
вноска 184.76лв. Съгласно декларации т.А към договора неразделна част от него
са Общи условия/ОУ/, предадени при подписването му. Приложено е споразумение за
закупуване на пакет за допълнителни услуги, които са изброени както следва: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за
смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. На 14.06.2017г. по сметка на първия ответник- С.Д.С. е
преведена от ищеца сумата 2500лв. По договора е платена една пълна и една
непълна месечна вноска от 26.07.2017г., в общ размер на 355.80лв., поради което
договорът е обявен за предсрочно изискуем на 07.11.2017год., съответно
прекратен, според договорката в т.12.3
от Общите условия.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 585/2018 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за сумата 6327.69лв.
главница, такси 20лв. по тарифа за извън съдебно събиране на вземането и лихва за забава в размер на 6.91лв. от 27.08.17г.
до 07.11.17г., ведно със законата лихва от датата на подаване на заявлението.
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим.
За да
бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по
делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в
полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№ 585/2018г., да бъде
установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане,
неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е
възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича
претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на
изискуемост на задълженията по него. Не е
спорно, че ответникът С.Д.С. е сключила договор за потребителски кредит с ищеца, по който вторият ответник Н.Д.С. е солидарен длъжник,
това,
че отпуснатия заем е бил усвоен. По
отношение възражението на ответника Н.С. направено чрез назначения от съда
особен представител адв.И., че сключил договора в качеството на поръчител, а не
съдлъжник, намира същото за неоснователно. Видно от приложения договор /стр. 8-10/
е налице задължаването му като съдлъжник, същият се е съгласил с това и е
положен подпис на договора и на ОУ, който не е оспорен. Не се установява от
приложените писмени доказателства ответникът С. да се е задължил по договора
като поръчител, т.е да отговаря като гарант за чужд дълг, както и поемането на
задължение за чужд дълг не означава автоматично, че е налице поръчителство.
Последното е договор различен от
юридическия факт пораждащ главното задължение, страни по който са кредиторът и
поръчителят, в настоящия случай такова съглашение между ищеца и ответникът С.
не е налице. В случая като се има предвид, че солидарността произтича от един и
същ юридически факт – договор за потребителски кредит, с който вторият ответник
се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за плащане на
процесните суми на кредитора, което се установява от приложения договор, по
който страни са първи и втори ответник, следва да се приеме, че отношенията се
уреждат по правилата на чл.121-127 ЗЗД относно солидарните задължения, което
изключва приложението на чл.147 от ЗЗД. По отношение на възражението на ответника С.С. за нищожност на договара съдът ги намира за неоснователни клаузите на ДПК, за неспазване на чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11
ал.1 т.11 от ЗПК, поради непредставяне и запознаване със стандартен европейски
формуляр и допълнителна преддоговорна информация за пакет за допълнителни
услуги на стойност 1875,12лв.: От приложените писмени доказателства -договор за
потребителски кредит, дакларация/л.11/, споразумение, искане за отпускане на
потребителски кредит от 12.06.2017г. и ОУ, подписани на всяка страница от
първия и втория ответник намира че ответниците в производството са запознати с
пред договорната информация. Видно от договора и ОУ, подписани от двамата
ответника, от тях неразделна част е и погасителен план, т.е. ответниците са
запознати и с погасителния план. На следващо място в ДПК е посочен размера броя
и срока за плащане на вноската. В този смисъл съдът намира в тази му част иска
за основателен.
Що се отнася до възражението от страна на особения
представител на ответницата С.С. за нищожност на клаузата за настъпване на
предсрочна изискуемост по чл.12.3 от Общите условия към договор за
потребителски кредит съдът намира за неоснаветлно по следните съображения.
Действително по делото не бяха представени
доказателства за уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, представено е уведомление, за което обаче не са налице
данни че е достигнало до ответника.
Съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит, в случай на просрочие на една месечна погасителна вноска
за повече от 30 дни, настъпва автоматична предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът намира, че кредиторът не е бил задължен да обяви на длъжника настъпилата
предсрочна изискуемост. Нормата на чл.60,
ал.2 от ЗКИ се отнася до банките, каквато ищцовото дружество не е, и то в хипотезата на заповедното производство по чл.417
от ГПК, при което, при постановено
незабавно изпълнение кредиторът се снабдява веднага с изпълнителен лист. В настоящия случай
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и
при него длъжникът получава заповедта за изпълнение, а впоследствие и исковата
молба, т.е. до него достига волята на
кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост, преди последният да се е
снабдил с титул за принудително изпълнение. Нормата на т.18 от Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС касае хипотезата на вземане на банка-кредитор,
произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418
във вр. с чл.417,
т.2 от ГПК и чл.60,
ал.2 от ЗКИ. Ищцовото дружество е небанкова финансова институция съгласно
ЗКИ, поради което сключеният между страните договор няма характеристиката на
договор за банков кредит и уведомяване за предсрочната изискуемост на сумата от
кредитния ресурс не е необходимо, с оглед клаузата
в общите условия, че такова уведомяване не се изисква.
Съдът намира обаче за недействителна клаузата за
предоставен пакет от допълнителни услуги. В договора е посочено, че е избран пакет от допълнителни
услуги, съгласно който се дължи възнаграждение за закупуването му в размер на 2259.72лв.,
като вноската по този допълнителен пакет е 762.77лв. Така общият размер по
кредита, включително и по допълнителния пакет е 6651.36лв. По делото е
представен препис от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, съгласно който ищецът се задължава по искане на кредитополучателя да
предостави една или повече от конкретно изброени услуги, изразяващи се в:
1.Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; 2.Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3.Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падежа; 5.Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Допустимо е да се
договори цена за допълнителни услуги, но същата следва да е в съответствие с
чл.10а от ЗПК, защото ако не представляват допълнителни услуги, а са част от
условията по кредита ще е налице нарушение на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Именно затова чл.10а предвижда, че „Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита“(ал.2), че „Кредиторът не може да събира повече
от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие“(ал.3) и че видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски“(ал.4). В случая от формулировката в
споразумението за допълнителни услуги е видно, че по т.1 става въпрос за
действия по предоставяне на кредита, по т.2, т.3 и т.4 няма предоставена
услуга, а възможност за предоставяне на такава, т.е. заплаща се предварително
цена за услуга, която не е предоставена без да е уговорено, че цената ще се
плати при предоставяне на услугата, а по т.5 също става въпрос за предоставена
услуга, а за условия по евентуално бъдещо кредитиране на
клиента. При съвкупната преценка на използваните формулировки и
целия текст на споразумението и на общите условия е видно, че уговорените
„услуги“ са относими към бъдещо несигурно събитие /евентуално искане за ново
кредитиране/. Същите са неясно формулирани и в този смисъл са в нарушение не
само на чл.10а, ал.2, но и на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Не са направени твърдения и
не са представени доказателства за реално извършване на услуги, които да
попадат в приложното поле на чл.10а от ЗПК, при което положение следва и
извода, че уговарянето и събирането и то предварително на такси за такива е в
нарушение и на чл.10а, ал.2 във вр. чл.19, ал.4 от закона. Освен
това договорката противоречи и на добрите нрави, т.к. се дължи възнаграждение и
в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението
престация от кредитора. Явяват се несъвместими с оглед на размера на цена на
допълнителна услуга с нормите на обществения морал и с принципа на
справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения.
Тези услуги освен това нямат стойностно изражение, за да се установи тежестта,
за да бъде съизмерима с цената, която се заплаща за ползването им. Става въпрос
за нищожност на уговорката, която може да бъде установена и приложената от съда
служебно, а в случая е направено такова искане и от ответника. Всичко това дава
основание да се приеме, че споразумението е нищожно, а освен това е и
неравноправно по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Кредитополучателя заплаща цена на
тези услуги при подписване на договора, но на практика поучаването зависи от волята
на кредитора като реално, ако услугите не бъдат ползвани, това няма да бъде
обвързано с неплащане и намаляване на цената на този пакет услуги. На последно
място в случая се въвежда задължение на страната по договора да заплати нещо,
което има по силата на закона, правото на страните да променят - срока, падежа
на договора, както и да отложат една или
повече погасителни вноски, което води до неравноправие между правата и
задълженията между търговеца и потребителя, съответно и до нищожност по смисъла
на чл.146 ал.1 от ЗЗП. С оглед на изложеното съдът счита, че за сума в размер
на 2259.72лв - представляваща възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, искът следва да се отхвърли и
да се уважи в останалия размер, а именно 4047,97лв.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска.
Направените разноски в производството са в общ размер на 1000.00лв. съгласно
приложения списък, т.е се следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 640.00 лева – разноски по настоящото производство.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това
производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното
производство, които са в общ размер на
276.69лв. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно
уважената част от иска сумата 177,08 лв. за разноските по ч.гр.д. №585/2018г.
на РС-Нова Загора.
Тъй като ответниците не са направили разноски по
делото, такива не следва да им бъдат присъждани.
По гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.С., с ЕГН **********, с
адрес *** и Н.Д.С., с ЕГН **********, с адрес *** дължат
солидарно на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* седалище
гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, сумата 4047,97/четири
хиляди четиридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева,
ведно със законна лихва от 09.05.2018г. до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до първоначалния размер като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
С.Д.С., с ЕГН **********, с адрес *** и Н.Д.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* седалище гр.София, бул.
България №49, бл.53Е, вх.В сумата 640.00/шестстотин и четиридесет/лева -
разноски по настоящото производство, както и сумата 177,08./сто и седемдесет и
седем лева и осем стотинки/лева - разноски по ч.гр. д. № 585/2018г. на НЗРС.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Сливенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: