Присъда по дело №8006/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 14
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330208006
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Пловдив , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
и прокурора Марина Велкова Илиeва (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Наказателно дело от общ
характер № 20205330208006 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият М. С. И., роден **, б., б.гр.,, неженен, с
начално образование, безработен, неосъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН
в това, че през периода от месец ноември 2018 г. до месец септември 2020 г.
включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение
№1075/27.03.2018 г. по гр.д. №17547/2017 г. на Районен съд – Пловдив, ІІІ-ти
бр. състав, в сила на 27.04.2018 г., да издържа свой низходящ – ** си Т. М. И.,
ЕГН:**, чрез З. В. К., ЕГН:**********, в качеството й на ** и законен
представител на непълнолетното **, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две вноски, а именно двадесет и две месечни вноски
от по 220 лева всяка, всичко на обща стойност 4840,00 лв. /четири хиляди
осемстотин и четиридесет лева/, поради което и на основание чл. 183, ал.1 вр.
чл. 54, ал. 1 от НК го осъжда на ПРОБАЦИЯ при следните пробационни
мерки:
На основание чл. 42А, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от НК -
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС, а именно ** с
1
периодичност на явяване пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице – два пъти седмично за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 42А, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НК -
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК направените разноски за преводач в
размер на 90 /деветдесет/ лева ОСТАВАТ за сметка на ОД на МВР –
гр.Пловдив.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
по НОХД № 8006/2020год., ПРС - ХІV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия М. С. И., в това че през периода от месец ноември 2018 г. до
месец септември 2020 г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с
Решение №1075/27.03.2018 г. по гр.д. №17547/2017 г. на Районен съд –
Пловдив, ІІІ-ти бр. състав, в сила на 27.04.2018 г., да издържа свой низходящ
– ** си Т. М. И., ЕГН:** чрез З. В. К., ЕГН:**********, в качеството й на ** и
законен представител на непълнолетното **, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две вноски, а именно двадесет и две
месечни вноски от по 220 лева всяка, всичко на обща стойност 4840,00 лв.
/четири хиляди осемстотин и четиридесет лева/ - престъпление по чл.183, ал.1
от НК.
Производството е по реда на гл.27 от НПК при условията на чл.371, т.2
НПК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия
обвинение. Предлага да бъде наложено наказание Пробация за срок от една
година с двете задължителни по закон мерки, както и да му се възложат
разноските по делото.
Подсъдимият И., признава факта, че не е плащал издръжка, както и
изложеното в обстоятелствената част на ОА, без да дава допълнителни
обяснения в тази насока.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият М. С. И. е роден **, живущ в ** б., б.гр.,, неженен, с
начално образование, безработен, неосъждан, ЕГН:**********.
През 2000 г. свид.З. В. К. и подс. М. С. И. заживели на семейни начала и
първата забременяла от него. Още преди да се роди **то обаче двамата се
разделили, като свид.К. останала да живее в семейството на своя **
свид.В.А.К.. На 20.09.2003 г. се родила ** им, свид.Т. М. И., призната от
подс.И. за негово **. Тъй като последният не се грижел за **то и не
предоставял средства за издръжката му, през 2007 г. по инициатива на свид.К.
било заведено гр.д.№1274/2007 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ХV
гр.с-в за определяне на издръжка. Такава била определена в размер от 50 лева
месечно, считано от 10.05.2006 г. която сума подс.И. трябвало да заплаща на
**то си, чрез неговата ** живуща в **. Било образувано и изпълнително дело
при ДСИ към Районен съд гр.Пловдив въз основа на издаден изпълнителен
1
лист по посоченото гражданско дело. Впоследствие свид.К. инициирала
образуването на ново дело, а именно гр.д.№8628/2014 г. на ПРС за
увеличение на така присъдената издръжка, като издръжката била увеличена
на 120 лева месечно. Издаден бил изпълнителен лист, присъединен към вече
образуваното изпълнително дело. С оглед факта, че към онзи момент подс.И.
работел на трудов договор, сумите по издръжките били превеждани по
изпълнителното дело и на свид.К. регулярно, като последното плащане било
на 27.06.2018 г., преведено на свид.К. по сметка на 02.07.2018 г. За този
период били издължени всички суми по издръжката.
През 2017 г. свид.Т. М. И. предявила иск до Районен съд гр.Пловдив за
увеличаване на присъдената в нейна полза издръжка, като с Решение
№1075/27.03.2018 г., по гр.д.№17547/2017 г по описа на ПРС, ІІІ-ти бр.с-в, в
сила от 27.04.2018, допълнено с Решение №2125/30.05.2018 г. в сила от
21.06.2018 г. присъдената в полза на свид.Т.И. издръжка била увеличена на
220 лева. От началото на постановяване на това съдебно решение подс.И. не
изплащал редовно увеличената сума на присъдената в полза на **то му
издръжка. Той напуснал работа и вече не постъпвали суми от трудово
възнаграждение по изпълнителното дело, като подс.И. отишъл да работи в
чужбина. Там той прекарал времето от 25.09.2018г. до месец юли 2019 г. От
чужбина подъсдимият изпратил на свид.К. чрез „Уестърн Юниън“, три пъти
парични средства, на 13.03.2019 г. /405 евро/, на 11.05.2019 г. /155 евро/ и на
29.06.2019 г. /125евро/, общо възлизащи на сумата от 685 евро. Също така на
03.07.2019 г. подс.И. превел на свид.К. сумата от 220 лева по банков път.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично
установена от самопризнанието на подс.И. дадено по реда на чл.371, т.2 от
НПК, от показанията на разпитаната като сви**ли в досъдебната фаза на
процеса Т.М. И., З. В. К. и В.А.К., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира обясненията на подс.И. и показанията на
сви**лите като обективни, логични, безпротиворечиви и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал, подкрепен и от
писмените такива.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира
от правна страна, че с деянието си подсъдимият М. С. И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от
НК, за това че през периода от месец ноември 2018 г. до месец септември
2020 г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение
№1075/27.03.2018 г. по гр.д. №17547/2017 г. на Районен съд – Пловдив, ІІІ-ти
бр. състав, в сила на 27.04.2018 г., да издържа свой низходящ – ** си Т. М. И.,
ЕГН:** чрез З. В. К., ЕГН:**********, в качеството й на ** и законен
представител на непълнолетното **, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две вноски, а именно двадесет и две месечни вноски
от по 220 лева всяка, всичко на обща стойност 4840,00 лв. /четири хиляди
2
осемстотин и четиридесет лева/.
От обективна страна – след влизане на определението на ПРС в сила
подс.И. е следвало, включително под страх от наказателна отговорност за
всеки календарен месец да изплаща определената издръжка на **то си. По
начало тази издръжка е дължима още с настъпване на месеца, тъй като това е
нейното предназначение – да осигури следства за живот през текущия месец.
Първоначално същия правел това, но от м.08.18г. престанал, въпреки, че е
трудоспособен, а и работел през този период. В крайна сметка преведените
суми на 13.03.2019 г. /405 евро/, на 11.05.2019 г. /155 евро/ и на 29.06.2019 г.
/125евро/, общо възлизащи на сумата от 685 евро. Също така на 03.07.2019 г.
подс.И. превел на свид.К. сумата от 220 лева по банков път. в последствие
отнесени назад във времето покрили задължението до м.10.2018г.
включително. След това обаче така и не са постъпили суми и чрез
бездействие подс.И. е осъществил състава на престъплението.
От субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия И., като се съобрази с целите по чл.36 от НК и
взе в предвид разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК то намира, че наказанието на
същия следва да се определи при условията на чл.54, ал.1, от НК. Законът
поначало предвижда за това престъпление наказание лишаване от свобода
или “пробация”. В настоящия случай по удачно е второто по вид, тъй като то
ще позволи на дееца да работи и да набавя доходи за издържаното лице.
Налице са и смекчаващи вината обстоятелства, а именно чистото съдебно
минало, добри характеристични данни. Като отегчаващо вината
обстоятелство настоящата инстанция отчита сравнително дългия период от
време през който не е била изплащана издръжката. Не са налице нито
изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
доведат и до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се
явило несъразмерно тежко. Ето защо Пробация за срок от десет месеца при
следните мерки : по чл. 42А, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от НК -
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС, а именно ** с
периодичност на явяване пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и по чл. 42А, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, т.
1 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ, настоящата инстанция намира за най-справедливо и съответно
на извършеното. Същото не се намалява с една трета, предвид нормата на
чл.58а, ал.5 НК.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в
3
страната правов ред.
Подбуди – лични.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК направените разноски за преводач в
размер на 90 /деветдесет/ лева в хода на досъдебното производство следва да
останат за сметка на ОД на МВР – гр.Пловдив.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни