№ 1274
гр. Пловдив, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300502599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Вазовски Машиностроителни
Заводи“ ЕАД – гр. *****, чрез юрисконсулт М. К., против решение №
266/18.07.2024 г. по гр.д. № 267/2024г. по описа на РС Карлово, ІІ гр.с., с което
съдът е признал за незаконна и отменил Заповед № УЧР-24- 384/30.01.2024г.,
на И. С. – *****, с която е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 4 от
Кодекса на труда трудовото правоотношение между „Вазовски
Машиностроителни Заводи“ ЕАД – гр. *****, със седалище и адрес: гр. *****,
ул. „*****, представлявано от И. С. – ***** и И. М. Ц., ЕГН: **********,
адрес: с. *****. Възстановен е И. М. Ц., на заеманата преди прекратяване на
трудовото правоотношение длъжност –„*****“ в отдел „*****“.
Със същото решение „ВМЗ“ ЕАД гр.***** да плати на И. М. Ц. сумата
от общо 3335.92 лева – обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от
датата следваща уволнението – 31.01.2024 г., до даване ход по същество на
делото – 04.07.2024 г., като за разликата над този размер до пълния предявен
от 8179.20 лева иска се отхвърля като неоснователен и недоказан, поради
прихващане със сумата от 4843.28 лева – заплатени от работодателя на
1
работника обезщетения във връзка с уволнението.
Сочи се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се сочи,
че не е обсъдено от съда преставането и прието извлечение от електронния
персонален регистър на дружеството, от което е видно, че господин Ц. не само
е ползвал отпуски, но той е ползвал и такива поради временна
неработоспособност, както и такива за отглеждане на дете, което е било
нееднократно, като съгласно разпоредбите на чл.173 ал.4 от КТ работодателят
има право да предостави платения годишен отпуск на работника и без
неговото съгласие по време на престой повече от 5 работни дни и в други
хипотези. Тоест, видно от волята на законодателя, работодателят има право, но
не и задължение, като по този начин текстът е пренесен в колективния трудов
договор от 2022 година, като по никакъв начин в чл.14 от КТД не е записано,
че прекратяването на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ може да бъде извършено
от работодателя след пълното използване на ПГО от съответния работник, а е
записано след изчерпване на хипотезата на чл.173 ал.4 от КТ, като при
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца неизползваният
размер на ПГО е заплатен. Иска се отмяна на атакуваното решение и
отхвърляне на предявените искове. Претендира се възнаграждение за
представителство от юрисконсулт.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Ц., чрез адв. Г., с
който решението се намира за правилно, а жалбата за неоснователна. Иска се
потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноските по
делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е държавна такса за въззивно обжалване и е
изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на
закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от
КТ от жалбоподателят И. срещу неговия работодател „ВМЗ“ ЕАД гр.*****.
2
РС Пловдив е установил за безспорно по делото, че страните са били в
трудово правоотношение по силата на трудов договор № 3507 от 12.12.2015г.,
като ищецът е изпълнявал длъжността „*****“ в отдел „*****“ в ответното
дружество. Ищецът до 31.01.2024 г. е бил член на Синдикална секция
„Подкрепа“ при „ВМЗ“ - ЕАД, гр. *****. Приложен е и препис колективен
трудов договор, сключен на 10.06.2022г. между „ВМЗ“ - ЕАД и синдикатите
„КНСБ“ и „Подкрепа“, от друга. Съгласно чл.14 от същия „Работодателят
може да реализира правото си да прекрати трудов договор /ТД/ на основание
чл.328, ал.1, т.4, след изчерпване на хипотезата на чл.173, ал.4 от КТ.“. Със
заповед № ИД-17-464 от 07.07.2017г., на изпълнителния директор на
ответното дружество, на основание решение на съвета на директорите, взето с
протокол № 113 от 03.07.2017г. са въведени изменения в структурата на
дружеството и длъжността „*****“ в отдел „*****“ е престанала да
съществува. Налични са 2 бр. предложения за изменение на условията по
трудовия договор на ищеца /от 2017 г. и от 2019 г./ и преназначаването му на
друга длъжност, поради промените в структурата на „ВМЗ“ ЕАД. И двете
предложения не са били приети от ищеца И. Ц., което е удостоверено с
подписи на свидетели. Представени са 15 бр. рапорти за престой на И. М. Ц. за
времето от 09.01.2024 г. до 29.01.2024 г., в които е отразено, че причина за
престоя е липса на работа.
Правните изводи на РС Карлово, са че предложенията на ответника
„ВМЗ“ ЕАД, отправени до ищеца за преназначаването му на друга длъжност
са били отклонявани от него и на практика същият не е полагал труд и то за
период много по-дълъг от 15 дни. В този смисъл съдът приема за доказано, че
е налице основанието по чл.328, ал.1, т.4 КТ, удостоверено в приложените по
делото рапорти за престой на И. М. Ц.. Въпреки това съдът намира, че
уволнението е незаконосъобразно на друго основание – неспазване на чл.14 от
сключения между „ВМЗ“ - ЕАД и синдикалната секция „Подкрепа“
колективен трудов договор, чийто член е ищецът. Работодателят е прекратил
трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.4, без обаче да предостави
платения годишен отпуск на работника, съгл. чл.173, ал.4 от КТ. Решаващия
извод на първата инстанция е че само на това основание уволнението на
ищеца се явява незаконосъобразно.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „ВМЗ“ ЕАД гр.*****,
че съгласно разпоредбите на чл.173 ал.4 от КТ работодателят има право да
3
предостави платения годишен отпуск на работника и без неговото съгласие по
време на престой повече от 5 работни дни и в други хипотези, като това е
право на работодателят, но не и негово задължение. Като се сочи, че в
колективния трудов договор от 2022 година, по никакъв начин в чл.14 от КТД
не е записано, че прекратяването на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ може да
бъде извършено от работодателя след пълното използване на ПГО от
съответния работник, а е записано след изчерпване на хипотезата на чл.173
ал.4 от КТ. Сочи се че при прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца неизползваният размер на ПГО е заплатен. Видно от решение №
729/24.04.2013г. по гр.д. № 974/2013г. на ОС Пловдив, недопуснато до
касационно обжалване с определение №52/14.01.2014г. по гр.д. №5303/2013г.
на ВКС, 4 г.о., се налага следния правен извод при тълкуването на КТД. При
сключване на КТД работодателят е изразил волеизявление да пристъпи към
уволнение след изчерпване на възможността, предвидена в чл.173 ал.4 КТ и
това негово изявление не представлява ограничение на правата му, а израз на
свободата на договаряне. Съгласно чл.50 ал.2 КТ, колективният трудов
договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за
работниците или служителите. Този принцип не се отнася за работодателите.
С тези правни изводи настоящият съдебен състав се съгласява и приема, че
обжалваното решение на РС Карлово е правилно и същото следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия
И. Ц. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК за
направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в
размер на 2500 лева /л.36 от делото/. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар е неоснователно. Адвокатското възнаграждение не е
прекомерно голямо като размер и доколкото то не е резултат на предоставена
безплатана правна помощ, а е реално платено от страната на адвоката, то всяко
намаляване на неговия размер като разноски, които му се дължат би се
превърнало във форма на санкция спрямо работника, което е несправедливо в
казуса, защото според съда размера на платения хонорар не е прекомерно
висок за стандарта на живот в страната.
4
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266/18.07.2024 г. по гр.д. № 267/2024г.
по описа на РС Карлово, ІІ гр.с.
ОСЪЖДА „Вазовски Машиностроителни Заводи“ ЕАД – гр. *****, със
седалище и адрес: гр. *****, ул. „***** да заплати на И. М. Ц. с ЕГН:
**********, адрес: с. ***** разноските пред въззивната инстанция в размер на
2500 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5