Решение по адм. дело №2140/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на П. В. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адв. И. Д. - пълномощник, срещу Заповед № РДЦ-24-797/21.08.2024г., издадена от кмета на Район „Централен“ - община „[област]“, с която е наредено да бъде премахнат строеж: „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор], разположена в [УПИ], кв. 9, по плана на кв. Велбъжд и с административен адрес [улица], [област]“.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, включително нарушаване на изискването на чл. 35 АПК, нарушения на материалния закон, неспазване на установената форма, поради липса на мотиви и при несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК. Твърди се, че разпоредената за премахване пристройка и надстройка представляват търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът - кмет на Район „Централен“ - община „[област]“ , не се явява, не се представлява. В писмена молба от юрист К. С. пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли се същата да бъде отхвърлена. Не се претендират разноски.

Административен съд - [област], в настоящия състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е образувано по повод подадено заявление вх. № 94012-35871/08.11.2022г./л.48/ по описа на Район „Централен“ – община [област] за извършено незаконно строителство. Във връзка с горепосоченото заявление на 16.02.2023г. служители на районната администрация извършили проверка - оглед на място на пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор]. Проверката била извършена в присъствието на лица, неучастващи в нея и в съставянето на констативния акт, изброени на л.28 от делото. Посоченият строеж бил описан в съставен при проверката Констативен акт /КА/ № 23/07.07.2023г./л.23/ като „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор], разположена в [УПИ], кв. 9, по плана на кв. Велбъжд и с административен адрес [улица], [област]“. При извършената проверка на 07.07.2023г. било установено, че [ПИ] е със силно изразен наклон в посока от запад на изток, като в дъното на имота по западната му имотна граница съществуват две жилищни постройки, в по – голямата част от западната имотна граница е налице стара, едноетажна жилищна постройка, а в северния край на западната имотна граница и в режим на свързано застрояване с описаната едноетажна постройка се намира жилищна сграда от по-ново време. Тази нова жилищна сграда е изградена на три нива в източния край и на две нива в западния край - монолитна със стоманобетонна конструкция/колони, греди и плочи/ и зидани стени. Видимо същата била обитавана. Покривът е двускатен, с наклони на север и на юг. В КА било посочено, че от архитектурно-строителна гл. точка многоетажната процесна сградата/тази от по-ново време/ представлява пристройка и надстройка и няма функционална връзка с останалата част от сградата с ИД 56784.522.117.1., а представлявала жилище. От събрани устни сведения и писмени книжа проверовъчната група установила, че за процесната сграда е налице проектна документация, но същата не била одобрена, както и геодезическо заснемане от 2023г. От съпоставката на неодобрената проектна документация, геодезическата снимка, огледа на място и извършените на място контролни измервания било установено, че са налице разминавания между предвиденото в неодобрения проект и изпълненото застрояване по отношение на северната и западната стена, както и по отношение на покрива и изпълнените колони на процесния строеж: изпълнена северна стена 9,72м. при предвидена 10м., западна стена 4,00м. при предвидена 3,80м., покривът бил с наклон север-юг при предвиден изток-запад, част от колоните не били изпълнени, а по западната страна била изпълнена непредвидена такава. Стрехата е на височина по-малка от 10м.

При извършена служебна справка в застроително-регулационния план, одобрен със заповед № ИК-920/19.07.1991г. било установено, че местоположението на предвиденото застрояване в [ПИ]/[УПИ], кв. 9, по плана на кв. Велбъжд/ е различно от това на изградените пристройка и надстройка, а именно – на лицето на имота, по източната му имотна граница, като е в режим на свързано застрояване по северната му имотна граница, като пристройката и надстройката били изпълнени в три имота – освен в [ПИ], било навлезнато в съседни имоти -част от северната стена била разположена в [ПИ], а западната колона и част от подпокривния етаж – в [ПИ] – публична общинска собственост – защитена територия със статут на природна забележителност „Младежки хълм“, в която не било предвидено застрояване.

Описано е в КА, че имотът е собственост на П. В. Г./посочен като възложител на строежа/ и наследниците на П. Г.. Съставена била окомерна скица на строежа/л.25/. В КА било прието, че процесният обект предствлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, V-та категория „ниско застрояване“. Било прието, че сградата била построена през 1995г., съгласно представена нотариално заверена декларация по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ/л.71/, като същата не отговаряла на изискванията на действащия по времето на изграждането ѝ ЗТСУ и Наредба № 5 за правилата и нормите по териториално и селищно устройство, и съответно не попада в приложното поле на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ. Процесният строеж не отговарял и на действащата към момента на проверката нормативна уредба на ЗУТ. В тази връзка били изложени мотиви, като в краен резултат било констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 159, ал. 1, т. 3 ЗТСУ и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Строежът бил определен като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Констативният акт е връчен лично на П. В. Г. на 17.07.2023г. видно от известие за доставяне/л.22/. Срещу КА било подадено възражение вх. № 94012-35591(4) от 19.07.2023г.

Въз основа на КА била издадена процесната Заповед № РДЦ-24-797 на 21.08.2024г. В мотивите на същата са обективирани констатациите от КА № 23/07.07.2023г., на които административният орган/АО/ се позовал в акта си. Обсъдено било възражението на жалбоподателя срещу констативния акт. Според АО строежът 5-та категория, не е търпим такъв по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ и не отговаря на нормативните изисквания, действали по времето, когато е било извършвано строителството, а представлява незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Поради това, както и поради факта, че изпълнението на строежа било без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, АО на основание чл. 225а, ал. 1 вр чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ наредил неговото премахване. Заповедта е връчена на 28.08.2024г., което се подкрепя от известие за доставяне/л. 15/.

По делото, от страна на ответника и при негова доказателствена тежест, е приложена административната преписка по издаването на обжалваната заповед, в т.ч. заявление вх. № 94012-35591/03.10.2022г., декларация по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, неодобрена проектна документация по части „Архитектура“ и „Конструкции“ и др.

По искане на жалбоподателя е допусната и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от вещо лице – инж. Я. Р., неоспорена от страните. След проверка на документите по преписката, запознаване с действащия ПУП и с всички налични в архива на община [област], Район „Централен“ планове, и при оглед на място ВЛ е констатирало, че процесният строеж е изпълнен с монолитна стоманобетонова конструкция, засягаща приблизително една трета от площта на съществуваща полумасивна жилищна сграда в имота -северната ѝ част. ВЛ установява предварително премахнати конструктивни елементи и изпълнение на нови такива, в т.ч. и нова носеща конструкция за надстрояване. Надстройката включва три етажа – три надземни от изток и два надземни от запад. Размерите в план на участъка за надстрояване са 6,82м/4,10м., светла височина на втори етаж – 2.60м., в средата на настройката височината при било - 2,90м. Освен надстройката, ВЛ констатирало и наличието на пристройка както следва: разширение на застроена площ от изток с размери 2,90м/4,10м., изпълнен на втори етаж еркер от 1,20м.; изпълнен еркер за втория етаж от запад – 1,35м., подпрян на плътна ограда от север и на допълнителна стоманобетонова колона 40/45см в югозападния ъгъл, изпълнен комин 40/40см. Според ВЛ с изпълнението на процесните пристройка и надстройка е образувана триетажна жилищна сграда с размери в план при линиите на застрояване 4,10м/11,06м или 45,35 кв.м. След извършеното заснемане на място и съобразявайки абсолютните коти на терена от приложеното геодезическо заснемане, ВЛ определило сградата като ниско застрояване с височина 7,15м., с жилищно функционално предназначение на пристройката и надстройката, ползваща се по предназначение. В отговор на поставените въпроси от страна на жалбоподателя, ВЛ в СТЕ дава заключение, че от извършените оглед и заснемане на място, описанието на процесния строеж в обжалваната заповед и в констативния акт, въз основа на който тя е издадена, отговарят на заварващата се на място сграда. Неодобреният проект и параметрите на сградата по него нямат връзка и не съвпадат с изпълнения строеж. Надстройката и пристройката от изток са разположени в по-голямата си част в [ПИ], като от север навлизат в [ПИ], а пристройката от запад на съществуващата сграда попада в УПИ I - за озеленяване от кв.368 по плана на „Хълм на младежта“, одобрен със Заповед № 1653/25.12.1978г. Във връзка с приложението на ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ/отм./, действали по време на извършването на процесния строеж – 1995г., ВЛ дава заключение, че към 1995 година е действал ПУП - ЗРП /ПУП - ПРЗ/ на [жк] - [населено място], одобрен със Заповед № ИК-920/19.07.1991г., който план е действащ ПУП и към настоящия момент, като изпълнената пристройка от запад не съответства на предвижданията на действащия План за регулация, одобрен със Заповед №ИК-920/19.07.1991г., тъй като попада в отреждането за УПИ I - за озеленяване от кв.368 по плана на „Хълм на младежта“, одобрен със Заповед №1653/25.12.1978г. Изпълнените надстройка на северната част на съществуваща жилищна сграда и пристройка към нея от изток също не съответстват на предвижданията на действащия План за застрояване. За [УПИ], кв.9 по плана на [жк] планът предвижда нов начин и характер на застрояването. Според ВЛ строежът не покрива калкана на новата сграда в [УПИ], което не отговаря на предвижданията на действащия План за застрояване. Сградата е разположена на регулационната граница с УПИ I - за озеленяване от кв.368 по плана на „Хълм на младежта“. С това си разположение процесният строеж противоречи на предвижданията на действащия ПУП - План за застрояване, одобрен със Заповед № ИК-920/19.07.1991г. ВЛ дава крайно заключение, че процесният строеж не е допустим съгласно действащия ПУП-ПРЗ както към момента на реализирането на сградата, така и към настоящия момент.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като изготвено обективно, професионално и отговарящо на целите, за които е допуснато изготвянето му.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата e подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и по отношение на подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.

Оспорваният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган – кмет на район "Централен" при община [област], оправомощен със заповед № 24 ОА-964/24.04.2024г. на кмета на община [област], приложена по настоящото дело. Това следва от разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Не е налице спор между страните по делото, че процесният строеж представлява такъв от 5-та категория.

Актът е издаден в писмена форма и съдържа както фактически, така и правни основания за постановяването му, с което са спазени формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти и обстоятелства, като е обосновал наличието на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Описан е вида на обекта, неговото местоположение, времето на извършването му. Същият е индивидуализиран в достатъчна степен, а именно: „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор], разположена в [УПИ], кв. 9, по плана на кв. Велбъжд и с административен адрес [улица], [област]“. Следва да се отбележи, че в ЗУТ липсва легално определение на понятията надстройка и пристройка, но същите са включени в общото определение за „строеж“ в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Правилно в конкретния случай, а и не възниква спор между страните, че става въпрос именно за извършено пристрояване и надстрояване в [ПИ]. В хода на административното производство са събрани относимите доказателства, съдържащи факти и обстоятелства, въз основа на които органът е извършил преценка относно дадената от него правна квалификация на обекта като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Правилно в КА и подкрепено от заключението на ВЛ, е установено, че описаният строеж е изпълнен на територията на три ПИ, а именно: [ПИ], [ПИ] и [ПИ], което противоречи на действащото към момента на изпълнение на строежа законодателство и действащото към момента законодателство, което подробно е мотивирано както в КА, така и в заповедта за премахване. Действително, ПИ с [идентификатор] е собственост на жалбоподателя към момента на издаването на заповедта и неправилно е бил отразен като чужд ПИ в обжалвания акт. Т. процесуално нарушение, обаче, не може да се приеме за съществено, тъй като неспазването на изискванията на приложимата нормативна уредба за застрояване на територията е категорично установено, а фактът чия собственост е ПИ, в който е навлезнато, не е меродавен.

Обсъден е и въпросът за търпимостта на строежа с оглед посочения в представената пред АО нотариално заверена декларация за изпълнението му през 1995г. Указан е срок за доброволно изпълнение на заповедта, жалбоподателят е бил предупреден и за евентуалната възможност за предприемане на принудително изпълнение при липса на доброволно за сметка на адресата. Посочени са редът и сроковете за оспорването пред съда. Това обосновава извода, че заповедта е мотивиран административен акт, с необходимите реквизити, съобразен е с чл. 59, ал. 2 от АПК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличие на съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяната на оспорения ИАА. Съгласно чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт. Изпълнена в настоящата хиппотеза е специалната процедура по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ – заповедта за премахване на незаконен строеж е предшествана от съставянето на КА по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ от компетентни дл. лица. Целта на констативния акт е установяването на релевантните факти и обстоятелства във връзка със съществуването на незаконен строеж, съответно с неговата индивидуализация – размери, вид, местонахождение, с оглед точното изпълнение на заповедта, както и възможността на адресата да разбере кой точно строеж е нареден за премахване, за да може правилно да ангажира защитата си. Трябва да е налице тъждество между описанието на наредения за премахване строеж в КА и заповедта. В конкретния случай това изискване, както бе отбелязано по-горе, е спазено, като изводите на ВЛ са в същата насока. Наред с това, посочени са в КА меродавните факти, установени при проверката, описан е с достатъчно ясна индивидуализация самият строеж, точното му местонахождение, собственикът на имота, в който е строежът, както и нарушените законови разпоредби, включително изготвена е и окомерна скица на разположението на строежа в имота/в т.ч. и размерите на строежа/. КА е връчен надлежно на жалбоподателя, като „възложител“ на строежа/няма спор по това обстоятелство/. На жалбоподателя е предоставена възможност да подаде възражение против КА, от която той се е и възползвал. Дори да се приеме, че възражението му не е било обсъдено изчерпателно от органа в обстоятелствената част на последвалата заповед, то това процесуално нарушение не е съществено, тъй като в съдебното производство жалбоподателят разполага с възможността да оспори констатациите на органа и да ги обори, като ангажира доказателства в тази насока.

Не е спорно между страните, а и същото се установи от представените по делото доказателства, в това число и от експертното заключение на ВЛ, че за обекта няма издадени разрешение за строеж и строителни книжа, т.е., безспорен е фактът, че се касае за незаконен строеж. Същият не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. В тази връзка настоящият състав приема, че не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК във връзка с цялостното и правилно изясняване на фактическата обстановка по делото.

Постановяването на заповедта извън срока по чл. 57 АПК също не я опорочава, защото характерът му е инструктивен и изтичането му не преклудира възможността на административния орган да упражни своите властнически правомощия.

Правилно АО, издал обжалвания адм. акт, е приложил материалния закон. Разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган правилно е възприел за налична хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на извършеното строителство не се опровергава, а напротив - подкрепя се от останалите събрани по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза. От изложеното става ясно, че обектът имат характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ/и по този факт не се спори между страните/. От заключението, дадено от ВЛ, както и от останалата съвкупност от доказателствения материал по делото, по несъмнен начин се доказа, че процесният строеж не е допустим съгласно действащия ПУП-ПРЗ както към момента на реализирането му, така и към настоящия момент. Във връзка с приложението на ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ/отм./, действали по време на извършването на процесния строеж – 1995г., се установи, че процесният строеж не съответства на предвижданията на действащия План за регулация, одобрен със Заповед № ИК-920/19.07.1991г.

В конкретния случай, както се установи, не са налице строителни книжа за строежа. Не е доказано в административното производство по издаване на процесната заповед, както и в настоящото съдебно производство, че строежът е допустим към момента, когато е бил извършен/фактическото му изграждане/, или да са били спазени нормативите, действали към момента на завършването му. Напротив, заключението по СТЕ е категорично, че процесният строеж не е допустим по нормите на ЗУТ, както и по нормите и правилата, действали към момента на извършването му, а именно ЗТСУ(отм.) и ППЗТСУ(отм.), налагащо извод, че не е налице търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Правомощията на специализираните органи за контрол по строителството се упражняват при обвързана компетентност. Единствената законосъобразна възможност на административния орган при констатирано незаконно строителство е издаването на заповед за премахването му. За този вид актове по ЗУТ е неприложим принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, касаещ упражняване на правомощия от органа при оперативна самостоятелност.

Поради изложените съображения, обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и при съобразяване с целта на закона, е законосъобразна, а жалбата като неоснователна, ще следва да се остави без уважение.

При този изход на делото на ответната страна се полагат разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, но искане в тази насока липсва, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - [област], Първо отделение, ХVІІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. В. Г., [ЕГН], против Заповед № РДЦ-24-797/21.08.2024г., издадена от кмета на Район „Централен“ – община-[област].

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.