Решение по дело №11026/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4857
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 25 март 2022 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20171100111026
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр.София, 01.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11026 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от Я.П.П. срещу „З.Б.И.“ АД за сумата от 100 000 лв., заявен като частична претенция от общо 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на неговата майка С.Н.П., причинена вследствие на ПТП, на 24.03.2016 г., около 18:00 ч., в с. Г., на ул. Васил Левски, по вина на Н.И.Г., управлявал лек автомобил „ВАЗ“, модел „2101“, с peг. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество, ведно със законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение от датата на депозирането на исковата молба - 29.08.2017 г., до окончателното изплащане на дължимото обезщетение. 

Ищецът поддържа, че при процесното ПТП, водачът на лекия автомобил „ВАЗ“, модел „2101“, с peг. № ******- Н.И.Г., предприемайки маневра движение на заден ход, блъска пешеходката С.Н.П. и причинява смъртта й. Сочи, че вината на водача на лекия автомобил е установена с влязла в сила Присъда № 15/04.04.2017 г., по НОХД № 102/2017 г., по описа на СОС, 3 състав. Поддържа, че отношенията помежду им били много близки и топли, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Излага, че в резултат от смъртта на неговата майка търпи силни емоционални болки и страдания, преживява изключително тежко неочакваната загуба и е изпаднал в тежка депресия.  Твърди, че по предявената от него застрахователна претенция ответното дружество е отказало изплащането на претендираното застрахователно обезщетение, което обуславяло и правния му интерес от предявяването на настоящия иск.   

Ответникът „З.Б.И.“ АД оспорва иска по основание и размер, като счита че претендираният размер е силно завишен с оглед възрастта на починалата наследодателка на ищеца (86 г.) и обстоятелството, че с ищеца са живеели в отделни домакинства със самостоятелен живот и семейства. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата С.Н.П., която е предприела пресичане на необозначено за целта място, не е подсигурила лице, което да й помага, и с поведението си се е поставила в завишен риск, съпричинявайки вредата. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

            Разпоредбата на чл. 432 КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител.

            Установява се от представеното удостоверение за наследници изх. № 1869 от 20.05.2016г. от СО, район Лозенец, че Я.П.П. е наследник по закон – син, на С.Н.П., починала на 05.05.2016 г.

            С влязла в сила присъда № 15 от 04.04.2017 г., постановена по НОХД № 1024/2017г.,  Софийски окръжен съд е признал Н.И.Г., за виновен в това, че на 24.03.2016 г. в с. Голяновци, общ. Костинброд, обл. Софийска, ул. „Васил Левски“, при управлението на лек автомобил „ВАЗ“, модел „2101“, с peг. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, както следва: чл. 40, ал.1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца – С.Н.П. -  престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

По делото не е спорно обстоятелството, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, за процесния автомобил, валидна към датата на пътнотранспортното произшествие.

          Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, налице са всички елементи от състава на непозволеното увреждане.

Съдът намира за неоснователно релевираното възражение за съпричиняване от страна на ответника, тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока.

            Относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Свидетелката Н.П.М.(сестра на ищеца и ищец по иск за заплащане на обезщетение срещу ответника), дава сведения че ищецът живее от 15 години в САЩ, имал е близки отношения с починалата и не е имал възможност да дойде на погребението на тяхната майка. Контактите им са били предимно по скайп, като ищецът е идвал в България 3-4 пъти.

Настоящият съд като съобрази задължителните постановки на ППВС №4/68 г.  - възрастта на пострадалата към момента на ПТП, отношения между него и ищеца, обстоятелството, че същият живее от много години в САЩ и води самостоятелен живот, както и  икономическите условия в страната, намира, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което Я.П. трябва да получи е в размер на 50 000 лв, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба. До пълния предявен размер от 100 000 лв. (частичен иск от 150 000 лв.), претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца сумата от 1765 лв. – разноски за адвокат, съгласно договора от 06.03.2019 г. На ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лв. с ДДС по договора за правна защита и съдействие от 02.11.2017 г.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2 000 лв., представляваща държавна такса.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********да заплати на Я.П.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. С.С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на С.Н.П., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 24.03.2016 г., около 18.00 ч., в с. Голяновци, на ул. Васил Левски, по вина на Н.И.Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил „ВАЗ“, модел „2101“, с peг. № ******, към посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., предявен като частичен иск от 150 000 лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********да заплати на Я.П.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1765 лв., представляваща разноски за адвокат, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Я.П.П., ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 4800 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2000 лв. - държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

                                                                            

 

    СЪДИЯ: