Р
Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр.Габрово, 4.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
:
при
секретаря ... и в присъствието на прокурора ... като разгледа докладваното от
съдията Топалова т.д. № 67 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „ АД гр. София против А.А.А. и Д.Г.Х.Ш..
В исковата молба се твърди, че А.А.
в качеството на кредитополучател, а Д.Ш. като поръчител ползвали банков кредит
по сключен с банката ищец, като правоприемник на Алфа Банка- Клон България”,
договор за кредит № 194-57/2008 г., съгласно който банката предоставя кредит в
размер на 50 000 евро със срок за издължаване 18.08.2031 г. Поради забава
в плащането на 37 вноски за главница и 37 вноски за лихва, дължими в периода от
15.07.2015 г., вземането на банката било обявено за изцяло предсрочно
изискуемо, считано от 28.06.2018 г. С покана за изпълнение до длъжниците,
връчена чрез ЧСИ при условията на чл.47 ГПК, длъжниците били уведомени за
обявената предсрочна изискуемост на задължението. Към датата на предявяване на
исковата молба, ответниците не заплатили задълженията си по договора за кредит,
което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на иска.
Иска се ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 40 480 евро., главница по договора, дължима
за периода ат 18.07.2015 г. до 22.08.2018 г., 4 268.49 евро
възнаградителна лихва за периода 18.09.2015 г. до 28.06.2018 г., сумата 914.53
евро мораторна лихва за периода 18.09.2015 г. до 22.08.2018 г., 77.32 евро,
дължими застраховки по договора за периода от 22.02.2017 г. до 22.08.2018 г. и
656.97 лв. нотариални разноски, дължими от 24.07.2018 г. до 22.08.2018 г.,
заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска 24.08.2018
г. до окончателното изплащане и направените разноски.
В срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата А.А. чрез процесуалният й представител адв. Г.Н..
С отговора се прави възражение за неподсъдност на спора на Окръжен съд
Габрово.Твърди се, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Налице
били обективни пречки за погасяване на някои от вноските поради здравословното
състояние на ответницата. Исковата молба била нередовна, тъй като липсвала
яснота на изложените обстоятелства относно възникване и прекратяване на
договорните отношения между страните. Твърди се също, че по посочения договор
за кредит ответницата не била получила суми, поради което това бил
предварителен договор за бъдещо вземане на суми. Претендираната главница не
била предоставена реално на ответницата и изцяло в деня на подписване на
договора, поради което нямало реално възникнало задължение за връщане . Оспорва
се истинността на представените с исковата молба документи- достоверност на
дата и подписи. Иска се да бъде отхвърлен предявения против ответницата иск.
Ответникът Д.Г.Х.Ш. е редовно
уведомен, но в предвидения от закона срок от него не е постъпил писмен отговор.
В допълнителна искова молба ищцовото
дружества заявява, че изцяло поддържа направените вече искови претенции.
Заявява готовност да представи оспорените документи в оригинал. Според ищеца, с
отговора ответницата на практика признава, че е в трайно просрочие, но не сочи
доказателства за плащане или недължимост на сумите.
Постъпил е допълнителен отговор на
исковата молба от ответницата А.А. чрез процесуалният й представител адв. Г.Н.,
с който се поддържат направените оспорвания. Прави се изявление, че ответницата
желае спора да бъде решен извънсъдебно или да бъде постигнато съдебно
споразумение по спорните въпроси.
С определение № 414/16.08.2019 г.
съдът е оставил без уважение възражението на ответницата за разглеждане на
делото по реда на чл.365 ГПК и за подсъдност на производството пред Окръжен съд
Габрово.
С оглед заявеното желание и на двете
страни за извън съдебно уреждане на спора, съдът е отложил делото и е даден
подходящ срок за постигане на споразумение, което не е осъществено.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното:
По делото е представен
договор за кредит № 194-57/2008 г., сключен на 30.07.2008 г. между Алфа Банка А.Е.,
чрез клона си „Алфа Банка – Клон България”, чиито правоприемник е ищцовото
дружество, А.А.А., кредитополучател и Д.Г.Х.Ш., като поръчител.
По силата на договора банката се задължава да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 евро, а
кредитополучателя се задължава да изплати отпуснатия кредит в срок от 23
години. За усвоените суми по договора кредитополучателя заплаща 3.9% годишна
лихва за първата година от срока на кредита, а за останалия срок на погасяване
на кредита плаващ процент в размер на дванадесетмесечен euribor плюс надбавка от 2%. Погасяването на кредита се
извършва на 276 анюитетни вноски, включващи главни и лихва, съгласно
погасителен план, който е неразделна част от договора. Първата погасителна
вноска е дължима на същото число от месеца един месец след датата на усвояване
на кредита, а всяка следваща вноска е дължима на същото число на всеки следващ
месец до пълното погасяване на кредита.От представения погасителен план се
установя, че падежа на всяка вноска е 18 число на месеца, когато е присъствен
ден.
С покана от 5.07.2018 г. А.А. е
уведомена, че е допуснато просрочие по ползвания от нея кредит в размер на
тридесет и шест вноски за лихва и главница, дължими в периода от 18.07.2015 г.
до 18.06.2018 г. поради това на основание чл. 28 т.1 вр. с чл.29 т.2 от Общите
условия към договор № 194-57/2008 г. от 30.07.2008 г., обявява договора за
изцяло предсрочно изискуем, считано от 28.06.2018 г. Банката кани А. в
седемдневен срок от получаване на поканата да заплати сумата 45 395.62
евро главница, договорна лихва 4 837.85 евро и 77.32 евро такси и
разноски.Поканата е връчена на А.А. чрез ЧСИ В.Ц., като на разписката за
уведомяване връщителят е удостоверил, че е посетил адреса на 20.07.2018 г. На
адреса живеел бащата на ответницата, който обяснил, че А. е в Швейцария, а той
не желае да приема никакви документи. Покана със същото съдържание от същата дата е отправена и до Д.Ш., чрез
пълномощника му А.А.. По делото е представено пълномощно, предоставено от Д.Ш. на А.А.. С него Ш. упълномощава А.А. да
подпише от негово име процесния договор за кредит, да извършва всички правни
действия от негово име и да го представлява пред всички физически лица, държавни,
общински и частни юридически лица.
По делото е допусната и прита
съдебно икономическа експертиза от едно вещо лице, която съдът приема за
компетентна и мотивирана.Съгласно заключението, размерът на усвоената главница
е в размер на 50 000 евро. Последната вноска по издължаване на главницата
по кредита е направена на 28.09.2015 г. Към 28.06.2018 г. не са погасени 37
вноски, като от тази дата кредита се е трансформирал от редовен в предстрочно
изискуем. Последната вноска за възнаградителна лихва също е направена на
28.09.2015 г. и лихвата също е в просрочие с 37 вноски. Към 28.06.2018 г.
незаплатената възнаградителна лихва е в размер на 4 356.70 евро, като
експерта подробно обяснява начина по който е формирано задължението за
заплащане на тази лихва. Съгласно заключението, дължимата мораторна лихва към
28.06.2018 г. е в размер на 481.15 евро, а застраховките 77.32 евро. Експертът
отбелязва, че нотариалните такси в размер на 656.97 евро са генерирани след
28.06.2018 г., поради което не са включени към задължението към 28.06.2018 г. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че сумата 656.97 не е в евро а в лева и
от там посочената общо сума в заключението е 45 987.59 евро.
Съдът, като взе предвид изложеното
от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
От доказателствата по делото
се установява, че страните са сключили
договор за кредит за сумата от 50 000 евро, която е
усвоена от кредитополучателя.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза е видно, че ответницата А.А. е извършила частични
плащания по задължението, като последните постъпления по сметката на договора
за кредит са на 28.09.2015
г.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза е видно, че дължимата сума по главницата към 22.08.2018 г. е в размер на 40 480.45 евро. Поради
неплащане на 37 вноски, банката кредитор е обявила кредита на изцяло предстрочно
изискуем, считано от 28.06.2018 г.
Обявяването на предсрочната
изискуемост, по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми.
Към 28.06.2018 г. целият или неплатеният
остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и
по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6 -
месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала,
ако към датата на предявяване на иска срокът е изтекъл. Освен това, упражняването на правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е
достигнало до длъжника и поръчителя, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът
следва да е положил усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестността, които се преценяват във всеки конкретен
случай.
От доказателствата
представени по
делото се установява, че до длъжника А.А., лично и като пълномощник на
поръчителя Д.Ш. са изпратени писма - покани чрез ЧСИ, с които са били уведомени, че ако не изпълнят
задълженията си, посочени в писмата, в срок от 7 дни от получаването им, кредитът ще се приеме за
изцяло предсрочно изискуем, считано от 28.06.2018 г. Разписката
до А.А. е получена на 20.07.2018 г. по реда на чл.47 ГПК, с отбелязване на
длъжностното лице, че ответницата е в Швейцария по данни на нейния баща. Отбелязванията
във връзка с получаване на писмото покана не са оспорени от страните в настоящото производство, поради което следва да се
считат редовно уведомени. Искът е предявен на 24.08.2018 г., поради което 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не
изтекъл, поради
което и
поръчителят отговаря за неизплатената част от задълженията по главния договор
солидарно с главния длъжник на основание чл.141 ЗЗД.
Банката –
кредитор е обявила предсрочно изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит, което не е изпълнено. На 20.07.2018 г. се счита получена поканата от банката – кредитор с уведомяването за обявяване
на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. След тази дата не са
дължими други суми за главница за последващи периоди, тъй като към този момент
е изискуемо цялото задължение по кредита, което не е погасено от ответниците.
Следователно е дължима изцяло главница в размер на 40 480.45 евро след
обявяването на предсрочно изискуемо на цялото задължение по главницата.
Съгласно заключението, размера на дължимата възнаградителна лихва е 4 356.70 евро, но тъй като е претендирана сума от 4 268.39 евро без направено увеличение на иска, тази сума следва да бъде присъдена, а
мораторната лихва към 28.06.2018 г. е 481.15 евро.
По отношение на претенцията
на ищеца за дължими и неизплатени имуществени застраховки в заключението на
съдебно – счетоводната експертиза е отразено, че дължимите суми към датата на
обявяване на задължението по договора за предсрочно изискуемо изцяло са в размер на 77.32 евро.
По отношение на исковата претенция за нотариални
такси вещото лице е посочило размера от 656.97 лв., но по делото не са представени
доказателства, от които да се установи, че тези разходи са реално направени във
връзка с договора за кредит, поради което не следва да бъдат приемани за
дължими.
При този изход на делото съдът счита, че
следва ответниците да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят
на ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 450
лева депозит за вещо лице; 3 604.72 лв. държавна такса при предявяване на иска; 3880.25 лв. адвокатско
възнаграждение и
1 465 лв. разноски за превод на съдебни книжа – общо 9 399.97 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН ********** с адрес *** и Д.Г.Х.Ш.
л.к. № Е ****, издадена на 22.07.2005 г. от Базел Швейцария, роден на ***
г. с адрес Швейцария п.к. 4057 Базел, ******** 53А да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,район Витоша, ул.
Околвръстен път № 260 сумата от 40 480.45 евро главница, заедно със законната лихва,
считано от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане, 4 268.39 евро възнаградителна лихва и 481.15 евро мораторна лихва, към 28.06.2018 г. и
77.32 евро застраховки, дължими по договор за кредит № 194-57/2008 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 481.15 евро
до 914.53 евро мораторна лихва към 28.06.2018 г., както и за сумата 656.97 лв.
нотариални текси за периода 24.07.2018 до 22.08.2018 г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН ********** с адрес *** и Д.Г.Х.Ш.
л.к. № Е *****, издадена на 22.07.2005 г. от Базел Швейцария, роден на ***
г. с адрес Швейцария п.к. 4057 Базел, ****** 53А да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София,район Витоша, ул. Околвръстен път №
260 сумата 9 399.97 лв., направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: