ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32538
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110120473 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. С. Б., ЕГН
**********, чрез адв. Д. Г., АК – Ловеч, против “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК.., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № 40013317907 от 11.11.2022 г. е недействителен, и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 336,63 лева, представляваща сбор от заплатени без основание
суми по процесния договор.
С Решение № 10974/09.06.2025 г. съдът е прогласил нищожността на сключения
между страните договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013317907 от
11.11.2022 г. и е осъдил ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да заплати на
ищеца сумата 336,63 лева, представляваща сбор от заплатени без основание суми по
договора. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. е осъдил
ответника да заплати и сумата 480 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищцата.
Настоящото производство по чл. 248 ГПК е образувано по молба, подадена от
ответника “Профи Кредит България” ЕООД, с която се иска намаление на присъденото
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като му бъде определено
възнаграждение под минимума на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската
работа в размер на 240 лв. с ДДС. Изложени са съображения за липса на фактическа и
правна сложност на делото.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна по молбата адв. Д. Г., в качеството му
на пълномощник на ищеца И. Б. взема становище за недопустимост и неоснователност на
същата. Намира, че труда му е високо квалифициран и е съответен на фактическата и правна
сложност на делото. Счита, че драстичното намаляване на възнагражденията на адвокатите,
защитаващи потребителите срещу срещу кредитори, умишлено включващи скрито
осъпяване по кредитите, би засегнало правото на защита на потребителите, както и наказва
адвокатите, специализиращи в тази област.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник в производството, поради
което е процесуално допустима. С оглед обстоятелството, че се оспорват разноските,
присъдени на насрещната страна, допустимостта на молбата не е обусловена от представяне
на списък по чл. 80 ГПК /в този смисъл Определение № 51 от 18.03.2022г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 755/2022г., I г.о./. Ответникът е възразил своевременно в главното производство срещу
прекомерността на възнаграждението на адвоката на ищеца.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна.
В мотивите на постановеното по делото решение № 10974/09.06.2025 г. съдът е
изложил съображения в частта за разноските, като е определил възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна
адвокатска помощ в размер на 480 лв. Това възнаграждение е определено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа и в съответствие с разясненията в Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. №
2982/2019 г. на ВКС, съгласно които когато с една искова молба са предявени от един ищец
срещу определен ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. Съдът е взел предвид естеството на спора, вида и броя на
исковете, както и това, че делото не е изцяло лишено от фактическа и правна сложност,
поради което платеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано под
абсолютния минимум. Присъденото възнаграждение е близо до минимума, посочен в
наредбата, именно за да отрази по-ниската правна сложност на делото и факта, че е
приключило в едно заседание.
Следва да се спомене и че отговорността за разноските е обективна и деликтна по
своя правен характер – т.е. санкционира страната, която неоснователно е ангажирала
процесуалната защита и имуществения патримониум на насрещната страна. В случая от
поведението на ответника при сключване на процесния договор за кредит, следва да се
заключи, че той е могъл да предположи, че ще понесе юридическа отговорност, включително
и за разноските, извършени от ищеца за квалифициран адвокат.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 209106/13.06.2025 г., на ищеца “Профи
Кредит България” ЕООД за изменение на Решение № 10974/09.06.2025 г. по гр.д.№
20473/2024 г. в частта за разноските, с която на основание чл. 248 ГПК се иска намаление на
присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в исковото
производство, като му бъде определено възнаграждение под минимума на Наредба № 1/2004
г. за възнагражденията за адвокатската работа в размер на 240 лв. с ДДС, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3